The Sunday Times: Алексей Навални заслужава Нобелова награда за мир
Годината е 1975. Тогава Владимир Путин се причислява към Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а Андрей Сахаров получава Нобеловата премия за мир. Година по-късно най-известният руски отстъпник е разгласен за “вътрешен зложелател №1 ” от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Най-яркият критик на Путин - Алексей Навални, заслужава същото.
Андрей Сахаров изиграва своята основна роля в създаването на руската атомна бомба. Заради това той получава и невиждан брой награди, включително и три оценки “Герой на социалистическия труд”. Получава и четири ордена на Ленин, Сталинска премия и Ленинска премия за 1956 година
Към 1975 година обаче се трансформира в един от главните критици против Съюз на съветските социалистически републики. Сахаров се опълчва на разпространяването на нуклеарното оръжие. Настоява и за демократизация и написа редица изказвания в отбрана на политически пандизчии.
“Свободата на мисълта е единствената гаранция против заразяване на хората с всеобщи легенди, които в ръцете на подли лицемерни демагози могат елементарно да се трансфорат в кървава тирания “, написа той.
Нобеловият комитет го дефинира като “говорител на съвестта на човечеството”.
През идващите 14 година Сахаров се трансформира във зложелател №1 на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Жестоко преследван през идващите години като дефинитивно е задържан през 1980 година Осъден е на пет години заточение в затворения град Горки. Там афишира и гладни стачки, като е хранен принудително.
Репутацията му обаче нараства, а това мощно тормози Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Западът на всеослушание продължава да се възхищава на фигурата му и през 1977 година президентът Джими Картър му написа отворено писмо за поддръжка. На негово име е наименуван метеорит, след което е сниман филмът “Сахаров” с присъединяване на Джейсън Робардс.
С набирането на скорост на перестройката през 1986 година Михаил Горбачов най-сетне звъни на Сахаров и му разрешава да се върне в Москва. По това време известността на дисидента е непосредствена политическа опасност за Кремъл.
През 1988 година Европейският парламент взима решение да учреди премия на негово име, която се присъжда за независимост на мисълта и се връчва годишно за принос в отбрана правата на индивида. Първият отличен е Нелсън Мандела. През 2020 година носители на премията се трансформират лицата от опозицията в Беларус.
Андрей Сахаров умира през 1989 година, когато Съветският съюз е пред своя разпад.
Като млад шпионин Путин следи възхода на моралния престиж на Сахаров и бруталните опити на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да го сдържа. Сега съветският президент се пробва да потисне различен опозиционер - Алексей Навални. След като претърпя отравянето, за което упреква хората на Путин, Навални влезе в пандиза и в този момент беше наказан на две години и осем месеца затвор. Арестът и процесът му провокираха митинги в цяла Русия, по време на които полицията задържа общо към 11 000 души.
Путин обаче позволява същите неточности като своите прародители от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - вместо да отстрани Навални и да укрепи режима, съветският президент трансформира “вътрешен зложелател №1” в интернационален знак на опозиция против репресиите. Много руснаци го пазят и не тъй като Навални е част от опозицията, а тъй като са ужасени от метода, по който управляващите се отнасят с него.
Путин се опасява и от Сахаров, и от Навални. Лауреатът на Нобелова премия за мир рядко се загатва на публични церемонии и в учебните учебници има доста малко информация за неговото завещание. Организациите, които разпространяват правилата на Сахаров в Русия, са атакувани и включени в описите на “чуждестранните сътрудници “.
Десетилетия по-късно Кремъл е пред същата алтернатива. Ако Москва разреши на Навални да излезе на независимост в този момент, той ще трансформира възходящата си известност в действителна политическа мощ. Въпреки това, задържането на Навални в пандиза и подстрекаването на полицията против неговите последователи бързо ще трансформира Навални в основен вътрешен и интернационален знак на държавното подтисничество.
Историята се повтаря. Дългът на Запада е да направи същото, както в епохата на Сахаров.
Превод и редакция: Юлиян Марков, организация Фокус
Андрей Сахаров изиграва своята основна роля в създаването на руската атомна бомба. Заради това той получава и невиждан брой награди, включително и три оценки “Герой на социалистическия труд”. Получава и четири ордена на Ленин, Сталинска премия и Ленинска премия за 1956 година
Към 1975 година обаче се трансформира в един от главните критици против Съюз на съветските социалистически републики. Сахаров се опълчва на разпространяването на нуклеарното оръжие. Настоява и за демократизация и написа редица изказвания в отбрана на политически пандизчии.
“Свободата на мисълта е единствената гаранция против заразяване на хората с всеобщи легенди, които в ръцете на подли лицемерни демагози могат елементарно да се трансфорат в кървава тирания “, написа той.
Нобеловият комитет го дефинира като “говорител на съвестта на човечеството”.
През идващите 14 година Сахаров се трансформира във зложелател №1 на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Жестоко преследван през идващите години като дефинитивно е задържан през 1980 година Осъден е на пет години заточение в затворения град Горки. Там афишира и гладни стачки, като е хранен принудително.
Репутацията му обаче нараства, а това мощно тормози Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Западът на всеослушание продължава да се възхищава на фигурата му и през 1977 година президентът Джими Картър му написа отворено писмо за поддръжка. На негово име е наименуван метеорит, след което е сниман филмът “Сахаров” с присъединяване на Джейсън Робардс.
С набирането на скорост на перестройката през 1986 година Михаил Горбачов най-сетне звъни на Сахаров и му разрешава да се върне в Москва. По това време известността на дисидента е непосредствена политическа опасност за Кремъл.
През 1988 година Европейският парламент взима решение да учреди премия на негово име, която се присъжда за независимост на мисълта и се връчва годишно за принос в отбрана правата на индивида. Първият отличен е Нелсън Мандела. През 2020 година носители на премията се трансформират лицата от опозицията в Беларус.
Андрей Сахаров умира през 1989 година, когато Съветският съюз е пред своя разпад.
Като млад шпионин Путин следи възхода на моралния престиж на Сахаров и бруталните опити на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да го сдържа. Сега съветският президент се пробва да потисне различен опозиционер - Алексей Навални. След като претърпя отравянето, за което упреква хората на Путин, Навални влезе в пандиза и в този момент беше наказан на две години и осем месеца затвор. Арестът и процесът му провокираха митинги в цяла Русия, по време на които полицията задържа общо към 11 000 души.
Путин обаче позволява същите неточности като своите прародители от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - вместо да отстрани Навални и да укрепи режима, съветският президент трансформира “вътрешен зложелател №1” в интернационален знак на опозиция против репресиите. Много руснаци го пазят и не тъй като Навални е част от опозицията, а тъй като са ужасени от метода, по който управляващите се отнасят с него.
Путин се опасява и от Сахаров, и от Навални. Лауреатът на Нобелова премия за мир рядко се загатва на публични церемонии и в учебните учебници има доста малко информация за неговото завещание. Организациите, които разпространяват правилата на Сахаров в Русия, са атакувани и включени в описите на “чуждестранните сътрудници “.
Десетилетия по-късно Кремъл е пред същата алтернатива. Ако Москва разреши на Навални да излезе на независимост в този момент, той ще трансформира възходящата си известност в действителна политическа мощ. Въпреки това, задържането на Навални в пандиза и подстрекаването на полицията против неговите последователи бързо ще трансформира Навални в основен вътрешен и интернационален знак на държавното подтисничество.
Историята се повтаря. Дългът на Запада е да направи същото, както в епохата на Сахаров.
Превод и редакция: Юлиян Марков, организация Фокус
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ