2021: Тежък застой в създаването на нови антибактериални терапии, липсват иновации
Годишният отчет на СЗО година демонстрира, че през 2021 година е имало единствено 27 нови антибиотици в развой на клинична разработка против предпочитани патогени спрямо 31 продукта през 2017 година, заяви пресслужбата на международната организация.
Авторите на отчета са безапелационни, че създаването на нови антибактериални лекувания е незадоволително за справяне с възходящата опасност от устойчивост към антибиотици. Те настояват, че има тежък застой, който пречи на задоволяването на световните потребности от дейно антибактериално лекуване.
От 2017 година са утвърдени единствено 12 антибиотика, 10 от които принадлежат към съществуващи класове с открити механизми на антимикробна устойчивост (AMR), показват специалистите.
„ Има огромен вакуум в откриването на антибактериални лекувания, който е още по-голям, що се отнася до новаторски лечения “, разяснява доктор Ханан Балхи, помощник-генерален шеф на СЗО по AMR.
„ Това съставлява съществено предизвикателство за превъзмогване на ескалиращата пандемия от антимикробна устойчивост и прави всеки един от нас все по-уязвим към бактериални инфекции, в това число най-простите инфекции. В предклиничния стадий броят на продуктите е останал релативно непрекъснат през последните 3 години. В по-широк проект отчетът показва, че от 77-те антибактериални средства в клинична разработка, 45 са „ обичайни “ дребни молекули с непосредствено деяние и 32 са „ нетрадиционни “.
Примери за „ нетрадиционни “ молекули са моноклонални антитела и бактериофаги. Бариерите пред създаването на нови артикули включват дългия път до утвърждение, висока цена и ниска успеваемост.
Понастоящем са нужни почти 10-15 години, с цел да премине един претендент за антибиотик от предклиничния към клиничния стадий.
За антибиотиците в съществуващите класове приблизително единствено едно от всеки 15 медикаменти в предклинична разработка ще доближи до пациентите. За новите класове антибиотици единствено един на всеки 30 претенденти ще доближи до пациентите.
От 27-те антибиотици в клиничния развой, които се занимават с предпочитани патогени, единствено 6 дават отговор на най-малко един от критериите на СЗО за нововъведения.
Липсата на нововъведения бързо подкопава успеваемостта на ограничавания брой нови антибиотици, които доближават до пазара, а времето до постигане на пазара е дълго – приблизително 2-3 години.
„ Времето ни изтича и се оказва, че не можем да изпреварим антимикробната устойчивост. Темпът и триумфът на нововъведенията са надалеч под това, от което се нуждаем, с цел да осигурим актуален и ефикасен отговор против извънредно тежки положения, които познаваме от епохи – подобен да вземем за пример е неонаталният сепсис “, разяснява доктор Хайлейесус Гетаху, шеф по световната антимикробна съгласуваност в СЗО.
По думите му
почти 30% от новородените със сепсис умират заради бактериални инфекции, резистентни към антибиотици от първа линия
Пандемията от COVID-19 също попречи на напредъка, забави клиничните изпитвания и отклони вниманието на все по-малкото оставащи вложители.
Голяма част от нововъведенията в антибиотиците се движат от дребни и междинни компании, борещи се да намерят вложители, които да финансират късния стадий на клинично развиване до утвърждение от регулаторите.
Не е извънредно фирмите да стопират създаването на продукта за няколко години, с вярата да обезпечат финансиране за продължение на развиването на по-късен стадий или на опция продуктът да бъде закупен от друга компании. Много от тях обаче банкрутират, означават от СЗО.
Следователно са нужни незабавни и съгласувани вложения
в научноизследователска и развойна активност от държавните управления и частния бранш, с цел да се форсира и разшири процеса на основаване на антибиотици и даването им в страни с ниски запаси, които са най-силно наранени от AMR, акцентират оттова.
Авторите на отчета са безапелационни, че създаването на нови антибактериални лекувания е незадоволително за справяне с възходящата опасност от устойчивост към антибиотици. Те настояват, че има тежък застой, който пречи на задоволяването на световните потребности от дейно антибактериално лекуване.
От 2017 година са утвърдени единствено 12 антибиотика, 10 от които принадлежат към съществуващи класове с открити механизми на антимикробна устойчивост (AMR), показват специалистите.
„ Има огромен вакуум в откриването на антибактериални лекувания, който е още по-голям, що се отнася до новаторски лечения “, разяснява доктор Ханан Балхи, помощник-генерален шеф на СЗО по AMR.
„ Това съставлява съществено предизвикателство за превъзмогване на ескалиращата пандемия от антимикробна устойчивост и прави всеки един от нас все по-уязвим към бактериални инфекции, в това число най-простите инфекции. В предклиничния стадий броят на продуктите е останал релативно непрекъснат през последните 3 години. В по-широк проект отчетът показва, че от 77-те антибактериални средства в клинична разработка, 45 са „ обичайни “ дребни молекули с непосредствено деяние и 32 са „ нетрадиционни “.
Примери за „ нетрадиционни “ молекули са моноклонални антитела и бактериофаги. Бариерите пред създаването на нови артикули включват дългия път до утвърждение, висока цена и ниска успеваемост.
Понастоящем са нужни почти 10-15 години, с цел да премине един претендент за антибиотик от предклиничния към клиничния стадий.
За антибиотиците в съществуващите класове приблизително единствено едно от всеки 15 медикаменти в предклинична разработка ще доближи до пациентите. За новите класове антибиотици единствено един на всеки 30 претенденти ще доближи до пациентите.
От 27-те антибиотици в клиничния развой, които се занимават с предпочитани патогени, единствено 6 дават отговор на най-малко един от критериите на СЗО за нововъведения.
Липсата на нововъведения бързо подкопава успеваемостта на ограничавания брой нови антибиотици, които доближават до пазара, а времето до постигане на пазара е дълго – приблизително 2-3 години.
„ Времето ни изтича и се оказва, че не можем да изпреварим антимикробната устойчивост. Темпът и триумфът на нововъведенията са надалеч под това, от което се нуждаем, с цел да осигурим актуален и ефикасен отговор против извънредно тежки положения, които познаваме от епохи – подобен да вземем за пример е неонаталният сепсис “, разяснява доктор Хайлейесус Гетаху, шеф по световната антимикробна съгласуваност в СЗО.
По думите му
почти 30% от новородените със сепсис умират заради бактериални инфекции, резистентни към антибиотици от първа линия
Пандемията от COVID-19 също попречи на напредъка, забави клиничните изпитвания и отклони вниманието на все по-малкото оставащи вложители.
Голяма част от нововъведенията в антибиотиците се движат от дребни и междинни компании, борещи се да намерят вложители, които да финансират късния стадий на клинично развиване до утвърждение от регулаторите.
Не е извънредно фирмите да стопират създаването на продукта за няколко години, с вярата да обезпечат финансиране за продължение на развиването на по-късен стадий или на опция продуктът да бъде закупен от друга компании. Много от тях обаче банкрутират, означават от СЗО.
Следователно са нужни незабавни и съгласувани вложения
в научноизследователска и развойна активност от държавните управления и частния бранш, с цел да се форсира и разшири процеса на основаване на антибиотици и даването им в страни с ниски запаси, които са най-силно наранени от AMR, акцентират оттова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ