Малкият италиански град, в който се пие както в Древен Рим и Гърция
Годината била 1370 и даже блещукащите канали на Венеция не донесли наслада на Франческо Петрарка. През последните две десетилетия световноизвестният академик и стихотворец обиколил Италия надлъж и простор. Но с всяка минала година той съзнавал, че бил почнал да се отдръпва от ден на ден от обществения живот, пробвайки се да избяга от „ незнанието “ на възрастта си.
Francesco Petrarca was crowned as poet in 1341 on the Capitoline Hill, [his portrait at the Uffizi].
— Milestone Rome (@MilestoneRome)
„ Бягам от града като заточеник и предпочитам да пребивавам в уединението на малко селце, в хубава дребна къща… където извозвам дните си изцяло спокоен, надалеч от паниката, шума, домакинската работа, непрестанно четене и писане “, написа той.
Пътувайки на запад от венецианския бряг в търсене на този неосезаем парадайс, Петрарка видял формите на Еуганските хълмове, издигащи се над необятната низина в долината на река По. Сгушено в сърцето им, той намерил своя парадайс: дребното селце Аркуа.
Аркуа Петрарка, както след това е преименуван, към момента е малко градче с едвам 2000 поданици – „ меко, безшумно селце… в сянката на зелените хълмове “, в случай че цитираме лорд Байрон, който посетил града в една от своите обиколки. Неговите средновековни каменни къщи вършат вълнуващо изкачването от църквата Санта Мария Асунта от XI-ти век, където гордо е изложена гробницата на Петрарка, до неговата вила с стенописи, която е заобиколена от цъфтящи овощни дървета напролет.
Bologna I liked, rather much. It too lacked the b.c. heritage. Roma! It's an archeological site allover. So cool.
Petrarch's tomb
— Totti Truman Taylor (@TottiTT)
Къщата и гробницата на Петрарка остават главната прелест на това градче, на към 30 километра южно от университетския град Падуа, чиито поданици идват да се насладят на пейзажа, измежду който Петрарка най-сетне намерил своя мир. Но локалните поданици знаят, че пейзажът крие и второ, по-малко известно богатство, което Петрарка без подозрение би харесал - извънредно прелестният giuggiole или италианският плод хинап.
Малък, с форма на маслина или от време на време кръговиден, с твърда костилка и зелена и кафява осанка, хинапът е плод с доста усети. Прилича на свежа, твърда, дървесна ябълка, само че зрее от лозите. Плодът придобива сладостен, комплициран темперамент, който придава усета си на обичан тип локален алкохол: brodo di giuggiole или бульон от хинап.
Discover what you will find in 's House at
— My Corner of Italy (@mycornerofitaly)
Обичан измежду елита още от времето на Петрарка, бульонът от хинап в миналото бил толкоз прочут, че е породил идиом, записан за първи път през 1612 година: andare in brodo di giuggiole („ да отидеш в бульон от хинап “) – което значи „ да живееш в положение на самодоволство “.
Днес обаче, след дълъг спад в развъждането на хинап, този емблематичен алкохол е съвсем пропуснат от множеството италианци - като се изключи жителите на този дребен град на хълма. От 80-те години на предишния век дребна група бизнесмени почнали да работят в посока на това да трансфорат brodo di giuggiole в една от най-ексклузивните алкохолни питиета в света и да възстановят хинапа като незабравимия усет от обичания град на Петрарка.
В Монселиче, град малко отвън долината на река По, работи Алесандро Калегаро, правоприемник на дребен фамилен фермерски бизнес, който работи за съживяването на античното кулинарно завещание на Аркуа и неговите плодове.
Old like planting lucky trees in their residential courtyard, one of the most popular of which is the jujube tree. Residents watch the beautiful jujube blossom in spring, enjoy the cool shade under jujube tree in summer, and eat the tasty jujube fruit in autumn.
— Stories Of Beijing (@StoryOfBeijing)
Бизнесът на Калегаро е прочут с експериментирането си с необикновени и от дълго време забравени усети. Сред неговите артикули са пикантни сосове, направени от зелени диви макове; гроздов пудинг, създаден по маниера на венецианските селяни; и екстракти, получени от пелин по рецепта, употребена от Карл Велики.
„ Опитваме се да помогнем на хората да усетят усетите на предишното, макар че това не е елементарно да се направи “, ми сподели той. Той добави, че хинапът се е трансформирал в „ пропуснат плод “, а неговият ликьор е друга антична примес, която се нуждае от експертно възобновяване.
Дървото хинап е донесено за първи път в Италия по време на ръководството на първия римски император Август от бойци, завърнали се от Сирия. Легендата споделя, че точно от неговите бодливи клони бил изработен венецът на Исус Христос. За римляните дървото е било знак на тишината и шанса, употребявано за декорация на храмовете на богинята Пруденция.
„ Дори през днешния ден тук растението се свързва с добра прокоба “, сподели Калегаро. „ Традиционно къщите на фермерите имали дърво хинап покрай входната врата… за шанс. “
В Аркуа Петрарка към момента можете да намерите едно или две дървета пред „ съвсем всяка къща “, написа италианският академик Кристина Бигнами в къса история на любовта на града към хинапа. „ Много от екземплярите са на епохи и са доста огромни и затова играят значима роля в ландшафтно, историческо и културно отношение. “
Beautiful Medieval hamlet on Euganean Hills, Arquà Petrarca, one of the most beautiful in Italy, is a magic place where you can breathe history, beauty and poetry
Francesco Petrarca was crowned as poet in 1341 on the Capitoline Hill, [his portrait at the Uffizi].
— Milestone Rome (@MilestoneRome)
„ Бягам от града като заточеник и предпочитам да пребивавам в уединението на малко селце, в хубава дребна къща… където извозвам дните си изцяло спокоен, надалеч от паниката, шума, домакинската работа, непрестанно четене и писане “, написа той.
Пътувайки на запад от венецианския бряг в търсене на този неосезаем парадайс, Петрарка видял формите на Еуганските хълмове, издигащи се над необятната низина в долината на река По. Сгушено в сърцето им, той намерил своя парадайс: дребното селце Аркуа.
Аркуа Петрарка, както след това е преименуван, към момента е малко градче с едвам 2000 поданици – „ меко, безшумно селце… в сянката на зелените хълмове “, в случай че цитираме лорд Байрон, който посетил града в една от своите обиколки. Неговите средновековни каменни къщи вършат вълнуващо изкачването от църквата Санта Мария Асунта от XI-ти век, където гордо е изложена гробницата на Петрарка, до неговата вила с стенописи, която е заобиколена от цъфтящи овощни дървета напролет.
Bologna I liked, rather much. It too lacked the b.c. heritage. Roma! It's an archeological site allover. So cool.
Petrarch's tomb
— Totti Truman Taylor (@TottiTT)
Къщата и гробницата на Петрарка остават главната прелест на това градче, на към 30 километра южно от университетския град Падуа, чиито поданици идват да се насладят на пейзажа, измежду който Петрарка най-сетне намерил своя мир. Но локалните поданици знаят, че пейзажът крие и второ, по-малко известно богатство, което Петрарка без подозрение би харесал - извънредно прелестният giuggiole или италианският плод хинап.
Малък, с форма на маслина или от време на време кръговиден, с твърда костилка и зелена и кафява осанка, хинапът е плод с доста усети. Прилича на свежа, твърда, дървесна ябълка, само че зрее от лозите. Плодът придобива сладостен, комплициран темперамент, който придава усета си на обичан тип локален алкохол: brodo di giuggiole или бульон от хинап.
Discover what you will find in 's House at
— My Corner of Italy (@mycornerofitaly)
Обичан измежду елита още от времето на Петрарка, бульонът от хинап в миналото бил толкоз прочут, че е породил идиом, записан за първи път през 1612 година: andare in brodo di giuggiole („ да отидеш в бульон от хинап “) – което значи „ да живееш в положение на самодоволство “.
Днес обаче, след дълъг спад в развъждането на хинап, този емблематичен алкохол е съвсем пропуснат от множеството италианци - като се изключи жителите на този дребен град на хълма. От 80-те години на предишния век дребна група бизнесмени почнали да работят в посока на това да трансфорат brodo di giuggiole в една от най-ексклузивните алкохолни питиета в света и да възстановят хинапа като незабравимия усет от обичания град на Петрарка.
В Монселиче, град малко отвън долината на река По, работи Алесандро Калегаро, правоприемник на дребен фамилен фермерски бизнес, който работи за съживяването на античното кулинарно завещание на Аркуа и неговите плодове.
Old like planting lucky trees in their residential courtyard, one of the most popular of which is the jujube tree. Residents watch the beautiful jujube blossom in spring, enjoy the cool shade under jujube tree in summer, and eat the tasty jujube fruit in autumn.
— Stories Of Beijing (@StoryOfBeijing)
Бизнесът на Калегаро е прочут с експериментирането си с необикновени и от дълго време забравени усети. Сред неговите артикули са пикантни сосове, направени от зелени диви макове; гроздов пудинг, създаден по маниера на венецианските селяни; и екстракти, получени от пелин по рецепта, употребена от Карл Велики.
„ Опитваме се да помогнем на хората да усетят усетите на предишното, макар че това не е елементарно да се направи “, ми сподели той. Той добави, че хинапът се е трансформирал в „ пропуснат плод “, а неговият ликьор е друга антична примес, която се нуждае от експертно възобновяване.
Дървото хинап е донесено за първи път в Италия по време на ръководството на първия римски император Август от бойци, завърнали се от Сирия. Легендата споделя, че точно от неговите бодливи клони бил изработен венецът на Исус Христос. За римляните дървото е било знак на тишината и шанса, употребявано за декорация на храмовете на богинята Пруденция.
„ Дори през днешния ден тук растението се свързва с добра прокоба “, сподели Калегаро. „ Традиционно къщите на фермерите имали дърво хинап покрай входната врата… за шанс. “
В Аркуа Петрарка към момента можете да намерите едно или две дървета пред „ съвсем всяка къща “, написа италианският академик Кристина Бигнами в къса история на любовта на града към хинапа. „ Много от екземплярите са на епохи и са доста огромни и затова играят значима роля в ландшафтно, историческо и културно отношение. “
Beautiful Medieval hamlet on Euganean Hills, Arquà Petrarca, one of the most beautiful in Italy, is a magic place where you can breathe history, beauty and poetry
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ