Столичната библиотека обяви Георги Господинов за писател на 2023 г. , най-четената книга е Рана“ на Захари Карабашлиев
Годишните призове на Столичната библиотека обичайно отличават най-четените писатели и най-активните читатели. Изборът на най-четените модерни български създатели се прави от читателската публика на библиотеката въз основа на статистика от електронния азбучник. Церемонията ще се състои на 22 януари.
Писател на 2023 година е Георги Господинов, а най-четената книга през предходната година е „ Рана “ на Захари Карабашлиев.
В листата с желаните от посетителите на библиотеката създатели на художествена литература са още Здравка Евтимова, Теодора Димова, Георги Мишев, Алек Попов, Виктория Бешлийска, Георги Бърдаров, Стефан Цанев и Александър Секулов.
Най-четеният стихотворец е Иван Ланджев, следван от Мирела Иванова и Валентина Радинска.
Сред най-четените създатели на лирика са още Владимир Левчев, Ани Илков, Георги Гаврилов, Виолета Кунева и Недялко Йорданов.
Най-четеният създател на научна и научнопопулярна литература е проф. Цочо Бояджиев.
Други четени създатели в категорията са доктор Огнян Димов, Георги Милков, Ади и Милен Цанови, проф. Вили Лилков, доктор Петър Величков, Слави Панайотов, доцент доктор Тодор Чобанов, Юлияна Антонова-Мурата и Виктор Топалов. Най-четеният създател на книга за София е Тони Николов, („ Бленувана София “, „ Спомнена София “).
Сред създателите на детска литература посетителите на Столичната библиотека са чели най-вече творби от Мария Донева. Тя е следвана от Иван Раденков, Цанко Лалев, Евгения Войнова, Цвета Брестничка, Катя Антонова, Николай Пенчев, Майя Дългъчева и Юлия Спиридонова.
Със специфична премия на шефа на Столичната библиотека ще бъдат отличени Владимир Зарев и Георги Константинов.
Сред най-активните читатели са Ирена Въжарова, седемгодишният Виго Георгиев, Александра Петрова. Най-четящото семейство е това на Диана и Тонислав Атанасови и децата им Матей и Светлозар. Студентите, които са най-активни читатели на научна и научнопопулярна литература, са второкурсникът Михаил Лалов и двама задгранични студенти - Иса Ел Каури от Ливан и Леви Габриел Ортис от Испания.
От Столичната библиотека оповестяват, че читателската им публика е от 91 хиляди души. През 2023 година тя се е нараснала с 10 хиляди нови читатели. Над 60 на 100 от дейната читателска аудитория са младежи до 28-годишна възраст. Заетите книги за дома са 630 хиляди, близо 1500 са визитите на ден в библиотеката.
За деветгодишната история на премиите на Столична библиотека читателската публика на библиотеката се е нараснала над 3 пъти, а заетите книги – повече от 2 пъти, допълват от там.
През 2023 година Столичната библиотека е предложила на читателите си близо 22 хиляди нови заглавия на книги, като 25 % от тях са на български класици и модерни наши създатели. И през 2023 година остава наклонността на засилено търсене на модерна българска художествена литература, на издания по история, философия и политика, приложна логика на психиката, книги за самопознание, здравословен метод на живот, екология, пътешествия и туризъм.
С огромна известност измежду читателите на Столична библиотека се употребяват мемоарните издания, биографиите и автобиографиите на български публични персони и създатели, оповестяват още от библиотеката.
Писател на 2023 година е Георги Господинов, а най-четената книга през предходната година е „ Рана “ на Захари Карабашлиев.
В листата с желаните от посетителите на библиотеката създатели на художествена литература са още Здравка Евтимова, Теодора Димова, Георги Мишев, Алек Попов, Виктория Бешлийска, Георги Бърдаров, Стефан Цанев и Александър Секулов.
Най-четеният стихотворец е Иван Ланджев, следван от Мирела Иванова и Валентина Радинска.
Сред най-четените създатели на лирика са още Владимир Левчев, Ани Илков, Георги Гаврилов, Виолета Кунева и Недялко Йорданов.
Най-четеният създател на научна и научнопопулярна литература е проф. Цочо Бояджиев.
Други четени създатели в категорията са доктор Огнян Димов, Георги Милков, Ади и Милен Цанови, проф. Вили Лилков, доктор Петър Величков, Слави Панайотов, доцент доктор Тодор Чобанов, Юлияна Антонова-Мурата и Виктор Топалов. Най-четеният създател на книга за София е Тони Николов, („ Бленувана София “, „ Спомнена София “).
Сред създателите на детска литература посетителите на Столичната библиотека са чели най-вече творби от Мария Донева. Тя е следвана от Иван Раденков, Цанко Лалев, Евгения Войнова, Цвета Брестничка, Катя Антонова, Николай Пенчев, Майя Дългъчева и Юлия Спиридонова.
Със специфична премия на шефа на Столичната библиотека ще бъдат отличени Владимир Зарев и Георги Константинов.
Сред най-активните читатели са Ирена Въжарова, седемгодишният Виго Георгиев, Александра Петрова. Най-четящото семейство е това на Диана и Тонислав Атанасови и децата им Матей и Светлозар. Студентите, които са най-активни читатели на научна и научнопопулярна литература, са второкурсникът Михаил Лалов и двама задгранични студенти - Иса Ел Каури от Ливан и Леви Габриел Ортис от Испания.
От Столичната библиотека оповестяват, че читателската им публика е от 91 хиляди души. През 2023 година тя се е нараснала с 10 хиляди нови читатели. Над 60 на 100 от дейната читателска аудитория са младежи до 28-годишна възраст. Заетите книги за дома са 630 хиляди, близо 1500 са визитите на ден в библиотеката.
За деветгодишната история на премиите на Столична библиотека читателската публика на библиотеката се е нараснала над 3 пъти, а заетите книги – повече от 2 пъти, допълват от там.
През 2023 година Столичната библиотека е предложила на читателите си близо 22 хиляди нови заглавия на книги, като 25 % от тях са на български класици и модерни наши създатели. И през 2023 година остава наклонността на засилено търсене на модерна българска художествена литература, на издания по история, философия и политика, приложна логика на психиката, книги за самопознание, здравословен метод на живот, екология, пътешествия и туризъм.
С огромна известност измежду читателите на Столична библиотека се употребяват мемоарните издания, биографиите и автобиографиите на български публични персони и създатели, оповестяват още от библиотеката.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ