Всеки шампион за България е българин, другото е смешен плач
Голяма неволя ли е натурализирани чужденци да печелят трофеи за България, защото малцина от натуралните нашенци го могат? Тази алтернатива разбуни духовете след приключилото в неделя Европейско състезание по битка.
На тепиха в Братислава на наша сметка са общо два златни, два сребърни и един бронзов орден. Шампиони за България станаха Магомед Рамазанов в свободния жанр и Кирил Милов при класиците. За сребро се пребориха Семен Новиков и Абу-Мусли Амаев в класическия жанр, а Биляна Дудова добави бронз при дамите. От всички медалисти родени в България са единствено дупничанинът Милов и врачанката Дудова. Което не е изненада, тъй като 40 на 100 от националите ни са легионери. Дори на последните олимпийски игри в Париж етническият дагестанец Рамазанов и пристигналият от Украйна Новиков станаха първенци. Такава наслада битката не помнеше към този момент 28 години при свободняците и от 24 години при класиците.
Чужденците обаче са бодил в очите на новото управление
на родната федерация по битка, управлявана преди месец от Станка Златева, която беше подкрепена от столичния клуб " Левски " и мастити имена като Александър Томов, Георги Мърков, Симеон Щерев, Георги Мърков и Иво Ангелов.
Станка и компания взеха властта с задачата да не се разчита повече на натурализирани борци, а единствено на родни състезатели. И по този начин да върнат остарялата популярност на българската школа от времето на соца.
Едно от първите неща, което новите шефове направиха, беше да вкарат етични правила, съгласно които българският език става наложителен за треньори и спортисти. Това трябваше да бъде пестник за треньора на класиците Сослан Фарниев, помощниците му и всички натурализирани рускоезични борци.
Така се стигна и до необикновената обстановка при кацането на европейския първенец Рамазанов в София. Той освен не беше посрещнат от нито един представител на родната федерация, " тъй като не е дребен и може да се оправи самичък ", само че и Станка Златева натърти, че Магомед няма да бъде осъден за дадените след успеха на съветски изявленията, само че би трябвало бързо да научи български. Макар да не са полиглоти, сполучливите легионери към този момент няма по какъв начин да бъдат разкарани, само че пък първоначално ще бъдат махнати техните треньори.
Очаква се незабавно след Европейското новите шефове да създадат цялостна рокада. И с изключение на Фарниев, да сменят и наставниците на свободняците и дамите Валентин Ангелов и Мирослав Гочев, което последните предсказаха още по време на шампионата. Независимо че в Братислава България изскочи на трето място в общото отборно класиране по медали, което е неоспорим огромен триумф. Грехът на сегашните треньори обаче е, че са правилни на досегашния мощен човек в родната битка Гриша Ганчев и не споделят патриотарския курс на новите шефове.
Ако оставим встрани вътрешните борби на лобитата в родната битка, значителният въпрос е до каква степен е реален напънът да разчитаме единствено на натурални българи на тепиха.
Първо, тъй като сега нямаме толкоз елитни състезатели, че да гледаме с неуважение на вносните. Които развяват българското знаме след успехите си ,
а залите стават на крайници поради „ Мила родино “. И е същински шанс, че досегашният главен спонсор на родната битка Гриша Ганчев съумя да изкара български паспорти и докара у нас такива класни борци. Както се случи и с Армен Назарян, който, откакто извоюва първата си олимпийска купа за родната Армения (Атланта 1996), завоюва втората за България (Сидни 2000) плюс още 11 оценки. Сега е треньор у нас, а синът му Едмонд е измежду най-перспективните ни борци.
И вторият мотив в интерес на легионерите, който е и по-съществен, е, че децата имат потребност от кумири, на които да подражават.
И това да ги води към спортните зали по персонално предпочитание, а не по волята на родителите. Както към този момент се случи с щангиста Карлос Насар, състезател №1 на България за предходната година. Впрочем, роден в Париж и на половина ливанец. Олимпийският и международен първенец има цяла войска от невръстни почитатели, доста от които избраха този тежък и сложен спорт точно поради своя любим.
По същия метод в този момент доста хлапета ще изискат да пробват на тепиха хватките, с които Рамазанов и Новиков побеждават. Иначе етническият дагестанец Рамазанов мъчно се оправя и с съветския, по тази причина е наивно да чакаме да проговори скоро на български. По-важното е, че той е натрупал опит и техника в родния Кавказ, където е една от най-хубавите школи по битка в света. Показателно е, че на европейското дагестанците завоюваха общо десет медала за разнообразни страни.
Трима души, родени в тази съветска република, пък станаха олимпийски първенци по свободна битка в Париж: Разамбек Жамалов (донесъл злато за Узбекистан), Ахмед Тажудинов (Бахрейн) и Магомед Рамазанов (България). Висока топка е и осетинската школа, чийто представител е треньорът Сослан Фарниев. Негови земляци взеха осем медала в Братислава за 6 разнообразни страни. Почти целият народен тим на Франция пък е формиран от чеченци, какъвто е нашият Абу-Мусли Амаев. В момента голям брой натурализирани борци показват други страни.
На олимпийския шампионат в Париж цели 43-ма от общо 288 състезатели участваха за страна, друга от своята татковина - 31 в свободния, 10 в класическия жанр и две дами. Вносните борци завоюваха общо 11 медала (4 златни, 7 бронзови).
Вайкането докога българските медали ще се печелят от легионери, пък е изцяло ненужно, тъй като международната федерация по битка UWW към този момент взима безапелационни ограничения да ограничи превръщането на огромните шампионати в шампионат на някогашни руснаци.
Занапред всяка национална федерация може да записва единствено по един задграничен герой от всеки пол на година във всички възрастови групи.
А в случай че даден играч е представлявал една страна на какъвто и да е шампионат под егидата на UWW, може да се бори за друга чак след гратисен интервал от 3 години. Така по натурален път ще би трябвало да сътворяваме свои елитни борци. Но в тази сложна задача легионерите ни могат да бъдат единствено от изгода, тъй като всеки от тях е жив учебник.
А Станка Златева и нейните ментори е най-добре да се вслушат в съвета на Рамазанов. Който предложи българските борци да вземат участие допълнително интернационалните лагери, където да упражняват с най-хубавите.
" Унгария, Азербайджан, Казахстан - все страни с обичаи в битката, също имат натурализирани. И това дава мотивация за локалните. Ние, легионерите, можем да бъдем образец за тях. Те могат да гледат по какъв начин се приготвяме, упражняваме и да черпят опит от нас ", добави Рамазанов.
Новиков беше по-рязък, призовавайки новото управление да не сее разкол сред борците, тъй като без значение какви са по народност, те се борят за България. А всичко друго са нелепости.
Ако напуснем тепиха и погледнем към другите спортове, също елементарно ще се убедим каква отживялост е да търсиш единствено домашно създадени първенци.
В момента Америка е луда по 20-годишния Иля Малинин, който през март стана повторен международен първенец по фигурно пързаляне. „ Богът на четворните скокове “ е наследник на руски треньори, емигрирали оттатък океана. Но никой в Щатите не го брои за непознат. Както и германците поддържат на всички места тенисиста Александър Зверев, какъвто не са имали от времето на Борис Бекер. Саша също е стопроцентов руснак, чиито родители са се открили във Федералната република. Подобни образци има доста и във всички спортове. Навсякъде ги одобряват за свои и се гордеят с тях. Както би трябвало да вършим и всички българи с Рамазанов, Новиков и всички останали легионери, които печелят трофеи и носят популярност за България. Всичко друго е комичен рев и подправен национализъм.
На тепиха в Братислава на наша сметка са общо два златни, два сребърни и един бронзов орден. Шампиони за България станаха Магомед Рамазанов в свободния жанр и Кирил Милов при класиците. За сребро се пребориха Семен Новиков и Абу-Мусли Амаев в класическия жанр, а Биляна Дудова добави бронз при дамите. От всички медалисти родени в България са единствено дупничанинът Милов и врачанката Дудова. Което не е изненада, тъй като 40 на 100 от националите ни са легионери. Дори на последните олимпийски игри в Париж етническият дагестанец Рамазанов и пристигналият от Украйна Новиков станаха първенци. Такава наслада битката не помнеше към този момент 28 години при свободняците и от 24 години при класиците.
Чужденците обаче са бодил в очите на новото управление
на родната федерация по битка, управлявана преди месец от Станка Златева, която беше подкрепена от столичния клуб " Левски " и мастити имена като Александър Томов, Георги Мърков, Симеон Щерев, Георги Мърков и Иво Ангелов.
Станка и компания взеха властта с задачата да не се разчита повече на натурализирани борци, а единствено на родни състезатели. И по този начин да върнат остарялата популярност на българската школа от времето на соца.
Едно от първите неща, което новите шефове направиха, беше да вкарат етични правила, съгласно които българският език става наложителен за треньори и спортисти. Това трябваше да бъде пестник за треньора на класиците Сослан Фарниев, помощниците му и всички натурализирани рускоезични борци.
Така се стигна и до необикновената обстановка при кацането на европейския първенец Рамазанов в София. Той освен не беше посрещнат от нито един представител на родната федерация, " тъй като не е дребен и може да се оправи самичък ", само че и Станка Златева натърти, че Магомед няма да бъде осъден за дадените след успеха на съветски изявленията, само че би трябвало бързо да научи български. Макар да не са полиглоти, сполучливите легионери към този момент няма по какъв начин да бъдат разкарани, само че пък първоначално ще бъдат махнати техните треньори.
Очаква се незабавно след Европейското новите шефове да създадат цялостна рокада. И с изключение на Фарниев, да сменят и наставниците на свободняците и дамите Валентин Ангелов и Мирослав Гочев, което последните предсказаха още по време на шампионата. Независимо че в Братислава България изскочи на трето място в общото отборно класиране по медали, което е неоспорим огромен триумф. Грехът на сегашните треньори обаче е, че са правилни на досегашния мощен човек в родната битка Гриша Ганчев и не споделят патриотарския курс на новите шефове.
Ако оставим встрани вътрешните борби на лобитата в родната битка, значителният въпрос е до каква степен е реален напънът да разчитаме единствено на натурални българи на тепиха.
Първо, тъй като сега нямаме толкоз елитни състезатели, че да гледаме с неуважение на вносните. Които развяват българското знаме след успехите си ,
а залите стават на крайници поради „ Мила родино “. И е същински шанс, че досегашният главен спонсор на родната битка Гриша Ганчев съумя да изкара български паспорти и докара у нас такива класни борци. Както се случи и с Армен Назарян, който, откакто извоюва първата си олимпийска купа за родната Армения (Атланта 1996), завоюва втората за България (Сидни 2000) плюс още 11 оценки. Сега е треньор у нас, а синът му Едмонд е измежду най-перспективните ни борци.
И вторият мотив в интерес на легионерите, който е и по-съществен, е, че децата имат потребност от кумири, на които да подражават.
И това да ги води към спортните зали по персонално предпочитание, а не по волята на родителите. Както към този момент се случи с щангиста Карлос Насар, състезател №1 на България за предходната година. Впрочем, роден в Париж и на половина ливанец. Олимпийският и международен първенец има цяла войска от невръстни почитатели, доста от които избраха този тежък и сложен спорт точно поради своя любим.
По същия метод в този момент доста хлапета ще изискат да пробват на тепиха хватките, с които Рамазанов и Новиков побеждават. Иначе етническият дагестанец Рамазанов мъчно се оправя и с съветския, по тази причина е наивно да чакаме да проговори скоро на български. По-важното е, че той е натрупал опит и техника в родния Кавказ, където е една от най-хубавите школи по битка в света. Показателно е, че на европейското дагестанците завоюваха общо десет медала за разнообразни страни.
Трима души, родени в тази съветска република, пък станаха олимпийски първенци по свободна битка в Париж: Разамбек Жамалов (донесъл злато за Узбекистан), Ахмед Тажудинов (Бахрейн) и Магомед Рамазанов (България). Висока топка е и осетинската школа, чийто представител е треньорът Сослан Фарниев. Негови земляци взеха осем медала в Братислава за 6 разнообразни страни. Почти целият народен тим на Франция пък е формиран от чеченци, какъвто е нашият Абу-Мусли Амаев. В момента голям брой натурализирани борци показват други страни.
На олимпийския шампионат в Париж цели 43-ма от общо 288 състезатели участваха за страна, друга от своята татковина - 31 в свободния, 10 в класическия жанр и две дами. Вносните борци завоюваха общо 11 медала (4 златни, 7 бронзови).
Вайкането докога българските медали ще се печелят от легионери, пък е изцяло ненужно, тъй като международната федерация по битка UWW към този момент взима безапелационни ограничения да ограничи превръщането на огромните шампионати в шампионат на някогашни руснаци.
Занапред всяка национална федерация може да записва единствено по един задграничен герой от всеки пол на година във всички възрастови групи.
А в случай че даден играч е представлявал една страна на какъвто и да е шампионат под егидата на UWW, може да се бори за друга чак след гратисен интервал от 3 години. Така по натурален път ще би трябвало да сътворяваме свои елитни борци. Но в тази сложна задача легионерите ни могат да бъдат единствено от изгода, тъй като всеки от тях е жив учебник.
А Станка Златева и нейните ментори е най-добре да се вслушат в съвета на Рамазанов. Който предложи българските борци да вземат участие допълнително интернационалните лагери, където да упражняват с най-хубавите.
" Унгария, Азербайджан, Казахстан - все страни с обичаи в битката, също имат натурализирани. И това дава мотивация за локалните. Ние, легионерите, можем да бъдем образец за тях. Те могат да гледат по какъв начин се приготвяме, упражняваме и да черпят опит от нас ", добави Рамазанов.
Новиков беше по-рязък, призовавайки новото управление да не сее разкол сред борците, тъй като без значение какви са по народност, те се борят за България. А всичко друго са нелепости.
Ако напуснем тепиха и погледнем към другите спортове, също елементарно ще се убедим каква отживялост е да търсиш единствено домашно създадени първенци.
В момента Америка е луда по 20-годишния Иля Малинин, който през март стана повторен международен първенец по фигурно пързаляне. „ Богът на четворните скокове “ е наследник на руски треньори, емигрирали оттатък океана. Но никой в Щатите не го брои за непознат. Както и германците поддържат на всички места тенисиста Александър Зверев, какъвто не са имали от времето на Борис Бекер. Саша също е стопроцентов руснак, чиито родители са се открили във Федералната република. Подобни образци има доста и във всички спортове. Навсякъде ги одобряват за свои и се гордеят с тях. Както би трябвало да вършим и всички българи с Рамазанов, Новиков и всички останали легионери, които печелят трофеи и носят популярност за България. Всичко друго е комичен рев и подправен национализъм.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ