Големият културолог и картограф д-р Стефан Пейков бе застигнат от

...
Големият културолог и картограф д-р Стефан Пейков бе застигнат от
Коментари Харесай

Покосен от масивен инфаркт картографът д-р Стефан Пейков издъхна в ръцете на историка проф. Иван Илчев

Големият културолог и картограф доктор Стефан Пейков бе застигнат от неочаквана, само че лека гибел по време на откриването на негова галерия в Пловдив. Ученият, който преди 50 години откри на Людмила Живкова тайните на Странджа планина и я възпламени по езотериката дружно с други свои сътрудници историци, бе покосен от солиден инфаркт на 78 години. Той издъхна безусловно в ръцете на историка проф. Иван Илчев, като малко преди този момент споделил какъв брой е благополучен от откриването на новата си галерия с географски карти.

 

Изложбата в Народната библиотека „ Иван Вазов “ в Пловдив е по самодейност на изявения документалист и включва 40 карти, събирани от доста места. Експозицията показва по какъв начин Македония е била тълкувана в европейските среди. В Пловдив ще остане до края на месеца, а по-късно отпътува за Скопие. Откриването обаче бе безусловно смъртоносно. Д-р Стефан Пейков умря пред очите на ужасените си посетители, получавайки инфаркт от мощното неспокойствие.

 

„ Изведнъж му прилоша, припадна и до момента в който пристигна Бърза помощ, умря “, споделиха очевидци на нещастието. Очевидци са станали най-малко 70-80 души, множеството от тях историци, документалисти и картографи. По нищо не изглеждало, че на доктор Пейков не му е добре. Пристигнал ухилен и в въодушевление за откриването. И секунди преди формалните слова се случило непоправимото.

 

 „ Жалко, че това хубаво събитие беше предшествано от кончината на Стефан Пейков “, скърбят участвали. По думите им той е получил солиден инфаркт. Негови сътрудници разясниха, че най-малко не се е мъчил и го е застигнала лека гибел. „ Може би тук има пръст и ориста, в която той вярваше, като се беше  посветил на тайнствени учения “, споделиха загадъчно близки на общественика.

 

През 70-те години на предишния век ученият влиза в така наречен непосредствен интелектуален кръг на дъщерята на Тодор Живков – Людмила, която тогава управлява българската просвета. В него влизат писателят Богомил Райнов, художникът Светлин Русев, тракологът Александър Фол, както и младият тогава член на Политбюро, лингвист и културолог Александър Лилов. Заедно с известния траколог проф. Александър Фол, който е консултант на Червената принцеса, Пейков е част от разнообразни експедиции у нас и в чужбина, свързани с проучването на езотерични феномени и обстоятелства.

 

Именно Стефан Пейков е учредителят на Научния експедиционен клуб към ЮНЕСКО, а в Комитета за просвета, отпред на който беше Людмила Живкова, той имаше водещо присъединяване в реализирането на плановете „ Рьорих ” и „ Леонардо да Винчи ”, както и в Международната асамблея „ Знаме на мира “, също и в програмата за отбелязване 1300-годишнината на България. Техен главен мотор беше дъщерята на Първия. Както е известно, Людмила бе повлияна от източните учения, търсеше мостове сред Изтока и Запада и бе парещ почитател на пакта „ Рьорих “, основан от изтъкнатия съветски художник, академик, странник публичен деятел, публицист и мъдрец Николай Рьорих.

В основата на този пакт е, че културното завещание – художествените и научните институции и исторически монументи, би трябвало да се охранява и пази както в спокойно време, по този начин и по време на война. Отличителен знак на контракта е препоръчаното от Николай Рьорих Знаме на мира. Договорът планува обектите, над които се развява Знамето на мира – музеи, университети, архитектурни монументи и други – да бъдат зачитани като интернационална неутрална територия от воюващите страни. Точно от Рьорих Людмила и нейният интелектуален кръг взаимстват концепцията за Детската асамблея, която кръщават „ Знаме на мира “.

 

През 70-те години на ХХ век доктор Стефан Пейков е млад помощник в Комитета по просвета. Той е роден през 1945 година в Габрово. Завършва „ Биохимия “ в СУ „ Св. Климент Охридски “, само че още като млад академик се посвещава на популяризирането на българската история и просвета. Той е включен в специфичен план за проучване на Странджа планина, където съгласно български траколози и други историци е образувана тайнствена сила.

 

Людмила Живкова става мотор на експедициите в Странджа, които да потвърдят, че мястото е един от двата духовни центрове на света, че там може да се намира Златното руно или Кивотът на света. Според Живкова единният нравствен център е в Индия, а другият – в България. Дъщерята на генералния секретар се обкръжава от един кръг от учени, писатели, художници, които назовават себе си Служители на светлината. В Малко Търново Людмила Живкова основава цялостен теоретичен център. За тази своя концепция Червената принцеса е била въодушевена от центъра на Рьорих в Индия „ Урусвати ”-- светлина на Зорницата. Тя е желала да направи нещо като „ Евросвати ”.

 

 

Една от дилемите, които самият Пейков получава от Людмила Живкова, е да търси всевъзможни карти в интернационалните архиви и артефакти, които да разкриват какъв брой антична е била българската страна. По-късно ученият става основател на Българска картографска асоциация, която се заема да възвърне позициите на страната в интернационалните картографски среди. Идеята е да се покаже и в Европа, и в целия свят, че избрани земи, тогавашна част от Османската империя, преди този момент са принадлежали на българската страна и да се разкрият исторически достоверните имена на предосманската топонимия на континента, и по-точно на Балканите.

 

Д-р Стефан ейков направи поредност от картографски изложения, първата от които стартира в Страсбург със заглавието „ България в европейските показа “. Тя бе проведена дружно с Главно ръководство на архивите, като се цифровизира огромен размер картографска документи. Това докара до основаването на първия цифров списък у нас на остарели карти. „ Страната ни постоянно е била вплетена в европейските картографски показа – като Велика България оттатък Дунава, като Първа Българска страна, като Средновековна България и даже като Царство България – да вземем за пример в картата на Йохан ван дер Бруген от 1737 година Тази популярна карта породи огромна полемика по време на нашата галерия, проведена по покана на Тракийския университет в Одрин, която приключи с извинителна тава саралия в интерес на картата на екипа ни “, описа преди време ученият във връзка претенциите на турски учени към България.

Инфо: Уикенд

Тагове: Людмила Живкова д-р Стефан Пейков картограф проф. Иван Илчев „ Знаме на мира “ проф. Александър Фол Богомил Райнов художник светлин русев Александър Лилов „ Рьорих ” „ Леонардо да Винчи ” Червената принцеса индия „ Урусвати “ „ Евросвати ”
Източник: kliuki.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР