Господа, изворът пресъхва
Голяма драма във волейбола тези дни. Националите докретаха до 11-ото място на Евро 2019 - най-слабото показване от 32 години насам. После началниците от федерацията позаседаваха, изпънаха се пред камерите и показаха виновника - Силвано Пранди. 71-годишен треньор с прякор Професора и визитка, изпъстрена с безчет титли.
Ако инцидентно сте пропуснали хронологията - преди сезона Пранди зачерта петима волейболисти с претекста, че не зачитат престижа му, тровят атмосферата и по този начин нататък. Сега от федерацията упорстват Пранди - Професора, 71 година - да върне същите петима за олимпийската подготовка през януари в Германия. Идеята е, че там България би трябвало да взе участие с най-хубавия си тим и да преследва класиране за игрите в Токио следващата година - финален късмет за настоящето потомство.
Квалификацията е чиста кланица - осемте най-хубави в Европа (без Полша, Русия и Италия, които към този момент имат квоти) се борят за единствено едно място. Нашата група е в състав - Сърбия (съвсем свеж европейски шампион), Франция (полуфиналист от същото европейско) и Холандия (десето място, т.е. преди нас). Регламентът изисква да победим най-малко два от тези противници, с цел да продължим на полуфиналите. После би трябвало да спечелим и финала.
Пранди получава ултиматум за следните състезатели: Георги Братоев ( " Нефтохимик " ), Валентин Братоев ( " ДжейТек ", Япония), Николай Учиков ( " Нефтохимик " ), Николай Николов ( " Нефтохимик " ), Владислав Иванов ( " Марек " ). С тях следва да надвием сръбските и френските чудовища, чиито имена и клубове няма смисъл да изреждаме.
Възможностите са три. Първо - началниците на федерацията са надалеч от действителността и наивно имат вяра, че тъкмо с тези волейболисти някак ще стигнем до Токио 2020. Второ - началниците на федерацията не са по никакъв начин наивни, а по остарял като света инстинкт трансферират топката надалеч от своето поле. Трето - началниците на федерацията хитруват, като чакат Пранди самичък да хвърли оставка и да им спести избрана сума пари.
Само че никакви писалищен маневри не могат да маскират един фрапантен факт. Българският волейбол не просто се плъзга по наклонена повърхност, а напряко е литнал в бездната. В средата на предишното десетилетие бяхме трети в света. Точно преди 10 години станахме трети на Евро 2009. Сякаш до през вчерашния ден се тюхкахме за прокобата със изгубените полуфинали и серията четвърти места.
Как ви звучи четвърто място от вероятността на днешния ден?
И класиранията са единствено едното измерение на казуса. Най-добрите тимове на Евро 2019 не просто ни превъзхождаха - те играха волейбол от друга планета. Техника, тактичност, пристрастеност. Никаква база за съпоставяне.
Андрей Жеков - Владимир Николов - Матей Казийски - Пламен Константинов - Евгени Иванов - Христо Цветанов - Теодор Салпаров. С тях даже и международният връх изглеждаше на ръка разстояние. Тези нямаха спирка, а зад необятните им гърбове беше елементарно да се скрие всеки началник.
Сега обаче ни останаха един - или хайде двама - волейболисти от международна класа. И грозната истина лъсва.
Каква е грозната истина ли? Улисани в ултиматуми, неуместни решения (пример - възбраната за прехвърляния в чужбина на играчи до 21 години), образуване на семейства и почистване на персонални сметки, безконечните вождове във волейбола пропуснаха най-важното - когато ожънеш, би трябвало и да посееш. Разчитаха, че изворът в никакъв случай няма да пресъхне. Той обаче пресъхва. Задава се дълга суша. И няма да остане тил, зад който да се скрият.
Едно бързо съпоставяне - до неотдавна Словения с 2 милиона население я нямаше на волейболната карта. На Евро 2009 (помните - последния ни медал) словенците приключиха предпоследни с нула победи и един извоюван гейм. Нещо повече - до въпросната 2009 година тимът нямаше нито един триумф на континенталната сцена. От 2015 година насам - два европейски полуфинала. Пълни зали, голям интерес, спонсори, прехвърляния в топ шампионати - машината работи на цялостни обороти.
Още едно съпоставяне - Сърбия стъпи два пъти на европейския връх през последните 8 години. Вярно е - те обичайно ни превъзхождат на баскетбол, футбол или водна топка. Но на волейбол?
Господа от канцелариите - вие имате готово пояснение за всичко. Удобни врагове не ви липсват. Нито изкупителни жертви. Разбира се, един ден топката ще падне и във вашето поле. Въпросът обаче е дали ще е останало на кого да му пука.
Цветан Баяслиев, btvnovinite.bg
Ако инцидентно сте пропуснали хронологията - преди сезона Пранди зачерта петима волейболисти с претекста, че не зачитат престижа му, тровят атмосферата и по този начин нататък. Сега от федерацията упорстват Пранди - Професора, 71 година - да върне същите петима за олимпийската подготовка през януари в Германия. Идеята е, че там България би трябвало да взе участие с най-хубавия си тим и да преследва класиране за игрите в Токио следващата година - финален късмет за настоящето потомство.
Квалификацията е чиста кланица - осемте най-хубави в Европа (без Полша, Русия и Италия, които към този момент имат квоти) се борят за единствено едно място. Нашата група е в състав - Сърбия (съвсем свеж европейски шампион), Франция (полуфиналист от същото европейско) и Холандия (десето място, т.е. преди нас). Регламентът изисква да победим най-малко два от тези противници, с цел да продължим на полуфиналите. После би трябвало да спечелим и финала.
Пранди получава ултиматум за следните състезатели: Георги Братоев ( " Нефтохимик " ), Валентин Братоев ( " ДжейТек ", Япония), Николай Учиков ( " Нефтохимик " ), Николай Николов ( " Нефтохимик " ), Владислав Иванов ( " Марек " ). С тях следва да надвием сръбските и френските чудовища, чиито имена и клубове няма смисъл да изреждаме.
Възможностите са три. Първо - началниците на федерацията са надалеч от действителността и наивно имат вяра, че тъкмо с тези волейболисти някак ще стигнем до Токио 2020. Второ - началниците на федерацията не са по никакъв начин наивни, а по остарял като света инстинкт трансферират топката надалеч от своето поле. Трето - началниците на федерацията хитруват, като чакат Пранди самичък да хвърли оставка и да им спести избрана сума пари.
Само че никакви писалищен маневри не могат да маскират един фрапантен факт. Българският волейбол не просто се плъзга по наклонена повърхност, а напряко е литнал в бездната. В средата на предишното десетилетие бяхме трети в света. Точно преди 10 години станахме трети на Евро 2009. Сякаш до през вчерашния ден се тюхкахме за прокобата със изгубените полуфинали и серията четвърти места.
Как ви звучи четвърто място от вероятността на днешния ден?
И класиранията са единствено едното измерение на казуса. Най-добрите тимове на Евро 2019 не просто ни превъзхождаха - те играха волейбол от друга планета. Техника, тактичност, пристрастеност. Никаква база за съпоставяне.
Андрей Жеков - Владимир Николов - Матей Казийски - Пламен Константинов - Евгени Иванов - Христо Цветанов - Теодор Салпаров. С тях даже и международният връх изглеждаше на ръка разстояние. Тези нямаха спирка, а зад необятните им гърбове беше елементарно да се скрие всеки началник.
Сега обаче ни останаха един - или хайде двама - волейболисти от международна класа. И грозната истина лъсва.
Каква е грозната истина ли? Улисани в ултиматуми, неуместни решения (пример - възбраната за прехвърляния в чужбина на играчи до 21 години), образуване на семейства и почистване на персонални сметки, безконечните вождове във волейбола пропуснаха най-важното - когато ожънеш, би трябвало и да посееш. Разчитаха, че изворът в никакъв случай няма да пресъхне. Той обаче пресъхва. Задава се дълга суша. И няма да остане тил, зад който да се скрият.
Едно бързо съпоставяне - до неотдавна Словения с 2 милиона население я нямаше на волейболната карта. На Евро 2009 (помните - последния ни медал) словенците приключиха предпоследни с нула победи и един извоюван гейм. Нещо повече - до въпросната 2009 година тимът нямаше нито един триумф на континенталната сцена. От 2015 година насам - два европейски полуфинала. Пълни зали, голям интерес, спонсори, прехвърляния в топ шампионати - машината работи на цялостни обороти.
Още едно съпоставяне - Сърбия стъпи два пъти на европейския връх през последните 8 години. Вярно е - те обичайно ни превъзхождат на баскетбол, футбол или водна топка. Но на волейбол?
Господа от канцелариите - вие имате готово пояснение за всичко. Удобни врагове не ви липсват. Нито изкупителни жертви. Разбира се, един ден топката ще падне и във вашето поле. Въпросът обаче е дали ще е останало на кого да му пука.
Цветан Баяслиев, btvnovinite.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ