Голям празник е Кръстовден – обичаи и поверия.Днес е 14

Голям празник е Кръстовден – традиции и поверия.

Днес е 14 септември, църквата отбелязва огромен християнски празник, един от 12-те най-важни християнски празника – Кръстовден. Христовият кръст се уважава освен на този ден, само че и още 3 пъти в годината – на Кръстопоклонна неделя (третата неделя от Великия пост), на Велики петък, на 1 август.

В деня на Въздвижение на Кръста Господен се напомня по какъв начин равноапостолната кралица Елена намерила Кръста, на който бил разпнат Господ Исус Христос.  Кръстът е открит през 326 година покрай планината Голгота в Йерусалим. От VII век с този ден стартира да се свързва паметта за връщането на Животворящия кръст от Персия от византийския император Ираклий (629 г.).

Празникът се назовава Въздвижение на Кръста Господен, тъй като както при приемането, по този начин и при връщането на Кръста предстоятелят три пъти издига кръста, с цел да го видят всички.

Равноапостолният император Константин поискал да се построят Божии църкви на свещени за християните места в Палестина (т.е. на мястото на раждането, страданието и възкресението на Господ Иисус Христос и др.) и да се откри Кръстът, на който е бил разпънат Спасителят.  С огромна наслада майка му се заела да извърши желанието на императора, Равноапостолна Св. Елена.
През 326 година Елена отпътува за Йерусалим с тази цел.Тя положила доста труд, с цел да откри Кръста Христов,тъй като враговете на Христос скрили Кръста, като го заровили в земята. Накрая й показали възрастен евреин на име Юда, който знаел къде е Кръстът Господен. След дълги разпити и увещание той бил заставен да приказва. Оказало се, че Светият кръст е хвърлен в една пещера и покрит с отпадък и пръст, а от горната страна е издигнат езически храм. Кралица Елена наредила разрушаването на храма и разкопаването на пещера.
Когато разкопали пещерата, в нея намерили три кръста и настрана от тях плоча с надпис: „ Исус от Назарет, царят на евреите “. Йерусалимският патриарх (епископ) Макарий и Св. Елена били уверени, че Бог ще уточни кой е Светият Кръст на Спасителя.

По съвет на епископа занесли трите кръста един след различен на една тежко болна жена. От двата кръста знамение не станало, само че когато сложили третия кръст, тя незабавно оздравяла. Чудо се случило и по време на носенето на покойници за заравяне. Тогава върху тях били сложени един след различен и трите кръста и след третия кръст, чудото се случвало – мъртвецът оживявал. По този метод бил разпознат кръстът Господен, посредством който Господ извърши чудеса и сподели животворната мощ на Своя Кръст.

Светите равноапостолни Константин и Елена, над мястото на страданията, погребението и възкресението на Иисус Христос, построили просторен и възвишен храм в чест на Възкресение Христово. Те също построиха храмове на Елеонския рид, във Витлеем и във Феврон покрай дъба на Мамри.

Елена занесла част от Светия кръст на сина си цар Константин, а другата оставила в Йерусалим. Тази скъпоценна останка от Кръста Христов и до през днешния ден се пази в църквата „ Възкресение Христово “.

Вярва се, че част от Кръста е заровена у нас на Кръстова гора, Родопите. Това е повода хиляди вярващи да посещават светата обител в навечерието на празника. През нощта против 14 септември те пренощуват под намерено небе. Вярва се, че тъкмо е среднощ небето се отваря и Бог чува всички молебствия. Вярващите прекарват нощта под намерено небе в молебствия за здравето си и това на своите близки. 

По традиция на този ден се правят водосвет, като по-късно свещениците пръскат домовете със светена вода.

На празника се прави всенощно бдение и литургия. На утренята Евангелието се чете в олтара. При изнасянето на кръста, всички присъстващи на литургията го целуват и по-късно се помазват с миро.

На Кръстовден се съблюдава пост, като месо, яйца, риба и млечни артикули са неразрешени. Постът не изключва потреблението на растително масло.