Милен Цветков и трагедията, която не бива да забравяме
Годишнината от трагичната гибел на Милен Цветков е мотив за размисъл - какво направи всеки един от нас, с цел да спре безумната война на пътя
Днес се навършват 6 години от кончината на Милен Цветков. На 19 април 2020 година, точно на Великден, България загуби един от своите обичани телевизионни водещи.
Погубен в безкрайната покруса на пътя, Милен Цветков не беше просто водещ, а беше знак на нравственос и професионализъм в българската публицистика. Водеше своите излъчвания с емоционалност и мощно възприятие за отговорност, само че в същото време бе почтен и наличен за своите фенове. За страдание, неговият живот бе окончателно преустановен на 19 април 2020 година, когато стана жертва на злополука, провокирана от водач, използвал наркотични субстанции.
Катастрофата се случи на бул. „ Черни връх “ в София, когато 22-годишният Кристиан Николов, който кара под въздействието на коктейл от наркотици, и умира минути по-късно, директно преди да бъде признат в болница „ Пирогов “.
Докато изчаква на червен светофар, компактният кросоувър Субару Форестър на Цветков е помлян от другия лидер с Ауди Q7. По първични калкулации аудито се е движело с не по-малко от 100 км/ч, 2 пъти повече от разрешената от закона скорост за придвижване в градска среда. Съдебномедицинската експертиза установява, че 22-годишният Николов е имал амфетамин, тетрахидроканабинол, кокаин и лексотан в тялото си по време на злополуката.
Роден е на 30 юли 1966 година в София. Завършва 7 СОУ „ Свети Седмочисленици “ и Софийския университет със компетентност дефектология и специализира образование на слепи.
Започва кариерата си в Българска национална телевизия като кореспондент на предаването „ Ку-ку “. След това бива поканен от Бригита Чолакова за кореспондент в предаваното по това време „ ТВ Неделник “. По-късно става водещ на „ По света и у нас “.
През 1995 година напуща националната телевизия с обяснението, че там царува цензура. В идващите шест месеца работи като разносвач на месни артикули. След това е и шеф на пловдивско заведение. В началото на 1997 година се връща назад на работа в Българската национална телевизия като кореспондент в предаването „ Отзвук “. Няколко месеца по-късно още веднъж е водещ на „ По света и у нас “.
През 2000 година е поканен в Нова телевизия за водещ на предаването „ Здравей, България “. През 2003 година Милен Цветков е свален от екран. От февруари до юли 2004 година е водещ на „ 60 минути с Милен Цветков “. След това води и новините в „ Календар “. През есента на 2005 година става водещ на ново предаване „ Часът на Милен Цветков “. Водещ е и на предаването „ Нищо персонално “ по Радио Експрес. През 2008 година е водещ на четвъртия сезон на Биг Брадър.
От 2009 година още веднъж се завръща в „ Здравей, България “, където дружно с Лора Крумова води утринния блок. Няколко месеца по-късно „ Часът на Милен Цветков “ пада от ефир. През януари 2010 година Цветков е освободен като водещ на „ Здравей, България “ и напуща Нова телевизия. През този интервал основава уеб страницата zanachalo.com и води утринното предаване „ Събуди се с EBF “ по едноименната телевизия.
Завръща се в Българска национална телевизия през есента на 2010 година където води предаването „ Екип 5 “, план приключил при започване на 2011 година
На 21 март 2011 година се завръща в Нова телевизия като водещ на „ Часът на Милен Цветков “. От 18 август 2014 година „ Часът на Милен Цветков “ се мести от следобедния пояс късно вечерта – стартира в 23:45 ч., от понеделник до петък.
На 16 август 2018 година Нова афишира, че предаването е свалено от ефир, а Милен Цветков напуща малкия екран. От март 2020 година до гибелта си води предаването „ Алтернативата “ по ТВ1.
Какво докара до тази покруса? Какво ни демонстрира тя като общество? Милен Цветков бе прочут със своето професионално отношение към всичко, което правеше. Водеше излъчвания, в които се обсъждаха съществени обществени и политически тематики, само че даже когато тематиките бяха тежки и комплицирани, той съумяваше да ги сервира по метод, който освен да осведоми, само че и да въодушевява феновете. Той освен беше водещ, само че и човек с гражданска позиция, който не се опасяваше да задава сложни въпроси на властта.
Неговото ненадейно и неуместно овакантяване на този свят остави освен празнота в българската публицистика, само че и многочислени въпроси, които остават без отговор. Защо продължаваме да губим хора по този метод? Защо безнаказаността на нарушителите не води до правдивост? Това е въпросът, който не преставаме да си задаваме след тази покруса.
Като всяка друга покруса на пътя, тази също беше увещание за възходящата рецесия с пътната сигурност в България. Наркотичните субстанции и агресивното шофиране са все по-голям проблем. Няма да забравим фотосите на колата на Милен Цветков, разпокъсана след удара, както и кошмарната сцена, която полицията заварва при идването си. Виновникът за злополуката беше задържан, само че въпросът остава - за какво българските пътища са все по този начин рискови и за какво хората, които основават заплаха за другите, постоянно остават безнаказани?
Независимо от това, че Милен към този момент не е измежду нас, той продължава да живее в сърцата на тези, които го помнят. Годишнината от трагичната гибел на Милен Цветков е мотив за размисъл. Това е моментът, когато всички би трябвало да се запитаме какво сме създали, с цел да станат пътищата по-безопасни, и по какъв начин можем да предотвратим сходни нещастия в бъдеще. Милен Цветков ще остане вечно част от историята на българската публицистика, само че и част от черната статистика.
Отговорността не е единствено на водачите, които нарушават закона, само че и на всички нас – като общество и институции – да създадем по този начин, че сходни произшествия да спрат да бъдат всекидневие. Милен Цветков ще остане знак на този апел.
Днес се навършват 6 години от кончината на Милен Цветков. На 19 април 2020 година, точно на Великден, България загуби един от своите обичани телевизионни водещи.
Погубен в безкрайната покруса на пътя, Милен Цветков не беше просто водещ, а беше знак на нравственос и професионализъм в българската публицистика. Водеше своите излъчвания с емоционалност и мощно възприятие за отговорност, само че в същото време бе почтен и наличен за своите фенове. За страдание, неговият живот бе окончателно преустановен на 19 април 2020 година, когато стана жертва на злополука, провокирана от водач, използвал наркотични субстанции.
Катастрофата се случи на бул. „ Черни връх “ в София, когато 22-годишният Кристиан Николов, който кара под въздействието на коктейл от наркотици, и умира минути по-късно, директно преди да бъде признат в болница „ Пирогов “.
Докато изчаква на червен светофар, компактният кросоувър Субару Форестър на Цветков е помлян от другия лидер с Ауди Q7. По първични калкулации аудито се е движело с не по-малко от 100 км/ч, 2 пъти повече от разрешената от закона скорост за придвижване в градска среда. Съдебномедицинската експертиза установява, че 22-годишният Николов е имал амфетамин, тетрахидроканабинол, кокаин и лексотан в тялото си по време на злополуката.
Роден е на 30 юли 1966 година в София. Завършва 7 СОУ „ Свети Седмочисленици “ и Софийския университет със компетентност дефектология и специализира образование на слепи.
Започва кариерата си в Българска национална телевизия като кореспондент на предаването „ Ку-ку “. След това бива поканен от Бригита Чолакова за кореспондент в предаваното по това време „ ТВ Неделник “. По-късно става водещ на „ По света и у нас “.
През 1995 година напуща националната телевизия с обяснението, че там царува цензура. В идващите шест месеца работи като разносвач на месни артикули. След това е и шеф на пловдивско заведение. В началото на 1997 година се връща назад на работа в Българската национална телевизия като кореспондент в предаването „ Отзвук “. Няколко месеца по-късно още веднъж е водещ на „ По света и у нас “.
През 2000 година е поканен в Нова телевизия за водещ на предаването „ Здравей, България “. През 2003 година Милен Цветков е свален от екран. От февруари до юли 2004 година е водещ на „ 60 минути с Милен Цветков “. След това води и новините в „ Календар “. През есента на 2005 година става водещ на ново предаване „ Часът на Милен Цветков “. Водещ е и на предаването „ Нищо персонално “ по Радио Експрес. През 2008 година е водещ на четвъртия сезон на Биг Брадър.
От 2009 година още веднъж се завръща в „ Здравей, България “, където дружно с Лора Крумова води утринния блок. Няколко месеца по-късно „ Часът на Милен Цветков “ пада от ефир. През януари 2010 година Цветков е освободен като водещ на „ Здравей, България “ и напуща Нова телевизия. През този интервал основава уеб страницата zanachalo.com и води утринното предаване „ Събуди се с EBF “ по едноименната телевизия.
Завръща се в Българска национална телевизия през есента на 2010 година където води предаването „ Екип 5 “, план приключил при започване на 2011 година
На 21 март 2011 година се завръща в Нова телевизия като водещ на „ Часът на Милен Цветков “. От 18 август 2014 година „ Часът на Милен Цветков “ се мести от следобедния пояс късно вечерта – стартира в 23:45 ч., от понеделник до петък.
На 16 август 2018 година Нова афишира, че предаването е свалено от ефир, а Милен Цветков напуща малкия екран. От март 2020 година до гибелта си води предаването „ Алтернативата “ по ТВ1.
Какво докара до тази покруса? Какво ни демонстрира тя като общество? Милен Цветков бе прочут със своето професионално отношение към всичко, което правеше. Водеше излъчвания, в които се обсъждаха съществени обществени и политически тематики, само че даже когато тематиките бяха тежки и комплицирани, той съумяваше да ги сервира по метод, който освен да осведоми, само че и да въодушевява феновете. Той освен беше водещ, само че и човек с гражданска позиция, който не се опасяваше да задава сложни въпроси на властта.
Неговото ненадейно и неуместно овакантяване на този свят остави освен празнота в българската публицистика, само че и многочислени въпроси, които остават без отговор. Защо продължаваме да губим хора по този метод? Защо безнаказаността на нарушителите не води до правдивост? Това е въпросът, който не преставаме да си задаваме след тази покруса.
Като всяка друга покруса на пътя, тази също беше увещание за възходящата рецесия с пътната сигурност в България. Наркотичните субстанции и агресивното шофиране са все по-голям проблем. Няма да забравим фотосите на колата на Милен Цветков, разпокъсана след удара, както и кошмарната сцена, която полицията заварва при идването си. Виновникът за злополуката беше задържан, само че въпросът остава - за какво българските пътища са все по този начин рискови и за какво хората, които основават заплаха за другите, постоянно остават безнаказани?
Независимо от това, че Милен към този момент не е измежду нас, той продължава да живее в сърцата на тези, които го помнят. Годишнината от трагичната гибел на Милен Цветков е мотив за размисъл. Това е моментът, когато всички би трябвало да се запитаме какво сме създали, с цел да станат пътищата по-безопасни, и по какъв начин можем да предотвратим сходни нещастия в бъдеще. Милен Цветков ще остане вечно част от историята на българската публицистика, само че и част от черната статистика.
Отговорността не е единствено на водачите, които нарушават закона, само че и на всички нас – като общество и институции – да създадем по този начин, че сходни произшествия да спрат да бъдат всекидневие. Милен Цветков ще остане знак на този апел.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ