А какво не ни каза руският посланик в Египет?
Големите проблеми изискват реципрочни решения. Това е повода, заради която в последните дни и седмици следим извънредно дейна външна политика на Египет. Страната е в дългова рецесия, новият бюджет разчита на нови заеми, а инфлацията за миналия май месец е 40.3% (за разлика от турския случай обаче, Централната банка в Кайро най-малко повишава лихвените проценти). Въпреки стеснените благоприятни условия за неодобрение и митинг в страната на фараоните, в опит за предварителна защита на такива, египетският президент Абдел Фатах ал Сиси инициира и диалози с представители на (селектирана) съпротива.
Регионалното съседство също насочва провокации. В изискванията на динамични вътрешно-политически процеси в Либия, на египетските дипломати се наложи да оказват относително силов напън, в това число против скорошните им сътрудници като военачалник Халифа Хафтар, с цел да попречват маргинализирането на техния любимец на терен (Агила Салех, ръководителят на Камарата на представителите, и един от главните фигури в " източния лагер " на Либия).
Конфликтът в прилежащ Судан обаче усложни ситуацията на Египет в интензивен порядък. Един път, защото военните дейности във въпросната страна са развъдник на бежанци. Втори път, около бойните дейности Хартум няма опция да се концентрира в опозицията си, инициирана и подстрекавана от Кайро, против въвеждането в употреба и запълването на язовира " Ренесанс " на Синия Нил в Етиопия. Египет и Судан имат споделени съображения против въпросния план, който ще се отрази на количеството достигащи до тях водни запаси на Нил. Още повече, че министър-председателят на Етиопия, Абий Ахмед, се пробва да се възползва от враждуващите милитаристични лобита в Судан, като по този метод основава пространство за маневриране сред позициите им по отношение на проблема със упоменатия яз. Така да вземем за пример, с всички вероятни условности, към сегашния миг наподобява, че военачалник Мохамед Хамдан Дагало, прочут като Хемет ", наподобява по-отстъпчив по отношение на Абий Ахмед, в сравнение с е военачалник Абдел Фатах ал-Бурхан. Не на последно място, спорът в Судан надалеч не спомага връзките на Египет с някои от главните му бенефициенти от Персийския залив като ОАЕ и Саудитска Арабия.
Именно търсене на поддръжка за контрактувано и договорно обвързващо съглашение сред заинтригуваните страни за запълване на въпросния етиопски язовир бе част от аргументите, заради които президентът ал Сиси инициира първото посещаване на египетски държавен глава в Ангола предходната седмица. Всъщност това е добре прочут инстикт на египетската външна политика: когато същата се сблъсква с проблеми от двустранно естество с Етиопия - дипломатически водач на Африканския рог и " столица " на Африканския съюз - Кайро се пробва да построява механизми за напън върху Адис Абеба. Тези механизми могат да бъдат от друго естество. Например от интернационално, изразяващо се в търсенето на поддръжка в границите на Арабската лига. Или от двустранно: посредством граденето на мрежа от задълбочаващи се двустранни връзки с страни, които заобикалят Етиопия като Судан, Южен Судан и Кения. Един от неуспехите на Кайро в този аспект обаче е основаването на оста Етиопия - Еритрея, поради това, че точно Асмара е изпълнявала ролята на инструмент за напън против Адис Абеба преди години. Механизмът за напън може да бъде даже и на поднационално равнище като дискретната поддръжка за етиопския район Тиграй в спора на последния с централните управляващи на Адис Абеба.
Наред с визитата в Ангола обаче, ал Сиси реализира такова в Замбия и Мозамбик, където предпочитаните диалози касаеха по-скоро икономическата повърхност. В случая става дума за интеграцията на търговията в Африка, в това число чрез Африканската континентална зона за свободна търговия (African Continental Free Trade Area, AfCFTA, промотирана от Кайро), както и посредством Общия пазар за Източна и Южна Африка (Common Market for Eastern and Southern Africa, COMESА, чийто ротационен ръководител до момента бе също Египет).
След африканската обиколка ал Сиси бе (отново!) хазаин на иракския министър-председател Мохамед Шия ал Судани. Срещата сред двамата имаше следните цели. Първата и публична, поради естеството на делегациите и оповестените експозета след тях, допуска задълбочаването на икономическите връзки и търговия сред Египет и Ирак. Тук е редно да споменем, че в дълготраен аспект страната на фараоните гледа с интерес към консолидацията на оста Кайро - Аман - Багдад. Възможен вектор за реализирането на такава е свързването на електрическите мрежи на въпросните страни и основаването на обща индустриална зона, която да служи като борса за артикули от съвместен интерес. Основната мотивация на Кайро в този формат обаче е хипотетичното реализиране на план, свързващ страната с нефтопровод от иракска Басра, минаващ през йорданското пристанище Акаба. Всичко това би диверсифицирало комерсиалните сътрудници на Кайро и понижило зависимостта му от Саудитска Арабия и ОАЕ. Втората цел на срещата сред египетския държавен глава и иракския министър-председател обаче се състоеше във опцията на последния, поради околните му връзки с Иран, да форсира посредническите си старания си в подобряването на връзките сред Кайро и Техеран (предвид това, че Багдад към този момент е хазаин на договаряния, които се водят сред египтяните и персите). Осъществената на султана на Оман, Хайтам бин Тарик ал Саид, точно в Египет през предишния месец май също имаше, наред с други, сходна цел.
На този декор, безусловно тези дни, съветският дипломат в Египет, Георги Борисенко, съобщи, че Египет е подал молба за присъединение към БРИКС, чийто членове са Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Кайро към момента не е коментирал публично думите на съветския посланик, което допуска, че в случай че те не са истина, е трябвало да бъдат опровергани незабавно. Така или другояче, Египет към този момент взе участие в по-широк формат на БРИКС, включващ партньорски страни като Саудитска Арабия, ОАЕ, Казахстан, Иран, Индонезия и други Преди няколко месеца Кайро ратифицира и присъединяване си в Новата банка за развиване, която е основана от упоменатата организация. Не липсват и поръчки от кабинета на фараоните, че Египет е подготвен да търгува и с валути, разнообразни от $, което е един от целите на доминирания от Китай БРИКС (икономиката на Пекин съставлява над 70% от общата за въпросния блок).
Но това, което е река Нил за физическото оцеляване на Египет - а отсам разбираме и чувствителността на тази страна по отношение на проблема с етиопския язовир " Ренесанс " - е Суецкият канал за геополитическото битие на страната. Евентуално присъединяване на Кайро в БРИКС нито ще позволи икономическите проблеми на страната (те, уви, са нормално от систематичен характер), нито ще компенсира риска от маргинализирането на Суецкия канал като една от главните интернационалните артерии, през която минават артикули за над 1 трилион $ годишно или 12% от международната търговия. В основаването на различен маршрут на Суецкия канал обаче старания сплотяват две страни от БРИКС - Русия и Индия, както и различен сътрудник на тази формат - Иран. Споменатите страни се пробват да основат Международния транспортен кулоар Север - Юг, свързващ Мумбай и Санкт Петербург през Чабахар. Разбира се, този план към момента среща съществени проблеми, най-много свързани с неналичието на финансови благоприятни условия от страна на Техеран, които да бъдат вложени в нужната логистична инфраструктура на територията на персийската страна. Но пробвайки се да преодолее сходни усложнения, в средата на предишния месец Русия съобщи, че ще влага към 1.6 млрд $ в построяването на дългата към 160 км железопътна линия Астара - Ращ (иранска част от обсъждания коридор).
Кайро е добре прочут с дипломатическата си тежест (бившият министър на външните работи на страната отпреди десетилетие, Набил Фахми, споделя в своя книга по какъв начин французите се шегували с него, че Египет е 16-тият член на Съвета за сигурност на ООН). Геополитическите активи на страната също са познати: освен Суецкият канал, само че и това, че страната, с помощта на подписаните си свободните търговски съглашения с редица страни и съюзи, е самобитен " вход " към Африка. В това отношение съветският дипломат в Кайро е прав: Египет би бил брошка на ревера на БРИКС. Това, което обаче не ни сподели Георги Борисенко, е, че точно Москва се пробва да релативизира геополитическото значение на страната на фараоните. Именно като реакция против сходно развиване на събитията, съпроводена с търсенето на спомагателни външно-политически и стопански варианти пред Египет, можем да си разбираем дейната дипломацията на Абдел Фатах ал Сиси.
Регионалното съседство също насочва провокации. В изискванията на динамични вътрешно-политически процеси в Либия, на египетските дипломати се наложи да оказват относително силов напън, в това число против скорошните им сътрудници като военачалник Халифа Хафтар, с цел да попречват маргинализирането на техния любимец на терен (Агила Салех, ръководителят на Камарата на представителите, и един от главните фигури в " източния лагер " на Либия).
Конфликтът в прилежащ Судан обаче усложни ситуацията на Египет в интензивен порядък. Един път, защото военните дейности във въпросната страна са развъдник на бежанци. Втори път, около бойните дейности Хартум няма опция да се концентрира в опозицията си, инициирана и подстрекавана от Кайро, против въвеждането в употреба и запълването на язовира " Ренесанс " на Синия Нил в Етиопия. Египет и Судан имат споделени съображения против въпросния план, който ще се отрази на количеството достигащи до тях водни запаси на Нил. Още повече, че министър-председателят на Етиопия, Абий Ахмед, се пробва да се възползва от враждуващите милитаристични лобита в Судан, като по този метод основава пространство за маневриране сред позициите им по отношение на проблема със упоменатия яз. Така да вземем за пример, с всички вероятни условности, към сегашния миг наподобява, че военачалник Мохамед Хамдан Дагало, прочут като Хемет ", наподобява по-отстъпчив по отношение на Абий Ахмед, в сравнение с е военачалник Абдел Фатах ал-Бурхан. Не на последно място, спорът в Судан надалеч не спомага връзките на Египет с някои от главните му бенефициенти от Персийския залив като ОАЕ и Саудитска Арабия.
Именно търсене на поддръжка за контрактувано и договорно обвързващо съглашение сред заинтригуваните страни за запълване на въпросния етиопски язовир бе част от аргументите, заради които президентът ал Сиси инициира първото посещаване на египетски държавен глава в Ангола предходната седмица. Всъщност това е добре прочут инстикт на египетската външна политика: когато същата се сблъсква с проблеми от двустранно естество с Етиопия - дипломатически водач на Африканския рог и " столица " на Африканския съюз - Кайро се пробва да построява механизми за напън върху Адис Абеба. Тези механизми могат да бъдат от друго естество. Например от интернационално, изразяващо се в търсенето на поддръжка в границите на Арабската лига. Или от двустранно: посредством граденето на мрежа от задълбочаващи се двустранни връзки с страни, които заобикалят Етиопия като Судан, Южен Судан и Кения. Един от неуспехите на Кайро в този аспект обаче е основаването на оста Етиопия - Еритрея, поради това, че точно Асмара е изпълнявала ролята на инструмент за напън против Адис Абеба преди години. Механизмът за напън може да бъде даже и на поднационално равнище като дискретната поддръжка за етиопския район Тиграй в спора на последния с централните управляващи на Адис Абеба.
Наред с визитата в Ангола обаче, ал Сиси реализира такова в Замбия и Мозамбик, където предпочитаните диалози касаеха по-скоро икономическата повърхност. В случая става дума за интеграцията на търговията в Африка, в това число чрез Африканската континентална зона за свободна търговия (African Continental Free Trade Area, AfCFTA, промотирана от Кайро), както и посредством Общия пазар за Източна и Южна Африка (Common Market for Eastern and Southern Africa, COMESА, чийто ротационен ръководител до момента бе също Египет).
След африканската обиколка ал Сиси бе (отново!) хазаин на иракския министър-председател Мохамед Шия ал Судани. Срещата сред двамата имаше следните цели. Първата и публична, поради естеството на делегациите и оповестените експозета след тях, допуска задълбочаването на икономическите връзки и търговия сред Египет и Ирак. Тук е редно да споменем, че в дълготраен аспект страната на фараоните гледа с интерес към консолидацията на оста Кайро - Аман - Багдад. Възможен вектор за реализирането на такава е свързването на електрическите мрежи на въпросните страни и основаването на обща индустриална зона, която да служи като борса за артикули от съвместен интерес. Основната мотивация на Кайро в този формат обаче е хипотетичното реализиране на план, свързващ страната с нефтопровод от иракска Басра, минаващ през йорданското пристанище Акаба. Всичко това би диверсифицирало комерсиалните сътрудници на Кайро и понижило зависимостта му от Саудитска Арабия и ОАЕ. Втората цел на срещата сред египетския държавен глава и иракския министър-председател обаче се състоеше във опцията на последния, поради околните му връзки с Иран, да форсира посредническите си старания си в подобряването на връзките сред Кайро и Техеран (предвид това, че Багдад към този момент е хазаин на договаряния, които се водят сред египтяните и персите). Осъществената на султана на Оман, Хайтам бин Тарик ал Саид, точно в Египет през предишния месец май също имаше, наред с други, сходна цел.
На този декор, безусловно тези дни, съветският дипломат в Египет, Георги Борисенко, съобщи, че Египет е подал молба за присъединение към БРИКС, чийто членове са Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Кайро към момента не е коментирал публично думите на съветския посланик, което допуска, че в случай че те не са истина, е трябвало да бъдат опровергани незабавно. Така или другояче, Египет към този момент взе участие в по-широк формат на БРИКС, включващ партньорски страни като Саудитска Арабия, ОАЕ, Казахстан, Иран, Индонезия и други Преди няколко месеца Кайро ратифицира и присъединяване си в Новата банка за развиване, която е основана от упоменатата организация. Не липсват и поръчки от кабинета на фараоните, че Египет е подготвен да търгува и с валути, разнообразни от $, което е един от целите на доминирания от Китай БРИКС (икономиката на Пекин съставлява над 70% от общата за въпросния блок).
Но това, което е река Нил за физическото оцеляване на Египет - а отсам разбираме и чувствителността на тази страна по отношение на проблема с етиопския язовир " Ренесанс " - е Суецкият канал за геополитическото битие на страната. Евентуално присъединяване на Кайро в БРИКС нито ще позволи икономическите проблеми на страната (те, уви, са нормално от систематичен характер), нито ще компенсира риска от маргинализирането на Суецкия канал като една от главните интернационалните артерии, през която минават артикули за над 1 трилион $ годишно или 12% от международната търговия. В основаването на различен маршрут на Суецкия канал обаче старания сплотяват две страни от БРИКС - Русия и Индия, както и различен сътрудник на тази формат - Иран. Споменатите страни се пробват да основат Международния транспортен кулоар Север - Юг, свързващ Мумбай и Санкт Петербург през Чабахар. Разбира се, този план към момента среща съществени проблеми, най-много свързани с неналичието на финансови благоприятни условия от страна на Техеран, които да бъдат вложени в нужната логистична инфраструктура на територията на персийската страна. Но пробвайки се да преодолее сходни усложнения, в средата на предишния месец Русия съобщи, че ще влага към 1.6 млрд $ в построяването на дългата към 160 км железопътна линия Астара - Ращ (иранска част от обсъждания коридор).
Кайро е добре прочут с дипломатическата си тежест (бившият министър на външните работи на страната отпреди десетилетие, Набил Фахми, споделя в своя книга по какъв начин французите се шегували с него, че Египет е 16-тият член на Съвета за сигурност на ООН). Геополитическите активи на страната също са познати: освен Суецкият канал, само че и това, че страната, с помощта на подписаните си свободните търговски съглашения с редица страни и съюзи, е самобитен " вход " към Африка. В това отношение съветският дипломат в Кайро е прав: Египет би бил брошка на ревера на БРИКС. Това, което обаче не ни сподели Георги Борисенко, е, че точно Москва се пробва да релативизира геополитическото значение на страната на фараоните. Именно като реакция против сходно развиване на събитията, съпроводена с търсенето на спомагателни външно-политически и стопански варианти пред Египет, можем да си разбираем дейната дипломацията на Абдел Фатах ал Сиси.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ