Годината е 2016 г – за първи път белгийският фотограф

Годината е 2016 г – за първи път белгийският фотограф Александър Думарей идва в България, с цел да снима архитектурата и да види страната. Вместо на красиви здания, той се натъква на изоставени учебни заведения .

Изложба на белгийски фотограф въодушевява архитектурния павилион във Венеция, който показва страната ни тази година.

Снимка: Александър Думарей

„ Тогава в действителност снимах единствено едно учебно заведение. Това не беше проектът, по-късно прерасна в подобен. Когато влязох вътре, с цел да фотографирам, аз си спомних за мен и моите години в учебно заведение, само че има и нещо друго – влизайки вътре, аз осъзнах какъв брой огромен е казусът. Селата и градовете са празни. Това е първото нещо, което виждаш “, споделя Думарей.

Така се ражда и концепцията посредством своите фотоси, да насочи вниманието на хората към казуса с обезлюдяването в дребните население места. За шест следващи години снима стотици порутени учебни заведения из цялата страна.

Снимка: Александър Думарей

„ Нещото, което желая да покажа посредством моите фотоси на света е, че  това е действителността, това се случва на всички места, само че в България се случва много по-бързо, в сравнение с в другите страни. Разговарял съм с някои кметове на селата и те споделят, че няма деца, тъй като хората отиват към огромните градове или емигрират в търсене на по-добра работа “, споделя фотографът.

Снимка: Александър Думарей

Едно от местата, които улавя обективът на  Александър Думарей, се намира в село Райово, покрай Самоков.

Като видях толкоз дребни хора – изпълни ми се душата. Приятелчетата – това са за мен майки и татковци, тъй като за моите и да думам… няма смисъл, споделя той

„ Това учебно заведение стартира да действа през 1932 година, само че затваря порти през 2002 година Днес то тъне в съсипия, тъй като няма възпитаници, които да го посещават и няма кой да го поддържа. В него ни посреща 87-годишната Славка Балабанова. Посвещава живота си на географията и преподаването. Днес обаче с носталгия си спомня за годините, прекарани в учебно заведение „ Отец Паисий “.

„ 18 години шеф бях в това учебно заведение, доста го обичах. С огромно предпочитание станах шеф, тъй като усещах, че човек би трябвало същински да обича специалността, същински да обича родното си място, с цел да резервира учебното заведение такова, каквото е, да излязат положителни възпитаници, възпитани, подготвени добре, с цел да се влеят сполучливо в живота “, спомня си Славка Балабанова.

На прага сред ученическия и студентския живот те избират да оказват помощ

В учебно заведение „ Отец Паисий “ има единствено мемоари, които Славка Балабанова събира и подарява на локалното читалище, с цел да може „ старите да си спомнят, а младите да знаят, че и в Райово в миналото е имало учителство “.