РСЕ: Дългата история на обмен на тактики между Китай и Русия за контрол на интернет и цензура
Години преди китайският водач Си Дзинпин и съветският президент Владимир Путин да разгласят партньорство без ограничавания, а Кремъл да стартира огромна акция за цензура след пълномащабното си навлизане в Украйна, Пекин и Москва са споделяли способи и тактики за наблюдаване на инакомислието и надзор на интернет.
Това възходящо съдействие сред двете страни става ясно в документи и записи от срещи при закрити врата през 2017 година и 2019 година сред чиновници от Администрацията за киберпространство на Китай (CAC), нейния основен интернет регулатор, и „ Роскомнадзор “, държавната организация, натоварена с контрола на съветския интернет, които са били получени от съветския проверяващ отдел на Радио Свободна Европа (известен като Systema) от източник, който е имал достъп до материалите. DDoSecrets, група, която разгласява изтекли и хакнати документи, дава програмен продукт за търсене във файловете.
Пекин и Москва задълбочават връзките си през последното десетилетие и контролът на потока от информация онлайн е централна точка на това съдействие от първото пътешестване на Си до Русия като водач през 2013 година насам. През идващите години това съдействие се уголемява посредством редица съглашения и срещи на високо ниво в Китай и Русия сред високопоставени чиновници, водени от обща визия за строго следен интернет.
Файловете дават взор зад кулисите на някои от тези полемики - чието наличие не е било съобщавано преди - и оферират прозорец към практическото равнище на съдействие, което се реализира сред Китай и Русия, когато става въпрос за наблюдаване и ограничение на съответните интернет мрежи.
Сред тези разисквания, които са разказани в бележки от срещи, аудиозаписи, писмен продан и имейли, тествани от РСЕ, се вижда, че съветски чиновници желаят препоръки и практическо ноу-хау от китайските си сътрудници по редица тематики, в това число по какъв начин да нарушат работата на принадлежности за заобикаляне като VPN и Tor. Те също по този начин търсят способи за разтрошаване на криптиран интернет трафик, както и препоръки от опита на Китай в регулирането на платформи за известия.
На собствен ред китайските чиновници търсят съветски опит в регулирането на медиите и оправянето с националното неодобрение.
В замяна на отзиви през 2019 година чиновници от CAC насочат и претенции към „ Роскомнадзор “ да блокира разнообразни връзки към новинарски публикации и изявленията, свързани с Китай, които съгласно тях са " от рисков темперамент и вредят на публичния интерес ".
В различен случай през юли 2017 година Александър Жаров, който е началник на „ Роскомнадзор “ до 2020 година, моли китайска делегация, водена от Рен Сианлин, тогава заместник-директор на CAC, да спомага за организирането на посещаване на съветски експерти в Китай, където те да могат да проучат работата на плана " Златен щит " - всеобхватната система за цензура и наблюдаване на интернет, която спомага за съставянето на това, което в разговорната тирада е известно като " Голямата защитна стена на Китай ".
Александър Жаров
Решителен интервал
Макар и да не е дефинитивно, това искане акцентира по какъв начин Русия се пробва да подражава на Китай в упражняването на надзор върху народа си в ерата на обществените медии, споделя Андрей Солдатов, съветски проверяващ публицист и съавтор на " Червената мрежа ", скорошна история на опитите на Москва да управлява интернет
" 2017 година е бил основен миг, който е решил в каква посока да се насочи съветският интернет ", споделя Солдатов пред РСЕ. " Това е интервалът, в който Русия търси по какъв начин да построи по-сложната система, която в този момент има, и наподобява, че руснаците са научили нещо за това по какъв начин да го създадат от китайците. "
В продължение на години съветското държавно управление основава софтуерна и правна инфраструктура, с цел да задуши свободата на словото онлайн. Много от тези ограничения се препънаха на процедура, в това число неумелият опит за възбрана на приложението за известия Telegram през 2018 година, до момента в който други принадлежности като VPN и Tor също в множеството случаи се изплъзваха на съветските цензори.
Но през 2019 година тези старания доближиха своя зенит, когато влезе в действие спорен закон за " върховен интернет ", който разреши на Москва да ускори контрола върху интернет в страната, като насочва уеб трафика през следена от страната инфраструктура и основава национална система от имена на домейни.
Макар че доста от ограниченията на Русия към момента са надалеч от тези в Китай, те не престават да бъдат по-технологични и рестриктивни - развой, който се форсира, откакто Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година
Зад закрити врата
Първата среща при закрити врата, от която медията РСЕ е получила записи, е на 4 юли 2017 година в Москва, където съветска делегация, водена от Жаров, се среща с китайска група, ръководена от Рен. Александър Смирнов - началник на отдела за връзки с обществеността на Кремъл, който следи за осведомителната политика от името на президента - кани Жаров на руско-китайски медиен конгрес, който се организира по отношение на формалното посещаване на Си.
Освен че участва на формалната част на събитието, Смирнов споделя в писмо на шефа на „ Роскомнадзор “ да се срещне с CAC, с цел да " обменят опит в регулирането на интернет сферата ". Според писмото до разискванията се стигнало след искане от страна на китайците.
Според документите и аудиозаписите, проучени от РСЕ, диалозите са траяли повече от два часа и в тях са взели участие Жаров с двама заместници и един помощник, както и Рен и трима чиновници на CAC, плюс преводачи за всяка от страните.
Дискусиите бързо минали към на практика претенции за експертиза, като Жаров попитал за китайските " механизми за разрешаване и надзор " на средствата за всеобща информация, онлайн медиите и " обособените блогъри ", както и за китайския опит в регулирането на приложенията за известия, услугите за криптиране и VPN.
По-нататък Жаров предлага на CAC да изпрати екип от експерти в Русия, които да проучат техническите аспекти на съветската система за блокиране на онлайн наличие, която съгласно него се реализира с " висока успеваемост " в страната. След това шефът на „ Роскомнадзор “ изиска да им бъде позволено да изпратят екип в Китай, който да изследва работата на голямата китайска система за цензура и наблюдаване на интернет, така наречен Голяма защитна стена, защото " повече от 95 % " от неразрешеното наличие в Русия е " задгранично произвеждане ".
Китайската страна желае повече детайлности за типовете информация, блокирани в Русия, и за метода, по който тя следи онлайн полемиките и обработва персоналните данни. Рен желае също по този начин конкретика и способи, с които Русия употребява интернет за " образуване на позитивен имидж " в страната и отвън нея. Жаров дал отговор, че контролът върху имиджа е отвън компетенциите на „ Роскомнадзор “ и че този въпрос би трябвало да бъде издигнат пред администрацията на Путин.
Китайската делегация пита и за митингите, проведени от опозиционера Алексей Навални няколко месеца по-рано, през март 2017 година, които съответстват с излизането на документален филм, описващ хипотетичната корупция на тогавашния министър-председател Дмитрий Медведев, и желае да знае какви принадлежности е употребявал „ Роскомнадзор “, с цел да контролира медийното отразяване на общонационалните манифестации.
" Тези обмени на високо ниво постоянно са били ориентирани към схващане на това какво прави другата страна в една област, къде вижда, че другата страна не съумява, и какво биха могли да научат една от друга ", сподели пред РСЕ Андрю Смол, старши помощник в Германския фонд Маршал. " Цензурата в интернет е огромна част от това, тъй като е обвързвана с политическата непоклатимост вкъщи и споделеното мнение, че външни сили се намесват от чужбина. "
От получените от РСЕ файлове се вижда, че „ Роскомнадзор “ сформира и споделя обобщение на полемиките с ФСБ, главната съветска организация за вътрешно разузнаване. В този документ Жаров натъртва на позитивната нотка и приканва за ускорение на взаимните старания с Китай за възстановяване на блокирането на информация и нуждата от " продан на опит на равнище механически експерти " сред двете страни.
Продължаване на задълбочаването на връзките
Срещата през 2017 година се организира след по-широк напън през предходните години за задълбочаване на съдействието сред Пекин и Москва, когато става въпрос за наблюдаване и надзор на информацията онлайн, и на нея Си и Путин подписват нови съглашения за засилено съдействие.
Пробивът е реализиран през април 2016 година, когато Лигата за безвреден интернет, лобистка група за цензура, финансирана от Константин Малофеев, закостенял съветски олигарх, непосредствен до Кремъл и Руската православна черква, провежда конференция в Москва, на която участва огромна китайска делегация, водена от Лу Вей, който по това време е началник на CAC, и Фан Бинсин, архитектът на Голямата защитна стена.
През 2016 година Денис Давидов, изпълнителен шеф на Лигата за безвреден интернет, съобщи пред „ Гардиън “, че договорката за осъществяване на конференцията е била реализирана през декември 2015 година в Пекин.
Малофеев и Лигата за безвреден интернет бяха част от група, която настояваше за по-тясно съдействие, с цел да се научи от Китай по какъв начин по-добре да укротява мрежата и да лимитира западното цифрово въздействие.
След срещата през юли 2017 година чиновниците от „ Роскомнадзор “ и CAC не престават да се срещат и да обменят опит.
До 2019 година Русия вкара собствен личен " върховен закон за интернет " и Путин стартира да форсира дейностите за прилепяне на задгранични софтуерни компании като Гугъл, Фейсбук и Twitter, като постановяваше санкции и вкарваше закони, които изискваха от корпорациите да държат чиновниците в Русия и по този метод ги излагаха на евентуален арест.
По време на срещата си в Москва през юни 2019 година Си и Путин оповестиха, че ще подобрят връзките си до " всеобхватно стратегическо партньорство ", като на напред във времето ще бъде съдействието в региона на информацията и ръководството на интернет. Двамата водачи обявиха, че споделят нуждата от " мир и сигурност в киберпространството на основата на равнопоставено присъединяване на всички страни " и дадоха обещание да " предизвикват построяването на световен ред за ръководство на информацията и киберпространството ".
Повече практическо съдействие
Месец по-късно Жаров и екип от „ Роскомнадзор “ се срещат с китайска делегация в Москва, водена от Жуанг Жунвен, който през 2018 година беше назначен за началник на CAC. Според прочетените данни и записи от срещата на 17 юли 2019 година представителите на „ Роскомнадзор “ са поискали да научат по какъв начин Китай употребява изкуствен интелект, с цел да разпознава и блокира " неразрешено наличие ". Отговорът на китайската делегация не е в досиетата, само че следствие на РСЕ от 2023 година разкрива, че „ Роскомнадзор “ е почнал да употребява изкуствени невронни мрежи, с цел да следи руснаците онлайн, като по-специално търси изявления, които наскърбяват Путин или приканват към митинги.
В рамките на Световната интернет конференция в Ужен, Китай, през октомври 2019 година „ Роскомнадзор “ и CAC подписват съглашение за съдействие за противопоставяне на разпространяването на " неразрешена информация ", а получените документи демонстрират определени претенции от CAC през декември 2019 година за блокиране на информация в Русия под прикритието на това съглашение. Сред тези претенции, които са изложени в три обособени писма, съдържащи връзки към публикации и уеб сайтове, китайските чиновници са поискали да цензурират материал на китайски език на Би Би Си за китайската " тоалетна гражданска война " - държавна акция, стартирала през 2015 година за възстановяване на санитарните условия в страната; обява в блог, в която се разискват клюки, че Си страда от контузия на гърба; и връзки в GitHub, уеб страница за създаване на програмен продукт, които разказват способи за заобикаляне на китайската защитна стена вътре в страната.
Други претенции включват началната страница на The Epoch Times, вестник, обвързван с религиозното придвижване Фалун Гонг, което е преследвано в Китай, и връзки към профили в съветския уебсайт за обществени медии ВКонтакте. В един от случаите консуматор споделя видеоклип на явно етническа уйгурска двойка, която танцува и който е озаглавен " Рустам и Зумрад (уйгурски рок) ". Пекин започва огромни репресии и система за интерниране на уйгури и други мюсюлмански малцинства в Синдзян, които Организация на обединените нации дефинира като осъществяване на " съществени нарушавания на човешките права ", а някои западни страни дефинираха като геноцид.
" Обхватът на тези претенции е много необятен и е забавно, че той се простира оттатък класическия набор от въпроси на Пекин като Синдзян, Тайван или Тибет ", споделя Смол.
" Това е широкообхватен метод към ръководството на имиджа и е забавно, че Пекин счита, че може да насочва такива необятни претенции от Русия ", споделя Смол. " Това е проява на метода, по който тези въпроси се вземат решение вътре в Китай, и може би намек за това накъде ще се насочи това съдействие /БГНЕС
------------------------------
Рийд Стендиш - сътрудник на РСЕ в Прага и създател на осведомителния бюлетин " Китай в Евразия ". Той се концентрира върху китайската външна политика в Източна Европа и Централна Азия и е правил обширни репортажи за китайската самодейност " Един пояс, веднъж " и за лагерите за интерниране в Синдзян. Преди да се причисли към РСЕ, Рийд е редактор в списание " Foreign Polic " и негов сътрудник в Москва. Писал е и за " The Atlantic " и " The Washington Post ".
Материалът е оповестен в Радиио Свободна Европа.
Това възходящо съдействие сред двете страни става ясно в документи и записи от срещи при закрити врата през 2017 година и 2019 година сред чиновници от Администрацията за киберпространство на Китай (CAC), нейния основен интернет регулатор, и „ Роскомнадзор “, държавната организация, натоварена с контрола на съветския интернет, които са били получени от съветския проверяващ отдел на Радио Свободна Европа (известен като Systema) от източник, който е имал достъп до материалите. DDoSecrets, група, която разгласява изтекли и хакнати документи, дава програмен продукт за търсене във файловете.
Пекин и Москва задълбочават връзките си през последното десетилетие и контролът на потока от информация онлайн е централна точка на това съдействие от първото пътешестване на Си до Русия като водач през 2013 година насам. През идващите години това съдействие се уголемява посредством редица съглашения и срещи на високо ниво в Китай и Русия сред високопоставени чиновници, водени от обща визия за строго следен интернет.
Файловете дават взор зад кулисите на някои от тези полемики - чието наличие не е било съобщавано преди - и оферират прозорец към практическото равнище на съдействие, което се реализира сред Китай и Русия, когато става въпрос за наблюдаване и ограничение на съответните интернет мрежи.
Сред тези разисквания, които са разказани в бележки от срещи, аудиозаписи, писмен продан и имейли, тествани от РСЕ, се вижда, че съветски чиновници желаят препоръки и практическо ноу-хау от китайските си сътрудници по редица тематики, в това число по какъв начин да нарушат работата на принадлежности за заобикаляне като VPN и Tor. Те също по този начин търсят способи за разтрошаване на криптиран интернет трафик, както и препоръки от опита на Китай в регулирането на платформи за известия.
На собствен ред китайските чиновници търсят съветски опит в регулирането на медиите и оправянето с националното неодобрение.
В замяна на отзиви през 2019 година чиновници от CAC насочат и претенции към „ Роскомнадзор “ да блокира разнообразни връзки към новинарски публикации и изявленията, свързани с Китай, които съгласно тях са " от рисков темперамент и вредят на публичния интерес ".
В различен случай през юли 2017 година Александър Жаров, който е началник на „ Роскомнадзор “ до 2020 година, моли китайска делегация, водена от Рен Сианлин, тогава заместник-директор на CAC, да спомага за организирането на посещаване на съветски експерти в Китай, където те да могат да проучат работата на плана " Златен щит " - всеобхватната система за цензура и наблюдаване на интернет, която спомага за съставянето на това, което в разговорната тирада е известно като " Голямата защитна стена на Китай ".
Александър Жаров
Решителен интервал
Макар и да не е дефинитивно, това искане акцентира по какъв начин Русия се пробва да подражава на Китай в упражняването на надзор върху народа си в ерата на обществените медии, споделя Андрей Солдатов, съветски проверяващ публицист и съавтор на " Червената мрежа ", скорошна история на опитите на Москва да управлява интернет
" 2017 година е бил основен миг, който е решил в каква посока да се насочи съветският интернет ", споделя Солдатов пред РСЕ. " Това е интервалът, в който Русия търси по какъв начин да построи по-сложната система, която в този момент има, и наподобява, че руснаците са научили нещо за това по какъв начин да го създадат от китайците. "
В продължение на години съветското държавно управление основава софтуерна и правна инфраструктура, с цел да задуши свободата на словото онлайн. Много от тези ограничения се препънаха на процедура, в това число неумелият опит за възбрана на приложението за известия Telegram през 2018 година, до момента в който други принадлежности като VPN и Tor също в множеството случаи се изплъзваха на съветските цензори.
Но през 2019 година тези старания доближиха своя зенит, когато влезе в действие спорен закон за " върховен интернет ", който разреши на Москва да ускори контрола върху интернет в страната, като насочва уеб трафика през следена от страната инфраструктура и основава национална система от имена на домейни.
Макар че доста от ограниченията на Русия към момента са надалеч от тези в Китай, те не престават да бъдат по-технологични и рестриктивни - развой, който се форсира, откакто Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година
Зад закрити врата
Първата среща при закрити врата, от която медията РСЕ е получила записи, е на 4 юли 2017 година в Москва, където съветска делегация, водена от Жаров, се среща с китайска група, ръководена от Рен. Александър Смирнов - началник на отдела за връзки с обществеността на Кремъл, който следи за осведомителната политика от името на президента - кани Жаров на руско-китайски медиен конгрес, който се организира по отношение на формалното посещаване на Си.
Освен че участва на формалната част на събитието, Смирнов споделя в писмо на шефа на „ Роскомнадзор “ да се срещне с CAC, с цел да " обменят опит в регулирането на интернет сферата ". Според писмото до разискванията се стигнало след искане от страна на китайците.
Според документите и аудиозаписите, проучени от РСЕ, диалозите са траяли повече от два часа и в тях са взели участие Жаров с двама заместници и един помощник, както и Рен и трима чиновници на CAC, плюс преводачи за всяка от страните.
Дискусиите бързо минали към на практика претенции за експертиза, като Жаров попитал за китайските " механизми за разрешаване и надзор " на средствата за всеобща информация, онлайн медиите и " обособените блогъри ", както и за китайския опит в регулирането на приложенията за известия, услугите за криптиране и VPN.
По-нататък Жаров предлага на CAC да изпрати екип от експерти в Русия, които да проучат техническите аспекти на съветската система за блокиране на онлайн наличие, която съгласно него се реализира с " висока успеваемост " в страната. След това шефът на „ Роскомнадзор “ изиска да им бъде позволено да изпратят екип в Китай, който да изследва работата на голямата китайска система за цензура и наблюдаване на интернет, така наречен Голяма защитна стена, защото " повече от 95 % " от неразрешеното наличие в Русия е " задгранично произвеждане ".
Китайската страна желае повече детайлности за типовете информация, блокирани в Русия, и за метода, по който тя следи онлайн полемиките и обработва персоналните данни. Рен желае също по този начин конкретика и способи, с които Русия употребява интернет за " образуване на позитивен имидж " в страната и отвън нея. Жаров дал отговор, че контролът върху имиджа е отвън компетенциите на „ Роскомнадзор “ и че този въпрос би трябвало да бъде издигнат пред администрацията на Путин.
Китайската делегация пита и за митингите, проведени от опозиционера Алексей Навални няколко месеца по-рано, през март 2017 година, които съответстват с излизането на документален филм, описващ хипотетичната корупция на тогавашния министър-председател Дмитрий Медведев, и желае да знае какви принадлежности е употребявал „ Роскомнадзор “, с цел да контролира медийното отразяване на общонационалните манифестации.
" Тези обмени на високо ниво постоянно са били ориентирани към схващане на това какво прави другата страна в една област, къде вижда, че другата страна не съумява, и какво биха могли да научат една от друга ", сподели пред РСЕ Андрю Смол, старши помощник в Германския фонд Маршал. " Цензурата в интернет е огромна част от това, тъй като е обвързвана с политическата непоклатимост вкъщи и споделеното мнение, че външни сили се намесват от чужбина. "
От получените от РСЕ файлове се вижда, че „ Роскомнадзор “ сформира и споделя обобщение на полемиките с ФСБ, главната съветска организация за вътрешно разузнаване. В този документ Жаров натъртва на позитивната нотка и приканва за ускорение на взаимните старания с Китай за възстановяване на блокирането на информация и нуждата от " продан на опит на равнище механически експерти " сред двете страни.
Продължаване на задълбочаването на връзките
Срещата през 2017 година се организира след по-широк напън през предходните години за задълбочаване на съдействието сред Пекин и Москва, когато става въпрос за наблюдаване и надзор на информацията онлайн, и на нея Си и Путин подписват нови съглашения за засилено съдействие.
Пробивът е реализиран през април 2016 година, когато Лигата за безвреден интернет, лобистка група за цензура, финансирана от Константин Малофеев, закостенял съветски олигарх, непосредствен до Кремъл и Руската православна черква, провежда конференция в Москва, на която участва огромна китайска делегация, водена от Лу Вей, който по това време е началник на CAC, и Фан Бинсин, архитектът на Голямата защитна стена.
През 2016 година Денис Давидов, изпълнителен шеф на Лигата за безвреден интернет, съобщи пред „ Гардиън “, че договорката за осъществяване на конференцията е била реализирана през декември 2015 година в Пекин.
Малофеев и Лигата за безвреден интернет бяха част от група, която настояваше за по-тясно съдействие, с цел да се научи от Китай по какъв начин по-добре да укротява мрежата и да лимитира западното цифрово въздействие.
След срещата през юли 2017 година чиновниците от „ Роскомнадзор “ и CAC не престават да се срещат и да обменят опит.
До 2019 година Русия вкара собствен личен " върховен закон за интернет " и Путин стартира да форсира дейностите за прилепяне на задгранични софтуерни компании като Гугъл, Фейсбук и Twitter, като постановяваше санкции и вкарваше закони, които изискваха от корпорациите да държат чиновниците в Русия и по този метод ги излагаха на евентуален арест.
По време на срещата си в Москва през юни 2019 година Си и Путин оповестиха, че ще подобрят връзките си до " всеобхватно стратегическо партньорство ", като на напред във времето ще бъде съдействието в региона на информацията и ръководството на интернет. Двамата водачи обявиха, че споделят нуждата от " мир и сигурност в киберпространството на основата на равнопоставено присъединяване на всички страни " и дадоха обещание да " предизвикват построяването на световен ред за ръководство на информацията и киберпространството ".
Повече практическо съдействие
Месец по-късно Жаров и екип от „ Роскомнадзор “ се срещат с китайска делегация в Москва, водена от Жуанг Жунвен, който през 2018 година беше назначен за началник на CAC. Според прочетените данни и записи от срещата на 17 юли 2019 година представителите на „ Роскомнадзор “ са поискали да научат по какъв начин Китай употребява изкуствен интелект, с цел да разпознава и блокира " неразрешено наличие ". Отговорът на китайската делегация не е в досиетата, само че следствие на РСЕ от 2023 година разкрива, че „ Роскомнадзор “ е почнал да употребява изкуствени невронни мрежи, с цел да следи руснаците онлайн, като по-специално търси изявления, които наскърбяват Путин или приканват към митинги.
В рамките на Световната интернет конференция в Ужен, Китай, през октомври 2019 година „ Роскомнадзор “ и CAC подписват съглашение за съдействие за противопоставяне на разпространяването на " неразрешена информация ", а получените документи демонстрират определени претенции от CAC през декември 2019 година за блокиране на информация в Русия под прикритието на това съглашение. Сред тези претенции, които са изложени в три обособени писма, съдържащи връзки към публикации и уеб сайтове, китайските чиновници са поискали да цензурират материал на китайски език на Би Би Си за китайската " тоалетна гражданска война " - държавна акция, стартирала през 2015 година за възстановяване на санитарните условия в страната; обява в блог, в която се разискват клюки, че Си страда от контузия на гърба; и връзки в GitHub, уеб страница за създаване на програмен продукт, които разказват способи за заобикаляне на китайската защитна стена вътре в страната.
Други претенции включват началната страница на The Epoch Times, вестник, обвързван с религиозното придвижване Фалун Гонг, което е преследвано в Китай, и връзки към профили в съветския уебсайт за обществени медии ВКонтакте. В един от случаите консуматор споделя видеоклип на явно етническа уйгурска двойка, която танцува и който е озаглавен " Рустам и Зумрад (уйгурски рок) ". Пекин започва огромни репресии и система за интерниране на уйгури и други мюсюлмански малцинства в Синдзян, които Организация на обединените нации дефинира като осъществяване на " съществени нарушавания на човешките права ", а някои западни страни дефинираха като геноцид.
" Обхватът на тези претенции е много необятен и е забавно, че той се простира оттатък класическия набор от въпроси на Пекин като Синдзян, Тайван или Тибет ", споделя Смол.
" Това е широкообхватен метод към ръководството на имиджа и е забавно, че Пекин счита, че може да насочва такива необятни претенции от Русия ", споделя Смол. " Това е проява на метода, по който тези въпроси се вземат решение вътре в Китай, и може би намек за това накъде ще се насочи това съдействие /БГНЕС
------------------------------
Рийд Стендиш - сътрудник на РСЕ в Прага и създател на осведомителния бюлетин " Китай в Евразия ". Той се концентрира върху китайската външна политика в Източна Европа и Централна Азия и е правил обширни репортажи за китайската самодейност " Един пояс, веднъж " и за лагерите за интерниране в Синдзян. Преди да се причисли към РСЕ, Рийд е редактор в списание " Foreign Polic " и негов сътрудник в Москва. Писал е и за " The Atlantic " и " The Washington Post ".
Материалът е оповестен в Радиио Свободна Европа.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ