Какво означава 2 млрд. лева излишък в бюджета
Годишният ритъм на инфлация доближава 3,2%
Премиерът Бойко Борисов и министърът на финансите Владислав Горанов се похвалиха, че предстоящият остатък в държавния бюджет към края на юли е над 2 милиарда лева Тази стойност е сравнима с резултатите за миналата година, когато остатъкът е бил 1,97 милиарда лева Тъй като досега публично са налични данните до края на юни, в актуалната публикация ще прегледам какво се случва с фиска от началото на 2018 година
Общ обзор
Основните трендове, които се следят в последно време, са свързани с поддържане на релативно непрекъснат ритъм на напредък на икономическата интензивност в действително изражение, което се съчетава с ускорение на инфлацията. Българската стопанска система се намира покрай капацитета си, като даже е допустимо да го е надхвърлила. Тези фактори способстват за повишаване на номиналния размер на приходите и потреблението и оттова за приходната част на държавния бюджет.
Това води до ускорение на номиналния напредък на продажбите на дребно, които през първите пет месеца на годината се усилват с 5,8% на годишна база. Основен принос за това имат продажбите на храни, питиета и тютюневи произведения, които се усилват с 8,9%, и продажбите на фармацевтични и медицински артикули и козметика с напредък от 11,2% на годишна база. Повишаването на цените на горивата от началото на годината наподобява води до спад на използваните количества от тях, защото приходите от продажби се усилват с едвам 1,2%. При търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени произведения обаче се записва спад на приходите с 8,3% по отношение на съответния интервал на 2017 година
Равнището на потребителските цени продължава да форсира растежа си. Годишният ритъм на инфлация през юни доближава към този момент 3,2%, като с изключение на цените на суровия нефт по-съществен принос имат тези на услугите.
Състоянието на пазара на труда също е удобно за бюджета. Нормата на безработица продължава да се намалява, като в края на юни доближава 5,7%, до момента в който записаните безработни лица са 188,6 хиляди индивида. Това са едни от най-ниските стойности на тези индикатори след средата на 1991 година Разбира се, за това въздействат и сезонните фактори, защото търсенето на служащи в индустрията, търговията, хотелите и заведенията за хранене се покачва, само че наклонността е ясна. Заедно с това заетостта се усилва, като през първото тримесечие на годината (данните за второто тримесечие към момента не са налични) броят на заетите лица доближава 3,439 млн. души. Това е най-високата стойност за това тримесечие на годината от 2010 година насам.
Политиката на държавното управление способства в допълнение за стягането на обстановката на трудовия пазар. От една страна, изпреварващо се усилват заплатите в обществения бранш по отношение на частния, а от друга – се усилва броят на чиновниците. Според данните на Национален статистически институт през първите три месеца на 2018 година средносписъчният състав на наетите в администрацията на изпълнителната власт се е нараснал с 2946 индивида по отношение на аналогичния интервал на 2015 година, до момента в който по отношение на 2017 година нарастването е с 840 индивида. Това се случва при намаляващ брой на популацията на страната и оповестени планове за усъвършенстване на държавната администрация.
Приходи
Според данните на Министерството на финансите общите доходи за първото полугодие доближават 19,2 милиарда лева, което значи, че темпът на напредък е 9,9% на годишна база. Най-съществен принос за това имат данъчните доходи, които са в размер на 16 милиарда лева и се усилват с 10,2% на годишна база. Структурата на данъчните доходи продължава да е доминирана от косвените налози, на които се дължат съвсем половината от тях, съвсем 30% са от осигурителни вноски, а към 1/5 са от директни налози. Спрямо миналата година се усилва относителният дял на осигуровките за сметка на косвените налози.
През обсъждания интервал приходите от осигуровки доближават почти 4,6 милиарда лева и се покачват с 13,8% на годишна база, до момента в който тези от директни налози са 3,1 милиарда лева и означават повишаване с 12,5%. Принос за това имат номиналният напредък на работните заплати, повишението на заетостта, както и увеличението на осигурителната тежест от началото на 2018 година Приходите от налога върху персоналните приходи също се въздействат от посочените фактори. Същевременно ограниченията за повишение на събираемостта от минали интервали дават резултат, най-много при хората със свободни специалности (където растежът надвишава 20%), само че това евентуално ще бъде еднократно събитие.
Ускоряването на инфлацията и увеличението на потреблението в следствие от по-високите приходи на семействата са факторите за повишението въз основата при облагане с косвени налози. Приходите от Данък добавена стойност са 5,1 милиарда лева, до момента в който тези от акцизи са 2,4 милиарда лева Темпът на напредък на приходите от Данък добавена стойност обаче изпреварва този на акцизите – надлежно 7,8% против 6,1% на годишна база. Това значи, че приходите от неакцизни артикули порастват по-бързо в сравнение с от акцизните. Както означих по-рано, евентуално по-високите цени на горивата са съдействали за понижаване на търсените количества от тях. Алтернативата е противодействието на неофициалната стопанска система да не е толкоз дейно и по тази причина приходите от акцизи да порастват по-бавно от тези от другите косвени налози. В поддръжка на това изказване е и фактът, че осъществяването на приходите от Данък добавена стойност през полугодието съставлява 50,4% от плануваното за 2018 година, до момента в който при акцизите то е 46,8%.
През обсъждания интервал неданъчните доходи доближават съвсем 2,5 милиарда лева (растеж от 9,5%), до момента в който при помощите цената е 0,7 милиарда лева (растеж от 4,2%). Именно при помощите се регистрират част от усвоените средства от фондовете на Европейския съюз, което значи, че напредъкът в тази област е сдържан.
Разходи
През първите шест месеца на 2018 година общият размер на държавните разноски, които включват и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, доближават 17,5 милиарда лева По този метод техният напредък от 11,2% на годишна база надвишава растежа на приходите. В резултат от това настоящият бюджетен остатък се намалява до 1,714 милиарда лева, т.е. с 32,8 млн. лева по отношение на осъществения през 2017 година
Структурата на разноските доникъде на годината още веднъж е доминирана от обществените разноски, които са съвсем половината от общите, следвани от разноските за личен състав, които са към една четвърт от всички, издръжката е над 1/10 от общите разноски, до момента в който финансовите разноски са по-ниски от тези за прехрана, също така се разходват средства за дотации, лихви по държавни заеми и вноска в бюджета на Европейски Съюз.
В края на годината съотношенията нормално са по-различни. Тогава се усилва делът на финансовите разноски. Средно за последните 10 години той доближава към 14% от общите разноски. Тоест 6 от всеки 7 лв. на данъкоплатците се изразходват настоящо и имат прекомерно слаб резултат върху дълготрайния капацитет на стопанската система да се уголемява.
Най-висок напредък на годишна база се осъществя точно при финансовите разноски – 53,3%. По този метод те доближават 1,3 милиарда лева Изпълнението им обаче е едвам 21,3% от плануваното за цялата 2018 година Както към този момент е традиция, изплащането на финансовите разноски се отсрочва за последното тримесечие на годината, като се изчаква осъществяването на приходите. Капиталовите разноски по принцип се употребяват като буфер в бюджета, т.е. те са съставният елемент, който може да бъде понижен, с цел да не се заплаши задачата за салдото в края на годината.
Друг фактор, който въздейства на размера на финансовите разноски, е способността за асимилиране на средства от Европейски Съюз. Обичайно усвояемостта е по-ниска от заложената, което значи, че и финансовите разноски не доближават планувания размер, което се отразява неподходящо на българската стопанска система. По принцип успеваемостта на тези разноски не е задоволително висока и немалка част от тях въобще не се употребяват по предопределение, само че все пак те имат значителен принос за повишение на капацитета за развиване.
Бързият напредък на разноските за личен състав, прехрана и дотации може да се отрази неподходящо върху устойчивостта на обществените финанси. Повишаването на обществените разноски е за сметка на недостига в бюджета на пенсионното обезпечаване, където несъответствието сред доходи от осигуровки и разноски за пенсии нараства всяка година. Това постанова финансирането на пенсиите с доходи от други налози. По тази причина не би трябвало да се позволява темпът на напредък на настоящите разноски да изпреварва този на данъчните доходи, както и растежът на пенсиите да надвишава този на приходите от осигуровки.
Като цяло настоящата обстановка въздейства положително на положението на държавния бюджет. Това обаче не би трябвало да бъде съображение за разхлабване на разноските, които по принцип са с ниска успеваемост. Допълнителните доходи могат да се употребяват за финансиране на нужните промени в региона на опазването на здравето, образованието, публичните поръчки, държавната администрация и така нататък Не е задоволително да се съблюдават единствено количествените цели за бюджетното салдо и държавните разноски, належащо е при дадения размер на приходите да се увеличи качеството на обществените услуги, с което да се усили капацитетът за напредък на стопанската система.
Премиерът Бойко Борисов и министърът на финансите Владислав Горанов се похвалиха, че предстоящият остатък в държавния бюджет към края на юли е над 2 милиарда лева Тази стойност е сравнима с резултатите за миналата година, когато остатъкът е бил 1,97 милиарда лева Тъй като досега публично са налични данните до края на юни, в актуалната публикация ще прегледам какво се случва с фиска от началото на 2018 година
Общ обзор
Основните трендове, които се следят в последно време, са свързани с поддържане на релативно непрекъснат ритъм на напредък на икономическата интензивност в действително изражение, което се съчетава с ускорение на инфлацията. Българската стопанска система се намира покрай капацитета си, като даже е допустимо да го е надхвърлила. Тези фактори способстват за повишаване на номиналния размер на приходите и потреблението и оттова за приходната част на държавния бюджет.
Това води до ускорение на номиналния напредък на продажбите на дребно, които през първите пет месеца на годината се усилват с 5,8% на годишна база. Основен принос за това имат продажбите на храни, питиета и тютюневи произведения, които се усилват с 8,9%, и продажбите на фармацевтични и медицински артикули и козметика с напредък от 11,2% на годишна база. Повишаването на цените на горивата от началото на годината наподобява води до спад на използваните количества от тях, защото приходите от продажби се усилват с едвам 1,2%. При търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени произведения обаче се записва спад на приходите с 8,3% по отношение на съответния интервал на 2017 година
Равнището на потребителските цени продължава да форсира растежа си. Годишният ритъм на инфлация през юни доближава към този момент 3,2%, като с изключение на цените на суровия нефт по-съществен принос имат тези на услугите.
Състоянието на пазара на труда също е удобно за бюджета. Нормата на безработица продължава да се намалява, като в края на юни доближава 5,7%, до момента в който записаните безработни лица са 188,6 хиляди индивида. Това са едни от най-ниските стойности на тези индикатори след средата на 1991 година Разбира се, за това въздействат и сезонните фактори, защото търсенето на служащи в индустрията, търговията, хотелите и заведенията за хранене се покачва, само че наклонността е ясна. Заедно с това заетостта се усилва, като през първото тримесечие на годината (данните за второто тримесечие към момента не са налични) броят на заетите лица доближава 3,439 млн. души. Това е най-високата стойност за това тримесечие на годината от 2010 година насам.
Политиката на държавното управление способства в допълнение за стягането на обстановката на трудовия пазар. От една страна, изпреварващо се усилват заплатите в обществения бранш по отношение на частния, а от друга – се усилва броят на чиновниците. Според данните на Национален статистически институт през първите три месеца на 2018 година средносписъчният състав на наетите в администрацията на изпълнителната власт се е нараснал с 2946 индивида по отношение на аналогичния интервал на 2015 година, до момента в който по отношение на 2017 година нарастването е с 840 индивида. Това се случва при намаляващ брой на популацията на страната и оповестени планове за усъвършенстване на държавната администрация.
Приходи
Според данните на Министерството на финансите общите доходи за първото полугодие доближават 19,2 милиарда лева, което значи, че темпът на напредък е 9,9% на годишна база. Най-съществен принос за това имат данъчните доходи, които са в размер на 16 милиарда лева и се усилват с 10,2% на годишна база. Структурата на данъчните доходи продължава да е доминирана от косвените налози, на които се дължат съвсем половината от тях, съвсем 30% са от осигурителни вноски, а към 1/5 са от директни налози. Спрямо миналата година се усилва относителният дял на осигуровките за сметка на косвените налози. През обсъждания интервал приходите от осигуровки доближават почти 4,6 милиарда лева и се покачват с 13,8% на годишна база, до момента в който тези от директни налози са 3,1 милиарда лева и означават повишаване с 12,5%. Принос за това имат номиналният напредък на работните заплати, повишението на заетостта, както и увеличението на осигурителната тежест от началото на 2018 година Приходите от налога върху персоналните приходи също се въздействат от посочените фактори. Същевременно ограниченията за повишение на събираемостта от минали интервали дават резултат, най-много при хората със свободни специалности (където растежът надвишава 20%), само че това евентуално ще бъде еднократно събитие.
Ускоряването на инфлацията и увеличението на потреблението в следствие от по-високите приходи на семействата са факторите за повишението въз основата при облагане с косвени налози. Приходите от Данък добавена стойност са 5,1 милиарда лева, до момента в който тези от акцизи са 2,4 милиарда лева Темпът на напредък на приходите от Данък добавена стойност обаче изпреварва този на акцизите – надлежно 7,8% против 6,1% на годишна база. Това значи, че приходите от неакцизни артикули порастват по-бързо в сравнение с от акцизните. Както означих по-рано, евентуално по-високите цени на горивата са съдействали за понижаване на търсените количества от тях. Алтернативата е противодействието на неофициалната стопанска система да не е толкоз дейно и по тази причина приходите от акцизи да порастват по-бавно от тези от другите косвени налози. В поддръжка на това изказване е и фактът, че осъществяването на приходите от Данък добавена стойност през полугодието съставлява 50,4% от плануваното за 2018 година, до момента в който при акцизите то е 46,8%.
През обсъждания интервал неданъчните доходи доближават съвсем 2,5 милиарда лева (растеж от 9,5%), до момента в който при помощите цената е 0,7 милиарда лева (растеж от 4,2%). Именно при помощите се регистрират част от усвоените средства от фондовете на Европейския съюз, което значи, че напредъкът в тази област е сдържан.
Разходи
През първите шест месеца на 2018 година общият размер на държавните разноски, които включват и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, доближават 17,5 милиарда лева По този метод техният напредък от 11,2% на годишна база надвишава растежа на приходите. В резултат от това настоящият бюджетен остатък се намалява до 1,714 милиарда лева, т.е. с 32,8 млн. лева по отношение на осъществения през 2017 година Структурата на разноските доникъде на годината още веднъж е доминирана от обществените разноски, които са съвсем половината от общите, следвани от разноските за личен състав, които са към една четвърт от всички, издръжката е над 1/10 от общите разноски, до момента в който финансовите разноски са по-ниски от тези за прехрана, също така се разходват средства за дотации, лихви по държавни заеми и вноска в бюджета на Европейски Съюз.
В края на годината съотношенията нормално са по-различни. Тогава се усилва делът на финансовите разноски. Средно за последните 10 години той доближава към 14% от общите разноски. Тоест 6 от всеки 7 лв. на данъкоплатците се изразходват настоящо и имат прекомерно слаб резултат върху дълготрайния капацитет на стопанската система да се уголемява.
Най-висок напредък на годишна база се осъществя точно при финансовите разноски – 53,3%. По този метод те доближават 1,3 милиарда лева Изпълнението им обаче е едвам 21,3% от плануваното за цялата 2018 година Както към този момент е традиция, изплащането на финансовите разноски се отсрочва за последното тримесечие на годината, като се изчаква осъществяването на приходите. Капиталовите разноски по принцип се употребяват като буфер в бюджета, т.е. те са съставният елемент, който може да бъде понижен, с цел да не се заплаши задачата за салдото в края на годината.
Друг фактор, който въздейства на размера на финансовите разноски, е способността за асимилиране на средства от Европейски Съюз. Обичайно усвояемостта е по-ниска от заложената, което значи, че и финансовите разноски не доближават планувания размер, което се отразява неподходящо на българската стопанска система. По принцип успеваемостта на тези разноски не е задоволително висока и немалка част от тях въобще не се употребяват по предопределение, само че все пак те имат значителен принос за повишение на капацитета за развиване.
Бързият напредък на разноските за личен състав, прехрана и дотации може да се отрази неподходящо върху устойчивостта на обществените финанси. Повишаването на обществените разноски е за сметка на недостига в бюджета на пенсионното обезпечаване, където несъответствието сред доходи от осигуровки и разноски за пенсии нараства всяка година. Това постанова финансирането на пенсиите с доходи от други налози. По тази причина не би трябвало да се позволява темпът на напредък на настоящите разноски да изпреварва този на данъчните доходи, както и растежът на пенсиите да надвишава този на приходите от осигуровки.
Като цяло настоящата обстановка въздейства положително на положението на държавния бюджет. Това обаче не би трябвало да бъде съображение за разхлабване на разноските, които по принцип са с ниска успеваемост. Допълнителните доходи могат да се употребяват за финансиране на нужните промени в региона на опазването на здравето, образованието, публичните поръчки, държавната администрация и така нататък Не е задоволително да се съблюдават единствено количествените цели за бюджетното салдо и държавните разноски, належащо е при дадения размер на приходите да се увеличи качеството на обществените услуги, с което да се усили капацитетът за напредък на стопанската система.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ