Океани пълни с риба на планетата Уран?
Голяма част от това, което в общи линии знаем за Уран, стана известно с помощта на наблюденията на галактическата задача на НАСА „ Вояджър 2 “, която прегледа планетата от близко преди съвсем 40 години.
Оказва се обаче, че визитата на „ Вояджър 2 “ е съвпаднало с мощна слънчева стихия, която доста е изкривила данните, получени от задачата - и в последна сметка е довела до образуването на неправилна визия за цялата планетарна система.
Уран е красива планета, ситуирана в самия завършек на нашата Слънчева система. Обвита в ледена обвивка, тя е една от най-отдалечените и най-студените планети.
Освен това оста на въртене на Уран - за разлика от всички останали планети в Слънчевата система, е ситуирана в равнината на неговата орбита.
Това значи, че планетата като че ли е наклонена и лежи встрани - което я прави най-загадъчната.
За първи път виждаме планетата от близко през 1986 година, когато „ Вояджър 2 “ изпраща впечатляващи фотоси на самия Уран и петте му най-големи луни.
Но още повече учените са сюрпризирани от данните от направените апаратни измервания, от които следваше, че подредена тази планетна система е още по-странна и изненадваща, в сравнение с се смяташе нормално.
Нито на самата планета, нито на нейните спътници беше открита някаква интензивност - за разлика от всички останали планети във външната част на Слънчевата система.
Резултатите от наблюдението демонстрираха, че защитната магнитосфера на Уран не е симетрична във връзка с планетата, а като че ли леко изместена и сплескана откъм обърнатата към Слънцето страна.
Обикновено магнитното поле на планетата я защищава от приключване на газове и други субстанции, които се отделят от вътрешността ѝ по време на геологична активност. „ Вояджър 2 “ не откри доказателства за такива процеси, което накара учените да одобряват, че самият Уран и петте му най-големи луни са изцяло стерилни.
Това изобретение беше голяма изненада, тъй като още веднъж отличава Уран от всички останали планети в Слънчевата система и техните естествени спътници.
Десетилетната тайнственост беше разгадана посредством нов разбор на данни. Той демонстрира, че „ Вояджър 2 “ е прелетял около Уран в извънредно несполучлив миг.
Точно когато галактическият уред се е доближил оптимално до планетата, на Слънцето е бушувала магнитна стихия, създаваща мощен безоблачен вятър, който е можел да отнесе следи от интензивност на планетата или краткотрайно да изкриви магнитосферата.
Според доктор Уилям Дън от Лондонския академични лицей в продължение на 40 години сме имали неправилна визия за това по какъв начин нормално наподобяват Уран и петте му най-големи луни.
„ Тези резултати демонстрират, че планетарната система на Уран може да е доста по-интересна, в сравнение с се смяташе до момента “, изяснява той. „ Възможно е там да има спътници с условия, които биха могли да поддържат живот. А под повърхността им може да има океани, цялостни с риба! “
Когато „ Вояджър “ изпраща първите данни за Уран, младата Линда Спилкер е измежду учените на задачата.
Днес тя към момента работи за научния план „ Вояджър “ на НАСА - и споделя, че е била разчувствана да прочете за новите открития в списание Nature Astronomy.
„ Това са невероятни резултати и аз съм доста разчувствана, че в планетната система на Уран най-малко теоретично може да има условия, подобаващи за живот “, споделя тя.
„ Също по този начин съм доста окуражен, че данните, събрани от „ Вояджър “ през 1986 година, към момента се изследват и дават опция за нови научни открития. “
Д-р Афелия Вибисоно от Института за напреднали проучвания в Дъблин, която не е взела участие в работата, назова резултатите доста окуражаващи.
„ Това е още един образец за това какъв брой е значимо да се позоваваме на остарели данни. Защото от време на време зад тях може да проблясва нещо ново, което да ни помогне да проектираме идващите галактически задачи “, разяснява той.
Служителят на НАСА Джейми Ясински, на който хрумва концепцията за наново проучване на данните от измерванията на „ Вояджър 2 “, е убеден, че откритията му ще бъдат скъпи при изпращането на всяка научна задача до Уран.
„ Разработването на някои от инструментите за бъдещите галактически апарати значително се основаваше на наблюденията на „ Вояджър 2 “, напомня той и прибавя: „ Направено, става известно в този момент - до момента в който цялата планетарна система е изпитвала аномалното събитие в неговата целокупност. “
„ Затова би трябвало да преосмислим по какъв начин тъкмо ще проектираме инструментите за новата задача. Така че те да могат да събират най-точните данни, нужни за изработката на открития “.
Очаква се сондата на НАСА да доближи Уран едвам през 2045 година И тогава учените се надяват да схванат до каква степен тези далечни ледени светове, които в миналото са били считани за мъртви, могат да бъдат обитаеми.
Оказва се обаче, че визитата на „ Вояджър 2 “ е съвпаднало с мощна слънчева стихия, която доста е изкривила данните, получени от задачата - и в последна сметка е довела до образуването на неправилна визия за цялата планетарна система.
Уран е красива планета, ситуирана в самия завършек на нашата Слънчева система. Обвита в ледена обвивка, тя е една от най-отдалечените и най-студените планети.
Освен това оста на въртене на Уран - за разлика от всички останали планети в Слънчевата система, е ситуирана в равнината на неговата орбита.
Това значи, че планетата като че ли е наклонена и лежи встрани - което я прави най-загадъчната.
За първи път виждаме планетата от близко през 1986 година, когато „ Вояджър 2 “ изпраща впечатляващи фотоси на самия Уран и петте му най-големи луни.
Но още повече учените са сюрпризирани от данните от направените апаратни измервания, от които следваше, че подредена тази планетна система е още по-странна и изненадваща, в сравнение с се смяташе нормално.
Нито на самата планета, нито на нейните спътници беше открита някаква интензивност - за разлика от всички останали планети във външната част на Слънчевата система.
Резултатите от наблюдението демонстрираха, че защитната магнитосфера на Уран не е симетрична във връзка с планетата, а като че ли леко изместена и сплескана откъм обърнатата към Слънцето страна.
Обикновено магнитното поле на планетата я защищава от приключване на газове и други субстанции, които се отделят от вътрешността ѝ по време на геологична активност. „ Вояджър 2 “ не откри доказателства за такива процеси, което накара учените да одобряват, че самият Уран и петте му най-големи луни са изцяло стерилни.
Това изобретение беше голяма изненада, тъй като още веднъж отличава Уран от всички останали планети в Слънчевата система и техните естествени спътници.
Десетилетната тайнственост беше разгадана посредством нов разбор на данни. Той демонстрира, че „ Вояджър 2 “ е прелетял около Уран в извънредно несполучлив миг.
Точно когато галактическият уред се е доближил оптимално до планетата, на Слънцето е бушувала магнитна стихия, създаваща мощен безоблачен вятър, който е можел да отнесе следи от интензивност на планетата или краткотрайно да изкриви магнитосферата.
Според доктор Уилям Дън от Лондонския академични лицей в продължение на 40 години сме имали неправилна визия за това по какъв начин нормално наподобяват Уран и петте му най-големи луни.
„ Тези резултати демонстрират, че планетарната система на Уран може да е доста по-интересна, в сравнение с се смяташе до момента “, изяснява той. „ Възможно е там да има спътници с условия, които биха могли да поддържат живот. А под повърхността им може да има океани, цялостни с риба! “
Когато „ Вояджър “ изпраща първите данни за Уран, младата Линда Спилкер е измежду учените на задачата.
Днес тя към момента работи за научния план „ Вояджър “ на НАСА - и споделя, че е била разчувствана да прочете за новите открития в списание Nature Astronomy.
„ Това са невероятни резултати и аз съм доста разчувствана, че в планетната система на Уран най-малко теоретично може да има условия, подобаващи за живот “, споделя тя.
„ Също по този начин съм доста окуражен, че данните, събрани от „ Вояджър “ през 1986 година, към момента се изследват и дават опция за нови научни открития. “
Д-р Афелия Вибисоно от Института за напреднали проучвания в Дъблин, която не е взела участие в работата, назова резултатите доста окуражаващи.
„ Това е още един образец за това какъв брой е значимо да се позоваваме на остарели данни. Защото от време на време зад тях може да проблясва нещо ново, което да ни помогне да проектираме идващите галактически задачи “, разяснява той.
Служителят на НАСА Джейми Ясински, на който хрумва концепцията за наново проучване на данните от измерванията на „ Вояджър 2 “, е убеден, че откритията му ще бъдат скъпи при изпращането на всяка научна задача до Уран.
„ Разработването на някои от инструментите за бъдещите галактически апарати значително се основаваше на наблюденията на „ Вояджър 2 “, напомня той и прибавя: „ Направено, става известно в този момент - до момента в който цялата планетарна система е изпитвала аномалното събитие в неговата целокупност. “
„ Затова би трябвало да преосмислим по какъв начин тъкмо ще проектираме инструментите за новата задача. Така че те да могат да събират най-точните данни, нужни за изработката на открития “.
Очаква се сондата на НАСА да доближи Уран едвам през 2045 година И тогава учените се надяват да схванат до каква степен тези далечни ледени светове, които в миналото са били считани за мъртви, могат да бъдат обитаеми.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ