Не остана земя в Германия
Големите немски градове имат сериозен проблем - притеглят доста хора. От години жилищната повърхност в тях не доближава, а цените на парцелите и наемите порастват неудържимо. А това поражда обществено напрежение.
Никога преди огромните градове в Германия не са били по-привлекателни. "Жителите на Берлин, да вземем за пример, от няколко години нарастват с по 40 хиляди годишно ", споделя специалистът по недвижими парцели Михаел Фойгтлендер от Института за немска стопанска система в Кьолн. Подобно е ситуацията и в други немски метрополии: жилищната повърхност в тях не доближава, а цените на жилищата и наемите порастват неудържимо.
Кои са печелившите и кои губещите, е ясно: до момента в който наемателите в огромните градове са плащали през последната година 9 на 100 повече за новонаето жилище, вложителите в недвижими парцели извличат същински облаги. Луксозни жилища в центъра на Берлин дават обещание да вземем за пример годишен приход от над 10%. Да се откри жилище на прилична цена е съвсем невероятно. А това заплашва обществения мир.
Земята - новото злато
Тенденцията на повишаване на парцелите притегля в Германия доста непознати вложители. Строителни имоти към този момент съвсем не могат да се намерят в градовете, те са новото злато. Цифрите го потвърждават: сред 2011 и 2016 година цената им се е вдигнала приблизително с 27 на 100. В желани градове като Берлин, Мюнхен и Франкфурт цените са неведнъж по-високи. А когато цената на парцелите е толкоз висока, градежът на жилища просто няма по какъв начин да върви. Според икономическите институти, на пазара сега има дефицит от близо един милион жилища.
Кой дефинира цената на земята?
От повишението на цените на земята и на обработваемите площи обаче не постоянно печели "правилната " страна. Жилище в центъра на Берлин коства доста повече, в сравнение с в някой структурно слаб район, тъй като, за разлика от него, столичният район е благоустроен с държавни средства. Когато даден град разполага с метро, музеи, спектакъл и лечебни заведения, цената на недвижимите парцели се покачва, показва икономистът Дирк Льор. Прокара ли се нова трамвайна линия наоколо до жилището, неговата цена се подвига, въпреки че притежателят му не е вложил никакви средства в това.
Льор е пресметнал, че тези приходи, получавани от притежатели на парцели с чудесно разположение, без обаче да са създали никакви инвестиции, възлизат на 150 милиарда евро годишно. Така страната губи, а облагата отива в джобовете на частни лица или на интернационалните вложители.
Моделът "Улм "
Как може да се реши този проблем, демонстрира образецът на град Улм. В него се е наложила различна поземлена политика. Експертът Улрих Золднер разяснява: "Градската община изкупува авансово за десетилетия напред площи, които след време взема решение по какъв начин тъкмо да употребява - за заменки, за градски планове или за създаване на индустриални и жилищни зони ".
През 2017 година град Улм е вложил 33 млн. евро в закупуването на нови имоти. В 16 бъдещи жилищни зони екипът на Золднер към този момент е закупил толкоз имоти, че може да пристъпи към идната стъпка. "Важното е, че при нас строителният проект влиза в законна мощ едвам когато са закупени всички имоти. Не преди този момент ", показва специалистът.
Конкретно това значи, че в Улм единствено общината може да купува имоти - на цени, избрани преди този момент от специалисти. Частният вложител не може да препродава на по-висока цена добития имот. Ако земята не се употребява по предопределение, специфична уговорка задължава връщането ѝ на градската администрация. И това поставя завършек на спекулативните покупко-продажби с парцели.
За наемателите в Улм това пък значи, че общината има огромно въздействие върху оформлението на новите жилищни региони. В новозастроени жилищни региони вложителите са задължени да оферират надлежно минимум по 30% жилища на преференциална цена. По този обществено обективен метод в Улм в това време се стопанисват към 4 500 хектара земя, което е една трета от общата повърхност на града. Затова Улм просто не познава жилищни рецесии като тези в Берлин, Франкфурт или Мюнхен. Макар че като академични град Улм е прелъстителен и за доста високотехнологични компании.
Правителството на провинция Баден-Вюртемберг в това време е оповестило Улм за пример за развиване и на другите обитаеми места. Германия обаче е още доста надалеч от това да приложи модела "Улм " на федерално равнище.
Никога преди огромните градове в Германия не са били по-привлекателни. "Жителите на Берлин, да вземем за пример, от няколко години нарастват с по 40 хиляди годишно ", споделя специалистът по недвижими парцели Михаел Фойгтлендер от Института за немска стопанска система в Кьолн. Подобно е ситуацията и в други немски метрополии: жилищната повърхност в тях не доближава, а цените на жилищата и наемите порастват неудържимо.
Кои са печелившите и кои губещите, е ясно: до момента в който наемателите в огромните градове са плащали през последната година 9 на 100 повече за новонаето жилище, вложителите в недвижими парцели извличат същински облаги. Луксозни жилища в центъра на Берлин дават обещание да вземем за пример годишен приход от над 10%. Да се откри жилище на прилична цена е съвсем невероятно. А това заплашва обществения мир.
Земята - новото злато
Тенденцията на повишаване на парцелите притегля в Германия доста непознати вложители. Строителни имоти към този момент съвсем не могат да се намерят в градовете, те са новото злато. Цифрите го потвърждават: сред 2011 и 2016 година цената им се е вдигнала приблизително с 27 на 100. В желани градове като Берлин, Мюнхен и Франкфурт цените са неведнъж по-високи. А когато цената на парцелите е толкоз висока, градежът на жилища просто няма по какъв начин да върви. Според икономическите институти, на пазара сега има дефицит от близо един милион жилища.
Кой дефинира цената на земята?
От повишението на цените на земята и на обработваемите площи обаче не постоянно печели "правилната " страна. Жилище в центъра на Берлин коства доста повече, в сравнение с в някой структурно слаб район, тъй като, за разлика от него, столичният район е благоустроен с държавни средства. Когато даден град разполага с метро, музеи, спектакъл и лечебни заведения, цената на недвижимите парцели се покачва, показва икономистът Дирк Льор. Прокара ли се нова трамвайна линия наоколо до жилището, неговата цена се подвига, въпреки че притежателят му не е вложил никакви средства в това.
Льор е пресметнал, че тези приходи, получавани от притежатели на парцели с чудесно разположение, без обаче да са създали никакви инвестиции, възлизат на 150 милиарда евро годишно. Така страната губи, а облагата отива в джобовете на частни лица или на интернационалните вложители.
Моделът "Улм "
Как може да се реши този проблем, демонстрира образецът на град Улм. В него се е наложила различна поземлена политика. Експертът Улрих Золднер разяснява: "Градската община изкупува авансово за десетилетия напред площи, които след време взема решение по какъв начин тъкмо да употребява - за заменки, за градски планове или за създаване на индустриални и жилищни зони ".
През 2017 година град Улм е вложил 33 млн. евро в закупуването на нови имоти. В 16 бъдещи жилищни зони екипът на Золднер към този момент е закупил толкоз имоти, че може да пристъпи към идната стъпка. "Важното е, че при нас строителният проект влиза в законна мощ едвам когато са закупени всички имоти. Не преди този момент ", показва специалистът.
Конкретно това значи, че в Улм единствено общината може да купува имоти - на цени, избрани преди този момент от специалисти. Частният вложител не може да препродава на по-висока цена добития имот. Ако земята не се употребява по предопределение, специфична уговорка задължава връщането ѝ на градската администрация. И това поставя завършек на спекулативните покупко-продажби с парцели.
За наемателите в Улм това пък значи, че общината има огромно въздействие върху оформлението на новите жилищни региони. В новозастроени жилищни региони вложителите са задължени да оферират надлежно минимум по 30% жилища на преференциална цена. По този обществено обективен метод в Улм в това време се стопанисват към 4 500 хектара земя, което е една трета от общата повърхност на града. Затова Улм просто не познава жилищни рецесии като тези в Берлин, Франкфурт или Мюнхен. Макар че като академични град Улм е прелъстителен и за доста високотехнологични компании.
Правителството на провинция Баден-Вюртемберг в това време е оповестило Улм за пример за развиване и на другите обитаеми места. Германия обаче е още доста надалеч от това да приложи модела "Улм " на федерално равнище.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ