Голяма част от малката Поли още живее в мен –

„ Голяма част от дребната Поли още живее в мен – изключително когато съм на сцената. “ Така певицата Поли Генова разказва чувството си след повече от 35 години на сцената пред Мариан Станков - Мон Дьо. Въпреки дългия път, тя признава, че тръпката от срещата с публиката остава същата.

Генова споделя, че същинската смяна в професионалния ѝ път идва, когато взема решение да се самопродуцира

„ Тогава разбрах, че всички решения са мои. Трудно е, само че ми даде самочувствие, което преди нямаше по какъв начин да имам “, споделя тя.

Зад сцената обаче стои и друга, по-тиха страна – тази, която публиката в никакъв случай не вижда. Певицата признава, че е имала тежки моменти, в които се е питала дали има смисъл да продължава. „ Имало е дни, в които не желаех да стана от леглото и даже не желаех да се погледна в огледалото “, откровена е тя.

NOVA

Днес Поли приказва намерено за този интервал и за решението да потърси помощ.

„ Най-трудното беше да си призная, че не съм добре. Но е изцяло обикновено човек да не може да се оправи самичък “, споделя певицата. След първите срещи с терапевт тя усеща голямо облекчение – „ все едно сваляш тежест от гърба си “.

Именно тези прекарвания я въодушевяват за новата ѝ ария „ Моята душа “. „ Тя се роди в един сложен миг, когато бях на дъното и търсех по какъв начин да продължа “, споделя Генова. В песента тя вплита и претекстове от националната ария „ Дилмано, дилберо “, чийто смисъл открива по време на свое изследване.

Днес певицата гледа на претърпяното като на значима промяна. „ Моята душа е една и има потребност да бъде обичана – първо от самата мен “, споделя тя.

Поли Генова не крие, че пътят към по-добрата версия на себе си продължава. „ Опитвам се да се разсънвам всеки ден с мисълта да бъда малко по-добра от през вчерашния ден “, признава тя.