Голям проблем с минималната заплата, очаква ли ни поредна криза през 2026 г. и какво не е наред
Голям проблем с минималната заплата, чака ли ни поредна рецесия през 2026 година и какво не е наред
След като Национален статистически институт разгласява данните за размера на междинната работна заплата за второто тримесечие на 2025 година, тематиката за минималната заплата още веднъж стана настояща. От 1 януари 2026 година МРЗ ще бъде 1212 лева (620 евро), което съставлява нарастване с 12,53%
по отношение на актуалното ѝ равнище, демонстрира разбор на Института за пазарна стопанска система.
Възнагражденията за труд би трябвало да бъдат директно отражение на продуктивността на служащия съгласно най-основните стопански правила. Затова, когато заплата, изключително МРЗ, която оказва въздействие върху цялата стопанска система, се дефинира без оглед на продуктивността в другите браншове, това може да докара до изкривявания на пазара на труда.
Каква е връзката сред продуктивността на труда, междинните секторните заплати и МРЗ
Темпът на повишение на минималната заплата постоянно се разминава с темповете на напредък на продуктивността в съвсем всички браншове. Най-осезаемо това проличава през 2024 година, когато за първи път е приложено правилото за установяване на МРЗ като 50% от междинната брутна работна заплата – тогава нарастването на
минималната заплата изпреварва доста растежа на продуктивността във всеки един от секторите.
Това разминаване сред растежа на заплащането и продуктивността на труда има съществени последствия за структурата и устойчивостта на пазара на труда. Когато МРЗ се дефинира административно и е идентична за цялата стопанска система,
тя изпраща еднакъв сигнал за цената на труда във всички браншове,
пренебрегвайки значителните разлики в тяхната успеваемост. Това слага нископроизводителните браншове под изключително огромен напън – работодателите са изправени пред по-високи разноски за труд, които не се компенсират с по-голям размер или по-високо качество на продукцията. В резултат ресурсите постоянно се пренасочват от по-ефективни действия към покриване на тези разноски, или компаниите са принудени да свият заетостта.
Ниска или даже намаляваща продуктивност
Друг проблем, който произтича от този дисбаланс, се следи в браншовете с ниска или даже намаляваща продуктивност, като да вземем за пример в селското стопанство и част от промишлеността през 2023 година. В тези случаи всяко повишаване на минималната работна заплата слага работодателите в изключително затруднено състояние. За доста от тях изплащането
на по-високите хонорари в границите на закона става финансово непостижимо.
Двата разновидността за справяне с тази обстановка са или прекосяване към неофициална претовареност, при която договорите и осигуровките се заобикалят, или вложения в автоматизация, която понижава потребността от човешки труд. И в двата случая резултатът е подобен: по-малко работни места и понижаване на формалната претовареност.
Като се имат поради постоянните и ниски равнища на безработица в България
през последните години, може с висока степен на възможност да се допусна, че резултатът в по-голяма степен се демонстрира посредством прекосяване към сивия бранш, в сравнение с посредством растеж на формалната безработица.
Между 2020 и 2023 година съотношението сред минималната и междинната работна заплата
в множеството браншове понижава или остава устойчиво. Това се дължи на по-бързия растеж на междинните хонорари по отношение на минималната заплата, изключително в браншове с по-висока продуктивност, където натискът върху разноските за труд е по-слаб. Например в промишлеността делът на МРЗ спада от 35,12% през 2020 година до 33,74% през 2023 година,
а в селското, горско и рибно стопанство, от 55,08% до 53,17% за същия интервал.
След 2023 година наклонността внезапно се обръща. През 2024 година в промишлеността делът на МРЗ скача от 33,74% до 40,04%, а в селското стопанство – от 53,17% до 57,04%. Дори в секторите с висока продуктивност,
като осведомителни и креативен услуги, се регистрира растеж от 15,71% до 17,67%,
а във финансовите и застрахователни действия – от 26,01% до 27,28%. Този скок съответствува с административното нарастване на МРЗ през 2024 година, което изпреварва темпа на повишаване на междинните заплати, изключително в по-нископроизводителните браншове.
Икономическите резултати от сходни промени варират по браншове.
В браншове с висок дял на заетите на МРЗ (над 50%) това води до доста повишаване на разноските за труд, което слага под мощен напън работодателите с лимитирана продуктивност. Подобен напън покачва риска от разширение на сивия бранш и понижаване на формалната претовареност.
Анализът на придвижването на минималната работна заплата
през последните години демонстрира, че съществуващият метод към нейното установяване има основни ограничавания. Настоящата процедура за установяване на минималната работна заплата в България, изключително формулата, въведена през 2023 година, демонстрира обилни ограничавания като инструмент за контролиране на пазара на труда.
Когато МРЗ се пресмята само като % от междинната заплата,
без да регистрира секторните разлики в продуктивността (а и регионалните), резултатът е редовно деформиране на възнагражденията. Това слага нископроизводителните браншове под несъразмерен напън, усилва разноските за труд и предизвиква прекосяването
към сивия бранш, вместо да подтиква действителен стопански напредък, съобщи pariteni.bg.
Според правилото, въведено през 2023 година, размерът на МРЗ за идната календарна година би трябвало да се дефинира до 1 септември на настоящата година и да бъде еднакъв на 50% от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, обхващащ последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година.
Промените
Размерът на МРЗ за тази година е 1077 година Според Кодекса на труда МРЗ за идната календарна година се дефинира до 1 септември на настоящата година в размер на 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва
последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година.
Преди да излезе планът на Постановление на Министерски съвет за минималната заплата синдикати и работодатели, дружно с специалисти на общественото министерство, водиха диалози за механизма за нейното определение, като синдикатите упорстваха МРЗ да регистрира издръжката на живот. Социалният министър Борислав Гуцанов към този момент изясни, че в случай че остане сегашният механизъм,
МРЗ за идната година ще бъде към 1200 лева
Имаше диалози в работната група в Министерството на труда и обществената политика (МТСП) за транспониране на Директивата за съответни минимални работни заплати, само че в последна сметка не успяхме да се разберем с бизнеса, съобщи за Българска телеграфна агенция Любослав Костов,
основен икономист на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ)
и шеф на Института за обществени и синдикални проучвания и образования (ИССИО). Така най-малкото, което българският служащ заслужава, е да се приложи настоящото законодателство – формулата за размера на МРЗ, посочена в член 244 на Кодекса на труда, разяснява той. По думите му при запазването на настоящия механизъм, МРЗ следващата година ще бъде 1213 лева Тъй като формулата дава 1212, 87 лева, надлежно би трябвало да се закръгли към по-високото, посочи Костов.
МРЗ не е съответна, защото не регистрира издръжката за живот ,
уточни той. Според икономиста обаче се регистрира като позитивна наклонност повишаването на минималната заплата през последните три години. „ 1213 лева по отношение на 1077 лева е 12% растеж, и дай Боже по този начин да се запазят тези растежи “, съобщи Костов. Най-вероятно на никого няма да стигне това нарастване, само че бих споделил, че съкратяваме времето,
за което доближаваме избран растеж на минималните приходи, уточни той.
Главният икономист на КНСБ сподели, че се чака общественият министър да съблюдава закона и да предложи размер на МРЗ за 2026 година съгласно сегашната наредба. През септември би трябвало да се състои и съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие, където обществените сътрудници да обсъдят новия размер.
По всичко проличава, че ще бъде изтърван срокът за каквато и да е смяна в Кодекса на труда, коментира за Българска телеграфна агенция доктор Теодор Дечев,
шеф „ Икономически политики “ в Асоциацията на индустриалния капитал в България. Ще се задейства сегашният текст и минималната работна заплата ще бъде задействана по сегашната формула, която съгласно нас е нездравословна, даже противоречаща на Конвенцията на Международната организация на труда за минималната работна заплата, сподели той. По думите му работодателите са положили старания да се договорят със синдикатите, с цел да се сътвори механизъм за договаряне за МРЗ.
Консенсус
Години наред обществените сътрудници не могат да стигнат до консенсус по отношение на МРЗ, разяснява за Българска телеграфна агенция някогашният обществен министър Христина Христова. Според нея синдикатите натъртват на това, че МРЗ е
обществена категория и с нея един работещ би трябвало
да може да посрещне съществени си витални потребности и да си закупи съществени артикули и услуги, а работодателите подчертават върху това, че МРЗ е икономическа категория, отразяваща приноса на индивида в трудовия развой. Христова смята, че основополагащо би трябвало да е това,
че МРЗ не е обществено заплащане, а е приход, обвързван с несъмнено количество и качество на труд.
Последните три – четири години размерът на минималната заплата се покачва, съобщи Христова. Според нея обаче се е оказало проблем това, че минималната заплата се приближава до междинната такава в някои райони. Въведеният в Кодекса на труда „ автоматизъм “ за установяване размера на МРЗ няма разумно пояснение и обезсмисля обществения разговор, счита някогашният обществен министър.
След като Национален статистически институт разгласява данните за размера на междинната работна заплата за второто тримесечие на 2025 година, тематиката за минималната заплата още веднъж стана настояща. От 1 януари 2026 година МРЗ ще бъде 1212 лева (620 евро), което съставлява нарастване с 12,53%
по отношение на актуалното ѝ равнище, демонстрира разбор на Института за пазарна стопанска система.
Възнагражденията за труд би трябвало да бъдат директно отражение на продуктивността на служащия съгласно най-основните стопански правила. Затова, когато заплата, изключително МРЗ, която оказва въздействие върху цялата стопанска система, се дефинира без оглед на продуктивността в другите браншове, това може да докара до изкривявания на пазара на труда.
Каква е връзката сред продуктивността на труда, междинните секторните заплати и МРЗ
Темпът на повишение на минималната заплата постоянно се разминава с темповете на напредък на продуктивността в съвсем всички браншове. Най-осезаемо това проличава през 2024 година, когато за първи път е приложено правилото за установяване на МРЗ като 50% от междинната брутна работна заплата – тогава нарастването на
минималната заплата изпреварва доста растежа на продуктивността във всеки един от секторите.
Това разминаване сред растежа на заплащането и продуктивността на труда има съществени последствия за структурата и устойчивостта на пазара на труда. Когато МРЗ се дефинира административно и е идентична за цялата стопанска система,
тя изпраща еднакъв сигнал за цената на труда във всички браншове,
пренебрегвайки значителните разлики в тяхната успеваемост. Това слага нископроизводителните браншове под изключително огромен напън – работодателите са изправени пред по-високи разноски за труд, които не се компенсират с по-голям размер или по-високо качество на продукцията. В резултат ресурсите постоянно се пренасочват от по-ефективни действия към покриване на тези разноски, или компаниите са принудени да свият заетостта.
Ниска или даже намаляваща продуктивност
Друг проблем, който произтича от този дисбаланс, се следи в браншовете с ниска или даже намаляваща продуктивност, като да вземем за пример в селското стопанство и част от промишлеността през 2023 година. В тези случаи всяко повишаване на минималната работна заплата слага работодателите в изключително затруднено състояние. За доста от тях изплащането
на по-високите хонорари в границите на закона става финансово непостижимо.
Двата разновидността за справяне с тази обстановка са или прекосяване към неофициална претовареност, при която договорите и осигуровките се заобикалят, или вложения в автоматизация, която понижава потребността от човешки труд. И в двата случая резултатът е подобен: по-малко работни места и понижаване на формалната претовареност.
Като се имат поради постоянните и ниски равнища на безработица в България
през последните години, може с висока степен на възможност да се допусна, че резултатът в по-голяма степен се демонстрира посредством прекосяване към сивия бранш, в сравнение с посредством растеж на формалната безработица.
Между 2020 и 2023 година съотношението сред минималната и междинната работна заплата
в множеството браншове понижава или остава устойчиво. Това се дължи на по-бързия растеж на междинните хонорари по отношение на минималната заплата, изключително в браншове с по-висока продуктивност, където натискът върху разноските за труд е по-слаб. Например в промишлеността делът на МРЗ спада от 35,12% през 2020 година до 33,74% през 2023 година,
а в селското, горско и рибно стопанство, от 55,08% до 53,17% за същия интервал.
След 2023 година наклонността внезапно се обръща. През 2024 година в промишлеността делът на МРЗ скача от 33,74% до 40,04%, а в селското стопанство – от 53,17% до 57,04%. Дори в секторите с висока продуктивност,
като осведомителни и креативен услуги, се регистрира растеж от 15,71% до 17,67%,
а във финансовите и застрахователни действия – от 26,01% до 27,28%. Този скок съответствува с административното нарастване на МРЗ през 2024 година, което изпреварва темпа на повишаване на междинните заплати, изключително в по-нископроизводителните браншове.
Икономическите резултати от сходни промени варират по браншове.
В браншове с висок дял на заетите на МРЗ (над 50%) това води до доста повишаване на разноските за труд, което слага под мощен напън работодателите с лимитирана продуктивност. Подобен напън покачва риска от разширение на сивия бранш и понижаване на формалната претовареност.
Анализът на придвижването на минималната работна заплата
през последните години демонстрира, че съществуващият метод към нейното установяване има основни ограничавания. Настоящата процедура за установяване на минималната работна заплата в България, изключително формулата, въведена през 2023 година, демонстрира обилни ограничавания като инструмент за контролиране на пазара на труда.
Когато МРЗ се пресмята само като % от междинната заплата,
без да регистрира секторните разлики в продуктивността (а и регионалните), резултатът е редовно деформиране на възнагражденията. Това слага нископроизводителните браншове под несъразмерен напън, усилва разноските за труд и предизвиква прекосяването
към сивия бранш, вместо да подтиква действителен стопански напредък, съобщи pariteni.bg.
Според правилото, въведено през 2023 година, размерът на МРЗ за идната календарна година би трябвало да се дефинира до 1 септември на настоящата година и да бъде еднакъв на 50% от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, обхващащ последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година.
Промените
Размерът на МРЗ за тази година е 1077 година Според Кодекса на труда МРЗ за идната календарна година се дефинира до 1 септември на настоящата година в размер на 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва
последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година.
Преди да излезе планът на Постановление на Министерски съвет за минималната заплата синдикати и работодатели, дружно с специалисти на общественото министерство, водиха диалози за механизма за нейното определение, като синдикатите упорстваха МРЗ да регистрира издръжката на живот. Социалният министър Борислав Гуцанов към този момент изясни, че в случай че остане сегашният механизъм,
МРЗ за идната година ще бъде към 1200 лева
Имаше диалози в работната група в Министерството на труда и обществената политика (МТСП) за транспониране на Директивата за съответни минимални работни заплати, само че в последна сметка не успяхме да се разберем с бизнеса, съобщи за Българска телеграфна агенция Любослав Костов,
основен икономист на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ)
и шеф на Института за обществени и синдикални проучвания и образования (ИССИО). Така най-малкото, което българският служащ заслужава, е да се приложи настоящото законодателство – формулата за размера на МРЗ, посочена в член 244 на Кодекса на труда, разяснява той. По думите му при запазването на настоящия механизъм, МРЗ следващата година ще бъде 1213 лева Тъй като формулата дава 1212, 87 лева, надлежно би трябвало да се закръгли към по-високото, посочи Костов.
МРЗ не е съответна, защото не регистрира издръжката за живот ,
уточни той. Според икономиста обаче се регистрира като позитивна наклонност повишаването на минималната заплата през последните три години. „ 1213 лева по отношение на 1077 лева е 12% растеж, и дай Боже по този начин да се запазят тези растежи “, съобщи Костов. Най-вероятно на никого няма да стигне това нарастване, само че бих споделил, че съкратяваме времето,
за което доближаваме избран растеж на минималните приходи, уточни той.
Главният икономист на КНСБ сподели, че се чака общественият министър да съблюдава закона и да предложи размер на МРЗ за 2026 година съгласно сегашната наредба. През септември би трябвало да се състои и съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие, където обществените сътрудници да обсъдят новия размер.
По всичко проличава, че ще бъде изтърван срокът за каквато и да е смяна в Кодекса на труда, коментира за Българска телеграфна агенция доктор Теодор Дечев,
шеф „ Икономически политики “ в Асоциацията на индустриалния капитал в България. Ще се задейства сегашният текст и минималната работна заплата ще бъде задействана по сегашната формула, която съгласно нас е нездравословна, даже противоречаща на Конвенцията на Международната организация на труда за минималната работна заплата, сподели той. По думите му работодателите са положили старания да се договорят със синдикатите, с цел да се сътвори механизъм за договаряне за МРЗ.
Консенсус
Години наред обществените сътрудници не могат да стигнат до консенсус по отношение на МРЗ, разяснява за Българска телеграфна агенция някогашният обществен министър Христина Христова. Според нея синдикатите натъртват на това, че МРЗ е
обществена категория и с нея един работещ би трябвало
да може да посрещне съществени си витални потребности и да си закупи съществени артикули и услуги, а работодателите подчертават върху това, че МРЗ е икономическа категория, отразяваща приноса на индивида в трудовия развой. Христова смята, че основополагащо би трябвало да е това,
че МРЗ не е обществено заплащане, а е приход, обвързван с несъмнено количество и качество на труд.
Последните три – четири години размерът на минималната заплата се покачва, съобщи Христова. Според нея обаче се е оказало проблем това, че минималната заплата се приближава до междинната такава в някои райони. Въведеният в Кодекса на труда „ автоматизъм “ за установяване размера на МРЗ няма разумно пояснение и обезсмисля обществения разговор, счита някогашният обществен министър.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ