Тони Димитрова: Пуснаха слух, че детето ми е от Стефан Димов
Големият композитор Стефан Диомов на 16 февруари навърши достолепните 80 години. По този мотив левицата Тони Димитрова описа във фейсбук любопитни случки и преживелици през годините с индивида, на който и до през днешния ден от почитание приказва на „ Вие “.
„ Пред вратата, отново единствено, чака светлото момиче, само че за кой ли път, до момента, той не идва, не идва... “ Винаги съм знаела, че аз съм това момиче. Когато за първи път чух тази ария, бях зашеметена за това, че някой ме изпява! Че ме е видял там, пред вратата. Заобичах песента с цялото си момичешко сърце. И „ Тоника Сухопътни войски “! После в някой от тогавашните вестници имаше изявление с създателя й Стефан Димов. Видях го и на фотография. Той разказваше за песните си и за това, че се надява всеки да открива себе си в тези песни. Как желаех да му кажа, че аз съм прототипът на тъкмо тази ария!
Минаха години, и през 1995 година се сбъдна моята приказка! Намерихме се! Стотици пъти съм разказвала и доста хора знаят за нашата първа среща с него. Започнахме да работим дружно през 1996 година В началото и той се чудеше дали въобще ще се случи, та аз бях толкоз елементарна, ниска, дебеличка, с шумни съгласни и сензитивна душа, макар закалките на локалните заведения за хранене. Преживяхме и клюки, че сме гаджета, че детето ми е от него. Чували сме такива небивалици. Това влияеше и на неговото, и на моето тогава семейство. Какво ли им е било? Той, миличкият, се опасяваше да ме приближи, но един ден по този начин ми писна, че пред сума ти хора го хванах и го разцелувах по бузите! И му споделих, че към този момент не ме интересуват такива злословия и трудове! И спряхме да се опасяваме! Защото постоянно сме били единствено другари, и да, до ден сегашен му приказвам на „ Вие “! Как се радваше на първите ми песни, на това, че хората ги харесват. Вълнуваше се на всеки концерт и присъединяване!. ..
Един ден вървях по улицата с една позната, срещнахме Димов и аз ги срещнах. Поговорихме малко и на потегляне той се обърна към нея и й сподели: „ Хайде довиждане и да върнеш парите на Тони! “. Дружката ме погледна втрещено, аз щях да се гръмна, тъй като тя в действителност имаше да ми връща някакви пари, но на него пък въобще не бях казвала! Съсипах се да й се оправдавам! Пътувахме за някъде с него, спряхме до Сливен да си купим плодове, първо аз слязох от колата, един човек от сергиите се развика: „ Елате беее, да видите, Тони Дачева пристигна! “. Диомов чу това от колата и като прихна: „ Ами нали си доста известна, за какво ти бъркат името, ха-ха! “. И слезе от колата. И тогава последва нов зов: „ Лелееее, каква изненада, ми той и Развигор Попов бил тука! “ . Чудоооо! Бяхме на присъединяване в Москва. При доста готини хора. На другия ден ни заведоха в украински ресторант, поръчаха целия свят, а Диомов си поръча котлет по киевски. Да де, но толкоз доста храна, че хората почтително му завиха котлета и ни изпратиха до хотела. Имахме да спим два часа, преди да тръгнем за летището. Дали от водката (той никак не може да пие, миличкият), или от това, че не беше спал, но се срещаме сутринта в коридора да тръгваме, той поставил шапката изкривено, в едната ръка държи куфара, а в другата торбичката с котлета. Беше неповторима панорама, близа рани по целия път до България. По това време аз вървях да недояждам при доктор Емилова. Навих го и него, тъй като имаше високо кръвно, да пристигна с мен и нашият огромен и безценен другар Динко (светла му памет!), та, отиваме настаняваме се, изкарваме деня, лекции, чай, плодове и идва вечерта.
Диомов: „ Тонитке, хайде да отиваме на вечеря, че съм гладен! “ , а аз му давам отговор: „ Ама г-н Диомов, то вечеря няма, тук не се яде нищо с изключение на плодове, чай и мед! “. Той: „ Глупости, най-малко салата и супичка не дават ли? “. Аз: „ Не дават! “. И като почна: „ Край, ще умра! Свършено е с мен, не могааа, неприятно ми е от апетит!!! “. Побъркахме се от смях с него! Като стартира да прави първите околосветски пътешествия, се запалихме да си пишем в стихотворна форма! Те на другия завършек на света, аз тук, и си изпращахме римувани послания. Имаше и много солени измежду тях, признавам и цинични! Обаче доста сполучливи! Скъсвахме се от смях, въпреки и от разстояние! И един ден той означи: „ Дааа, а който те знае - пееш лирика, Тонитке! “.
Това е той - човек лирика, музика, смях! Преди години ми беше споделил, да спра да му приказвам на „ Вие ". Опитах! Не ми се получи някак и се върнах отново в множествено число! Аз по този начин и го обичам. За доста хора! И постоянно ще е по този начин! Нищо, че и на „ Вие “ сме карали! Обичта постоянно е побеждавала! Честит рожден ден, господин Димов! Покланям Ви се до земята и Ви благодаря! Бъдете жив и здрав! “
„ Пред вратата, отново единствено, чака светлото момиче, само че за кой ли път, до момента, той не идва, не идва... “ Винаги съм знаела, че аз съм това момиче. Когато за първи път чух тази ария, бях зашеметена за това, че някой ме изпява! Че ме е видял там, пред вратата. Заобичах песента с цялото си момичешко сърце. И „ Тоника Сухопътни войски “! После в някой от тогавашните вестници имаше изявление с създателя й Стефан Димов. Видях го и на фотография. Той разказваше за песните си и за това, че се надява всеки да открива себе си в тези песни. Как желаех да му кажа, че аз съм прототипът на тъкмо тази ария!
Минаха години, и през 1995 година се сбъдна моята приказка! Намерихме се! Стотици пъти съм разказвала и доста хора знаят за нашата първа среща с него. Започнахме да работим дружно през 1996 година В началото и той се чудеше дали въобще ще се случи, та аз бях толкоз елементарна, ниска, дебеличка, с шумни съгласни и сензитивна душа, макар закалките на локалните заведения за хранене. Преживяхме и клюки, че сме гаджета, че детето ми е от него. Чували сме такива небивалици. Това влияеше и на неговото, и на моето тогава семейство. Какво ли им е било? Той, миличкият, се опасяваше да ме приближи, но един ден по този начин ми писна, че пред сума ти хора го хванах и го разцелувах по бузите! И му споделих, че към този момент не ме интересуват такива злословия и трудове! И спряхме да се опасяваме! Защото постоянно сме били единствено другари, и да, до ден сегашен му приказвам на „ Вие “! Как се радваше на първите ми песни, на това, че хората ги харесват. Вълнуваше се на всеки концерт и присъединяване!. ..
Един ден вървях по улицата с една позната, срещнахме Димов и аз ги срещнах. Поговорихме малко и на потегляне той се обърна към нея и й сподели: „ Хайде довиждане и да върнеш парите на Тони! “. Дружката ме погледна втрещено, аз щях да се гръмна, тъй като тя в действителност имаше да ми връща някакви пари, но на него пък въобще не бях казвала! Съсипах се да й се оправдавам! Пътувахме за някъде с него, спряхме до Сливен да си купим плодове, първо аз слязох от колата, един човек от сергиите се развика: „ Елате беее, да видите, Тони Дачева пристигна! “. Диомов чу това от колата и като прихна: „ Ами нали си доста известна, за какво ти бъркат името, ха-ха! “. И слезе от колата. И тогава последва нов зов: „ Лелееее, каква изненада, ми той и Развигор Попов бил тука! “ . Чудоооо! Бяхме на присъединяване в Москва. При доста готини хора. На другия ден ни заведоха в украински ресторант, поръчаха целия свят, а Диомов си поръча котлет по киевски. Да де, но толкоз доста храна, че хората почтително му завиха котлета и ни изпратиха до хотела. Имахме да спим два часа, преди да тръгнем за летището. Дали от водката (той никак не може да пие, миличкият), или от това, че не беше спал, но се срещаме сутринта в коридора да тръгваме, той поставил шапката изкривено, в едната ръка държи куфара, а в другата торбичката с котлета. Беше неповторима панорама, близа рани по целия път до България. По това време аз вървях да недояждам при доктор Емилова. Навих го и него, тъй като имаше високо кръвно, да пристигна с мен и нашият огромен и безценен другар Динко (светла му памет!), та, отиваме настаняваме се, изкарваме деня, лекции, чай, плодове и идва вечерта.
Диомов: „ Тонитке, хайде да отиваме на вечеря, че съм гладен! “ , а аз му давам отговор: „ Ама г-н Диомов, то вечеря няма, тук не се яде нищо с изключение на плодове, чай и мед! “. Той: „ Глупости, най-малко салата и супичка не дават ли? “. Аз: „ Не дават! “. И като почна: „ Край, ще умра! Свършено е с мен, не могааа, неприятно ми е от апетит!!! “. Побъркахме се от смях с него! Като стартира да прави първите околосветски пътешествия, се запалихме да си пишем в стихотворна форма! Те на другия завършек на света, аз тук, и си изпращахме римувани послания. Имаше и много солени измежду тях, признавам и цинични! Обаче доста сполучливи! Скъсвахме се от смях, въпреки и от разстояние! И един ден той означи: „ Дааа, а който те знае - пееш лирика, Тонитке! “.
Това е той - човек лирика, музика, смях! Преди години ми беше споделил, да спра да му приказвам на „ Вие ". Опитах! Не ми се получи някак и се върнах отново в множествено число! Аз по този начин и го обичам. За доста хора! И постоянно ще е по този начин! Нищо, че и на „ Вие “ сме карали! Обичта постоянно е побеждавала! Честит рожден ден, господин Димов! Покланям Ви се до земята и Ви благодаря! Бъдете жив и здрав! “
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ