Годината е 1985-та и европейската икономика изглежда изнемогваща - и

Годината е 1985-та и европейската стопанска система наподобява изнемогваща - и под блокада. Нейният високотехнологичен бранш изостава, до момента в който индустриалните сили на Съединени американски щати и Азия се радват на напредък. За бизнеса даже най-простото напредване на артикули в границите на Европа постоянно означва бюрократичен призрачен сън.

„ Прекалено оптимистично ли е да обявим решение за унищожаване на всички граници в Европа - и да го осъществяваме? “ пита тогава един от европейските водачи.

„ Тези, които нямат оферти, скоро биват забравени или изпадат в пренебрежение. А тези, които нямат средства да изпълнят упоритостите си, бързо се трансформират в придружители на останалите. “

Въпросният политик е Жак Делор. От неговата Европейска комисия се ражда концепцията за единния пазар - най-голямата интегрирана трансгранична стопанска система в света, обхващаща 450 млн. консуматори.

Но 40 години по-късно планът не е оправдал упоритостите на Делор, Маргарет Тачър и поколението, което го сътвори, написа Financial Times.

Макар доста бариери пред придвижването на артикули да са отстранени до 1992 година, те остават съвсем непреодолими - в областта на услугите, капитала и част от трудовата подвижност. Както предизвестява Делор, европейската стопанска система „ изостава след другите “.

Пречките пред вътрешноевропейската търговия се равняват на 100% тарифен еквивалент при услугите и 65% при стоките, сочат данни на Европейската централна банка. Толкова заплетени са защитните регулации, че даже хлебопроизводството страда. FT дава образец, по какъв начин „ в границите на към 25 години Германия е признала дипломата единствено на един френски пекар като равностойна на немския Meisterbrief - условие, без което той няма право да отвори пекарна в страната. “

Единният пазар остава политически знак за Европейски Съюз, само че силата и инерцията му от дълго време са изчезнали.

Кой умъртви фантазията за обединен пазар?

„ Разполагаме с голям запас от напредък тъкмо когато е необходим за зеления преход, дигитализацията, защитата и застаряващото население “, споделя пред FT Паскал Лами, някогашен еврокомисар по търговията и шеф на кабинета на Делор.

„ Много следва да се направи. Ясно е, че сме били прекомерно мудни. “

Предупрежденията стават все по-силни. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард предишния месец прикани европейските водачи да поправят „ години на безучастие “ и да преструктурират стопанската система на блока, „ която е ориентирана към свят, който последователно изчезва “.

През предходната година нейният предходник Марио Драги разгласява стряскащ отчет за фрагментацията в Европа, която има „ резултат на доминото “ върху конкурентоспособността. Високорастящи компании напущат, вложенията понижават, финансовите пазари на Европа буксуват.

Лидерите на Европейски Съюз дадоха обещание промени, с цел да преодолеят продуктивната бездна по отношение на Съединени американски щати. Комисията на Урсула фон дер Лайен показа тактика за единния пазар това лято и даде обещание „ пътна карта “ до края на годината.

Но, както споделят чиновници в Брюксел, и тази пътна карта е блокирана в борби за власт, национални червени линии и същата липса на решителност, която задушава промените от десетилетия.

Как Европа загуби импулса

Над всичко стои неспособността на Европейски Съюз да възпроизведе възприятието за целенасоченост от средата на 80-те - епохата на Делор.

Още шест месеца след встъпването си в служба Делор разполага с подробен проект, направен от английския комисар Артър Кокфийлд, и с поддръжката на страните — макар английската опозиция против разширението на гласуването с квалифицирано болшинство. Проектът влиза в закон единствено година по-късно, с краен период: „ Цел 1992 “.

Но действителността е, че единният пазар обхвана единствено стоките. Услугите - тогава и още повече през днешния ден - са по-голямата част от стопанската система.

Откриването на пазарите за телекомуникации и енергетика е възприето като посягане против националния суверенитет и е отсрочено.

По това време основните фигури в плана са двама еврокомисари - Паскал Лами и нидерландецът Фриц Болкенщайн. Лами упреква точно Болкенщайн за политическия неуспех на първия опит за либерализиране на услугите.

Проектът е разрешавал на фирмите да оферират услуги в друга страна съгласно разпоредбите на крайната страна. Това провокира стихия - в няколко страни се появява обликът на „ полския водопроводчик “, който подбива локалните заплати. В последна сметка директивата беше мощно разводнена през 2006 година и от този момент прогрес съвсем няма.

„ Политиката не беше добре приготвена. Това остави рана, която се лекува доста постепенно “, споделя Лами.

Националният нарцисизъм и „ триъгълникът на лицемерието “

Марио Монти, еврокомисар по вътрешния пазар от 1995 до 1999 година, упреква „ икономическия шовинизъм “ и загубата на доверие в пазара след финансовата рецесия. Така се появява и разказаният от него „ триъгълник на лицемерието “.
Getty Images - 6.09.2024 година | Марио Монти, комисар по вътрешния пазар от 1995 до 1999 година, упреква „ икономическия шовинизъм “ за забавянето на плана
Бизнесът и националните държавни управления обществено упрекват Брюксел, че не съумява да придвижи интеграцията напред, само че в реалност точно те държат бариерите в действие, тъй като не желаят конкуренция на личните си пазари.

Европейската комисия, усещайки натиска и обвиняванията, последователно се трансформира в по-предпазлив и колеблив орган, който заобикаля да постанова пълноценно общите правила.

А фирмите, които публично поддържат по-отворен и интегриран пазар, импровизирано лобират пред личните си държавни управления за защита, която да ги пази от „ ветровете на свободната конкуренция “. Така процесът се самозахранва и интеграцията буксува.

Показателен образец е блокирането на планувана банкова консолидация в Европа - Германия и Италия стопират покупко-продажби за обединение сред огромни кредитни институции, които биха основали по-конкурентни трансгранични групи. Вместо това двете столици пазят личните си национални първенци, демонстрирайки по какъв начин икономическият шовинизъм подкопава интеграцията на финансовия бранш.

Най-големият проблем: Германия

Като най-голяма стопанска система Германия носи особена отговорност за застоя. Страната исторически няма преимущество в услугите и се опасява от конкуренция.

„ В дълготраен проект Германия също би спечелила от по-дълбоки финансови и услуги пазари, само че краткосрочно това значи конкуренция и разбъркване “, споделя пред FT Сандер Тордоар, основен икономист в Centre for European Reform (лондонски мозъчен концерн, фокусиран върху европейските политики).

Нов отчет на МВФ сочи, че огромни стопански центрове в Европа не доближават капацитета си точно поради комерсиалните бариери. Премахването им може да вдигне продуктивността на чиновник с над 20%.

Но Европа страда освен от неналичието на дълбоки финансови пазари — и самата подвижност на труда е лимитирана. Според МВФ миграцията сред страни в Европейски Съюз е към осем пъти по-скъпа от придвижването сред американските щати, поради разлики в пенсионните системи, лицензирането на специалностите и пречките пред признаването на квалификации.

Инвестициите в технологии в Съединени американски щати, водени от „ Великолепната седморка “, към този момент надвишават половината от целия бюджет за научноизследователска активност в Европейски Съюз. Причината е елементарна - Европа не съумява да обезпечи задоволително рисков капитал за мащабиране на нови компании, а множеството регулаторни и пазарни бариери вършат растежа доста по-лесен оттатък Атлантика.

Има ли излаз?

Една от концепциите, която набира поддръжка в Брюксел, е обособени групи страни да напредват сами - така наречен „ коалиция на искащите “. Испанският министър на стопанската система Карлос Куерпо поддържа модела, съгласно който страни, подготвени за по-дълбока интеграция, могат да напредват без да чакат целия блок.

Така останалите биха били под напън да се причислят, с цел да не останат отвън ядрото на растежа.

Съществува и надалеч по-смела идея, дефинирана от икономистите Луис Гарикано (бивш евродепутат и професор по икономика), Бенгт Холмстрьом (носител на Нобелова премия, MIT) и Никола Пти (професор по право и конкуренция в Европейския академични институт). Тримата оферират Европейски Съюз да употребява напълно своите „ федерални “ пълномощия в региона на икономическата интеграция - без смяна на контракта - като вкара единна регулация, общи търговски съдилища и унищожаване на националните вариации в разпоредбите.

„ Европейски Съюз не се нуждае от нов контракт или нови пълномощия “, пишат те.

„ Нуждае се единствено от едно: пореден, целеустремен фокус върху икономическия разцвет. “