Години по-късно – за любовта, копчетата и проклетата черта на

Години по-късно – за любовта, копчетата и проклетата линия на миналото…

Ще стартира с мисълта за вярно закопчаните копчета, обичана ми е. Та тя гласи, че в случай че закопчееш първото копче на ризата си на неверно място, то всички копчета нататък ще са на неверно място и то не тъй като закопчаването не е вярно, а просто тъй като изначално нещата не потеглят по верния метод.
Хубаво е, нали?

Не имам вяра в съдба и неспособност. Мисля си, че всеки човек с воля да промени нещо в себе си би трябвало да откри силата и да разкопчае ризата си догоре, с цел да стартира закопчаването още веднъж по верния метод. Само че съвсем никой не го прави, тъй като разкопчавайки всичко догоре човек остава за известно време гол, а множеството хора има какво да крият и от предишното си, а и от сегашното си.

Та думата ми е за любовта. Тази, която сякаш е за най-младите и безгрижните и за която мнозина мои съвременници се усмихват ехидно, оприличавайки я на Снежния човек Йети, за който всички приказват, само че никой не е виждал. Но пък към момента има доста хора, които се кълнят в нея, дават обети, заклеват други хора и веят вярата си в нея като опълченско знаме. А по този начин ли е? Колко коства любовта?

Трябва ли да приказваме за пазарлък, дали любовта е просто разменна монета или е нещо спуснато свише, което просто се усеща и не се продава. За нас, поетите, сякаш е последното, само че за огромна част от хората към нас любовта си има цена – ясна и точна. С времеви, географски и физиологични нюанси. С провесен етикет и написана с флумастер цифра, като за избрани случаи при тежки фамилни драми си има и сезонни понижения. Късметлиите си я взимат с пари от лотарията, за които не са работили. Другите разчитат на сезона, с цел да могат да усетят тръпката и. Но даже да си я вземете с най-голямото понижение непрекъснато ще ви се натяква каква е била първичната цена, с цел да не се мислите за толкоз популярен.
А в същина значимото за любовта е не дали си подготвен да я приемеш, а какво ще направиш, с цел да стане това. От какво ще се лишиш, с цел да я вземеш в душата си. Ако си бедняк и дрипльо – душата ти е празна и там всяка обич може да влезне просто тъй като у теб е пусто.

Колко е елементарно. Но в случай че душата ти е цялостна със пристрастености, страсти, минало и какво ли не – тогава би трябвало да я изпразниш, с цел да можеш да приемеш това, което ти се коства най-важно за живота ти оттук насетне. Усещането е такова, както изхвърляйки на боклука остарели движимости, облекла и мемоари се замисляш какво си претърпял преди време с тях, с хората към тях и другите ти животи преди този. И тогава идва най-важното. Да успееш и да сложиш проклетата линия на предишното си, тъй като без нея нямаш нито настояще, нито бъдеще.

Нещата от предишното би трябвало да останат в най-тъмната доба на съзнанието ти без да се оставяш по никакъв метод да дефинират бъдещето ти. Тези, които живеят с предишното си нямат бъдеще. Живота не е драма, тя – драмата може да е единствено дребен епизод от него, след което човек продължава напред и оставя драмата зад тила си.

Отварянето на душата ни към любовта стартира с нещо прозаично – с отварянето на входната врата към дома ни. Защото същинската душа има дом, в който да живее. Същия, какъвто има същинският човек. Това е дом, в който влизайки разбираш какъв човек живее в него, какво обича, защо мечтае, от какво се вълнува. Душата е транспарантна, само че тя оцветява живота на индивида, в който живее с неговите привички, пристрастености, фантазии.

Влизайки в дома на един човек разбираш доста повече за него от всички обети и заявления, които ти прави. Ако не искаш да влезеш в новия си дом – най-добре връщай се в предишното си.

Не очаквайте обич от тези, които и поставят цена, условия, правила и впрочем ангажиращи трудности. Тези, които и поставят цена си мислят, че любовта им е длъжна и просто е въпрос на време, с цел да си я получат. От някого, който е подготвен да я заплати, без значение какво коства той самият. И да, най-вече е подготвен да заплати за любовта си точно този, който няма нищо в душата си. Защото тогава той предлага на тезгяха на пазара нещо, което не коства нищо. Гордостта, че го предлага цялото не значи нищо и не трансформира нищо. Не вярвайте на тези хора, пробват се да излъжат ориста си, само че тя си знае работата. Всеки в последна сметка получава толкоз, колкото са фантазиите му и … колкото е заслужил.

Колко коства любовта – за някои е просто комфортния метод на живот, за някои пък колкото хубава работа с добра заплата, за трети – просто един кетъринг, който не си коства да бъде променян в случай че към този момент е заплатен. Жалко, само че пък съществуващо. Не слагайте цена на любовта, тъй като тя не коства нищо. Тя се подарява, само че не всеки може да я има, тъй като душата му е празна и няма какво да изхвърли от нея. Ако накачулиш жалкото си всекидневие с дълбоки мисли от мъдреци за любовта, положителното и същинското това няма да го направи по-различно.

То е като да омажеш остарялата си кола с нови бои, които ще се отмият от първия дъжд. Замислете се дали не сте си купили любовта от някой пазар … или пък дали не сте я продали там.
Не се оставайте да ви третират като изчезналото парче от пъзел, показващ картината на нечий непознат живот, не го позволявайте. Търсете този, с който дружно ще вършиме пъзела без да знаете каква тъкмо е картинката му.

Играйте вашия си танц, без значение дали се харесва на другите. Ако го харесват всички – станете Президент. Обаче от време на време е задоволително един единствен човек да го харесва – това сигурно е вашият човек. Живейте с него.

Благодарете с усмивка на тези, които са си тръгнали от живота ви. Така са дали опция на по-истинските да дойдат в него.

Андрей Чорбанов