Голямата ни легенда в леката атлетика празнува юбилей Един от

Голямата ни легенда в леката атлетика чества празник
Един от най-великите български спортисти в историята през днешния ден чества своя 60-и рожден ден.

Лекоатлетът Христо Марков е същинска легенда в своя спорт, като се трансформира в емблема в дисциплината троен скок.

Той е олимпийски първенец от Игрите в Сеул през 1988 година, международен първенец в Рим през 1987-а и от международен първенец в зала от Париж 1985-а.

Марков има още европейска купа в Щутгарт през 1986-а и европейска купа в зала през 1985 година в Атина.

Във визитката му са записани още европейски връх на троен скок със 17.92 м през 1987 г и олимпийски връх в дисциплината със 17.68 м през 1988 година

След края на кариерата си Христо Марков реализира триумф и като треньор посредством олимпийското злато на Тереза Маринова в Сидни през 2000 година.

(откъс от книгата " БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП " )
Снимка: Bulgarian Olympic Team
" На олимпиадата в южнокорейската столица Христо стъпва в бранша с реномето на владетел в дисциплината, притежаващ международната и европейската купа. Очакванията са огромни, само че и... капацитетът му е безграничен. Шампионът на планетата е подготвен на всичко, с цел да грабне и олимпийското златото. За неволя тъкмо тогава е мощно обезпокоен от здравословен проблем.

" Появиха ми се екземи по стъпалата на краката и по дланите - напомня си с кисела мимика Христо. - Може да е било от тайпинга, който върших тогава, тъй като с отлепването на лентите падаше и лекомислен пласт кожа. А може да било просто от стрес или от свръхнапрежение, тъй като незабавно след олимпиадата този проблем изчезна. "

Марков минава без проблем квалификациите - затрупан норматив с 16.91 метра във втория опит и обезпечено място във финала. Решителният ден обаче не стартира по най-хубавия метод. Дори в противен случай. " Точно тази заран се разчу за допинг обвиняванията към нашите щангисти - споделя Христо. - Напрежението в българския стан беше извънредно и надали не всеки правеше догатки. Повечето от тях - песимистични. Исках да се скрия, да се отделя от шумотевицата и за това с треньора се измъкнахме рано-рано от олимпийското село към стадиона. "

Финалът в дисциплината стартира гръмко - с олимпийски връх на руснака Александър Коваленко - 17.42 м. След него в бранша за своя първи опит излиза Христо Марков. Преди да се ускори на пътеката, до трапа за отскок каца бял гълъб. Стои няколко секунди и отлита, с цел да даде път за шампионския опит на българина. И той взривява 80 000 на трибуните. Нов олимпийски връх - 17.61 метра и по този начин насладата на Коваленко трае единствено няколко минути. Този опит просто зашеметява конкуренцията! Съперниците по този начин и не преодоляват шока и не намират отговор на убийствените 3 крачки на българския деспот в бранша. И по този начин триумфално Христо Марков изковава единственото изчезнало му злато от огромните конгреси.

" Помня всичко с детайлности - прям е приземилият се на Олимп скачач. - Секунда по секунда какво се е случило - подготовките, засилките, скоковете, реакциите... Както и белия гълъб на пътеката, който бе като някаква приказно предсказание за мен. "

В родината триумфите му се одобряват еуфорично и неслучайно медиите го коронясват през 1987 и 1988 година за " Спортист №1 на България ".

Христо единствен в българската атлетика печели олимпийски трофеи и като играч, и като треньор. Също и единствен международен първенец и навън, и в зала при мъжете. " Преди месец Марков беше определен за спортист №1 на България на столетието