Годината бе 1933. Съкратиха ме от работата, където и без

Годината бе 1933. Съкратиха ме от работата, където така и така не бях на непрекъснато място, тъй че към този момент не можех с нищо да допринеса за фамилния бюджет. Единствените ни приходи бяха парите, които мама докарваше като шиеше на други дами.

Тогава мама се разболя и няколко седмици не можеше да работи. От електрическата компания пристигнаха и ни прекъснаха тока, тъй като не си бяхме платили сметката. След това и газовата компания ни спря газта. Спряха ни и водата, единствено че от здравната работа ги накараха да ни я пуснат от хигиенно-санитарни съображения. Шкафовете у дома се опразниха напълно. Добре че имахме една зеленчукова градинка и си готвехме отгледаното в нея на огън, който палехме в задния двор.

Един ден дребната ми сестра доприпка у дома от учебно заведение и рече:

- Утре би трябвало да занесем в учебно заведение нещо за бедните.

Мама понечи да каже:

- Че има ли по-бедни от нас?

Но майка й, която по това време живееше при нас я дръпна за ръката и я спря, смръщила вежди.

- Ева - рече тя, - в случай че втълпиш в главата на детето мисълта, че е оскъдно, то цялостен живот ще си остане оскъдно. Имаме останал един буркан мармалад. Може да го занесе.

Баба откри отнякъде хартия и розова панделка и уви с тях последния ни буркан с мармалад. На другия ден сестра ми се запъти към учебно заведение гордо понесла своя „ подарък за бедните "

И постоянно по-късно, в случай че към нас възникнеше някакъв проблем, сестра ми естествено приемаше, че би трябвало да се включи в разрешаването му.

Едгар Бледсоу