Първият паметник на Ботев е във Враца - на същия площад, където са излагани главите на четниците му
Години наред се търкаля по разнообразни хранилища. През 1991 е още веднъж подложен. Но през 2010 година Общински съвет на Враца решил, че не можело било два паметника на Ботев да има в града, и още веднъж го пратил в склада. По-късно премахнали и постамента. От време на време някой демонстрира самодейност да откри за паметника място - като почитателите на ФК “Ботев” да го слагат пред стадиона, или кметът на с. Косталево, което желае да приюти паметника и да го сложи на Ботева поляна. Същия Общински съвет пък имал към този момент две решения да го експонира пред музея.
Паметникът на Христо Ботев във Враца, открит през 1890г., опозорен от комунистите и по-късно демонтиран и немонтиран за сметка на хилядите ПОСТОЯННО МОНТИРАНИ антибългарски руско-съветски и комунистически ``паметници`` на врагове на България. Оцветена снимка.
Инициативата за издигането му е на тогавашния кмет на града Цено Леонкев и на ръководителя на Постоянната комисия Гьошо Антонов. Те срещат огромната поддръжка на Стефан Стамболов - министър-председател на Княжество България (1887-1894 г.), който е бил доста непосредствен другар и сподвижник на Хр. Ботев. Ст. Стамболов поддържа напълно начинанието на локалните врачански патриоти стамболовисти
Паметникът е дело на известния австрийски професор Густав Еберлайн, създател на неповторимата скулптура на Гьоте в Рим. Голяма чест е за Враца от 1890г., наред с европейските столици Берлин и Рим, да има монумент, дело на един от най-известните скулптори в Европа. Г. Еберланд търси помощ при моделирането на Ботевата глава от българския художник Антон Митов, по-късно професор в Художествената академия в София. През 1891 година той е създател на портретна схема с креда на Хр. Ботев, оповестена през 1891 година в списание “Илюстрация-Светлина”.
Скулптурната фигура на Хр. Ботев е сложена върху висок фундамент. Войводата е изваян в натурален растеж, облечен в четническа униформа. В дясната си ръка държи сабя, вдигната нагоре, а в лявата свитък хартия. Върху постамента на паметника са изписани 190 имена на четници и поборници, както и барелефите на неговите близки съратници - революционерите Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски.
Целият монумент е обкръжен с дребна ажурна железна ограда, а в четирите краища са инсталирани лъвски глави, из чийто уста бликала вода. Металните елементи на паметника са отлети във Виенската компания за железни структури “Вагнер”.
Г. Еберлайн е употребявал при моделирането на паметника последната фотография на Хр. Ботев. На нея той е сниман с братята си Стефан, Кирил и Боян. Правена е в Букурещ преди заминаването му с четата за България. Цялото население на Враца е съпричастно с огромното събитие. Паметникът става факт с помощта на дарените средства на врачани и на целия български народ.
Официалното разкриване на паметника е на 27.05.1890 година Пристига княз Фердинанд и министър-председателят Ст. Стамболов. Присъстват майката на Хр. Ботев, неговата брачна половинка - Венета и щерка му Иванка.
``…Неговата неустрашимост за спасението на отечеството ни и обезсмъртяването на паметта му ми внушават мисли, които не могат да въздържат сълзите ми. Аз и майка ми сме били нещастни, като останахме: аз без татко, а тя без брачен партньор, само че българският народ доби един воин, това ни утешава, че татко ми почина за свободата на отечеството ни. Неговата памет ни е скъпа и аз ще се грижа да я запазя за всеки път, въпреки че тя става притежание на целий народ.`` Това е част от словото, произнесено на 27.05.1890 година от Иванка Ботева, при откриването на първия монумент на Войводата. Едва 14-годишна, сама написва тези думи, с които показва огромната си благодарност и почитание към своя татко. Огромното неспокойствие на нежната ученичка трогва до сълзи всички присъстващи.
Десислава Йованович
Паметникът на Христо Ботев във Враца, открит през 1890г., опозорен от комунистите и по-късно демонтиран и немонтиран за сметка на хилядите ПОСТОЯННО МОНТИРАНИ антибългарски руско-съветски и комунистически ``паметници`` на врагове на България. Оцветена снимка.
Инициативата за издигането му е на тогавашния кмет на града Цено Леонкев и на ръководителя на Постоянната комисия Гьошо Антонов. Те срещат огромната поддръжка на Стефан Стамболов - министър-председател на Княжество България (1887-1894 г.), който е бил доста непосредствен другар и сподвижник на Хр. Ботев. Ст. Стамболов поддържа напълно начинанието на локалните врачански патриоти стамболовисти
Паметникът е дело на известния австрийски професор Густав Еберлайн, създател на неповторимата скулптура на Гьоте в Рим. Голяма чест е за Враца от 1890г., наред с европейските столици Берлин и Рим, да има монумент, дело на един от най-известните скулптори в Европа. Г. Еберланд търси помощ при моделирането на Ботевата глава от българския художник Антон Митов, по-късно професор в Художествената академия в София. През 1891 година той е създател на портретна схема с креда на Хр. Ботев, оповестена през 1891 година в списание “Илюстрация-Светлина”.
Скулптурната фигура на Хр. Ботев е сложена върху висок фундамент. Войводата е изваян в натурален растеж, облечен в четническа униформа. В дясната си ръка държи сабя, вдигната нагоре, а в лявата свитък хартия. Върху постамента на паметника са изписани 190 имена на четници и поборници, както и барелефите на неговите близки съратници - революционерите Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски.
Целият монумент е обкръжен с дребна ажурна железна ограда, а в четирите краища са инсталирани лъвски глави, из чийто уста бликала вода. Металните елементи на паметника са отлети във Виенската компания за железни структури “Вагнер”.
Г. Еберлайн е употребявал при моделирането на паметника последната фотография на Хр. Ботев. На нея той е сниман с братята си Стефан, Кирил и Боян. Правена е в Букурещ преди заминаването му с четата за България. Цялото население на Враца е съпричастно с огромното събитие. Паметникът става факт с помощта на дарените средства на врачани и на целия български народ.
Официалното разкриване на паметника е на 27.05.1890 година Пристига княз Фердинанд и министър-председателят Ст. Стамболов. Присъстват майката на Хр. Ботев, неговата брачна половинка - Венета и щерка му Иванка.
``…Неговата неустрашимост за спасението на отечеството ни и обезсмъртяването на паметта му ми внушават мисли, които не могат да въздържат сълзите ми. Аз и майка ми сме били нещастни, като останахме: аз без татко, а тя без брачен партньор, само че българският народ доби един воин, това ни утешава, че татко ми почина за свободата на отечеството ни. Неговата памет ни е скъпа и аз ще се грижа да я запазя за всеки път, въпреки че тя става притежание на целий народ.`` Това е част от словото, произнесено на 27.05.1890 година от Иванка Ботева, при откриването на първия монумент на Войводата. Едва 14-годишна, сама написва тези думи, с които показва огромната си благодарност и почитание към своя татко. Огромното неспокойствие на нежната ученичка трогва до сълзи всички присъстващи.
Десислава Йованович
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ