Голмайсторът на Наполи - Виктор Осимен даде обширно интервю пред

Голмайсторът на Наполи - Виктор Осимен даде обстойно изявление пред “Франс Футбол ”, в което приказва по разнообразни тематики като тежката си лицева травма против Интер през 2021 година, за детството си в родната си Нигерия, за интервалите си в Шарлероа и Лил, за щастието си в Неапол и “партенопеите ”, както и за наставника си Лучано Спалети и съотборника си Хвича Кварацхелия.

За лицевите фрактури

Клубът се оправи с всичко по съвършен метод. Честно казано, когато Милан Шкриняр се сблъска с мен, като че ли получих удар в главата. Десет минути по-късно се изправих, ревизираха ме и ме откараха право в болничното заведение. Хирургът се изненада. Каза ми: “Как по този начин стоиш изправен? ” Първото нещо, което попитах лекарите, беше: “Какво е? Сериозно ли е? Кога ще играя още веднъж? ” Мисля, че в този миг в действителност ме помислиха за вманиачен (смее се - б.р.). Когато ми обясниха всичко, бях на процедура сломен. Казах на лекаря, че не желая интервенция, само че той ми изясни, че нямах различен избор: лицето ми трябваше да бъде реконструирано. Операцията не беше лесна - минаха през устата ми, с цел да стигнат до костта. Искам да употребявам случая да благодаря на всички лекари, те свършиха изключителна работа. Страната на маската, която защищава оперираната част, е твърда. Ако някой я удари, ме боли. Въпреки това, почтено казано, към този момент не ме е боязън.

За дебюта си в Лил

В първата ми подготовка с Лил - Кристоф Галтие ме попита какъв брой гола ще вкарам в дебюта ми. Отговорих му, че ще вкарам два. Малко се помайтапихме за това. Жозе Фонте пък ми даде обещание да ме заведе на ресторант, в случай че отбележа две попадения. Срещу Нант освен, че вкарах два гола, само че и самият Фонте ми направи асистенция. Второто попадение пристигна в 80-ата минута, изпитах вманиачен прилив на адреналин. Губехме с 0:1 и с помощта на тези два гола успяхме да обърнем мача. Атмосферата в Лил беше добра, там бяха също по този начин Майк Менян и Жонатан Иконе.

За детството си в Нигерия

Като дете аз си мислех единствено за това да избягам от компликациите и проблемите. Но аз съм благополучен, че се родих и израснах в Лагос, преследвайки фантазиите ми, до момента в който прекосявах през компликациите. Много съм завързан към родината ми. Напуснах моя град поради футбола и се връщам, с цел да демонстрирам на всички, че можеш да сбъднеш фантазиите си. Сега се дръзвам на това, само че не беше елементарно. Толкова доста пъти ми споделяха “не ”, какъв брой порти ми бяха затръшвани пред лицето. Спомням си първата подготовка с юношеския тим на Нигерия до 17 години. Караха ни да тичаме доста и постоянно бях измежду последните, само че въпреки всичко ме взеха и оттова нещата се трансформираха. Искам да се върна в Лагос, с цел да покажа на децата в моята страна, че всичко е допустимо. Желая да им дам шанса да преследват фантазиите си.

За Шарлероа

Шарлероа ми даде нов живот. Още в първия ми сезон в Белгия италиански клуб ме изиска. Няма да го назова, само че избрах да остана в Белгия. Трябва да благодаря на треньора Феличе Мацу, който незабавно повярва в мен. Той ме научи по какъв начин да играя без топка, по какъв начин да пресирам и по какъв начин да се нареждам на терена.

За Наполи

Наполи промени живота ми. Никога не бях виждал нещо сходно. Целият град живее за тима. Когато дойдох, попитах Дрис Мертенс и Калиду Кулибали дали това е истина, а те ми дадоха отговор, че към момента нищо не съм видял. Феновете в никакъв случай не ме безпокоят даже когато ме стопират на улицата. Те просто желаят да ти покажат обичта си. На стадиона те са невероятни и ни оказват помощ. Някои не имаха вяра в мен, когато пристигнах в Италия, само че клубът и съотборниците ми го направиха, а това е от основно значение. За да избухна, аз се нуждаех от подобаващото място, което за мен е Неапол. Имаше хора, които споделяха, че няма да вкарам повече от пет гола в Серия А или че ще ме пратят чартърен в Серия “Б ”. Критиките обаче не ме тормозят. Благодаря на президента Аурелио Де Лаурентис, шефа Кристиано Джунтоли и Дженаро Гатузо, които бяха търпеливи и повярваха в мен. Те ми споделяха да не преставам да работя и че моето време ще пристигна. Знаех, че ще стана това, което съм в този момент, само че би трябвало да имаш блрагоприятни условия и да останеш положителен. Дидие Дрогба и Роберт Левандовски ме караха да бленувам. Ето за какво да станеш най-хубавият не би трябвало да е цел, а да си остане фантазия, която да преследваш по натурален метод. Това е единствено началото за мен в Неапол.

За Спалети и Кварацхелия

При него нямам избор - отбелязвам голове, само че съм и първият в отбрана. В противоположен случай Спалети полудява. Той обаче е талант и в случай че вършим на терена това, което желае от нас, можем да победим всеки съперник. Няма по какъв начин да бъда по-щастлив в Неапол. Градът го заслужава, точно Наполи ме направи този, който съм. Нашата мощ е колективът. В Серия А има доста тактичност, само че ние нямаме едва място. Ако вършим това, което Спалети ни споделя, унищожаваме противниците си. Дори при Кварацхелия нещата стават автоматизирано. Той има огромен гений и е положително момче. Всички го обичат.

Carlsberg " Домът на Феновете " е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето наличие и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe