Годината е 2008. В края на месец септември в Борисовата

Годината е 2008. В края на месец септември в Борисовата градина в София до гибел е пребит и удушен Михаил Стоянов - 25-годишен студент по медицина. Виновниците са известни - Радослав Кирчев (по това време на ненавършени 18 г.) и Александър Георгиев (по това време на 20 г.). Престъплението било осъществено, тъй като Михаил “приличал на хомосексуалист”, а двамата младежи взели участие в група, която " разчиствала " Борисовата градина от гейове. Върховният касационен съд удостовери виновността на двамата, само че понижи присъдите им - от 15 на 10 и от 6 на 4.5 години отнемане от независимост.

В Наказателния кодекс не попада закононарушение, осъществено по хомофобски подбуди. България е една от дребното държави-членки на Европейския съюз, в които закононарушенията от ненавист въз основа на половата ориентировка на жертвата, половата еднаквост или изражението на пола не са приети в закона и не се преследват дейно.

Скандалът с Расате провокира мощна социална реакция. Имаше и митинги в отбрана на хората с друга полова ориентировка. Случилото се също така накара институциите да проработят ненадейно бързо - прокуратурата изиска събаряне на имунитета на Расате, а Централната изборна комисия излезе с решение малко по-късно. Ден по-късно, макар несполучливи опити от страна на прокуратурата да притегли Расате като обвинен с призовка, кандидат-президентът бе задържан пред постройката на Българската национална телевизия. Освен всичко това обаче на масата бе подложен таман този спор за измененията в Наказателния кодекс.

Повдигнатите на Расате обвинявания са за закононарушение от общ темперамент по член 325 от Наказателния кодекс. Той се отнася до безчинство. Посочва се, че е нападнато публично място, офис на организация. Според адв. Денис Иванова казусът в тази ситуация е, че на никое място не се загатва, че е разрушеното пространство е ЛГБТИ център. Проблемът е многопластов.

“Престъпленията, които се правят против ЛГБТИ групата, са закононарушения с по-висока социална заплаха. Причината - те не таргетират един съответен човек, а цяла група. Нападението цели всяване на боязън в тази група и заради тази причина всички интернационалните рекомендации приказват за повишената социална заплаха на този вид закононарушения. Нашият Наказателен кодекс в настоящия си тип не дава отговор нито на интернационалните условия, нито на повишената социална заплаха. Не разпознава хомофобски и трансфобски претекстове и в доста от случаите не можем да се позовем на безчинство. Има процедура на Върховен касационен съд, в който съдът споделя - да, убийството е осъществено по хомофобски подбуди и не съставлява ликвидиране от хулигански подбуди. Върховен касационен съд понижава присъдите на убийците, тъй като не може да приложи квалифицираното по-тежко наказване. Това основава поредност от проблеми. Държавата в лицето на проверяващите органи въобще не може да разпознае претекстът “сексуална ориентировка и полова идентичност”, показва още адв. Иванова пред ФрогНюз.

Нужна е смяна в Наказателния кодекс в член 162 и 163 в Наказателен кодекс, където да бъдат прибавени полова ориентировка и половата еднаквост и да бъдат поставени като квалифицирани сформира “сексуална ориентировка и полова идентичност” в поредност от закононарушения. Това няма да докара със себе си промени и в други закони, отнасящи се да вземем за пример до гражданското законодателство.

Според Иванова решението на Конституционния съд, който пояснява понятието “пол” в Конституцията, също няма да попречи на нещо сходно.

Джесика Вълчева