Годишно над 50 000 души у нас получават инсулт. Животът

Годишно над 50 000 души у нас получават инсулт. Животът и на оживелите, и на околните им се прекатурва. Малцина намират сили да водят борба, с цел да върнат това, което инсултът лишава.
Учителката по химия и физика Марияна Русева от Шумен е същински образец по какъв начин можеш безусловно да започнеш живота си от А и Б, да бъдеш благополучен и потребен. 15 година след случая обаче, още се колебае дали да отговори с „ Да! “ на въпроса „ Пребори ли инсулта? “ А очите й се пълнят със сълзи, до момента в който споделя своята рецепта за справяне, написа „ Труд “.
Инсултът я поразил на 41 години, през септември 2003 година в фамилното жилище в град Антоново, до момента в който доглеждала вечерния филм на дивана.

„ Изведнъж се разсъниха на земята, желаех да извикам, само че не излизаше глас. Понечих да взема телефона – изплъзна се “, помни тя. На два пъти се пробуждала, само че всичко било черно.
Дъщеря й деветокласничката Йоанна я разкрила на сутринта. Никой не знае какъв брой часа били минали. Фелдшер от службата в Антоново сложил инжекция и присъединил система, до момента в който я карат с кола за спешна помощ към болничното заведение в Омуртаг. После Марияна научила, че това е избавило живота й. След три дни скенер посочил, че кръвта в главата й се е отдръпнала, не била нужна интервенция. Осем дни била в кома, лекарите не давали късмет. След повече от месец болничен престой я изписали.

Учителката не можела да приказва, цялата дясна половина на тялото й била парализирана. Разбирала какво споделят околните й, само че успявала да откликне единствено с „ Да “ и „ Не “, откакто й обяснили какво е смисъла им. Дъщеря й решила да споделят с бележки.
Детето пишело, само че майката не можела да реагира. Първо, тъй като дясната ръка висяла, като счупено крило на птица, споделя Марияна, която с смут го установила в огледалото. Второ, главата й не формирала никакви думи. Азбуката като че ли била изчезнала. През лятната почивка ученичката се заела да учи майка си на буквите. „ Бях като първолак “, откровена е Марияна. Минала година, до момента в който възвърне опциите си за диалект и писане. В началото лявата ръка редяла грозни букви, а по какъв начин единствено държала вилицата и лъжицата…

Марияна желала да се храни сама, половината ядене оставало по облеклата, само че не се предавала.
Единственото, с което не можала да свикне, бил бастунът. Двама души трябвало да я държат, с цел да прави крачки. 4 месеца след инсулта непредпазливо пробвала сама – вкъщи останала да я гледа свекърва й, само че се захласнала на двора. Марияна я викала да отидат до тоалетната, само че пенсионерката не чувала. „ Тогава станах от леглото и се хванах за масата, подпрях се на стол, бавно минах край вратата, някак стигнах до прозореца и започнах да бутам и крещя. Така разбрах, че мога да вървя сама и започнах да се практикувам всеки ден “, споделя за постепенните си победи Марияна. Зад гърба й има доста болежка от извършения и процедури, на които я подлагали при физиотерапия и в санаториуми.

Разказва по какъв начин избягвала да плаче пред рехабилитатора в Банкя, само че след това давала воля на сълзите, тъй като парализираната ръка боляла пъклен. И до през днешния ден пръстите не се движат, въпреки че имала вяра въпреки всичко да успее да хване най-малко химикал. Лявата ръката обаче, е заместила десницата. Марияна е с 99% неработоспособност, само че без непозната помощ, което ще рече, че върви сама и може да разчита на себе си. Дори оказва помощ на двете си дъщери. Йоанна има 6-годишно момиченце и Марияна постоянно го гледа.
„ Искам да кажа на хората, претърпели инсулт, в никакъв случай да не се отхвърлят. Да бъдат упорити и постоянно да споделят – „ Това го мога! “.

Забравете израза „ Не мога “ “. И от опит изяснява, че първоначално е най-трудно да мислиш позитивно. Отчаян си, че тежиш на другите… „ Трудно е, обаче триумфът е вероятен “, поучава Марияна. Признава, че огромният й късмет да пребори инсулта бил и Центъра за обществена рехабилитация и интеграция в Шумен. През 2007 година заживяла в града и подала документи, а тогавашният шеф Иванка Казакова я приела за механически секретар. Работила 3 година, насърчили я да изкара и компютърен курс. Сега Марияна е доайенът на Центъра на ул. „ Тракия “ 8.

Посещават го хора с увреждания от инсулти, церебрална парализа, множествена склероза, онкозаболявания… От 3-годишни деца до 80- годишни пенсионери. Имат бус с преносима платформа и търпеливият водач на „ бялото такси “ Миро, както му споделят, взема от домовете им всички. А прекрачат ли прага на Центъра, са като във втория си дом. Шефката и обществен служащ Севдалина Хайнова, трудовия терапевт Любка и рехабилитаторът Ралица със златните ръце са трансформирали ориста на доста хора.

Измъкнали са ги от най-страшното – изолацията и са ги предиздвикали да повярват в себе си. „ Има хора, като Райме /на 45 година с инсулт, б. а./, която не беше хващала четка, а в този момент е от най-хубавите ни художници. Марияна също. Арт лечението развива централизация и фината моторика “, споделя Любка, до момента в който навиват дружно рози от хартия за осмомартенска изненада. Четвъртък е, а тогава имат дамски клуб и идва ред на сладкото кафе и споделени прекарвания. „ Политика не обсъждаме, тук ни е място за почивка измежду приятелки “, смеят се дамите. „ За някои от нас най-притеснителното е било да тръгнеш на път, само че откогато съм в Центъра не се багра, обиколихме България “, хвали се Марияна.

Два пъти годишно почиват на санаториум и тогава чиновниците на Центъра се трансформират в придружители – носят багажи, сервират, обличат, оказват помощ. Едно огромно семейство. Колко коства такава грижа? Безценна е. Иначе лятото потребителите заплащат стотинки, а зимата поради отоплението, таксата е 5-6 лева месечно. Центърът е на държавна прехрана и нека да го има още дълго, споделят Марияна и другари. Засега учителката не може да си върне само специалността. Помни част от образователния материал по физика и химия, само че има и бели петна. Колегите й обаче, не са я не запомнили и на всеки 15 септември не престават да й звънят и да я поздравяват.
Инфо: zdrave.to