Голям е интересът към новите програми за саниране на частни

Голям е ползата към новите стратегии за саниране на частни жилища у нас. 71% от българите биха взели участие в стратегия за енергийно възобновяване на жилищата, която изисква съфинансиране от притежателите им. Това демонстрира изследване на " Алфа Рисърч " направено в границите на плана „ Интегрирани услуги за енергийно възобновяване на жилищни здания – SHEERENOV “, фенансирано с евросредства.

По оценки на Министерството на районното развиване и благоустройството 93 % от постройките в България не са енерг ийно ефикасни . Близо 54 000 многофамилни здания и 645 000 еднофамилни се нуждаят от обновяване. В тях живеят повече от 50 % от популацията на страната.

94.6% от интервюираните са уверени, че енергийното възобновяване ще докара до понижаване на месечните сметки на семейството за отопление и електричество.

Безспорен принос за тези настройки имат основаните високи упования от Националната стратегия за енергийна успеваемост. 78% от нейните бенефициенти заявяват, че след обновлението сметките им за отопление са намалели. При две трети от тях това е станало с над 20%.

80% са почнали да поддържат по-висока температура в жилищата си в отоплителния сезон, над половината – сред 3 и 4 градуса повече.

Същевременно обаче, както демонстрират изследванията на „ ЕнЕфект “, заради лимитираните финансови запаси на програмата, сред 30 и 50 на 100 от кандидатствалите за енергийно възобновяване в другите общини, не са утвърдени.

Към разбираемото неодобрение на тези притежатели се прибавя и това на живущите в по-малките жилищни здания, които до този миг не са взели участие в стратегии с обществена поддръжка, заради привършване на средствата, когато към този момент и те са придобили право да аплайват.

Давайки си ясна сметка за смисъла на енергийната успеваемост на жилището, огромна част от притежателите, най-вече в столицата, са почнали да се избавят по единично.

80% са сменяли дограма, полагали са частична термоизолация по външните стени и прочие. В 71% от дребните здания и 96% от огромните са осъществявани частични ремонтни действия на общи елементи.

Оказва се, че жителите са вложили напълно не дребни по мярка персонални финансови средства, само че с краен резултат надалеч по-малък от оня, който би се постигнал при енергийното възобновяване на цялата постройка.

Категоричната увереност за изгодите точно от цялостното обновяване на постройката, както и опасенията от продължаващия растеж в цените на енергоносителите, кара 71% от интервюираните да декларират подготвеност да вземат участие в нова фаза на Националната стратегия за възобновяване за енергийна успеваемост при условие за съфинансиране от страна на притежателите, разяснява Боряна Димитрова.

Основните терзания на хората са свързани с неяснотите към кандидатстването - за това какви са новите форми и условия, периодите, обхватана програмата, нужните документи за подаване.

Притесненияима и с финансирането на обекта поради микса от притежатели на жилища в многофамилните жилищни здания, които имат разнообразни финансови благоприятни условия.

Друг значим за хората въпрос е обвързван с постигането на единодушие в етажната благосъстоятелност за започване на обновяването на постройката. Изтква се нужда от промени в Закона за ръководство на етажната благосъстоятелност.

Спорен е и въпросът кой да е процентът на съфинансиране и кой да управлява избора на реализатори и самото осъществяване на обновяването.

Могат ли да разчитат на някаква професионална помощ, обвързвана с подготовката на паспорт на постройката и друга документи, е измежду другите въпроси, които вълнуват хората. В тази връзка се предлага да се появи фигурата на профилирания лицензиран медиатор , който може да е към общините, а хората да се обръщат към него за съвещания.

В анкетата 36 % са показали, че биха взели участие в процеса на възобновяване на жилищата с персонални средства . На обезпечен достъп до кредитен запас на преференциални условия биха разчитали 24 %, а към 35 на 100 са декларирали, че нямат опция за съфинансиране с персонални средства и заеми.

Боряна Димитрова посочи като главен проблем за страната неналичието на работеща формулировка за енергийна беднотия, с цел да се знае кои хора в една постройка могат да бъдат целево подкрепени от общините.

По тематиката за възможен групов банков заем или заем на сдружението на притежателите за присъединяване в стратегия за възобновяване на жилищата, Димитрова сподели, че европейската процедура демонстрира, че това е един от най-честите способи за сходни заеми, които могат да се изплащат на рационални месечни вноски за интервала на възвръщането на инвестицията.

Според изследването 40 % от притежателите на жилищата са склонни да прегледат такава опция, в случай че има облекчена процедура на кандидатстване - да кандидатства цялата етажна благосъстоятелност или сдружението на притежателите, в случай че няма условие за самостоятелно поръчителство, както и да има обвързване за погашение единствено на личната част от заема, без солидарна отговорност с останалите.

Около 80% от интервюираните считат, че заемът може да се изплаща със спестените средства. 30 % от притежателите на жилища са склонни да платят суми до 50 лв. месечно , 26 на 100 до 100 лв. месечно с по-малък период на погашение, като тези планове са залегнали в оферти нов модел на присъединяване на хората в обновяването на жилищата, който стъпва на данните от анкетата.

Цвета Наньова, заместител - ръководител на Управителния съвет на Българската фасилити мениджмънт асоциация, която показа новия модел на обществено и частно финансиране на процеса на възобновяване на жилищата, сподели, че той е основан на опита в страните от Централна Европа и балтийските страни, които имат сходна на българската форма на благосъстоятелност на жилищата, която преобладаващо е частна.

Предвижда се локалните управляващи да са тези, които да дават информация на притежателите по тематиката и те да са в съпътстваща организация, която в някаква степен да управлява процеса. Фигурата на по този начин наречения профилиран медиатор, който ще съветва по дейностите, свързани с процеса на присъединяване в санирането, би трябвало да е от бизнеса и ще може да се избира от притежателите. Това ще е услуга, която е платима с обществен бюджет, посочи Цвета Наньова. По европейските правила, в случай че безвъзмездната финансова помощ е над 50 %, тогава изборът на реализатор и контролът върху осъществяването е в обществените управляващи, в случай че е по-малка, това остава в етажната благосъстоятелност, като социологическото изследване демонстрира, че последното е мечтано от хората.

Предлага се да има финансов модел от три съставния елемент, също основан на изследванията на настройките на хората. Наньова акцентира, че е основно да се основат финансови кредитни артикули, които да разрешат на притежателите да намерят съфинансиране, като това се комбинира с безплатна финансова помощ, която би трябвало да продължи да я има както за мотивация на притежателите, по този начин и с цел да направи допустимо изплащанията по заема за сметка на осъществената спестовност в рационален период. Моделът на съфинансиране върви и с спомагателна целева помощ за енергийно небогати притежатели.

Наньова сподели, че банковият артикул, който е предопределен за сдружението на притежателите, ще даде опция на хората с ниски приходи да вземат участие финансово в обновителния развой и той би трябвало да е с облекчена процедура за кандидатстване, както и да няма условие за самостоятелни обезпечения и солидарна отговорност, а месечните вноски да разрешат с наличните приходи и след получените спестявания те да може да се изплащат. Според изследванията това е сума под 100 лв., сподели Наньова.

Тя заяви, че сходен модел се разисква с Българската банка за развиване и Фонда за енергийна успеваемост И, които да почнат тестово да дават такива заеми, само че да могат да служат и като гаранти на тези заеми пред банките.

Този модел ще форсира темповете за възобновяване на жилищата и ще завиши присъединяване на притежателите при вземането на решение и надзор и ще има мултиплициращ капацитет. Веднъж основан и тестван, като това би трябвало да стане с пари от националния бюджет, и се види, че работи, този модел отсега нататък може да бъде захранван с еврофинансиране от разнообразни източници, счита Наньова.

По време на конференцията бе изразено подозрение, че след един месец ще бъде разгласен банкет по новия стадий на програмата за саниране на жилища по националния План за възобновяване и резистентност и бяха изразени опасения от това, че има вид ръководството на процеса да е централизирано.

На конференцията бе посочено, че в случай че се създадат планове за % на актуализирани здания годишно от началото на стратегиите за саниране в България до момента, ще се стигне до извода, че в случай че продължаваме по този метод и с такива темпове, ще са ни нужни повече от 200 години, с цел да възобновим целия сграден фонд.

По Плана за възобновяване и резистентност по плана на Министерството на районното развиване и благоустройството за възобновяване на многофамилни жилищни здания, както и на обществени и индустриални и търговски здания, заложените средства от Механизма за възобновяване и резистентност са 1.2 милиарда лв. без Данък добавена стойност за жилищните здания.

Одобрените планове за саниране на жилищни здания до март 2023 година ще са напълно за сметка на програмата, а подалите заявки до декември 2023 година ще употребяват 80 на 100 безплатна финансова помощ, а останалото ще е самоучастие на притежателите на жилищата.