Бившият министър на външната търговия по времето на социализма Христо Христов пред „Труд“: Информацията е най-великото нещо в търговията
Години наред Христо Христов е индивидът, който дърпа конците във външната търговия на България. Като министър е осъществил покупко-продажби за милиарди, каквито през днешния ден ни наподобяват немислими, другар е с най-големите богаташи в Турция, Арабските страни и под дърво и камък. Животът му е низ от срещи с най-известните хора тогава в политиката и е цялостен с невероятни истории.
– Господин Христов, били сте част от ръководството на страната във времена, които днешната политика отхвърля. Как живее през днешния ден пенсионер като вас, има много хора, които си мислят, че живеете като Симеончо, каквато приказка има?
– Живея си в жилището, в който постоянно съм бил, тук на 12-ия етаж с моята брачна половинка Вили и проследявам политиката, несъмнено. Боледувам, въпреки всичко съм на възраст, навестяват ме остарели другари. А за тези, които мислят, че си пребивавам като Симеончо… ами няма по какъв начин да ги поканя, тъй като може да ги отчайвам.
– И през днешния ден мнозина още ви назовават най-хубавият търговец в политиката. Ласкае ли ви такава оценка? Днешните ваши сътрудници министри по какъв начин бихте ги оценили?
– Е, чувал съм тази оценка. Мога да кажа, че бях добър търговец. Но времето, в което беше това, отмина, друго бе… Добрите политици в този момент са ъгъл, тогава имаше огромни персони – и на Запад, и на Изток. Политиката, а и търговията е цяло изкуство. И за това се желаят доста знания, доста дипломация и доста информация. Не дръзвам да давам оценки за днешните, тъй като може да се обидят. Но липсва класа.
-Тези, които ви познават и са работили с вас, са безапелационни, че във всички търговски договаряния в чужбина, постоянно сте успявали да договорите най-хубавите цени за България. Как успявахте да сторите това?
– Първо, би трябвало да искаш да го направиш и да си уверен, че това ще е положително за страната, а не за теб. А ти ще си добре, в случай че страната ти върви напред. Често повтарях на Тодор Живков, че съм търговец, а не политик, когато искаше да участвам и да му оказвам помощ в политически сделки. И друго, което е най-важното – българите забравяме, че информацията е най-великото нещо в търговията. Основните правила са няколко: да не се бърза, да се изследва всичко, да се разбере какво знаят за теб сътрудниците ти и чак тогава да излезеш с предложение. В това е майсторлъкът.
– Имали ли сте спорове с Тодор Живков или сте се радвали на цялостното му доверие?
– Той ми имаше цялостно доверие, само че един път се скарахме с него, беше през 80-те. Поиска от мен да приказвам в Централен комитет против Луканов, тъй като Андрей бил изменник. Аз се сепнах незабавно: „ Как по този начин изменник? “ Обясни ми, че след съвещание на Политбюро Луканов незабавно бързал да отиде в руското посолство да рапортува какво сме говорили. Аз обаче го репликирах: „ Другарю Живков, нали вие също информирате посланика, за какво говорите по този начин. – Информирам го, само че знам какво да кажа, а Луканов не знае какво приказва. Това е закононарушение, което прави. “
– Как реагирахте на думите му?
– Не се съгласих с Живков и му споделих, че прави неточност. „ Такава услуга не мога да ви направя в никакъв случай, аз съм Христо Христов, а не някой различен. Щом в Политбюро стават такива работи, съм на ваша страна, само че си намерете човек, който да каже тези неща. “ Живков се опасяваше от съветска интервенция, а Луканов имаше поддръжката им. И ми се разсърди. Но му мина…
– Сега непрестанно споделят, че България отивала към дъното, въпреки ръководещите да регистрират много триумфи. Вие също ли мислите по този начин?
– Знаете ли, не зная дали отиваме към дъното. Много е мощно по този начин да се каже. Но доста хора живеят зле, през днешния ден животът в действителност е тежък. Най-много ме боли това, че нямаме съдружници, които да ни оказват помощ. Тези всичките от Европейски Съюз и от Съединени американски щати единствено ни дават ум какво да вършим. Нищо че сме в американската орбита – то и съвсем целият свят е в нея, само че най-малко да ни помагаха същински. А те единствено дават ум. Помощта им е иго.
– Нали получаваме толкоз милиарди евросубсидии, една американска фондация спонсорира много планове, някои медии и така нататък А също така – преди руснаците не правеха ли същото?
– Е, по какъв начин да е същото, като знам какви са били цените и какви първични материали сме получавали тогава. Направил съм таблица, в която има разбор какво сме изнасяме за Русия и какво бихме спечелили, в случай че го продадем на Запад, а с парите купим петрол и други първични материали. Т.е. става дума за съотношението с Русия. Получи се, че изгодата в търговията за нас е два пъти и половина по-голяма, в случай че вършим това с Русия. От нея ние купувахме петрол, газ, метали, дървен материал, памук, въглища и какво ли не още.
– Дайте някой образец.
– Ооо, образци доста, ще ви кажа един, който не е прочут. През 1980-а отидохме със Станко Тодоров – той тогава беше министър-председател на България, на среща с Алексей Косигин – ръководител на министрите на Съюз на съветските социалистически републики. Той беше самостоятелен от Леонид Брежнев, въпреки политиката да беше съгласувана. Посрещна ни Косигин и Станко му сподели: „ Искам да дойда да се забележим в Кремъл “. – „ Станко, може да дойдеш, само че пари няма да ти дам “, му рече той. След като ни настаниха в една вила, дадох съвет на Станко: като не ни дава пари, най-малко петрол да даде, да се върнем с нещо. На другия ден след срещата им, имаше резултат и Станко беше удовлетворен: „ Даде ни един милион тона петрол “. Разбира се, не беше без пари, само че нефтът имаше доста ниски цени – 9 рубли за звук. А през юни 1980 година един барел необработен нефт беше достигнал рекордните 120 $. Преди десетина години пък барелът удари 150 $, помните…
– С руснаците е ясно, само че я кажете по какъв начин търгувахме с американците тогава?
– Имаше някаква връзка. Когато бях заместник-министър ме дефинираха да давам отговор за комисията с Америка. И даже трябваше да отида там на съвещанието на смесената комисия. Беше на равнище комерсиална палата. Колегата ми американец беше доста почтен, доста богат, не ползваше лека кола, а се движеше с велосипед. Заместникът ми отиде, аз не можах и той ми описа. Но аз тогава изследвах какви са били търговско-политическите ни връзки с Щатите, какво е правила България в търговията с тях от 1900-ата година до момента.
– И какво открихте?
– Имало е замяна – българи са ходили там на работа. Вуйчо ми също е бил и даже е станал отговорник на жп линията, която са построили от Съединени американски щати до Канада. Но това е дълга история… Срещал съм се с хора, които са правили търговия с Щатите и се оказа, че България е продавала и купувала от Америка единствено селскостопанска стока. Продавали сме розово масло и тютюн, килими, конфитюр. Има нещо любопитно. Бащата на бизнесмена Васил Василев – бай Панайот Василев, ми е разказвал, че доста са ни харесвали усета на аления пипер. Но единственото, за което са имали искания, е бил цвета му. Искали да бъде още по-тъмно червен. И там вземали тухли, които настъргвали и ги смесвали с пипера. Така цветът ставал по-тъмен и го пращали по Америка.
– Интелектуалците по време на вашето ръководство бяха много привилегировани, само че през днешния ден не е по този начин. Вижте какво разделяне има сред тях, обиди се леят всевъзможни.
– Не вървят нещата в този момент с интелектуалците. Вярно е, че те не трябва да славославят властта, само че всичко е до политика и зависи от основния треньор. Преди това беше Тодор Живков. Всичко, което е направено в България – и положително, и неприятно, без Живков нямаше по какъв начин да стане. За мен Живков е най-големият общественик в новата ни история, само че мнозина не го признават това. Историята го е потвърдила, обстоятелствата са налице, въпреки че през днешния ден политиката е те да се заличават и всичко да потъне в давност. Преди да ме репликирате, че си пазя времето, в което съм живял и съм бил министър, ще ви кажа като по-стар и препатил: Срещу обстоятелствата не се рита, тъй като те рано или късно излизат. Именно тъй като ги не разрешават надали не, те ще рикушират като бумеранг всякога. Защо не можем да сме по-мъдри – ей това се запитвам.
– Добре, вие няма по какъв начин да не защитавате Живков, само че той въпреки всичко беше тоталитарен началник, няма по какъв начин да го отречете.
– Е, това е правилно, кой го отхвърля. Изборите тогава носеха подобен темперамент. Нямаше за кого различен да гласуваш, не беше демократична базата, върху която се изграждаше България – в смисъла на западната народна власт, с която живее света. Но от позиция за развиването на България – тук нямаше никакво дружество, което да създава машини. Ще ви опиша случай с министъра на машиностроенето Тончо Чакъров. Пращат го в наш цех, в който има стругове. Вижда един от служащите по какъв начин постоянно напуща струга и отива до прозореца, гледа на открито. Пита шефът какво прави и той му изяснява, че индивидът е пристигнал с кравата си, вързал я е за едно дърво и ревизира дали кравата не се е оплела. Ето по този начин стартира българската промишленост. И би трябвало да схванат някои хора, че сме почнали от нулата. Ако нищо не бяхме построили, нищо нямаше да има от България. За това се чудя по какъв начин доста хора не престават да приказват, че всичко тогава е било престъпно… Та ние вдигнахме страната на крайници и я доведохме измежду първите 30-40 народи! И друго ще ти кажа, благо момиче, запомни от мен: който споделя, че Живков не е имал въздействие, ще има доста здраве от мен. Той просто не знае защо става дума, а и е извънредно време да се спре с отрицанието и омразата.
– Защо Живков и Горбачов не можаха да се харесат?
– Той не одобри Горбачов още първоначално. Ще ви опиша нещо забавно. Отиваме за посещаване в Япония и първото ни кацане със самолета беше в един доста прекрасен дребен сибирски град. Разгледахме града, учебните заведения – във всяко от тях имаше гимнастически салон и плувен басейн. Седнахме на обяд, руснаците се бяха престарали – на масата имаше риба и еленско месо. Живков обаче, въпреки да не пиеше, изиска 50 грама водка. Те изпаднаха в суматоха, започнаха да търсят, само че след известно време се върнаха и се извиниха откровено, че нямат водка. Това се случи по времето на Горбачов, когато беше неразрешено да се пие.
– Живков няма по какъв начин да не е знаел за режима тогава…
– Знаеше, несъмнено, само че искаше да им се надсмее и им сподели в негов жанр: „ Ей, отлично бе, във великия Съюз на съветските социалистически републики да няма 50 грама за генералния секретар на Българска комунистическа партия! “ Когато обаче Горбачов пристигна в София, Живков ме предизвести, че би трябвало да го посрещнем двамата. Не желаех, само че той ме помоли, като в това време подреди на масата да има единствено безалкохолни напитки. И Горбачов като видя това, му сподели: „ Другарю Живков, аз зная какво сте споделили в Сибир. Но знайте, че ние приехме тази самодейност, тъй като в Русия доста се пие “. Тогава моя благосклонност се намеси: „ За да се избави Русия от алкохола, би трябвало да пиете български виновност. Можете ли да си визиите какво ще си помислят във всяко българско село, в случай че в Русия не желаят да пият българско вино? “. И след този диалог отвориха пазара за виното ни в Русия.
– Не се ли страхувахте да вършиме този номер с безалкохолните на Горбачов?
– Не, за мен беше доста значимо да възстановя доставките на коняк в Русия, ние продавахме там хиляди бутилки „ Слънчев бряг “ и „ Плиска “ и доста пари идваха в стопанската система ни. Освен това бях сигурен, че ще рапортуват на Горбачов какво е споделил Живков – въпреки всичко дълги години съм се занимавал с политика, не съм за подценяване. И по какъв начин няма да го каже! А Бай Тошо преднамерено попита за водката в Сибир, той не пиеше. Поне аз не съм го виждал. Ще ви кажа нещо, което знам – битката против алкохола не се води със забрани, а с просвета.
– Какво желаете да кажете, господин Христов?
– България пие? от виното, което пият във Франция. Но не можем да назовем французите пияници. Там има просвета на пиенето. България по образеца на Русия изкара един закон, с който забрани пиенето преди 18 ч. вечер– това беше някъде средата на 80-те години. Бях министър на търговията и на мен ми разпоредиха тази роля. Като отидох в Шопско да видя по какъв начин го извършват, видях следното. В 18 ч. имаше голяма опашка пред кръчмата, а вътре вместо по 50 грама, всеки вземаше по 150 грама и се напиваше. Глупава работа. Спомням си, че даже ме извикаха на едно съвещание на Политбюро, поради това, че някой в някакво кафене по пътя покрай Русе наливал коняк в чашите за кафе. Искаха да ме санкционират, че не съм предотвратил това. Ядосах се ужасно доста, теглих им една, и им заявих, че цивилизацията е претърпяла толкоз проблеми, че и това ще преживее. Не може човек да не пие едно пиво, а ние да търсим недостатък за това. Начо Папазов отишъл при Живков и му разказал по какъв начин съм реагирал. Живков се засмял, блъснал по масата и споделил: „ Ей, тоя Христо Христов е молодец (юнак). И анулира възбраната за алкохола след този скандал.
– Значи сте били непослушен. Но помните ли кой е предложил на Живков да забраним алкохола?
– Е по какъв начин кой, всичко идваше от Русия. Външният министър Петър Младенов, като се върна от едно посещаване там, ни сподели какво са създали съветските приятели и че би трябвало да ги последваме. Аз незабавно му скочих: „ Ти ли бе, Пешо, ще ми казваш това, ти ли, дето не може да те опазим от ракийката, водката и уискито! “
– Господин Христов, а какво мислите за днешната политика, за Бойко Борисов, който печели всички избори, в които взе участие през последните десетина години?
– Наблюдавам всичко, което се случва в българската политика. Не ми убягва нищо. Гледам го Борисов и за него изрично мога да кажа, че той напълно желае да наподобява на Тодор Живков. Бил съм при Живков в Бояна, когато Бойко му беше телохранител, и той участва на срещата ни. Мисля, че Борисов към този момент добре се оправя, само че България е доста комплицирана. Дори Фердинанд, когато е пристигнал тук, е рекъл: „ Абе доста дребна страна, а толкоз мъчно се ръководи. “
– Защо се ръководи мъчно?
– Заради хората, които живеят тук. Вижте какъв брой доста политици има, а никой не желае да одобри мнението на другия. Всеки дърпа към своята рогозка и счита, че той е прав. За политиката се желае бърза мисъл, доста информация и опция да се лавира. А това не е работа за всеки. Трябва да вземеш, в случай че желаете го наречете и по различен метод – да откраднеш нещо от другите. Защото може доста неща да се научат от тези, които са били преди теб.
– Някои загатват, че ГЕРБ и Българска социалистическа партия би трябвало да създадат дружно кабинет. Това добре ли ще е?
– За ГЕРБ може и да е добре, само че за Българска социалистическа партия – не. И запомнете – българите са умни хора, нищо че от време на време бъркат. Те гледат и преценят. Но който ги подцени, ще сбърка.
Нашият посетител
Христо Христов е роден през 1931 година в габровското село Яворец. Между 1971 и 1977 година е зам.-министър, а от 1977 до 1986 година – министър на външната търговия. След това три години ръководи цялата търговия, а в интервала 1989-1990 година е министър на външноикономическите връзки. 13 години е член на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
– Господин Христов, били сте част от ръководството на страната във времена, които днешната политика отхвърля. Как живее през днешния ден пенсионер като вас, има много хора, които си мислят, че живеете като Симеончо, каквато приказка има?
– Живея си в жилището, в който постоянно съм бил, тук на 12-ия етаж с моята брачна половинка Вили и проследявам политиката, несъмнено. Боледувам, въпреки всичко съм на възраст, навестяват ме остарели другари. А за тези, които мислят, че си пребивавам като Симеончо… ами няма по какъв начин да ги поканя, тъй като може да ги отчайвам.
– И през днешния ден мнозина още ви назовават най-хубавият търговец в политиката. Ласкае ли ви такава оценка? Днешните ваши сътрудници министри по какъв начин бихте ги оценили?
– Е, чувал съм тази оценка. Мога да кажа, че бях добър търговец. Но времето, в което беше това, отмина, друго бе… Добрите политици в този момент са ъгъл, тогава имаше огромни персони – и на Запад, и на Изток. Политиката, а и търговията е цяло изкуство. И за това се желаят доста знания, доста дипломация и доста информация. Не дръзвам да давам оценки за днешните, тъй като може да се обидят. Но липсва класа.
-Тези, които ви познават и са работили с вас, са безапелационни, че във всички търговски договаряния в чужбина, постоянно сте успявали да договорите най-хубавите цени за България. Как успявахте да сторите това?
– Първо, би трябвало да искаш да го направиш и да си уверен, че това ще е положително за страната, а не за теб. А ти ще си добре, в случай че страната ти върви напред. Често повтарях на Тодор Живков, че съм търговец, а не политик, когато искаше да участвам и да му оказвам помощ в политически сделки. И друго, което е най-важното – българите забравяме, че информацията е най-великото нещо в търговията. Основните правила са няколко: да не се бърза, да се изследва всичко, да се разбере какво знаят за теб сътрудниците ти и чак тогава да излезеш с предложение. В това е майсторлъкът.
– Имали ли сте спорове с Тодор Живков или сте се радвали на цялостното му доверие?
– Той ми имаше цялостно доверие, само че един път се скарахме с него, беше през 80-те. Поиска от мен да приказвам в Централен комитет против Луканов, тъй като Андрей бил изменник. Аз се сепнах незабавно: „ Как по този начин изменник? “ Обясни ми, че след съвещание на Политбюро Луканов незабавно бързал да отиде в руското посолство да рапортува какво сме говорили. Аз обаче го репликирах: „ Другарю Живков, нали вие също информирате посланика, за какво говорите по този начин. – Информирам го, само че знам какво да кажа, а Луканов не знае какво приказва. Това е закононарушение, което прави. “
– Как реагирахте на думите му?
– Не се съгласих с Живков и му споделих, че прави неточност. „ Такава услуга не мога да ви направя в никакъв случай, аз съм Христо Христов, а не някой различен. Щом в Политбюро стават такива работи, съм на ваша страна, само че си намерете човек, който да каже тези неща. “ Живков се опасяваше от съветска интервенция, а Луканов имаше поддръжката им. И ми се разсърди. Но му мина…
– Сега непрестанно споделят, че България отивала към дъното, въпреки ръководещите да регистрират много триумфи. Вие също ли мислите по този начин?
– Знаете ли, не зная дали отиваме към дъното. Много е мощно по този начин да се каже. Но доста хора живеят зле, през днешния ден животът в действителност е тежък. Най-много ме боли това, че нямаме съдружници, които да ни оказват помощ. Тези всичките от Европейски Съюз и от Съединени американски щати единствено ни дават ум какво да вършим. Нищо че сме в американската орбита – то и съвсем целият свят е в нея, само че най-малко да ни помагаха същински. А те единствено дават ум. Помощта им е иго.
– Нали получаваме толкоз милиарди евросубсидии, една американска фондация спонсорира много планове, някои медии и така нататък А също така – преди руснаците не правеха ли същото?
– Е, по какъв начин да е същото, като знам какви са били цените и какви първични материали сме получавали тогава. Направил съм таблица, в която има разбор какво сме изнасяме за Русия и какво бихме спечелили, в случай че го продадем на Запад, а с парите купим петрол и други първични материали. Т.е. става дума за съотношението с Русия. Получи се, че изгодата в търговията за нас е два пъти и половина по-голяма, в случай че вършим това с Русия. От нея ние купувахме петрол, газ, метали, дървен материал, памук, въглища и какво ли не още.
– Дайте някой образец.
– Ооо, образци доста, ще ви кажа един, който не е прочут. През 1980-а отидохме със Станко Тодоров – той тогава беше министър-председател на България, на среща с Алексей Косигин – ръководител на министрите на Съюз на съветските социалистически републики. Той беше самостоятелен от Леонид Брежнев, въпреки политиката да беше съгласувана. Посрещна ни Косигин и Станко му сподели: „ Искам да дойда да се забележим в Кремъл “. – „ Станко, може да дойдеш, само че пари няма да ти дам “, му рече той. След като ни настаниха в една вила, дадох съвет на Станко: като не ни дава пари, най-малко петрол да даде, да се върнем с нещо. На другия ден след срещата им, имаше резултат и Станко беше удовлетворен: „ Даде ни един милион тона петрол “. Разбира се, не беше без пари, само че нефтът имаше доста ниски цени – 9 рубли за звук. А през юни 1980 година един барел необработен нефт беше достигнал рекордните 120 $. Преди десетина години пък барелът удари 150 $, помните…
– С руснаците е ясно, само че я кажете по какъв начин търгувахме с американците тогава?
– Имаше някаква връзка. Когато бях заместник-министър ме дефинираха да давам отговор за комисията с Америка. И даже трябваше да отида там на съвещанието на смесената комисия. Беше на равнище комерсиална палата. Колегата ми американец беше доста почтен, доста богат, не ползваше лека кола, а се движеше с велосипед. Заместникът ми отиде, аз не можах и той ми описа. Но аз тогава изследвах какви са били търговско-политическите ни връзки с Щатите, какво е правила България в търговията с тях от 1900-ата година до момента.
– И какво открихте?
– Имало е замяна – българи са ходили там на работа. Вуйчо ми също е бил и даже е станал отговорник на жп линията, която са построили от Съединени американски щати до Канада. Но това е дълга история… Срещал съм се с хора, които са правили търговия с Щатите и се оказа, че България е продавала и купувала от Америка единствено селскостопанска стока. Продавали сме розово масло и тютюн, килими, конфитюр. Има нещо любопитно. Бащата на бизнесмена Васил Василев – бай Панайот Василев, ми е разказвал, че доста са ни харесвали усета на аления пипер. Но единственото, за което са имали искания, е бил цвета му. Искали да бъде още по-тъмно червен. И там вземали тухли, които настъргвали и ги смесвали с пипера. Така цветът ставал по-тъмен и го пращали по Америка.
– Интелектуалците по време на вашето ръководство бяха много привилегировани, само че през днешния ден не е по този начин. Вижте какво разделяне има сред тях, обиди се леят всевъзможни.
– Не вървят нещата в този момент с интелектуалците. Вярно е, че те не трябва да славославят властта, само че всичко е до политика и зависи от основния треньор. Преди това беше Тодор Живков. Всичко, което е направено в България – и положително, и неприятно, без Живков нямаше по какъв начин да стане. За мен Живков е най-големият общественик в новата ни история, само че мнозина не го признават това. Историята го е потвърдила, обстоятелствата са налице, въпреки че през днешния ден политиката е те да се заличават и всичко да потъне в давност. Преди да ме репликирате, че си пазя времето, в което съм живял и съм бил министър, ще ви кажа като по-стар и препатил: Срещу обстоятелствата не се рита, тъй като те рано или късно излизат. Именно тъй като ги не разрешават надали не, те ще рикушират като бумеранг всякога. Защо не можем да сме по-мъдри – ей това се запитвам.
– Добре, вие няма по какъв начин да не защитавате Живков, само че той въпреки всичко беше тоталитарен началник, няма по какъв начин да го отречете.
– Е, това е правилно, кой го отхвърля. Изборите тогава носеха подобен темперамент. Нямаше за кого различен да гласуваш, не беше демократична базата, върху която се изграждаше България – в смисъла на западната народна власт, с която живее света. Но от позиция за развиването на България – тук нямаше никакво дружество, което да създава машини. Ще ви опиша случай с министъра на машиностроенето Тончо Чакъров. Пращат го в наш цех, в който има стругове. Вижда един от служащите по какъв начин постоянно напуща струга и отива до прозореца, гледа на открито. Пита шефът какво прави и той му изяснява, че индивидът е пристигнал с кравата си, вързал я е за едно дърво и ревизира дали кравата не се е оплела. Ето по този начин стартира българската промишленост. И би трябвало да схванат някои хора, че сме почнали от нулата. Ако нищо не бяхме построили, нищо нямаше да има от България. За това се чудя по какъв начин доста хора не престават да приказват, че всичко тогава е било престъпно… Та ние вдигнахме страната на крайници и я доведохме измежду първите 30-40 народи! И друго ще ти кажа, благо момиче, запомни от мен: който споделя, че Живков не е имал въздействие, ще има доста здраве от мен. Той просто не знае защо става дума, а и е извънредно време да се спре с отрицанието и омразата.
– Защо Живков и Горбачов не можаха да се харесат?
– Той не одобри Горбачов още първоначално. Ще ви опиша нещо забавно. Отиваме за посещаване в Япония и първото ни кацане със самолета беше в един доста прекрасен дребен сибирски град. Разгледахме града, учебните заведения – във всяко от тях имаше гимнастически салон и плувен басейн. Седнахме на обяд, руснаците се бяха престарали – на масата имаше риба и еленско месо. Живков обаче, въпреки да не пиеше, изиска 50 грама водка. Те изпаднаха в суматоха, започнаха да търсят, само че след известно време се върнаха и се извиниха откровено, че нямат водка. Това се случи по времето на Горбачов, когато беше неразрешено да се пие.
– Живков няма по какъв начин да не е знаел за режима тогава…
– Знаеше, несъмнено, само че искаше да им се надсмее и им сподели в негов жанр: „ Ей, отлично бе, във великия Съюз на съветските социалистически републики да няма 50 грама за генералния секретар на Българска комунистическа партия! “ Когато обаче Горбачов пристигна в София, Живков ме предизвести, че би трябвало да го посрещнем двамата. Не желаех, само че той ме помоли, като в това време подреди на масата да има единствено безалкохолни напитки. И Горбачов като видя това, му сподели: „ Другарю Живков, аз зная какво сте споделили в Сибир. Но знайте, че ние приехме тази самодейност, тъй като в Русия доста се пие “. Тогава моя благосклонност се намеси: „ За да се избави Русия от алкохола, би трябвало да пиете български виновност. Можете ли да си визиите какво ще си помислят във всяко българско село, в случай че в Русия не желаят да пият българско вино? “. И след този диалог отвориха пазара за виното ни в Русия.
– Не се ли страхувахте да вършиме този номер с безалкохолните на Горбачов?
– Не, за мен беше доста значимо да възстановя доставките на коняк в Русия, ние продавахме там хиляди бутилки „ Слънчев бряг “ и „ Плиска “ и доста пари идваха в стопанската система ни. Освен това бях сигурен, че ще рапортуват на Горбачов какво е споделил Живков – въпреки всичко дълги години съм се занимавал с политика, не съм за подценяване. И по какъв начин няма да го каже! А Бай Тошо преднамерено попита за водката в Сибир, той не пиеше. Поне аз не съм го виждал. Ще ви кажа нещо, което знам – битката против алкохола не се води със забрани, а с просвета.
– Какво желаете да кажете, господин Христов?
– България пие? от виното, което пият във Франция. Но не можем да назовем французите пияници. Там има просвета на пиенето. България по образеца на Русия изкара един закон, с който забрани пиенето преди 18 ч. вечер– това беше някъде средата на 80-те години. Бях министър на търговията и на мен ми разпоредиха тази роля. Като отидох в Шопско да видя по какъв начин го извършват, видях следното. В 18 ч. имаше голяма опашка пред кръчмата, а вътре вместо по 50 грама, всеки вземаше по 150 грама и се напиваше. Глупава работа. Спомням си, че даже ме извикаха на едно съвещание на Политбюро, поради това, че някой в някакво кафене по пътя покрай Русе наливал коняк в чашите за кафе. Искаха да ме санкционират, че не съм предотвратил това. Ядосах се ужасно доста, теглих им една, и им заявих, че цивилизацията е претърпяла толкоз проблеми, че и това ще преживее. Не може човек да не пие едно пиво, а ние да търсим недостатък за това. Начо Папазов отишъл при Живков и му разказал по какъв начин съм реагирал. Живков се засмял, блъснал по масата и споделил: „ Ей, тоя Христо Христов е молодец (юнак). И анулира възбраната за алкохола след този скандал.
– Значи сте били непослушен. Но помните ли кой е предложил на Живков да забраним алкохола?
– Е по какъв начин кой, всичко идваше от Русия. Външният министър Петър Младенов, като се върна от едно посещаване там, ни сподели какво са създали съветските приятели и че би трябвало да ги последваме. Аз незабавно му скочих: „ Ти ли бе, Пешо, ще ми казваш това, ти ли, дето не може да те опазим от ракийката, водката и уискито! “
– Господин Христов, а какво мислите за днешната политика, за Бойко Борисов, който печели всички избори, в които взе участие през последните десетина години?
– Наблюдавам всичко, което се случва в българската политика. Не ми убягва нищо. Гледам го Борисов и за него изрично мога да кажа, че той напълно желае да наподобява на Тодор Живков. Бил съм при Живков в Бояна, когато Бойко му беше телохранител, и той участва на срещата ни. Мисля, че Борисов към този момент добре се оправя, само че България е доста комплицирана. Дори Фердинанд, когато е пристигнал тук, е рекъл: „ Абе доста дребна страна, а толкоз мъчно се ръководи. “
– Защо се ръководи мъчно?
– Заради хората, които живеят тук. Вижте какъв брой доста политици има, а никой не желае да одобри мнението на другия. Всеки дърпа към своята рогозка и счита, че той е прав. За политиката се желае бърза мисъл, доста информация и опция да се лавира. А това не е работа за всеки. Трябва да вземеш, в случай че желаете го наречете и по различен метод – да откраднеш нещо от другите. Защото може доста неща да се научат от тези, които са били преди теб.
– Някои загатват, че ГЕРБ и Българска социалистическа партия би трябвало да създадат дружно кабинет. Това добре ли ще е?
– За ГЕРБ може и да е добре, само че за Българска социалистическа партия – не. И запомнете – българите са умни хора, нищо че от време на време бъркат. Те гледат и преценят. Но който ги подцени, ще сбърка.
Нашият посетител
Христо Христов е роден през 1931 година в габровското село Яворец. Между 1971 и 1977 година е зам.-министър, а от 1977 до 1986 година – министър на външната търговия. След това три години ръководи цялата търговия, а в интервала 1989-1990 година е министър на външноикономическите връзки. 13 години е член на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ