Голяма работа сме! Ама веднага иде репликата – аха, като

Голяма работа сме! Ама незабавно иде репликата – аха, като две дребни! Толкоз! „ Сааамо “ на две дребни ракии сме в пияната обстановката, в която сме метнали на екс най-малко една прееееголяма, опианчили сме се, но се пеним фъфлейки „ кой, аз ли съм пийнал, единствено две дребни съм гаврътнал “. Такава ни е обстановката, когато налегнати от всевъзможни рецесии, включително (не)изчезващата здравна и новата с война в Европа, си палим инфлацията и собственоръчно, щото другояче ни е дребна. Нещо като „ на гол тулум – чифте пищови “, само че във вид на празен джоб – презапасяване с „ евтини “ олио и бензин. Цените им се подвигат, а потребителят се запасява ли запасява, та да завоюва от бедността си. Вързал си е гащите, и на възел, но без да се усети, че първо ги е напълнил.

Гадната, миризлива работа обаче става още по-гадна, в случай че въпреки всичко се усетим, че тая работа с олиото и бензина влезе моменталически във властова приложимост. Яхна се политпартийно и напълно засмърдя. Само дето, в случай че задоволително сме привикнали на сходни „ аромати “, в този момент – в цялостната ни така и така властова каша, нещата с напълнените гащи са и взривоопасни.

Нещо като оня „ изпитан “ по български „ строго теоретичен “ трик, в който отново вземат участие олио и бензин. Е, не тъкмо течността за мазно пържило, а автомобилно масло, само че консистенциите, а най-много крайният резултат са същите. Според трика, в резервоара на остаряла кола, но такава с пробег от няколкостотин хиляди километра, се разбърква коктейл посредством прибавяне на масло в бензина. 100 мл (около 8 супени лъжици) от по-гъстата мазна течност на един цялостен контейнер, и добре се разбърква. После крепко си фучиш – таратайката не е „ като нова “, напряко си е нова - улеснен е на макс животът горивната помпа, изключително на такава, която е към края на своя дълъг витален път. Важна е горивната помпа, нищо че по този начин можете да се унищожи целият мотор дори и на прясно нов автомобил. По-конкретно и експертно – да изпуши до дупка през ауспуха.

Ей на такава „ чисто нова “ горивна помпа се направи и остарялата партийна чанта, пардон лидерка, Корнелия Нинова като напълно нова вицепремиерка, че и министърка на нещо като министерство на стопанската система, дори и на промишлеността. Яхна олиото и право в бензина, като не единствен, само че най-ярък образец по какъв начин да се омеша дашната димяща примес за политпартийни потребности, разбъркани и с властови. Че нали баш тя – несменяемата, която и лични оставки след напълно лични издънки не я сменят, съумя да вкара най-сетне Българска социалистическа партия отново във властта. Е, то властта е като олио във вода с изцяло неразтворимите си една в друга четири елементи, но с бензин може и да се получи.

Та и по тази причина вместо да си изпие по достолепие чашата студена вода – все по-горчива от избори на избори, заложи на мазната примес. Особено на олиото – на мазните битки за оцеляване на власт – и партийна, и държавна. Потапя ни Корнелия през цялата минала седмица – сигурно и през новата, в маслената си баня на мощен огън съгласно терминологията във висшата кулинария. По-просто речено – пържи ни! „ Има олио да залеем цялата страна, основава се изкуствена суматоха “, а бензина ще го държим да не мине 3-те лв. за литър - кънти откъм индустриалка номер 1. Ама това на потребителски български значи: абе тия горе като приказват толкова за олио и бензин, я да хвърлям туби всевъзможни в колата и да запалвам към бензиностанцията, както и да яхам пазарската количка в супермаркета и да я пълня с връх с олио – „ от евтиното “. Паниката е реалност, след това ще се паникьосваме най-малко в тоалетната от престоялото до гранясване олио „ в мазата “ и от миналата заветните 3 лв. цена на бензина заради внезапно повишеното търсене посредством наливане в кой квото има – по този начин де, празно да няма.

Наистина мазни, но доста мазни политпартийни и властови битки. Съвсем като същинските, известни у нас и като пехливански. В които преди старта на конкуренцията, пехливаните – борците, се намазват щедро с олио. Всъщност остават съвсем единствено по олио, тъй като би трябвало да бъдат наложително голи над кръста и без обувки, облечени само с прилепнали къси гащи, ръчно направени от биволска или телешка кожа.

Целта на всеки лоен бабаит е съперникът да бъде туширан, колкото и да е хлъзгав. Е, в нашия случай съперникът на политпартийните и властови мазни битки е потребителят – той и гласоподавател, напълно постоянно в последно време, употребен и за „ глас национален – глас божи “ по жълти павета. Само дето тоя ‚конституционен “ съперник самичък си туря главата в торбата с олиото, и в бидона с бензина.

Не че се е самонамазал, та да е по-хлъзгав, да е най-малко малко акълно повратлив. Маже си конституционния тепих и все си го прави на мазна пързалка за самоизпързаляне. А единственият му " избор " непрекъснато се оказва в биволски гащи ли да е посред калта или с елементарни телешки трева да пасе.