Консолидацията - водеща тенденция на банковия пазар в ЦИЕ
Голяма част от районните банкови пазари са наситени с банки, които не са в положение да поддържат ефикасни икономии от мащаба в дълготраен проект. Очакваното закъснение на стопанската система ще окаже още по-голям напън върху тези финансови институции и, заради възходящия брой преводи, наклонността за консолидация наподобява се форсира, а трансакционната интензивност в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се чака да се усили – това разкриват две скорошни изследвания на Делойт за банковия пазар в района на ЦИЕ.
Увеличаваща се консолидация на банките в ЦИЕ
Резултатите на банковата промишленост в Централна и Източна Европа и Прибалтийския район не престават да бъдат окуражителни. Коефициентите за финансова адекватност през 2018 година остават постоянни със приблизително равнище над 20% в 15-те страни* които са обект на поучванията на Делойт. Необслужваните заеми понижават доста, а рентабилността се покачва до исторически високи равнища в някои страни със междинна възвръщаемост на капитала към 11%. Тази позитивна динамичност е подкрепена от постоянна икономическа агресия със междинен растеж на действителния Брутният вътрешен продукт от 3.9% пред 2018 година, възстановяване на изискванията на пазара на труда и интензивна кредитна интензивност в района.
Освен продължаващата цифрова промяна, друга преобладаваща наклонност в районния банков бранш е консолидацията на банковия пазар. Тя, от една страна, е водена от екзит тактиките на продавачите, които те подхващат по отношение на вторичните си пазари, а от друга - от възприемчивия напредък на купувачите с главните районни играчи за реализиране на икономии от мащаба и увеличение на успеваемостта. В допълнение, oчакваното закъснение на стопанската система също може да окаже напън върху по-малко ефикасните банки, тъй че консолидацията в бранша да продължи с още повече преводи. Наблюдаваме от близко огромен брой завършили неотдавна покупко-продажби, по тази причина виждаме, че и продавачите и купувачите разполагат със солидна финансова мощност за осъществяване на придобивания. Въз основа на това упованията за идващите години са за продължаващ непрекъснат поток от покупко-продажби на банковия пазар в Централна и Източна Европа.
Консолидация на банковия пазар в България
При банковия пазар в България повишаването на балансите продължава, а качеството на активите се покачва. В същото време секторът се радва на усъвършенствана регулаторна рамка, която способства за намаляването на риска в банковата система като цяло. В края на 2018 година в страната оперират 20 финансови институции, като съществена част от тях са дъщерни сдружения на огромни европейски банкови групи. Българският банков пазар е умерено съсредоточен, защото 55% от общите активи на бранша са благосъстоятелност на 5-те най-големи банки.
Шест са най-големите преводи на локалния банков пазар през последните няколко години:
През 2019 година в резултат на екзит тактиката на няколко гръцки банки от българския пазар, Пиреос Банк продава 99.8% от каузи си на Пощенска банка, чиято цел е да ускори позицията си на локалния пазар.През 2018 година ОТP Банк подпива съглашение за придобиване на 99.74% от каузи на Сосиете Женерал Експресбанк.Пак през 2018 година българската Инвестбанк купува Търговска банка Виктория от оповестената в неплатежоспособност Корпоративна комерсиална банка.През 2017 година лихтенщайнският фонд Novito Opportunities получава позволение от българския регулатор за придобиването на 67.7% от каузи на Общинска банка. Общинска банка по това време е 16-та на пазара по активи с 1.56% пазарен дял. След договорката Бълграска банка за развиване остава единствената държавна банка в страната.През декември 2016 година Националната банка на Гърция продава дъщерното си сдружение ОББ на KBC Груп. През 2018 година СИБАНК и ОББ се сливат, а новата банка става 3-та по величина на локалния пазар.През 2015 година Пощенска банка придобива Алфабанк.
Проучването на Делойт демонстрира още, че:
Банковите пазари с максимален брой сливания и придобивания в региона на Централна и Източна Европа в интервала 2015 година – септември 2019 година са Украйна (14 трансакции), Сърбия (11), Полша (10), Румъния (10) и Унгария (8).Най-активният покупател в района е унгарската OTP Банк (8 преводи, измежду които е и договорката за придобиването на Сосиете Женерал Експресбанк в България), следвана от полската страна с 4 придобивания от 2015 година насам чрез покупко-продажбите на PZU и Alior Bank (и двете с страната като мажоритарен собственик).Най-активните продавачи са Сосиете Женерал Експресбанк (6 трансакции), Райфайзен банк (5 сделки) и гръцките банки, измежду които Пиреос, Националната банка на Гърция, Алфа Банк и Юробанк, които са продали 12 банки в посочения интервал.
„ Нарастващият брой покупко-продажби през последните години показва интерес както от страна на продавачите, по този начин и от страна на купувачите. Едните имат мотивация и финансова опция за осъществяване на придобивания, а другите схващат евентуалните бъдещи ограничавания, които пазарът слага пред тях и могат да изберат подписване на договорка на обективна цена. Въз основа на тази динамичност можем да чакаме непрекъснат поток от покупко-продажби по сливания и придобивания и през идващия интервал. “ – акцентира Balázs Bíró, сътрудник и районен водач за услугите на Делойт в региона на Финансовото консултиране.
„ Динамиката на банковите пазари в България и Европа е явна и безспорно ще сложи редица провокации пред бранша. Дигитализацията, бързината на даване на услуги, усъвършенстваните артикули ще бъдат основнен мотор на развиването на българските банкови институции. А те няма по какъв начин да бъдат реализирани без успеваемост, оптимизация на ресурсите и икономии от мащаба. Наред с това в България се следи устойчиво икономическо развиване, което способства за възходящата наклонност в резултатите на банките. Всички тези фактори водят до засилен инвеститорски интерес от интернационалните финансови групи, който ще продъжи и през идващите години. “ – добавя Силвия Пенева, ръководещ сътрудник в Делойт България.
Разнопосочни трендове при необслужваните заемите в ЦИЕ
Тенденцията на спад на необслужвани активи продължава в съвсем всички страни в района на Централна и Източна Европа. Комбинацията от стабилната макроикономическа среда, засилените регулации и политическо внимание, както и ангажираността на банките да се оправят с необслужваните си заеми са главен катализатор за спад на техните необслужваните активи.
Страните в района стават очевидци на динамичност в равнищата на необслужваните банкови заеми за 2018 и 2019 година, подхранвана и от мощния инвеститорски вкус основно измежду вложители с към този момент построен потенциал за обслужване в района. Постепенното справяне с наследените необслужвани заеми дружно с понижените равнища на нови такива и интереса на вложителите за по-висока рентабилност способстват за намаляването на броя на необслужвани заеми.
След слабата 2017 година във връзка с размера на продадени неприятни кредитни портфейли, 2018 година се радва на продажби на стойност съвсем 6 милиарда евро. Полша, Унгария и Румъния способстват за размера на завършени трансакциии с съвсем 1 милиарда евро през 2018 година По-ниските упования за възобновяване от вложителите, както и евтиното финансиране в резултат на благопроиятната макроикономическа среда оказват позитивно въздействие върху ценообразуването на портфейлите. То се подтиква в допълнение и от възходящата конкуренция във връзка с търсенето.
Необслужваните заеми на банковия пазар в България
През 2018 година качеството на активите се покачва и при заемите за физически лица и при корпоративните такива, с помощта на преструктуране на портфейлите и понижаване на провизиите, като по-този метод се понижава изцяло процентът на необслужвани заеми в банковата система в България. Така през 2018 година коефициентът на необслужваните заеми за физически се намалява от 7.4% през 2017 година до 6.5%, а този за корпоративни клиенти - от 12.5% до 7.4%. Тази наклонност се чака да продължи и през идващите години.
Проучването на Делойт демонстрира още, че:
Продажбите на портфейли не престават да играят основна роля в опитите на банките в региона на Централна и Източна Европа да понижат равнищата на необслужваните си заеми – за това приказва забележителният размер на необслужвани заеми, търгувани през 2018 година (5.9 милиарда евро).Коефициентите на необслужвани заеми последователно се връщат назад към едноцифрени стойности и даже се приближават до равнището си преди рецесията. Към края на 2018 година единствено три страни регистрират общи коефициенти на необслужвани заеми над десетпроцентрния предел. Това са Албания (11.8%), Хърватия (12.1%) и Украйна (54%).Очаква се преводите на вторичния пазар да се ускорят основно с помощта на консолидацията на по-малките играчи на пазара за събиране и обслужване на затруднени отговорности.В кратковременен проект прегледът на качеството на активите може да насърчи по-нататъшни преводи в България и Хърватия.
Четете повече детайлности за двете изследвания тук:
https://www2.deloitte.com/bg/en/pages/about-deloitte/articles/non-performing-loan-portfolio-markets-cee-region1.html
https://www2.deloitte.com/bg/en/pages/about-deloitte/articles/cee-banking-m-a-study-2019.html
****
Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Словения, Хърватска, България, Сърбия, Украйна, Босна и Херцеговина, Албания, Естония, Литва, Латвия
Увеличаваща се консолидация на банките в ЦИЕ
Резултатите на банковата промишленост в Централна и Източна Европа и Прибалтийския район не престават да бъдат окуражителни. Коефициентите за финансова адекватност през 2018 година остават постоянни със приблизително равнище над 20% в 15-те страни* които са обект на поучванията на Делойт. Необслужваните заеми понижават доста, а рентабилността се покачва до исторически високи равнища в някои страни със междинна възвръщаемост на капитала към 11%. Тази позитивна динамичност е подкрепена от постоянна икономическа агресия със междинен растеж на действителния Брутният вътрешен продукт от 3.9% пред 2018 година, възстановяване на изискванията на пазара на труда и интензивна кредитна интензивност в района.
Освен продължаващата цифрова промяна, друга преобладаваща наклонност в районния банков бранш е консолидацията на банковия пазар. Тя, от една страна, е водена от екзит тактиките на продавачите, които те подхващат по отношение на вторичните си пазари, а от друга - от възприемчивия напредък на купувачите с главните районни играчи за реализиране на икономии от мащаба и увеличение на успеваемостта. В допълнение, oчакваното закъснение на стопанската система също може да окаже напън върху по-малко ефикасните банки, тъй че консолидацията в бранша да продължи с още повече преводи. Наблюдаваме от близко огромен брой завършили неотдавна покупко-продажби, по тази причина виждаме, че и продавачите и купувачите разполагат със солидна финансова мощност за осъществяване на придобивания. Въз основа на това упованията за идващите години са за продължаващ непрекъснат поток от покупко-продажби на банковия пазар в Централна и Източна Европа.
Консолидация на банковия пазар в България
При банковия пазар в България повишаването на балансите продължава, а качеството на активите се покачва. В същото време секторът се радва на усъвършенствана регулаторна рамка, която способства за намаляването на риска в банковата система като цяло. В края на 2018 година в страната оперират 20 финансови институции, като съществена част от тях са дъщерни сдружения на огромни европейски банкови групи. Българският банков пазар е умерено съсредоточен, защото 55% от общите активи на бранша са благосъстоятелност на 5-те най-големи банки.
Шест са най-големите преводи на локалния банков пазар през последните няколко години:
През 2019 година в резултат на екзит тактиката на няколко гръцки банки от българския пазар, Пиреос Банк продава 99.8% от каузи си на Пощенска банка, чиято цел е да ускори позицията си на локалния пазар.През 2018 година ОТP Банк подпива съглашение за придобиване на 99.74% от каузи на Сосиете Женерал Експресбанк.Пак през 2018 година българската Инвестбанк купува Търговска банка Виктория от оповестената в неплатежоспособност Корпоративна комерсиална банка.През 2017 година лихтенщайнският фонд Novito Opportunities получава позволение от българския регулатор за придобиването на 67.7% от каузи на Общинска банка. Общинска банка по това време е 16-та на пазара по активи с 1.56% пазарен дял. След договорката Бълграска банка за развиване остава единствената държавна банка в страната.През декември 2016 година Националната банка на Гърция продава дъщерното си сдружение ОББ на KBC Груп. През 2018 година СИБАНК и ОББ се сливат, а новата банка става 3-та по величина на локалния пазар.През 2015 година Пощенска банка придобива Алфабанк.
Проучването на Делойт демонстрира още, че:
Банковите пазари с максимален брой сливания и придобивания в региона на Централна и Източна Европа в интервала 2015 година – септември 2019 година са Украйна (14 трансакции), Сърбия (11), Полша (10), Румъния (10) и Унгария (8).Най-активният покупател в района е унгарската OTP Банк (8 преводи, измежду които е и договорката за придобиването на Сосиете Женерал Експресбанк в България), следвана от полската страна с 4 придобивания от 2015 година насам чрез покупко-продажбите на PZU и Alior Bank (и двете с страната като мажоритарен собственик).Най-активните продавачи са Сосиете Женерал Експресбанк (6 трансакции), Райфайзен банк (5 сделки) и гръцките банки, измежду които Пиреос, Националната банка на Гърция, Алфа Банк и Юробанк, които са продали 12 банки в посочения интервал.
„ Нарастващият брой покупко-продажби през последните години показва интерес както от страна на продавачите, по този начин и от страна на купувачите. Едните имат мотивация и финансова опция за осъществяване на придобивания, а другите схващат евентуалните бъдещи ограничавания, които пазарът слага пред тях и могат да изберат подписване на договорка на обективна цена. Въз основа на тази динамичност можем да чакаме непрекъснат поток от покупко-продажби по сливания и придобивания и през идващия интервал. “ – акцентира Balázs Bíró, сътрудник и районен водач за услугите на Делойт в региона на Финансовото консултиране.
„ Динамиката на банковите пазари в България и Европа е явна и безспорно ще сложи редица провокации пред бранша. Дигитализацията, бързината на даване на услуги, усъвършенстваните артикули ще бъдат основнен мотор на развиването на българските банкови институции. А те няма по какъв начин да бъдат реализирани без успеваемост, оптимизация на ресурсите и икономии от мащаба. Наред с това в България се следи устойчиво икономическо развиване, което способства за възходящата наклонност в резултатите на банките. Всички тези фактори водят до засилен инвеститорски интерес от интернационалните финансови групи, който ще продъжи и през идващите години. “ – добавя Силвия Пенева, ръководещ сътрудник в Делойт България.
Разнопосочни трендове при необслужваните заемите в ЦИЕ
Тенденцията на спад на необслужвани активи продължава в съвсем всички страни в района на Централна и Източна Европа. Комбинацията от стабилната макроикономическа среда, засилените регулации и политическо внимание, както и ангажираността на банките да се оправят с необслужваните си заеми са главен катализатор за спад на техните необслужваните активи.
Страните в района стават очевидци на динамичност в равнищата на необслужваните банкови заеми за 2018 и 2019 година, подхранвана и от мощния инвеститорски вкус основно измежду вложители с към този момент построен потенциал за обслужване в района. Постепенното справяне с наследените необслужвани заеми дружно с понижените равнища на нови такива и интереса на вложителите за по-висока рентабилност способстват за намаляването на броя на необслужвани заеми.
След слабата 2017 година във връзка с размера на продадени неприятни кредитни портфейли, 2018 година се радва на продажби на стойност съвсем 6 милиарда евро. Полша, Унгария и Румъния способстват за размера на завършени трансакциии с съвсем 1 милиарда евро през 2018 година По-ниските упования за възобновяване от вложителите, както и евтиното финансиране в резултат на благопроиятната макроикономическа среда оказват позитивно въздействие върху ценообразуването на портфейлите. То се подтиква в допълнение и от възходящата конкуренция във връзка с търсенето.
Необслужваните заеми на банковия пазар в България
През 2018 година качеството на активите се покачва и при заемите за физически лица и при корпоративните такива, с помощта на преструктуране на портфейлите и понижаване на провизиите, като по-този метод се понижава изцяло процентът на необслужвани заеми в банковата система в България. Така през 2018 година коефициентът на необслужваните заеми за физически се намалява от 7.4% през 2017 година до 6.5%, а този за корпоративни клиенти - от 12.5% до 7.4%. Тази наклонност се чака да продължи и през идващите години.
Проучването на Делойт демонстрира още, че:
Продажбите на портфейли не престават да играят основна роля в опитите на банките в региона на Централна и Източна Европа да понижат равнищата на необслужваните си заеми – за това приказва забележителният размер на необслужвани заеми, търгувани през 2018 година (5.9 милиарда евро).Коефициентите на необслужвани заеми последователно се връщат назад към едноцифрени стойности и даже се приближават до равнището си преди рецесията. Към края на 2018 година единствено три страни регистрират общи коефициенти на необслужвани заеми над десетпроцентрния предел. Това са Албания (11.8%), Хърватия (12.1%) и Украйна (54%).Очаква се преводите на вторичния пазар да се ускорят основно с помощта на консолидацията на по-малките играчи на пазара за събиране и обслужване на затруднени отговорности.В кратковременен проект прегледът на качеството на активите може да насърчи по-нататъшни преводи в България и Хърватия.
Четете повече детайлности за двете изследвания тук:
https://www2.deloitte.com/bg/en/pages/about-deloitte/articles/non-performing-loan-portfolio-markets-cee-region1.html
https://www2.deloitte.com/bg/en/pages/about-deloitte/articles/cee-banking-m-a-study-2019.html
****
Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Словения, Хърватска, България, Сърбия, Украйна, Босна и Херцеговина, Албания, Естония, Литва, Латвия
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ