Големият Кеворк Кеворкян не пропусна да коментира прословутото интервю на

Големият Кеворк Кеворкян не пропусна да разяснява прословутото изявление на Слави Трифонов с Борисов. За разлика от многото, които грубо нападнаха Дългия с обиди и дебелашки реплики, арменецът не изневери на етиката и възпитанието си. Ето какво написа той по тематиката:

„ КАК ДА ГОВОРИШ С ПАДИШАХ … От писмо на сценарист на Слави научихме, че в шоуто са наясно с всички секрети на малкия екран. Тъй че размишленията по-долу са предопределени за ония, на които им е забавен и различен взор към прословутото изявление с Падишаха, след което Слави отнесе много пердах. Подканиха ме да го направя и някои ваши мнения, написа разкрития.ком.
Най-напред, преди да направи сходно изявление, човек би трябвало да си зададе въпроса, защо му е нужно то – на него, само че още повече на публиката. После да си показа, по какъв начин наподобява в очите на Падишаха, в положение ли е да го респектира, да го обели до сърцевината му. Какво ли има там, ще ни допусне ли въобще в нея?

Ще наподобява някак необичайно, в случай че си навлечен с фланелка „ Системата ни убива “ – а пък добродушно разговаряш със същата тази Система. Но в случай че въпреки всичко успееш да изясниш, по какъв начин тъкмо смазва тя – по какъв начин, по какъв начин, по какъв начин – даже единствено това е премного. Стига да не те отнесе многотията от тематики, което ще е от изгода само за Системата – скок-подскок по всички страни и хайде, времето изтече.

Ако свалиш фланелката, не се опитвай още веднъж да се скриеш – този път зад въпросите на феновете, да ги използваш като някаква ограда, иззад която да надничаш. Не ти е нужна патерицата на зрителските въпроси – не тъй като те не съдържат истината – а тъй като можеш да попаднеш в клопката на субективния асортимент.
Все ще те укоряват, че не си задал най-острите въпроси – и все ще те питат кой ги сортира в действителност. Острието би трябвало да е в устата ти, в твоите въпроси. Трябва да е ясно, че съвсем никой не може да се премери с Падишаха при равни условия – той идва и ти завладява изявлението, това е неговият номер. Агресивен е – и би трябвало да нарушиш положителния звук, с цел да го укротиш, само че тогава той ще се направи на жертва /на медиите/ и отново ще завоюва, най-малко в очите на лековерните фенове.

Не можеш да го хванеш за вратовръзката и да го изведеш от студиото – доста е тежък.
А в случай че се примириш и се придържаш към нормалното каканижене, това на бърза ръка ще те трансформира във провинен в очите на публиката.

С него човек не може да се отпусне нито за момент, а и тамянът, който кади към себе си е толкоз пушлив, че елементарно може да замае главата ти.

Още с първите си думи примерно: „ С кого беседвам – с политик или с публицист? “ – цели да те принуди да си свалиш гащите. Ясно е, че по този начин желае да получи преимущество още при започване на диалога. Отрязваш го незабавно, примерно по този начин: „ Слушайте въпросите ми и те ще ви подскажат с кого си имате работа “.
И продължаваш да навиваш бурмата: „ Всъщност разговаряте с Народа – подготвен ли сте за това, желаете ли го? Кажете му тогава напряко, какво съставлява България през днешния ден? “

Наивно е да се подпитва Падишаха за други хора – и то в тяхно неявяване. Това е доста комфортно за него – по този начин ще има опция да прикрива личното си неявяване от диалога.

Споменавай само и единствено него, събери всичко в него, връщай го към него самия, не му давай да изпълзи настрана от себе си.

Щом към този момент е пристигнал в студиото, спасението е да се приказва единствено за него, за всичко – през него.
Ако се подведеш да говорите за ланшния сняг, напряко ще му дадеш опция да се скрие от публиката – и той ще остане доста удовлетворен, даже може да те похвали. Публиката обаче ще е на напълно друго мнение.

Вкараш ли госта си в клопката на човешкия диалог, имаш доста по-голям късмет да оставиш едно ясно удостоверение, кой в действителност ръководи страната, какви са опциите му, какви са заблудите му.

Питай го примерно виждал ли е небогати хора, само че унизително бедни; харесва ли му цифрата 1 милион 650 хиляди – дали незабавно ще се сети, че това са хората, които живеят под границата на бедността? Влизат ли те в сметките му, с изключение на когато се прави на Дядо Коледа?
Ако искаш да си проницателен, извади две чинии – едната с филия мехлем, другата – с филия с мед.
Накарай го да се вгледа в двете филии – и да каже какъв брой дълъг е пътят от едната до другата.
Продължавай да го „ обелваш “: има ли възприятие за виновност към бедните хора; какво мисли за Своге примерно; починалите 20 души в чия сметка ги слага; на кой Господ се моли – и той има ли нещо общо с този на всички останали.

Можеш да построиш цялото изявление и единствено върху въпроса „ От какво не сте удовлетворен? “ Така ще научиш какви са недоволствата на Падишаха от самия себе си, в положение ли е той да проумее и даже да се слее с недоволствата на елементарните хора, на какво разстояние е от тях – на една ръка, с цел да ги употребява спокойно/небрежно – или по-далеч, само че какъв брой по-далеч?

Каква част от брутното му персонално тегло е заложена – къде, пред кого. По-добре да го питаш за това, в сравнение с за брутния вътрешен артикул и външния ни дълг… – това пък е изцяло ненужно, тъй като започнаха дъждовете и хорицата под паника придвижват скромното си обзавеждане на горните етажи на мизерните си домове, с цел да се спасят от следващото наводняване.

И 100 милиарда да стане външният ни дълг, това отново няма да спре Черната Река. Колкото повече човъркаме, толкоз по-ясно става, че рисковете са доста по-големи, в сравнение с изгодите от изявление с Падишах. Особено в случай че не знаеш кеворкизма „ Не се прави на заплеснат със мощния, а го иронизирай “. Пък и към този момент не е допустимо да се приказва обикновено с нашите политици.
Те постоянно ще вземат връх – като не ви чуват, не ви дават отговор, намерено демонстрират, че ви презират и прочие Дори най-мижавите всред тях се държат разхайтено – и все пак, медиите се усукват към тях. Сериозния диалог от дълго време е изпуснат.

Когато месиш диалог с Падишах, няма смисъл да потъваш единствено в това, което се случва през днешния ден – по този начин постоянно могат да те изпързалят. Истината за един политик се крие в оценката му за миналото Време. Как запомня и схваща той личното си минало – това е значимото. И друго: по какъв начин си показва Края си един политик?

Много е евентуално тъкмо този посетител да каже, че не си показва никакъв край. Това ще бъде превъзходен отговор. И най-после – вижте какъв брой крепко стои отговорът на един Падишах, когато към момента беше единствено ББ, на въпроса ми – „ Какво е пъкълът съгласно теб? “ Зададен е през 2002 година. Този отговор постоянно ще разпалва въображението ни.
Тогава той сподели: „ Не съм бил още там. Ако в миналото отида, ще ти се обадя оттова. Може да е скъпо, само че ще ти звънна накъде да хванеш. Към парадайса или към пъкъла. Може пък да е хубаво. Представи си, че тук е пъкълът! “ Може дълго да се размишлява над тези думи.

Дали през днешния ден има някаква смяна, дали към този момент е по-хубаво тук – съгласно него? “, написа Кеворк Кеворкян.