Големият риск пред кабинета на Росен Желязков се казва Бойко

Големият риск пред кабинета на Росен Желязков се споделя Бойко Борисов. За водачът на ГЕРБ става все по-нетърпимо да стои настрани от министърпредседателския пост. Не че той в този момент не управлява държавното управление на 100%, само че за него най-важни са светлините на прожекторите. А в актуалната обстановка той не може да ги концентрира върху себе си. Дори родните, да не приказваме за международните. И тук е огромната му болежка.

Борисов може и да е любимец на ориста в злободневен проект, само че в исторически аспект той си остава незабележима фигура. Да си бил най-дълго управлявалият министър-председател, а активността ти да не е обвързвана с никакво значимо историческо събитие, си е чиста подигравка на ориста. Страната ни влезе в НАТО и в Европейски Съюз, преди той да се захване съществено с политиката, Шенген се случи, представете си, при кабинета на Главчев, а в този момент Желязков е напът да стане лицето на влизането ни в еврозоната. И стожер на геополитическата ни резистентност.

Затова пък кюлчета, вилата в Барселона, скандалните телефонни диалози, отмъкнатите чували с пари за автомагистралите, са напът да се трансфорат в трайния спомен за Борисовото властване. И в случай че водачът на ГЕРБ може да се усеща изцяло предпазен откъм прокуратурата, след като успя да резервира водещите позиции на политическата си партия, то във връзка с публичната си реабилитация той всъщност тъпче на едно място. И последните социологически резултати демонстрираха, че отвън електората на ГЕРБ Борисов освен, че не разполага с никаква известност, само че даже е мощно ненавиждан. Едва 16% имат позитивно отношение към фигурата му, а цели 75% са настроени негативно. По отношение на отрицателните оценки, той е в една група с политици като Делян Пеевски, Костадин Костадинов и Асен Василев.

В този смисъл, да стои в сянка, ще бъде целесъобразно единствено в случай че това докара до разтрошаване на отрицателния му облик. За задачата Борисов възприе смирено държание в Народното събрание и показва подготвеност да влезе в разговор с всички парламентарни сили. Заемайки позицията на най-поливалентния състезател на сцената, той се надяваше да усили публичната си поддръжка или най-малко да понижи отрицателните настроения против себе си. Засега проектът му очевидно не сработва. От една страна, той продължава да търпи рецензии за неуспехите в обединението и ръководството, а от друга Росен Желязков добива очертанията на (много) по-адекватен спрямо Борисов министър-председател. Тези две преси вадят Борисов от равновесие и не му разрешават да следва авансово заложеното си държание. Пусканите в последно време пробни балони по отношение на вероятно му издигане за президент не са инцидентни, както и личните му жалейки, че не е министър-председател сега, а е заставен, видите ли, да бъде патерица на Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ.

Нищо чудно той наистина по този начин да усеща нещата. Че нали самичък се е хвалил как Тръмп ценял препоръките му повече от тези на държавния си секретар, по какъв начин е подарил куче на Путин, по какъв начин е най-близкият приятел на Ердоган и побратим на Орбан, по какъв начин се пада нещо като „ остаряла капа “ на Мерц в ЕНП, а в този момент е заставен да следи историческите събития от тв приемника, вместо да е там - в Лондон, Париж и Брюксел. Нищо чудно и Желязков да не припари до трите столици, тъй като добре схваща, че ще усили оптимално ревността на патрона си.

И Борисов към този момент стартира да поставя основите на следващата политическа рецесия, към момента подмолно, само че избрани признаци въпреки всичко се процеждат в общественото пространство. Те обрисуват три области на влияние. Първата е внимателен натиск по отношение на Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ по въпросите на кадровите назначения, със скритата поръчка, че Борисов ще бъде по-щедър от Желязков. На второ място се отправят определени сигнали към " Демократична България "  за сформиране на нов кабинет с тяхно решаващо присъединяване. И трето, реабилитира се Пеевски, с цел да бъде възприета от обществеността за естествена функционалността му да поддържа изпълнителната власт. И всичко това сигурно е гарнирано с голямо материално стимулиране.

Накрая, партиите в Народното събрание може да се окажат дотолкоз разрушени и напазарувани, че да се сформира болшинство в интерес на Борисов, което да се състои от ГЕРБ и ДПС-Пеевски и да бъде подкрепено от маса „ еманципирали “ се депутати. Като всичко това би трябвало да се случи много бързо. Защото колкото по-видимо става, че ГЕРБ разполага с човек, по-подготвен от Борисов за министър председател, толкоз повече ще се усилват  подозренията в лидерските качества на самия Борисов.

И тъкмо в този момента ДПС- Доган дава съвършен мотив на Бойко да предизвика промяна на кабинета, без да поема обществена отговорност за случилото се. Просто ще каже  " загубихме болшинство ", а в такова време държавно управление на малцинството не може и даже е рисково да ръководи. Хората на Доган направиха нелепост, като поддържаха настоящия кабинет, идната им нелепост ще бъде в случай че го смъкват. Защото единствено през засиленото чувство за надигащ се политическия безпорядък ще може да бъде прокарана през партиите и обществото още веднъж кандидатурата на Борисов за министър председател.

Нека си напомним, че вторият мандат на Борисов стана вероятен, когато изгоря КТБ и хората мислеха повече за спестяванията си, а не за това кой ще ги ръководи. Точно тревогата, граничеща с суматоха, разреши „ трика “ на Лукарски да мине съвсем неусетен. Като нищо и в този момент могат да ни подреден някаква рецесия или огромен случай.

Разбира се, в случай че Борисов още веднъж оглави изпълнителната власт, той би трябвало твърдо да зачеркне президентските си упоритости. И това е огромната му алтернатива. Сигурно и той не е към момента наясно какво тъкмо желае или по- скоро, кое е по- достижимо. Чрез непрекъснатото му бърборене, че не е министър-председател той се пробва да преследва по едно и също време и двете цели. От една страна, постоянно притопля концепцията за връщането си на министърпредседателския пост, а въпреки това, прокарва завоалирано внушението, че откакто обществото ни се е „ самонаказало “, като го е отлъчило от изпълнителната власт, може да компенсира „ вредата “, като го избере за президент.

Независимо от преследваната цел, за Борисов е от основно занчение да не попада в окото на публичното неодобрение. Затова и по този начин се вбеси при демонстрацията на „ Възраждане “ против приемането на еврото. Веднъж, че хората на Костадинов го показаха като основния уредник на полицейските дейности против протестиращите и повторно - за това, че президентът Радев не жигосах изрично случилото се. А най- малко на Борисов му е належащо в бъдеще да го сочат като индивида, наложил еврото у нас благодарение на полицейските палки.

По-големият проблем обаче му е, че у нас още веднъж може да се зароди сила за митинги. Които към този момент може и да не са жълтопаветни, а националистически и доста по-радикални. Самата геополитика го допуска, а и цели три действителни партии - " Възраждане ", МЕЧ и " Величие ", се пробват да завоюват социална поддръжка въз основата на това кой е по-краен. Властта се уплаши не от оцветената постройка на Европейския съюз, а от това, че огромна част от хората утвърдиха дейностите на протестиращите. Колкото и да ни заливат с разбори, че българите не сме радикални, радикалните дейности се харесват на българина. Дори и единствено поради сеира. И тъкмо тези настроения може да се трансфорат в най-голямата спънка пред настоящите политически упоритости на Борисов.   

Свързана статия: Кабинетът „ Желязков “ - коалиция на зулуси