На Голяма Богородица се отдава почит на хляба
Голяма Богородица се празнува с тържествена литургия и въздигане на хляба
Днес, 15 август, Българската православна черква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празници - Успение на Пресвета Богородица, прочут в народа като Голяма Богородица. Празникът е отдаден на гибелта на Божията майка, която съгласно Светото писание настъпила на 64-годишна възраст.
Според преданието, три дни преди гибелта архангел Гавраил оповестява на Света Богородица, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство. Последното ѝ предпочитание било да види светите апостоли дружно, които по чудноват метод се придвижват пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.
Явяването пред апостолите
Три дни след гибелта на Богородица самият Исус Христос в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Апостолите я погребват в пещера край Гетсимания и затварят входа с камък.
Когато няколко дни по-късно отварят гроба, с цел да се поклони пред светицата закъснелият деятел Тома, намират единствено плащеницата ѝ. " Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни ", споделя им пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която се явява в облаците.
Църковни служби и обичаи
В памет на явяването ѝ пред апостолите църквата дефинира в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави " въздигане на хляба ". Патриарх Даниил ще отслужи света литургия в храма " Успение Богородично " в Кюстендил от 9:00 часа, заяви пресслужбата на Българската православна черква.
След тържествената литургия в църквите се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските си проблеми.
Народни традиции и софра
На Голяма Богородица се вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде, а риба също се позволява.
Вярващите подаряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, забрадка и пари. Според националната традиция празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка на 8 септември.
Именици
Имен ден честват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.
Днес, 15 август, Българската православна черква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празници - Успение на Пресвета Богородица, прочут в народа като Голяма Богородица. Празникът е отдаден на гибелта на Божията майка, която съгласно Светото писание настъпила на 64-годишна възраст.
Според преданието, три дни преди гибелта архангел Гавраил оповестява на Света Богородица, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство. Последното ѝ предпочитание било да види светите апостоли дружно, които по чудноват метод се придвижват пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.
Явяването пред апостолите
Три дни след гибелта на Богородица самият Исус Христос в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Апостолите я погребват в пещера край Гетсимания и затварят входа с камък.
Когато няколко дни по-късно отварят гроба, с цел да се поклони пред светицата закъснелият деятел Тома, намират единствено плащеницата ѝ. " Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни ", споделя им пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която се явява в облаците.
Църковни служби и обичаи
В памет на явяването ѝ пред апостолите църквата дефинира в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави " въздигане на хляба ". Патриарх Даниил ще отслужи света литургия в храма " Успение Богородично " в Кюстендил от 9:00 часа, заяви пресслужбата на Българската православна черква.
След тържествената литургия в църквите се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските си проблеми.
Народни традиции и софра
На Голяма Богородица се вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде, а риба също се позволява.
Вярващите подаряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, забрадка и пари. Според националната традиция празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка на 8 септември.
Именици
Имен ден честват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ