Какво крепи диктатурите?
Големите диктатори не са безконечни - точно тъй като режимите им не са законни, разяснява " Дойче веле ". Тяхната власт се крепи на принуждение и подтисничество. Но по какъв начин тогава въпреки всичко намират поддръжка измежду народа и какъв брой дълго може да действа това?
В съвсем всяка втора страна в света ръководи властнически режим, открива политологът Кристоф Щефес. " Авторитарен режим е всичко, което не е народна власт. А нея разпознаваме по това, че достъпът до властта е открит и най-важните постове се заемат посредством свободни избори ", изяснява ученият. Изследването му включва страни, в които на власт са безспорни монархии и военни режими, както и страни с еднопартийни и многопартийни системи, в които още преди изборите е ясно кой ще пристигна на власт.
Трите стълба на властта
Факторите, на които се крепи властта на властническите режими, са три: легитимация, принуда и кооптация. Тези три стълба обезпечават тяхното владичество. Понятието кооптация значи попълване на състава на изборни органи без провеждането на избори. Срещу облаги властимащите оферират на избрани хора да се причислят към режима и по този начин основаната взаимност подържа властовите упоритости на диктатора. Всъщност кооптацията е най-слабата от трите опори на автократичните режими и има минимум въздействие върху стабилността им.
Репресията или потискането на всяко друго мнение е доста по-силен инструмент в ръцете на диктаторите. Трябва обаче да се прави разлика сред твърдата и меката принуда, акцентира професор Щефес. Примери за " мека " принуда има в Русия, където управляващите периодичен арестуват критици на режима или стачкуващи. В множеството случаи обаче потисничеството е по-скоро скрито - неуместните публицисти биват упреквани в засегнатост, а критиците на режима - в укриване на налози. " Господин Путин доста ловко ползва " меката " принуда ", акцентира професор Щефес.
Твърдите ограничения като арести, изтезания, отвличания и убийства са нож с две остриета в ръцете на автократите. От една страна те ускоряват страха измежду потисканите и ги вършат по-послушни. От друга страна обаче могат да окуражат опозицията, тъй като станат ли обществено притежание, се трансформират в опасност за властта на диктатора. " За диктаторите е доста по-лесно да прокарват " меки " репресии като промени в данъчното законодателство, заледяване на банкови сметки и така нататък ", сочи политологът.
Легитимацията - ключ към триумфа
Най-голям резултат за запазването на властта на един властнически водач има легитимацията. Но до момента в който при демокрациите държавното управление се легитимира от свободни избори, властническите водачи би трябвало сами да се погрижат за легитимността си. Легитимационно средство може да бъде да вземем за пример поощряването на националните инстинкти, практикувано от Слободан Милошевич, само че също по този начин - и идеология от рода на комунизма, какъвто беше казусът с камбоджанския деспот Пол Пот. А Фидел Кастро в Куба употребява ловко и двата разновидността.
За да запазят властта си, диктаторите си служат и с още едно средство: те дават обещание на поданиците си стопански напредък. С този метод комунистическата партия в Китай от години държи крепко идеологическите юзди без риск от митинги. Принципът действа безотказно, акцентира професор Щефес и дава следния образец: по време на преподавателската си активност в Китай той запитал студентите какво мислят за демокрацията в многопартийната страна. Отговорът гласял: " Многопартийната система води до дестабилизация. Ние оставеме правилни на комунистическата партия, тъй като сме добре материално ".
Кога падат диктатурите?
Докато трите съществени стълба на властта са постоянни, диктатурата действа. Когато обаче народът въстане против репресиите или пък кооптацията към този момент не оказва помощ за запазването на властта, а единствено предизвиква корупцията, дните ѝ са преброени, сочи специалистът. Но рухването на избран властнически режим не може да се планува. " Все отново можем да кажем, че при дадени условия вероятността диктатурата да падне е по-голяма, в сравнение с преди този момент ", обобщава Щефес.
Източник: Мениджър Нюз
