Големият въпрос, който цифрите крият, е как държава, чийто бюджет

Големият въпрос, който цифрите крият, е по какъв начин страна, чийто бюджет за опазване на здравето пораства рекордно всяка година, съумя по едно и също време да задлъжнее до ушите и да остане без базови медицински услуги.

 

Пулмологът и педиатър проф. Светлана Велизарова вижда казуса освен във финансирането, а в метода, по който е организиран моделът.

 

„ 340 са държавните лечебни заведения, над 120 са частните лечебни заведения. В държавните лечебни заведения, изключително доста огромните лечебни заведения, има мощно политическо въздействие върху шефовете. По принцип шефовете на една болница са като феодали. Ние като служещи на този шеф нямаме никакъв механизъм да се оплачем от него и да го свалим. Него го поставя и смъква министърът “, споделя тя.

 

По думите ѝ даже при промяна на властта не е несъмнено, че моделът ще бъде разтърсен.

 

„ Зависи какъв брой са се окопали шефовете политически. Всички ние, които сме в системата, знаем кой шеф на кой е и какво се изисква от него. “

 

България е измежду страните в Европейския съюз с най-голям брой лечебни заведения и болнични кревати по отношение на популацията. В страната действат над 340 лечебни заведения за болнична помощ – доста над междинните равнища за Европейски Съюз.

 

По данни на Евростат България е и измежду водачите в Европейски Съюз по брой болнични кревати на глава от популацията – към 864 на 100 000 души при приблизително 511 за Европейския съюз. За съпоставяне, в Германия те са към 770, в Австрия – 660, в Швеция – към 210, в Нидерландия – близо 300, а в Дания – към 240 на 100 000 души.

 

Вместо разумното и работещо решение – по-малък брой, само че чудесно оборудвани и кадрово обезпечени районни центрове – страната продължава да поддържа десетки дребни, полупразни и софтуерно изостанали структури.

 

„ Нашата здравна система е по този начин устроена, че се заплаща за клинична пътека. Клиничните пътеки са остойностени по най-различен метод – стартират от 500 евро и могат да стигнат до 25 хиляди евро. В тези клинични пътеки не влиза лекарският труд, изобщо не е остойностен – освен на лекарите, а и на санитарите, медицинските сестри и така нататък Влизат медикаменти, леглоден, храна и по този начин нататък “, изяснява проф. Велизарова.

 

Тя акцентира, че клиничните пътеки не са обновени по отношение на инфлацията от години, до момента в който цените на медикаментите и консумативите порастват непрестанно.

 

„ Какво се получава? В лечебните заведения, в които се лекуват най-тежко болните – виждате „ Св. Георги “, „ Пирогов “, Александровска болница – откакто в действителност ние не можем да изхвърлим един болен, без значение че му е прекъснала клиничната пътека, оттова нататък ние плащаме от джоба си, с цел да го лекуваме. Така се натрупват задълженията. Колкото по-тежко заболели приема една болница, толкоз вероятността да задлъжнее е по-голяма. “

 

Тези заведения всеобщо страдат и от липса на личен състав. Лекарите и медицинските сестри застаряват или емигрират, а системата оцелява посредством претоварване на останалите фрагменти.

 

„ Основният проблем е, че фрагменти няма. В момента една сестра работи на три места, да не приказвам за младите лекари, които работят най-малко на две места, с цел да имат естествен стандарт. “

 

Тъй като по закон лечебните заведения в България са регистрирани като търговски сдружения, тяхното оцеляване зависи напълно от броя минали пациенти. Системата на финансиране посредством клинични пътеки роди и всеобщата процедура на свръххоспитализации.

 

Проф. Велизарова обаче прави значимо конкретизиране – съгласно нея казусът не е толкоз във фиктивните пациенти, колкото в самия финансов модел.

 

„ Не мисля, че това е всеобща процедура. Да, има доста хоспитализации, само че това е единственият метод да се устоя една болница, тъй като такава ни е здравната система. Както ви споделих първоначално, ние би трябвало да имаме доста заболели, с цел да имаме пари за заплати. Ако болничното заведение е празна, тя банкрутира. “

 

По думите ѝ в България липсва действителна оценка за успеваемостта на лекуването. Според нея решението е радикална промяна и преструктуриране на цялата болнична карта.

 

„ Ако се направи както в други страни – да има 6 или 8 големи многопрофилни лечебни заведения, в които да има всичко от А до Я, да могат да бъдат обслужвани болните, без да идват в София, а в отдалечените места да има незабавна и неотложна помощ с еднодневен стационар, профилирани екипи, хеликоптери и така нататък, тогава няма да има 460, а 80 лечебни заведения. Тогава ще има пари за всичко. “

 

Контрастът в днешния ден е изумителен. От една страна страната налива милиони, с цел да покрива просрочените задължения на фалиращи структури и рискува да загуби други 56 милиона евро по външно финансирани планове поради тригодишно закъснение. От друга страна планът за Национална детска болница още веднъж е блокиран, а напредъкът е избран от самото министерство като „ най-малък “.

 

Проф. Велизарова е безапелационна, че повода не е административна, а систематична.

 

„ Няма предпочитание за такава болница и ще ви кажа за какво. Защо да има една Национална детска болница, като може да има 15 или 20 или 30 детски клиники? Всяка една от тези 30 си има шеф, шефове на отделения и по този начин нататък. “

 

„ Много от дълго време у нас не се гледа качеството на опазването на здравето “, добавя проф. Велизарова. „ Нужно е да има съществени промени в опазването на здравето. Трябва нов закон за лечебните заведения, нов закон за медицинските експерти, нов закон за систематизиране на финансите, закон за финансиране и стимулиране на медицинските фрагменти. Ние може да имаме и 200 хиляди лечебни заведения, само че ще стартират да затварят заради липса на фрагменти. “

 

„ На този, който реши да прави промяна, му би трябвало политически тил и волята да бъде оплют. Така че това е – нещата не са цветущи “, заключава тя.