Кристиан Вигенин: Българското общество очаква по-справедлива и по-близка Европа
Голяма част от българите поддържат участието на страната в Европейския съюз, само че тази поддръжка не е безусловна. Тя е съпроводена с сдържаност, съмнение и насъбрани разочарования. Това демонстрират резултатите от национално представително социологическо проучване за публичните настройки към Европейски Съюз, извършено по самодейност на българския евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента и осъществено от организация " Мяра “.
Проучването е осъществено в интервала 14–24 ноември 2025 година измежду 1004 пълнолетни жители и има за цел да даде действителна картина на публичните настройки към Европейския съюз в навечерието на влизането на България в еврозоната.
" В общественото пространство се приказва доста за Европа, само че прекомерно рядко се приказва с хората за това по какъв начин те действително я възприемат. А без тази почтена картина не могат да се вършат нито рационални политики, нито съществени заключения “, съобщи при представянето на проучването.
Данните демонстрират, че над 55% от българските жители имат позитивно или по-скоро позитивно отношение към Европейски Съюз , а също толкоз считат, че участието на България в Съюза по принцип е положително. В същото време близо 40% имат негативно отношение, а един от всеки трима българи счита, че участието е трансформирало страната в негативна посока.
" Това е явен обществен сигнал, който политиците би трябвало да чуят “, акцентира Вигенин.
Подкрепа за Европейски Съюз – с условия
Изследването демонстрира, че поддръжката за Европейски Съюз не е отречена, само че не е и безусловна. Българските жители не отхвърлят Европа като концепция, само че все по-често слагат въпроса " Каква Европа? За кого? И на каква цена? “.
Подкрепата за овакантяване на Европейски Съюз остава малцинство, само че недоволството е действително и има ясно изразени обществени корени.
Поколенческо разделяне
Данните обрисуват ясно поколенческо разграничение. Сред младежите на възраст 18–29 години поддръжката за участието в Европейски Съюз надвишава 70% , а отхвърлянето на концепцията за овакантяване е изрично. При по-възрастните възрастови групи скептицизмът е по-силен, а недоверието към европейските институции – по-изразено.
" Бъдещето на България в Европейски Съюз е младо, само че сегашното ѝ е белязано от насъбрани разочарования “, разяснява Вигенин.
Социалното измерение на евроскептицизма
Един от основните заключения от проучването е, че евроскептицизмът в България не е идеологически, а обществен . Най-критични към Европейски Съюз са хората с ниски приходи, тези, които едвам свързват двата края, и обществено уязвимите групи.
" Когато Европа не се усеща в всекидневието, тя се отхвърля. Това не е проблем на хората, а на политиките – както национални, по този начин и европейски “, съобщи евродепутатът.
Дефицит на информация
Проучването регистрира сериозен недостиг на осведоменост ©
Проучването е осъществено в интервала 14–24 ноември 2025 година измежду 1004 пълнолетни жители и има за цел да даде действителна картина на публичните настройки към Европейския съюз в навечерието на влизането на България в еврозоната.
" В общественото пространство се приказва доста за Европа, само че прекомерно рядко се приказва с хората за това по какъв начин те действително я възприемат. А без тази почтена картина не могат да се вършат нито рационални политики, нито съществени заключения “, съобщи при представянето на проучването.
Данните демонстрират, че над 55% от българските жители имат позитивно или по-скоро позитивно отношение към Европейски Съюз , а също толкоз считат, че участието на България в Съюза по принцип е положително. В същото време близо 40% имат негативно отношение, а един от всеки трима българи счита, че участието е трансформирало страната в негативна посока.
" Това е явен обществен сигнал, който политиците би трябвало да чуят “, акцентира Вигенин.
Подкрепа за Европейски Съюз – с условия
Изследването демонстрира, че поддръжката за Европейски Съюз не е отречена, само че не е и безусловна. Българските жители не отхвърлят Европа като концепция, само че все по-често слагат въпроса " Каква Европа? За кого? И на каква цена? “.
Подкрепата за овакантяване на Европейски Съюз остава малцинство, само че недоволството е действително и има ясно изразени обществени корени.
Поколенческо разделяне
Данните обрисуват ясно поколенческо разграничение. Сред младежите на възраст 18–29 години поддръжката за участието в Европейски Съюз надвишава 70% , а отхвърлянето на концепцията за овакантяване е изрично. При по-възрастните възрастови групи скептицизмът е по-силен, а недоверието към европейските институции – по-изразено.
" Бъдещето на България в Европейски Съюз е младо, само че сегашното ѝ е белязано от насъбрани разочарования “, разяснява Вигенин.
Социалното измерение на евроскептицизма
Един от основните заключения от проучването е, че евроскептицизмът в България не е идеологически, а обществен . Най-критични към Европейски Съюз са хората с ниски приходи, тези, които едвам свързват двата края, и обществено уязвимите групи.
" Когато Европа не се усеща в всекидневието, тя се отхвърля. Това не е проблем на хората, а на политиките – както национални, по този начин и европейски “, съобщи евродепутатът.
Дефицит на информация
Проучването регистрира сериозен недостиг на осведоменост ©
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ