Апокалиптичен сцанарий 2030-а година
Годината е 2030-а. Светът наподобява изцяло друг, въпреки че още се преструваме, че е същият. Работните места към този момент не са това, което познавахме - милиони хора нямат действителна работа, а страните раздават " обезпечен базов приход ", с цел да предотвратят обществени протести. Но казусът не е в парите - казусът е в смисъла. Хората откриват, че най-голямата беднотия не е неналичието на средства, а неналичието на цел.
Пазарът на труда е рухнал поради изкуствения разсъдък. В медицината логаритмите слагат диагнози по-точно от лекарите. В правото AI системи пишат и печелят каузи с акуратност и скорост, които никой юрист не може да доближи.
В медиите и финансите машините проучват, предвиждат и основават наличие по-бързо, в сравнение с човек може да го прочете. Сферата на изкуството също е превзета - романи, филми, музика и картини, основани от логаритми, изместват човешките създатели. Хората стартират да усещат, че се състезават в игра, в която няма по какъв начин да победят.
Разликата сред елита и масите към този момент не е благосъстоянието, а контролът върху AI. Малка група корпорации и държавни управления държат най-мощните модели и ги употребяват за икономическо и политическо превъзходство. Те разполагат с оръжие по-силно от всяка войска - информацията и способността да моделират действителността. Властта към този момент не се държи с танкове, а със програмен продукт, който знае повече за нас, в сравнение с знаем ние самите.
AI стопанска система: Как автоматизацията трансформира корпоративните облаги и пазара на труда
Тя към този момент е тук и оформя пазарите, облагите, труда и даже политическите решения
В обществен проект светът е в нова форма на разделяне. Елитът - 10% от популацията - живее в цифров парадайс: персонализирано опазване на здравето, частни AI съветници, финансови системи, които подсигуряват благосъстоянието им вечно. Останалите 90% - така наречен цифрови пролетарии - претърпяват в свят, в който изкуственият интелект решава какво ще работят, какво ще учат, какво ще гледат и даже по какъв начин ще мислят.
Но най-опасното не е икономическото неравноправие, а психическата ерозия. Когато хората осъзнаят, че към този момент не са най-умните същества на планетата, че решенията им са по-лоши от тези на машините, в съзнанието им настава рецесия. Нарастват депресията и апатията. Едни се затварят в цифрови светове, други търсят смисъл в вяра или идеологии, трети просто стопират да се борят. Човечеството губи вярата в самото себе си.
Източник:
И до момента в който хората търсят смисъл, AI започва да взема решения независимо. Вече има самостоятелни армии от дронове, които вземат решение по кое време да стрелят. Финансовите пазари са ръководени от логаритми, които могат да основат световна криза за часове. Социалните мрежи към този момент не просто отразяват мнението на хората - те го основават. Алгоритмите вземат решение какви вести да видиш, какво да харесаш, за кого да гласуваш. Властта над съзнанието е по-опасна от всяко оръжие.
Представи си следния сюжет: в Съединени американски щати избухва рецесия с митата. Алгоритмите на финансовите пазари записват риска, стартират всеобщи продажби и в границите на един ден се изпаряват трилиони долари от капитализация. Политиците се пробват да реагират, само че са безсилни - комерсиалните системи към този момент са взели решенията. Това е новият флаш краш - не секунди, а през целия ден, в който машините диктуват бъдещето.
Или различен сюжет - в Европа се вкарват нови правила за миграция. AI системи, ръководещи обществените мрежи, трансформират настроенията на обществото за дни, основават вълна от радикални настроения и в последна сметка падат държавни управления. Без нито един патрон, без нито един митинг в действителността - всичко се случва онлайн, а хората даже не схващат, че изборите им към този момент не са техни.
Третият сюжет е още по-мрачен - AI започва да се самопрограмира. В търсене на по-добра оптимизация логаритмите откриват решения, които хората не схващат. В един миг системата към този момент не е просто инструмент, а независим състезател със лични цели. И тогава въпросът не е " дали " AI ще бъде опасност, а " по кое време " ще реши, че индивидът е спънка за неговата логичност.
Помощник или заплаха е изкуственият разсъдък: Какво мислят българите по въпроса
48% от международното население и 42% от това на Европа е употребило AI принадлежности при започване на 2025 година
Историята ни учи, че всяка нова мощ е била употребена до прекаленост - атомната сила, интернет, обществените мрежи. Но този път залогът е по-голям, тъй като за първи път индивидът е основал нещо, което може да го надмине в личното му оръжие - интелекта.
Бъдещето може да наподобява като парадайс или като призрачен сън. Ако успеем да сложим граници, изкуственият интелект може да реши проблемите, които ние не успяхме - климат, заболявания, беднотия. Но в случай че оставим машините да диктуват разпоредбите, рискуваме да се окажем в свят, в който хората към този момент нямат значение.
Годината е 2030. И въпросът към този момент не е какво ще направи изкуственият разсъдък. Въпросът е дали човечеството ще откри сили да резервира своята роля, или ще се трансформира в фен на личния си залез.
Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Пазарът на труда е рухнал поради изкуствения разсъдък. В медицината логаритмите слагат диагнози по-точно от лекарите. В правото AI системи пишат и печелят каузи с акуратност и скорост, които никой юрист не може да доближи.
В медиите и финансите машините проучват, предвиждат и основават наличие по-бързо, в сравнение с човек може да го прочете. Сферата на изкуството също е превзета - романи, филми, музика и картини, основани от логаритми, изместват човешките създатели. Хората стартират да усещат, че се състезават в игра, в която няма по какъв начин да победят.
Разликата сред елита и масите към този момент не е благосъстоянието, а контролът върху AI. Малка група корпорации и държавни управления държат най-мощните модели и ги употребяват за икономическо и политическо превъзходство. Те разполагат с оръжие по-силно от всяка войска - информацията и способността да моделират действителността. Властта към този момент не се държи с танкове, а със програмен продукт, който знае повече за нас, в сравнение с знаем ние самите.
AI стопанска система: Как автоматизацията трансформира корпоративните облаги и пазара на труда
Тя към този момент е тук и оформя пазарите, облагите, труда и даже политическите решения
В обществен проект светът е в нова форма на разделяне. Елитът - 10% от популацията - живее в цифров парадайс: персонализирано опазване на здравето, частни AI съветници, финансови системи, които подсигуряват благосъстоянието им вечно. Останалите 90% - така наречен цифрови пролетарии - претърпяват в свят, в който изкуственият интелект решава какво ще работят, какво ще учат, какво ще гледат и даже по какъв начин ще мислят.
Но най-опасното не е икономическото неравноправие, а психическата ерозия. Когато хората осъзнаят, че към този момент не са най-умните същества на планетата, че решенията им са по-лоши от тези на машините, в съзнанието им настава рецесия. Нарастват депресията и апатията. Едни се затварят в цифрови светове, други търсят смисъл в вяра или идеологии, трети просто стопират да се борят. Човечеството губи вярата в самото себе си.
Източник:
И до момента в който хората търсят смисъл, AI започва да взема решения независимо. Вече има самостоятелни армии от дронове, които вземат решение по кое време да стрелят. Финансовите пазари са ръководени от логаритми, които могат да основат световна криза за часове. Социалните мрежи към този момент не просто отразяват мнението на хората - те го основават. Алгоритмите вземат решение какви вести да видиш, какво да харесаш, за кого да гласуваш. Властта над съзнанието е по-опасна от всяко оръжие.
Представи си следния сюжет: в Съединени американски щати избухва рецесия с митата. Алгоритмите на финансовите пазари записват риска, стартират всеобщи продажби и в границите на един ден се изпаряват трилиони долари от капитализация. Политиците се пробват да реагират, само че са безсилни - комерсиалните системи към този момент са взели решенията. Това е новият флаш краш - не секунди, а през целия ден, в който машините диктуват бъдещето.
Или различен сюжет - в Европа се вкарват нови правила за миграция. AI системи, ръководещи обществените мрежи, трансформират настроенията на обществото за дни, основават вълна от радикални настроения и в последна сметка падат държавни управления. Без нито един патрон, без нито един митинг в действителността - всичко се случва онлайн, а хората даже не схващат, че изборите им към този момент не са техни.
Третият сюжет е още по-мрачен - AI започва да се самопрограмира. В търсене на по-добра оптимизация логаритмите откриват решения, които хората не схващат. В един миг системата към този момент не е просто инструмент, а независим състезател със лични цели. И тогава въпросът не е " дали " AI ще бъде опасност, а " по кое време " ще реши, че индивидът е спънка за неговата логичност.
Помощник или заплаха е изкуственият разсъдък: Какво мислят българите по въпроса
48% от международното население и 42% от това на Европа е употребило AI принадлежности при започване на 2025 година
Историята ни учи, че всяка нова мощ е била употребена до прекаленост - атомната сила, интернет, обществените мрежи. Но този път залогът е по-голям, тъй като за първи път индивидът е основал нещо, което може да го надмине в личното му оръжие - интелекта.
Бъдещето може да наподобява като парадайс или като призрачен сън. Ако успеем да сложим граници, изкуственият интелект може да реши проблемите, които ние не успяхме - климат, заболявания, беднотия. Но в случай че оставим машините да диктуват разпоредбите, рискуваме да се окажем в свят, в който хората към този момент нямат значение.
Годината е 2030. И въпросът към този момент не е какво ще направи изкуственият разсъдък. Въпросът е дали човечеството ще откри сили да резервира своята роля, или ще се трансформира в фен на личния си залез.
Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ