Колко силно трябва да натисне Фед, за да стигне до 2% инфлация?
Голяма част от работата по понижаване на инфлацията в Съединени американски щати е свършена. На фона на най-агресивната поредност от нараствания на лихвените проценти от четири десетилетия, тя падна до 3,2% от 9,1%. Тази добра вест обаче слага Федералния запас пред нов сложен въпрос. Колко нападателно би трябвало да бъде изстискването на това, което е останало от инфлацията? Ще успее ли ръководителят на Фед Джером Пауъл да реализира по този начин нареченото меко кацане, което побеждава инфлацията, без да предизвиква криза?
Ходът на централната банка на Съединени американски щати ще има огромни последствия за потребителите, пазарите и стопанската система, написа в разбор The Wall Street Journal. Официалната цел на Фед е 2% инфлация, само че защото тя остава над това число, централните банкери към момента са фокусирани върху това дали да покачат лихвите още един път тази година. Това обаче е относително дребен проблем спрямо по-големия въпрос: какъв брой дълго да се поддържат лихвите на това високо равнище. Членовете на Федералния запас могат да се опитат да стигнат до 2% инфлация бързо, да вземем за пример до края на идната година, като продължат да покачват лихвите и леко ги понижат, когато стопанската система стартира да отслабва. При този сюжет има риск от по-рязък спад, който евентуално ще убие възможностите за реализиране на меко кацане. От друга страна, в случай че банкерите са удовлетворени, че инфлацията се забавя трайно, те биха могли да задържат лихвените проценти на настоящето им равнище и да обмислят понижаване на темповете по-късно през идната година. Това ще отнеме повече време, с цел да се реализира задачата от 2% инфлация - към три години.
Ами в случай че достигането до 2% не си коства болката? Прокрадва се мнението, че Федералният запас би трябвало да одобри инфлация към 3% като нова цел. Пауъл и други членове на Фед обаче споделят, че преразглеждането на задачата не е алтернатива. Как ще бъде завършена борбата с инфлацията евентуално ще бъде съществена тематика по време на годишната среща на Фед в Джаксън Хоул. Джером Пауъл ще приказва в петък. Много икономисти към момента виждат риск от криза през идната година под тежестта на бързите нараствания на лихвените проценти на Фед, които натежаха на пазара на комерсиалните парцели и районните банки. Централната банка увеличи своя референтен лихвен % предишния месец до диапазон сред 5,25% и 5,5%, което е 22-годишен връх. Този % въздейства върху другите разноски по заеми в цялата стопанска система, в това число за ипотеки, заеми за коли и кредитни карти. Други анализатори се тормозят, че скорошният спад на инфлацията ще спре, в случай че потребителските и бизнес разноски се ускорят през идващите месеци, принуждавайки Фед още веднъж да увеличи лихвите, с цел да провокира спад в инфлацията.
По-бързо или по-бавно? Сред икономисти и политици към този момент бушува спор за това по какъв начин Фед би трябвало да подходи към идващото си решение. Лагерът на последователите на бързия ход твърди, че Федералният запас би трябвало да продължи да стяга, с цел да смъкна бързо инфлацията до 2%, даже в случай че това докара до криза. Те споделят, че забавянето на свалянето на инфлацията може да подкопае доверието във Фед, изключително в случай че стопанската система бъде наранена от нови шокове, които подтикват инфлацията. Ако това се случи, евентуално ще е нужен още по-болезнен спад по-късно, с цел да се понижи инфлацията, както се случи при започване на 80-те години на предишния век. Друг лагер допуска, че централната банка може да вземе поука от някогашния ръководител на Федералния запас Алън Грийнспан и да доближи задачата от 2% по-бавно. В началото на 90-те години Грийнспан начерта метод, наименуван по-късно „ опортюнистичен “: Вместо да настоявате неотложно за 2% инфлация, стигнете до там последователно в продължение на няколко години, като поддържате лихвените проценти на равнище, което може да наподобява малко по-високо от нужното, и оставяйки благоприятни условия, като инцидентно икономическо закъснение, да понижат инфлацията лека-полека. Президентът на Федералния запас на Ричмънд Том Баркин разяснява, че 90-те години на предишния век не са добър паралел, тъй като тогава Фед понижава инфлацията след по-дълъг интервал, в който тя е била доста по-висока. Фед си разрешава да работи по-бавно тогава на фона на публичните упования инфлацията да остане висока. Сега обаче потребителските настройки са за по-ниска инфлация, отбелязва WSJ. Членовете на Фед евентуално няма да проявят самообладание, в случай че инфлацията се стабилизира над 3%, и ще продължат да покачват лихвите.
Преразглеждане на целта Някои икономисти поддържат повдигането на задачата за инфлация до 3%, защото цената на намаляването ѝ до 2% през идващите две години евентуално ще бъде доста по-висока безработица. Подобно мнение е известно измежду демократите, загрижени, че възходящата безработица или рецесията биха заплашили вероятностите за преизбиране на президента Джо Байдън. Много сегашни и някогашни членове на Фед обаче считат, че смяната на задачата в този момент би била огромна неточност. Пауъл няколко пъти даде да се разбере, че няма да обмисли сходен ход при никакви условия. Съмишлениците му споделят, че 2% не е фантазия, а рационална и постижима цел.
Забавяне на стопанската система Някои членове на Фед споделят, че би трябвало да видят по-ясни признаци за закъснение на икономическата интензивност, с цел да бъдат уверени, че инфлацията ще продължи да пада. Ако стопанската система в действителност се форсира през втората половина на 2023 година, това може да ги притисне да покачат лихвите над 6% през идната година, споделя Джеймс Булард, който се отдръпна предишния месец като президент на Фед на Сейнт Луис, с цел да стане декан на бизнес учебното заведение в университета Пърдю. Няколко членове на Фед, в това число ръководителят Джером Пауъл, считат, че в този момент лихвите лимитират икономическата интензивност, като забавят наемането, разноските и вложенията. Те виждат доста по-балансирани опасности от повишението им прекалено много против прекомерно малко, показва WSJ. Това доближава Фед до последния от трите стадия на стягане. На първия стадий, през 2022 година, банкерите покачиха лихвите бързо - на стъпки от половин процентен пункт и три четвърти пункта. Те минаха към втория стадий при започване на тази година, повишавайки разноските по заеми по-бавно, с цел да намерят равнище, което лимитира търсенето, без да предизвиква ненужна икономическа уязвимост. В третия стадий, написа WSJ, фокусът се измества към поправени по отношение на инфлацията или „ действителни “ равнища. Това значи, че даже в случай че Федералният запас поддържа своя референтен лихвен % постоянен, защото инфлацията е намаляла, резултатът ще бъде сякаш лихвеният % е бил нараснал.
Ходът на централната банка на Съединени американски щати ще има огромни последствия за потребителите, пазарите и стопанската система, написа в разбор The Wall Street Journal. Официалната цел на Фед е 2% инфлация, само че защото тя остава над това число, централните банкери към момента са фокусирани върху това дали да покачат лихвите още един път тази година. Това обаче е относително дребен проблем спрямо по-големия въпрос: какъв брой дълго да се поддържат лихвите на това високо равнище. Членовете на Федералния запас могат да се опитат да стигнат до 2% инфлация бързо, да вземем за пример до края на идната година, като продължат да покачват лихвите и леко ги понижат, когато стопанската система стартира да отслабва. При този сюжет има риск от по-рязък спад, който евентуално ще убие възможностите за реализиране на меко кацане. От друга страна, в случай че банкерите са удовлетворени, че инфлацията се забавя трайно, те биха могли да задържат лихвените проценти на настоящето им равнище и да обмислят понижаване на темповете по-късно през идната година. Това ще отнеме повече време, с цел да се реализира задачата от 2% инфлация - към три години.
Ами в случай че достигането до 2% не си коства болката? Прокрадва се мнението, че Федералният запас би трябвало да одобри инфлация към 3% като нова цел. Пауъл и други членове на Фед обаче споделят, че преразглеждането на задачата не е алтернатива. Как ще бъде завършена борбата с инфлацията евентуално ще бъде съществена тематика по време на годишната среща на Фед в Джаксън Хоул. Джером Пауъл ще приказва в петък. Много икономисти към момента виждат риск от криза през идната година под тежестта на бързите нараствания на лихвените проценти на Фед, които натежаха на пазара на комерсиалните парцели и районните банки. Централната банка увеличи своя референтен лихвен % предишния месец до диапазон сред 5,25% и 5,5%, което е 22-годишен връх. Този % въздейства върху другите разноски по заеми в цялата стопанска система, в това число за ипотеки, заеми за коли и кредитни карти. Други анализатори се тормозят, че скорошният спад на инфлацията ще спре, в случай че потребителските и бизнес разноски се ускорят през идващите месеци, принуждавайки Фед още веднъж да увеличи лихвите, с цел да провокира спад в инфлацията.
По-бързо или по-бавно? Сред икономисти и политици към този момент бушува спор за това по какъв начин Фед би трябвало да подходи към идващото си решение. Лагерът на последователите на бързия ход твърди, че Федералният запас би трябвало да продължи да стяга, с цел да смъкна бързо инфлацията до 2%, даже в случай че това докара до криза. Те споделят, че забавянето на свалянето на инфлацията може да подкопае доверието във Фед, изключително в случай че стопанската система бъде наранена от нови шокове, които подтикват инфлацията. Ако това се случи, евентуално ще е нужен още по-болезнен спад по-късно, с цел да се понижи инфлацията, както се случи при започване на 80-те години на предишния век. Друг лагер допуска, че централната банка може да вземе поука от някогашния ръководител на Федералния запас Алън Грийнспан и да доближи задачата от 2% по-бавно. В началото на 90-те години Грийнспан начерта метод, наименуван по-късно „ опортюнистичен “: Вместо да настоявате неотложно за 2% инфлация, стигнете до там последователно в продължение на няколко години, като поддържате лихвените проценти на равнище, което може да наподобява малко по-високо от нужното, и оставяйки благоприятни условия, като инцидентно икономическо закъснение, да понижат инфлацията лека-полека. Президентът на Федералния запас на Ричмънд Том Баркин разяснява, че 90-те години на предишния век не са добър паралел, тъй като тогава Фед понижава инфлацията след по-дълъг интервал, в който тя е била доста по-висока. Фед си разрешава да работи по-бавно тогава на фона на публичните упования инфлацията да остане висока. Сега обаче потребителските настройки са за по-ниска инфлация, отбелязва WSJ. Членовете на Фед евентуално няма да проявят самообладание, в случай че инфлацията се стабилизира над 3%, и ще продължат да покачват лихвите.
Преразглеждане на целта Някои икономисти поддържат повдигането на задачата за инфлация до 3%, защото цената на намаляването ѝ до 2% през идващите две години евентуално ще бъде доста по-висока безработица. Подобно мнение е известно измежду демократите, загрижени, че възходящата безработица или рецесията биха заплашили вероятностите за преизбиране на президента Джо Байдън. Много сегашни и някогашни членове на Фед обаче считат, че смяната на задачата в този момент би била огромна неточност. Пауъл няколко пъти даде да се разбере, че няма да обмисли сходен ход при никакви условия. Съмишлениците му споделят, че 2% не е фантазия, а рационална и постижима цел.
Забавяне на стопанската система Някои членове на Фед споделят, че би трябвало да видят по-ясни признаци за закъснение на икономическата интензивност, с цел да бъдат уверени, че инфлацията ще продължи да пада. Ако стопанската система в действителност се форсира през втората половина на 2023 година, това може да ги притисне да покачат лихвите над 6% през идната година, споделя Джеймс Булард, който се отдръпна предишния месец като президент на Фед на Сейнт Луис, с цел да стане декан на бизнес учебното заведение в университета Пърдю. Няколко членове на Фед, в това число ръководителят Джером Пауъл, считат, че в този момент лихвите лимитират икономическата интензивност, като забавят наемането, разноските и вложенията. Те виждат доста по-балансирани опасности от повишението им прекалено много против прекомерно малко, показва WSJ. Това доближава Фед до последния от трите стадия на стягане. На първия стадий, през 2022 година, банкерите покачиха лихвите бързо - на стъпки от половин процентен пункт и три четвърти пункта. Те минаха към втория стадий при започване на тази година, повишавайки разноските по заеми по-бавно, с цел да намерят равнище, което лимитира търсенето, без да предизвиква ненужна икономическа уязвимост. В третия стадий, написа WSJ, фокусът се измества към поправени по отношение на инфлацията или „ действителни “ равнища. Това значи, че даже в случай че Федералният запас поддържа своя референтен лихвен % постоянен, защото инфлацията е намаляла, резултатът ще бъде сякаш лихвеният % е бил нараснал.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ