Проучване: Повечето българи искат затягане на COVID мерките в пандемията
Голяма част от пълнолетните българи считат, че за преодоляването на пандемията от COVID-19 би трябвало да се постановат съществени ограничаващи ограничения .
Това демонстрират данните от проучване на здравните неравенства в България на Института по философия и социология на Българска академия на науките от юни 2021 година, извършено измежду 1151 пълнолетни българи и финансирано в границите на Националната пътна карта за развиване на научна инфраструктура (2020-2023 г.).
Според значими дялове от пълнолетното население , преодоляването на COVID-19 обстановката изисква да бъдат налагани съществени ограничаващи ограничения . В това число, да се не разрешават обществени събирания (според общо 74 %), да се изисква носене на маски (според общо 75 %), да бъдат затваряни бизнеси и работни места (според общо 56 %), да се изисква хората да си стоят в къщи (според общо 60 %).
Единствено по-високо противоречие се изрича във връзка с мярката да се употребява цифрово наблюдаване , да вземем за пример посредством мобилен телефон, с цел да се наблюдава дали инфектираните съблюдават режима на изолираност, само че близо 44 % утвърждават и тази мярка, оповестяват уредниците.
Института по философия и социология към Българска академия на науките
Представените данни демонстрират още, че общо 83 % от пълнолетното население поддържат мярката за слагане в изолираност на хората, за които се знае, че са носители на заболяването; близо 75 % утвърждават мярката за затваряне на границите към други страни, а мярката за прекратяване на наложителното обучение, както и затварянето на учебни заведения и детски градини се прави оценка като допустима от общо 62 %.
Института по философия и социология към Българска академия на науките
Данните сочат обаче, че приложените ограничения и старания за преодоляването на пандемията от COVID-19 в България са се отразили спорно на доверието към здравната система у нас - 34 % декларират, че доверието им в опазването на здравето е намаляло, 38 % не регистрират за себе си основна смяна, а 28 % от пълнолетните жители споделят, че тяхното доверие в българското опазване на здравето се е повишило.
Изследването слага и въпроса за отношението към имунизациите и готовността за имунизиране против COVID-19 . Данните сочат, че през 2021 година България е разграничена на три съпоставими групи по тематиката „ Коронавирус ваксини “: 1. антиваксъри (36%), 2. неутрални (29%) и 3. проваксъри (33%), като всяка група е уверена в правотата на личните си причини.
Института по философия и социология към Българска академия на науките
Запитани непосредствено кое е по-добре за създаване на имунитет против ковид - и по този въпрос пълнолетните българи се разделят на три групи : Общо 44,3 % са за разновидността преболедуване, 22,4 % държат на имунизиране, а други 27,5 % заемат неутрална позиция по въпроса.
Резултатите удостоверяват, че настройките против имунизациите за COVID-19 заемат значителен дял от публичното мнение у нас, регистрира проучването.
Института по философия и социология към Българска академия на науките
Изследването е част от Международната стратегия за обществени проучвания (International Social Survey Programme - ISSP) и се организира редом в над 50 страни от петте континента по единна методика и международни стандарти. У нас са изследвани 1151 пълнолетни български жители от цялата страна, подбрани посредством национална представителна извадка. В България проучването е финансирано в границите на Националната пътна карта за развиване на научна инфраструктура (2020-2023 г.), а подготовката и реализацията му са дело на Консорцуим от български социолози и икономисти, с водещ сътрудник УНСС и участници Институт по философия и социология - Българска академия на науките, Българска социологическа асоциация и Съюз на икономистите в България. Работата на терен е осъществена от Института по философия и социология към Българска академия на науките.
Цялото проучване вижте тук:
Това демонстрират данните от проучване на здравните неравенства в България на Института по философия и социология на Българска академия на науките от юни 2021 година, извършено измежду 1151 пълнолетни българи и финансирано в границите на Националната пътна карта за развиване на научна инфраструктура (2020-2023 г.).
Според значими дялове от пълнолетното население , преодоляването на COVID-19 обстановката изисква да бъдат налагани съществени ограничаващи ограничения . В това число, да се не разрешават обществени събирания (според общо 74 %), да се изисква носене на маски (според общо 75 %), да бъдат затваряни бизнеси и работни места (според общо 56 %), да се изисква хората да си стоят в къщи (според общо 60 %).
Единствено по-високо противоречие се изрича във връзка с мярката да се употребява цифрово наблюдаване , да вземем за пример посредством мобилен телефон, с цел да се наблюдава дали инфектираните съблюдават режима на изолираност, само че близо 44 % утвърждават и тази мярка, оповестяват уредниците.
Института по философия и социология към Българска академия на науките Представените данни демонстрират още, че общо 83 % от пълнолетното население поддържат мярката за слагане в изолираност на хората, за които се знае, че са носители на заболяването; близо 75 % утвърждават мярката за затваряне на границите към други страни, а мярката за прекратяване на наложителното обучение, както и затварянето на учебни заведения и детски градини се прави оценка като допустима от общо 62 %.
Института по философия и социология към Българска академия на науките Данните сочат обаче, че приложените ограничения и старания за преодоляването на пандемията от COVID-19 в България са се отразили спорно на доверието към здравната система у нас - 34 % декларират, че доверието им в опазването на здравето е намаляло, 38 % не регистрират за себе си основна смяна, а 28 % от пълнолетните жители споделят, че тяхното доверие в българското опазване на здравето се е повишило.
Изследването слага и въпроса за отношението към имунизациите и готовността за имунизиране против COVID-19 . Данните сочат, че през 2021 година България е разграничена на три съпоставими групи по тематиката „ Коронавирус ваксини “: 1. антиваксъри (36%), 2. неутрални (29%) и 3. проваксъри (33%), като всяка група е уверена в правотата на личните си причини.
Института по философия и социология към Българска академия на науките Запитани непосредствено кое е по-добре за създаване на имунитет против ковид - и по този въпрос пълнолетните българи се разделят на три групи : Общо 44,3 % са за разновидността преболедуване, 22,4 % държат на имунизиране, а други 27,5 % заемат неутрална позиция по въпроса.
Резултатите удостоверяват, че настройките против имунизациите за COVID-19 заемат значителен дял от публичното мнение у нас, регистрира проучването.
Института по философия и социология към Българска академия на науките Изследването е част от Международната стратегия за обществени проучвания (International Social Survey Programme - ISSP) и се организира редом в над 50 страни от петте континента по единна методика и международни стандарти. У нас са изследвани 1151 пълнолетни български жители от цялата страна, подбрани посредством национална представителна извадка. В България проучването е финансирано в границите на Националната пътна карта за развиване на научна инфраструктура (2020-2023 г.), а подготовката и реализацията му са дело на Консорцуим от български социолози и икономисти, с водещ сътрудник УНСС и участници Институт по философия и социология - Българска академия на науките, Българска социологическа асоциация и Съюз на икономистите в България. Работата на терен е осъществена от Института по философия и социология към Българска академия на науките.
Цялото проучване вижте тук:
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ