МВФ: Държавните компании в България са скъпи, неефективни и носят рискове
Големите компании с държавно присъединяване в България са с ниска доходност и неефективно систематизиране на ресурсите и въпреки да не са значими като дял те са с решаващата роля в индустриалната мрежа, което може се отрази отрицателно върху продуктивността и конкурентоспособността на цялата стопанска система.
Рисковете за ликвидността и платежоспособността в няколко основни компании с държавно присъединяване са явни и без значение, че ниското равнище на държавно обезпечения дълг на държавните предприятия съставлява най-малък фискален риск, техните стопански и финансови резултати могат да имат значими фискални последствия и да са проблем в дълготраен план
Нивото на държавно обезпечения дълг на държавните предприятия е дребен - приблизително единствено 0.5 % от Брутният вътрешен продукт през 2010-21 година (средното равнище в Европейски Съюз е 9 %, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3.5%). И подпомагането с такива гаранции поради пандемията от COVID-19 е било в пъти по-ниско - 0.3% от Брутният вътрешен продукт в България при съвсем 2% в Европейски Съюз за 2019-2021 година Но има основен миг - в България няма систематизирана информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия,тъй като за тази им активност не изисква утвърждението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на отговорностите е била приблизително към 12% от Брутният вътрешен продукт през 2013-2021 година, което може да бъде източник на безпокойствие.
Това се споделя в Анализ на Международния валутен фонд " Фискални опасности от притежаваните от страната компании ", оповестен преди дни, когато излезе оценката за българската стопанска система от последната задача на фонда, само че текстът не е част от нея. Авторите предлагат да има мониторинг и по-добро ръководство в тези компании, защото няколко от тях в бранша на енергетиката и превоза са във очевидно проблематично положение.
Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на разнообразни равнища има над 50% дял:
Енергиен сектор
Национална електрическа компания (НЕК)
АЕЦ " Козлодуй "
" Булгаргаз "
Топлоелектрическа централа Марица Изток 2
Електроенергиен систематичен оператор
Български енергиен холдинг (БЕХ)
Мини Марица Изток
" Булгартрансгаз "
Транспортен сектор
Национална компания " Железопътна инфраструктура " (НКЖИ)
БДЖ - Пътнически транспорти ООД
Ръководство въздушно придвижване (РВД)
Транспортно строителство и възобновяване (ТСВ)
БДЖ - Карго Сървисис ООД
Пристанище Варна
Българска пристанищна инфраструктура.
Общите активи и пасиви на тези 15 компании съставляват към 70% от общите за целия сегмент с държавно присъединяване 2015-2021 година, който обгръща към 700 сдружения.
Общата оценка за тях е, че фискалната поддръжка е доста по-висока от това, което те дават като доходи в бюджета.
През 2017-19 година те са получили дотации, финансови вложения и финансови прехвърляния (пряка подкрепа) и отсрочени налози и освобождение от заплащане на дивиденти (косвена подкрепа) от приблизително 1.5% от Брутният вътрешен продукт. На това те са дали отговор с принос от 0.2%. Иначе казано, чисто те са поглъщали 1.3% от Брутният вътрешен продукт директно преди пандемията и в края на последното държавно управление на ГЕРБ.
В първата пандемична година (2020) това съответствие е станало 2.5% против 0.1% и е илюстрация по какъв начин непредвиден потрес може да докара до огромни фискални разноски за компаниите с държавно присъединяване, споделят от МВФ. Това са компании, в които работят 4.1% от всички заети.
Финансовата им непоклатимост може да влияе върху фискалните резултати на страната, изключително когато те са поели евентуално обилни разноски, без значение дали са категорично обезпечени или без управляващите да са поели контрактуван ангажимент. Причината е, както бе упоменато, че те са в основни места на стопанската система и в случай че не работят обикновено, последствията са за всички.
През 2023-2024 година страната удвои събирания от тези сдружения дял от 50% на 100%, с цел да поддържа бюджета, само че цената за това е риск за вложенията, продуктивността и рентабилността им. " Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и наподобява се управлява от потребностите на държавния бюджет. Такава политика понижава тласъците на компаниите за вложения и по този метод има забележителен неподходящ резултат върху икономическата активност ", допълват създателите на отчета.
Държавните компании са доста, доста по-малко печеливши спрямо тези в частния бранш.
Възвръщаемостта на активите (един от основните критерии за рентабилност) е била за интервала 2015-2021 година сред минус 1% и 2%, при приблизително 10% в частните. През 2022 година тази разлика внезапно е стопена (9% за държавните, 11% за частните), само че не тъй като е имало по-добро ръководство, а поради три съответни компании - НЕК, АЕЦ " Козлодуй " и Топлоелектрическа централа Марица Изток 2, и приходите им от внезапно поскъпналата сила поради съветската експанзия против Украйна.
Възвръщаемостта на личния капитал (друг аршин за доходност, измерващ способността на компанията да генерира облаги, употребявайки капитал на акционерите си) при държавните предприятия е приблизително с 20 процентни пункта по-нисък от този на частните компании.
Доходността поради спецификата на доста държавни предприятия е разумно да е по-ниска от тази при частните, само че в страни с по-добри резултати в ръководството разликата сред тях е 4 процентни пункта или пет пъти по-малка от тази в България, напомнят от МВФ. Иначе казано, от неприятното ръководство на бизнеса с държавно присъединяване страдат всички, споделят създателите.
Шест държавни предприятия са изправени от години пред краткосрочни провокации при посрещането на своите отговорности. В интервала 2015-2022 година без задоволително ликвидни активи, с цел да покрият дължимите суми на кредиторите в идващите 12 месеца са били Национална компания " Железопътна инфраструктура ", Топлоелектрическа централа Марица Изток 2, Национална електрическа компания, БДЖ - Пътнически транспорти, БДЖ - Товарни транспорти и Транспортно строителство и възобновяване. " Булгаргаз " беше изправен пред ликвидна рецесия в средата на 2022 година заради ниска събираемост на вземанията и просрочените отговорности от Топлофикация София. Натрупаните просрочени отговорности към снабдители са били платени посредством (мостови) заем и/или посредством държавна помощ.
Друг индикатор, провокирал загрижеността на анализаторите от МВФ, е високото съответствие дълг/активи (т.е. по-малка финансова гъвкавост) при няколко огромни държавни предприятия. Това са, да вземем за пример, " Булгартрансгаз ", Национална железопътна инфраструктура, Български енергиен холдинг и Електроенергиен систематичен оператор. Наблюдавано е също по какъв начин динамичността на дълга към активите може внезапно да се промени - в тази ситуация с " Булгаргаз ", той скача от към 45% през 2019 година до над 90% през 2022 г.
Комбинацията от висок дълг и ниска доходност поражда угриженост за способността за обслужване на дълга и затова опасности на фискално равнище, изясняват от МВФ.
Рисковете за ликвидността и платежоспособността в няколко основни компании с държавно присъединяване са явни и без значение, че ниското равнище на държавно обезпечения дълг на държавните предприятия съставлява най-малък фискален риск, техните стопански и финансови резултати могат да имат значими фискални последствия и да са проблем в дълготраен план
Нивото на държавно обезпечения дълг на държавните предприятия е дребен - приблизително единствено 0.5 % от Брутният вътрешен продукт през 2010-21 година (средното равнище в Европейски Съюз е 9 %, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3.5%). И подпомагането с такива гаранции поради пандемията от COVID-19 е било в пъти по-ниско - 0.3% от Брутният вътрешен продукт в България при съвсем 2% в Европейски Съюз за 2019-2021 година Но има основен миг - в България няма систематизирана информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия,тъй като за тази им активност не изисква утвърждението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на отговорностите е била приблизително към 12% от Брутният вътрешен продукт през 2013-2021 година, което може да бъде източник на безпокойствие.
Това се споделя в Анализ на Международния валутен фонд " Фискални опасности от притежаваните от страната компании ", оповестен преди дни, когато излезе оценката за българската стопанска система от последната задача на фонда, само че текстът не е част от нея. Авторите предлагат да има мониторинг и по-добро ръководство в тези компании, защото няколко от тях в бранша на енергетиката и превоза са във очевидно проблематично положение.
Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на разнообразни равнища има над 50% дял:
Енергиен сектор
Национална електрическа компания (НЕК)
АЕЦ " Козлодуй "
" Булгаргаз "
Топлоелектрическа централа Марица Изток 2
Електроенергиен систематичен оператор
Български енергиен холдинг (БЕХ)
Мини Марица Изток
" Булгартрансгаз "
Транспортен сектор
Национална компания " Железопътна инфраструктура " (НКЖИ)
БДЖ - Пътнически транспорти ООД
Ръководство въздушно придвижване (РВД)
Транспортно строителство и възобновяване (ТСВ)
БДЖ - Карго Сървисис ООД
Пристанище Варна
Българска пристанищна инфраструктура.
Общите активи и пасиви на тези 15 компании съставляват към 70% от общите за целия сегмент с държавно присъединяване 2015-2021 година, който обгръща към 700 сдружения.
Общата оценка за тях е, че фискалната поддръжка е доста по-висока от това, което те дават като доходи в бюджета.
През 2017-19 година те са получили дотации, финансови вложения и финансови прехвърляния (пряка подкрепа) и отсрочени налози и освобождение от заплащане на дивиденти (косвена подкрепа) от приблизително 1.5% от Брутният вътрешен продукт. На това те са дали отговор с принос от 0.2%. Иначе казано, чисто те са поглъщали 1.3% от Брутният вътрешен продукт директно преди пандемията и в края на последното държавно управление на ГЕРБ.
В първата пандемична година (2020) това съответствие е станало 2.5% против 0.1% и е илюстрация по какъв начин непредвиден потрес може да докара до огромни фискални разноски за компаниите с държавно присъединяване, споделят от МВФ. Това са компании, в които работят 4.1% от всички заети.
Финансовата им непоклатимост може да влияе върху фискалните резултати на страната, изключително когато те са поели евентуално обилни разноски, без значение дали са категорично обезпечени или без управляващите да са поели контрактуван ангажимент. Причината е, както бе упоменато, че те са в основни места на стопанската система и в случай че не работят обикновено, последствията са за всички.
През 2023-2024 година страната удвои събирания от тези сдружения дял от 50% на 100%, с цел да поддържа бюджета, само че цената за това е риск за вложенията, продуктивността и рентабилността им. " Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и наподобява се управлява от потребностите на държавния бюджет. Такава политика понижава тласъците на компаниите за вложения и по този метод има забележителен неподходящ резултат върху икономическата активност ", допълват създателите на отчета.
Държавните компании са доста, доста по-малко печеливши спрямо тези в частния бранш.
Възвръщаемостта на активите (един от основните критерии за рентабилност) е била за интервала 2015-2021 година сред минус 1% и 2%, при приблизително 10% в частните. През 2022 година тази разлика внезапно е стопена (9% за държавните, 11% за частните), само че не тъй като е имало по-добро ръководство, а поради три съответни компании - НЕК, АЕЦ " Козлодуй " и Топлоелектрическа централа Марица Изток 2, и приходите им от внезапно поскъпналата сила поради съветската експанзия против Украйна.
Възвръщаемостта на личния капитал (друг аршин за доходност, измерващ способността на компанията да генерира облаги, употребявайки капитал на акционерите си) при държавните предприятия е приблизително с 20 процентни пункта по-нисък от този на частните компании.
Доходността поради спецификата на доста държавни предприятия е разумно да е по-ниска от тази при частните, само че в страни с по-добри резултати в ръководството разликата сред тях е 4 процентни пункта или пет пъти по-малка от тази в България, напомнят от МВФ. Иначе казано, от неприятното ръководство на бизнеса с държавно присъединяване страдат всички, споделят създателите.
Шест държавни предприятия са изправени от години пред краткосрочни провокации при посрещането на своите отговорности. В интервала 2015-2022 година без задоволително ликвидни активи, с цел да покрият дължимите суми на кредиторите в идващите 12 месеца са били Национална компания " Железопътна инфраструктура ", Топлоелектрическа централа Марица Изток 2, Национална електрическа компания, БДЖ - Пътнически транспорти, БДЖ - Товарни транспорти и Транспортно строителство и възобновяване. " Булгаргаз " беше изправен пред ликвидна рецесия в средата на 2022 година заради ниска събираемост на вземанията и просрочените отговорности от Топлофикация София. Натрупаните просрочени отговорности към снабдители са били платени посредством (мостови) заем и/или посредством държавна помощ.
Друг индикатор, провокирал загрижеността на анализаторите от МВФ, е високото съответствие дълг/активи (т.е. по-малка финансова гъвкавост) при няколко огромни държавни предприятия. Това са, да вземем за пример, " Булгартрансгаз ", Национална железопътна инфраструктура, Български енергиен холдинг и Електроенергиен систематичен оператор. Наблюдавано е също по какъв начин динамичността на дълга към активите може внезапно да се промени - в тази ситуация с " Булгаргаз ", той скача от към 45% през 2019 година до над 90% през 2022 г.
Комбинацията от висок дълг и ниска доходност поражда угриженост за способността за обслужване на дълга и затова опасности на фискално равнище, изясняват от МВФ.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ