Голям празник е: Почитаме паметта на Св. Йоан Рилски Чудотворец

Голям празник е: Почитаме паметта на Св. Йоан Рилски Чудотворец и означаваме Деня на българския доктор
На 19 октомври Българската православна черква уважава паметта на небесния настойник на българския народ – Св. Йоан Рилски Чудотворец. От 1996 година, когато Българският лекарски съюз избира
за настойник на медиците Свети Иван Рилски, лекарите означават този ден като собствен празник.
Свети Иван Рилски Чудотворец е български свещеник, най-известният български светец и аскет, покровител на българския народ, патрон и създател на най-големия
ставропигиален манастир в България – Рилския, патрон на българските будители.
По традиция в навечерието на празника в учредения от светеца манастир – в Рилската света обител, се прави всенощно бдение, на което участват стотици поклонници от всички краища на
страната и от чужбина,
а на самия 19 октомври се отслужва празнична Света литургия. Патронен празник празнува и Софийската духовна семинария „ Св. Йоан Рилски “, както и многочислените храмове, отдадени на светеца.
Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски
се родил към 876 година в Скрино, ситуирано в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия наследник Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия наследник цар Петър. До 25-годишната си възраст бил овчар. От нежна възраст в душата на Иван почнала да се развива и крепне религиозната религия. По това време из цяла България почнали да се строят църкви и манастири.
Новооснованите обители ставали освен огнища на християнството,
само че и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети изцяло в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на отшелнически живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир „ Св. Димитрий “ под самия връх Руен. Тук той освен развил своите заложби към духовно съзерцаване, само че и получил обучение и придобил познания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, само че не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в цялостна самотност, молебствия, пост и ограничения.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на доста места,
до момента в който най-сетне се открил в прелестната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува към този момент хиляда години. Извършил доста чудеса през живота си и след гибелта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един подлудял, излекувал и изцерява от всякакви заболявания благочестиви люде, опазва манастира си посредством своята плодородна мощ.
Славата на отшелника последователно се популяризирала
по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътешестване до София, цар Петър I минал към 120-километровото разстояние до планината, с цел да се види с благочестивия дъртак. Праведният Иван обаче не го позволил до себе си, а единствено му се поклонил отдалеко, като монархът дал отговор със същото. Отшелникът, естествено, върнал назад и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече нараснало славата му и към него почнали да се причисляват възпитаници, които строели за себе си колиби в близост. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди гибелта си преподобни Иван отишъл на цялостно усамотение,
там съставил своето „ наследство “ (вж. Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец). Починал на 18 август 946 година на към 70 годишна възраст и бил заровен в притвора на църквицата в каменна гробница, която е непокътната и до през днешния ден. Неговото успение Църквата възспоменава всяка година на същата дата.