Откриха уникална за България сграда
Голямата базилика – новият знак на Пловдив беше публично открит. В двуетажната постройка се съхранява едно от най-ценните културни наследства освен в България и на Балканите, само че и в целия свят. „ Като експерт ще ви кажа, че сходна цветна мозайка от естествени камъни на никое място не съм виждала по света. Цялата е направена с камъни от локален генезис от територията на България”, сподели Елена Кантарева, която от 2015 година управлява реставрацията на мозайките на Епископската базилика. Гoлямaтa бaзиликa нa Филипoпoл е къcнoaнтичнa църквa в Плoвдив. Функциoнирa прeз V-VI в. и e нaй-гoлeмият рaннoхриcтиянcки хрaм, oткрит нa тeритoриятa нa Бългaрия, както и eдин oт нaй-гoлeмитe нa Бaлкaнcкия пoлуocтрoв. Бaзиликaтa e трикoрaбнa, c eднa aпcидa в изтoчния крaй нa cрeдния кoрaб, кaтo към мoмeнтa ca прoучeни южният и чacтичнo cрeдният кoрaб.
Културният център епископска базилика е ситуиран измежду едно ново публично пространство. Както постройката по този начин и площада ще има доста богата функционалност. „ Самата постройка и публичното пространство спомага за положителната връзка сред бъдещия културен център и останалата част от града. В близкото минало това беше археология ситуирана измежду едно кръстовище. На кръстопътя на два съществени булеварда на Пловдив. В момента имаме пешеходна пространство и културен център”, сподели по време на формалното разкриване основният архитект Красимир Тодоров.
Основният метод към постройката е на истинското археологическо равнище. Самата сграда функционално и пространствено следва истинската функционална организация на античната базилика. „ В антриумния двор е имало приемна част и ние също разполагаме такава там. В науса (в главния кораб) е било главното пространство. Предстои да се открие главното експозиционно пространство на това място”, добавя Тодоров.
При градежа на постройката също е употребена нова за България и като мащаб и като трудност технология. Използвано е особено стъкло, със специфична светлопропускаща вата, която спомага както за топлоизолацията и за вътрешния климат, по този начин и за основаването на отмерено мека светлина, идеална за експозиционно потребности.
Културният център епископска базилика е ситуиран измежду едно ново публично пространство. Както постройката по този начин и площада ще има доста богата функционалност. „ Самата постройка и публичното пространство спомага за положителната връзка сред бъдещия културен център и останалата част от града. В близкото минало това беше археология ситуирана измежду едно кръстовище. На кръстопътя на два съществени булеварда на Пловдив. В момента имаме пешеходна пространство и културен център”, сподели по време на формалното разкриване основният архитект Красимир Тодоров.
Основният метод към постройката е на истинското археологическо равнище. Самата сграда функционално и пространствено следва истинската функционална организация на античната базилика. „ В антриумния двор е имало приемна част и ние също разполагаме такава там. В науса (в главния кораб) е било главното пространство. Предстои да се открие главното експозиционно пространство на това място”, добавя Тодоров.
При градежа на постройката също е употребена нова за България и като мащаб и като трудност технология. Използвано е особено стъкло, със специфична светлопропускаща вата, която спомага както за топлоизолацията и за вътрешния климат, по този начин и за основаването на отмерено мека светлина, идеална за експозиционно потребности.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




