Точка на замръзване. Защо корупцията в България остава скрита
Година на цялостна умереност на прокуратурата да проверява корупция по високите етажи на властта. Така съгласно фондация Антикорупционен фонд (АКФ) може да се заключи 2023 година
През тази една година антикорупционните институции в България не престават да работят като назначени от мощните на деня политици. Затова политическата корупция остава скрита и безнаказана. По значими следствия няма никакво развиване, а някои са и дефинитивно прекъснати.
Такива заключения прави АКФ в годишния си мониторингов, който изследва активността на държавните институции против корупцията по високите етажи на властта. Докладът, озаглавен „ Антикорупционни институции 2023: точка на заледяване “, беше показан във вторник.
Изводите в него идват на фона на обособени опити за смяна в правосъдната система от началото на 2023 година насам. През юни 2023 година от поста си тогавашният основен прокурор Иван Гешев, за който от години имаше догатки за политическа обязаност и нарушение на служебните отговорности.
Приеха се и законодателни промени, свързани с корупцията и правосъдната власт, в това число. Това се случи след пролетта на 2023 година, когато управляваше болшинство на „ Продължаваме промяната - Демократична България “ ( ПП-ДБ ), ГЕРБ и Движение за права и свободи .
Според създателите на отчета от АКФ обаче тези промени още не се ползват на процедура.
Докладът проучва по какъв начин са се развили 57 основни следствия за корупция в практиката на прокуратурата и на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество ( КПКОНПИ ) в границите на 2023 година Голяма част от тези следствия водят началото си още от 2014 година
Според създателите и правни специалисти в АКФ Андрей Янкулов и Даниела Пенева анализът на събитията от 2023 година демонстрира, че „ действителната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита, защото водените наказателни производства не отразяват същинското положение на корумпираност на обществения бранш “.
През годината няма влезнали в действие нови присъди по следените следствия.
Какво се случи в прокуратурата
Обвиненията на прокуратурата през 2023 година са с доста ниска степен на успеваемост. Все по-често се случва самото държавно обвиняване да приключи проблеми, по които работи, и те въобще да не стигнат до съда, споделят от АКФ. През 2023 година броят на прекратените от прокуратурата случаи в обсъжданите проблеми е 17 .
Сред тях да вземем за пример е наказателното произвеждане, формирано по сигнал за изнудване на хазартния предприемач Васил Божков против някогашния министър председател и водач на ГЕРБ Бойко Борисов , някогашния финансов министър в кабинета на Борисов Владислав Горанов и пиарката на ГЕРБ Севдалина Арнаудова . Разследването против тях през декември 2023 година заради липса на доказателства.
Твърденията на Божков, че сред 2017 и 2019 година е бил изнудван от тримата и им е в подкупи, сав корупция против висши политици. Те доведоха на Борисов, Горанов и Арнаудова през март 2022 година Няколко месеца по-късно съдът
Тенденцията прокуратурата да се въздържа да проверява корупционни практики е прекратена единствено един път през 2023 година Това се случва в доста къс интервал от няколко седмици през май и юни, към края на предварително прекратения мандат на Иван Гешев като основен прокурор.
Гешев от поста на 15 юни 2023 година До това се стигна, откакто ГЕРБ и Движение за права и свободи в хода на договарянията с ПП-ДБ за сформиране на постоянно държавно управление. Коалицията ПП-ДБ от дълго време настояваше за оставката на към този момент някогашния основен прокурор, само че до тогава ГЕРБ и Движение за права и свободи го подкрепяха.
Формален мотив за отстраняването на Гешев беше за „ политическия отпадък “, който би трябвало да бъде „ изметен “ от Народното събрание, отправена към партиите, които желаеха оставката му. В годините преди този момент имаше и за отстраняването на Гешев, свързани с догатки, че той е нарушил правосъдните си отговорности и е уронил престижа на правосъдната власт. Те.
По същото време Гешев и със заместника си Борислав Сарафов .
В седмиците преди окончателното премахване на Гешев „ прокуратурата се задейства скоростно и изборно против искащите промяната му, само че безрезултатно “, пишат създателите на отчета.
През този интервал Гешев задейства редица значими проблеми като „ Барселонагейт “ и „ Осемте джуджета “ и изиска имунитета на политически водачи,.
Т.нар. дело „ Барселонагейт “ е обвързвано, която е обект на инспекция за възможна скица за пране на пари. Испанските управляващи подозират връзка с Борисов, само че делото се бави с години.
Доклад на екип от прокурори сподели, че по „ Барселонагейт “ едвам след 15 май 2023 година, когато към този момент беше в ход спорът сред Гешев и ръководещото болшинство.
По това време Гешев задейства и проблема „ Осемте джуджета “, който доби известност още през 2020 година след следствие на АКФ във връзка изказванията на асансьорния производител Илия Златанов , че е станал жертва на. По неговите думи схемата е била осъществена от някогашния началник на столичното разследване Петьо Петров - Еврото , някогашната му жена Любена Павлова и някогашния началник на спецпрокуратурата Димитър Франтишек Петров.
Оказа се, че следствието по този случай, а прокуратурата не беше съобщавала никаква обществена информация за него чак до 2023 година, когато се засилва Гешев.
След отстраняването му като основен прокурор обаче развиването по тези проблеми още веднъж спря. Тогава постът беше ангажиран от заместника на Гешев Сарафов, който беше упрекнат от Любена Павлова като „ асистент “, замесен в проблема „ Осемте джуджета “. Сарафов даже има фотография дружно с Петьо Петров - Еврото.
Срещу него обаче нямаше действителни политически офанзиви от страна на тогавашното ръководещо болшинство. Затова и до края на 2023 година прокуратурата не помни за корупцията като тематика, пишат създателите от АКФ. Много наказателни производства, свързани директно или индиректно с политически фигури, са прекъснати или забравени. Това се случи с делото „ Барселонагейт “, което през октомври 2023 година
По този метод съгласно АКФ са проличали „ две лица “ на прокуратурата, която към свалянето на Гешев минава към политически стимулирана „ свръхактивност “, с цел да се върне след това към „ нормалното си умерено положение до точка на заледяване “.
Още един образец за това е отношението на прокуратурата към на глобен от Европейски Съюз и непосредствено обвързван с Кремъл съветски политик - Александър Бабаков . Документите сочат за нарушавания и секрети сделки с Русия към градежа на „ Турски поток “ в България. Според оценката на АКФ обаче прокуратурата на процедура е подминала тези доказателства.
Какво се промени в законите
Управляващото болшинство в предходното 49-о Народно заседание (ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС) одобри редица законодателни промени, свързани с битката с корупцията. Най-важните от тях са измененията в Конституцията, Наказателно-процесуалния кодекс ( Наказателно-процесуален кодекс ) и новия Закон за противопоставяне на корупцията .
Според АКФ обаче огромна част от тези промени са осъществени без ясна и всеобхватна идея и разбор на предстоящите резултати. Често до последния миг не е изцяло известно какви промени ще се одобряват. Въпреки това Андрей Янкулов ги дефинира като „ една дребна плаха крачка напред към модернизиране на системата на наказателно правораздаване “.
Все още обаче има доста място за усъвършенстване, тъй като не се стига до фактическото независимо използване на промените.
Това важи и за Закона за противопоставяне на корупцията, с който на КПКОНПИ. Създаде се нова антикорупционна комисия, обособена от тази, която ще се занимава с нелегално добитото имущество.
Нейното управление обаче не е определено. За втора поредна година комисията е с непопълнен личен състав, откогато Сотир Цацаров се отдръпна от председателския ѝ пост през март 2022 година
След измененията в Конституцията е належащо болшинство от 2/3 от гласовете в Народното събрание, с цел да се излъчи нов състав на антикорупционната комисия и тя да може да проработи.
Според създателите на отчета през 2023 година няма прогрес и в разглеждането на случаи на спор на ползи. Това към момента се прави най-вече официално. Даниела Пенева вижда в практиката на антикорупционната комисия „ липса на воля за обективно изобличаване на корупционното държание и санкциониране на причинителите “.
През тази една година антикорупционните институции в България не престават да работят като назначени от мощните на деня политици. Затова политическата корупция остава скрита и безнаказана. По значими следствия няма никакво развиване, а някои са и дефинитивно прекъснати.
Такива заключения прави АКФ в годишния си мониторингов, който изследва активността на държавните институции против корупцията по високите етажи на властта. Докладът, озаглавен „ Антикорупционни институции 2023: точка на заледяване “, беше показан във вторник.
Изводите в него идват на фона на обособени опити за смяна в правосъдната система от началото на 2023 година насам. През юни 2023 година от поста си тогавашният основен прокурор Иван Гешев, за който от години имаше догатки за политическа обязаност и нарушение на служебните отговорности.
Приеха се и законодателни промени, свързани с корупцията и правосъдната власт, в това число. Това се случи след пролетта на 2023 година, когато управляваше болшинство на „ Продължаваме промяната - Демократична България “ ( ПП-ДБ ), ГЕРБ и Движение за права и свободи .
Според създателите на отчета от АКФ обаче тези промени още не се ползват на процедура.
Докладът проучва по какъв начин са се развили 57 основни следствия за корупция в практиката на прокуратурата и на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество ( КПКОНПИ ) в границите на 2023 година Голяма част от тези следствия водят началото си още от 2014 година
Според създателите и правни специалисти в АКФ Андрей Янкулов и Даниела Пенева анализът на събитията от 2023 година демонстрира, че „ действителната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита, защото водените наказателни производства не отразяват същинското положение на корумпираност на обществения бранш “.
През годината няма влезнали в действие нови присъди по следените следствия.
Какво се случи в прокуратурата
Обвиненията на прокуратурата през 2023 година са с доста ниска степен на успеваемост. Все по-често се случва самото държавно обвиняване да приключи проблеми, по които работи, и те въобще да не стигнат до съда, споделят от АКФ. През 2023 година броят на прекратените от прокуратурата случаи в обсъжданите проблеми е 17 .
Сред тях да вземем за пример е наказателното произвеждане, формирано по сигнал за изнудване на хазартния предприемач Васил Божков против някогашния министър председател и водач на ГЕРБ Бойко Борисов , някогашния финансов министър в кабинета на Борисов Владислав Горанов и пиарката на ГЕРБ Севдалина Арнаудова . Разследването против тях през декември 2023 година заради липса на доказателства.
Твърденията на Божков, че сред 2017 и 2019 година е бил изнудван от тримата и им е в подкупи, сав корупция против висши политици. Те доведоха на Борисов, Горанов и Арнаудова през март 2022 година Няколко месеца по-късно съдът
Тенденцията прокуратурата да се въздържа да проверява корупционни практики е прекратена единствено един път през 2023 година Това се случва в доста къс интервал от няколко седмици през май и юни, към края на предварително прекратения мандат на Иван Гешев като основен прокурор.
Гешев от поста на 15 юни 2023 година До това се стигна, откакто ГЕРБ и Движение за права и свободи в хода на договарянията с ПП-ДБ за сформиране на постоянно държавно управление. Коалицията ПП-ДБ от дълго време настояваше за оставката на към този момент някогашния основен прокурор, само че до тогава ГЕРБ и Движение за права и свободи го подкрепяха.
Формален мотив за отстраняването на Гешев беше за „ политическия отпадък “, който би трябвало да бъде „ изметен “ от Народното събрание, отправена към партиите, които желаеха оставката му. В годините преди този момент имаше и за отстраняването на Гешев, свързани с догатки, че той е нарушил правосъдните си отговорности и е уронил престижа на правосъдната власт. Те.
По същото време Гешев и със заместника си Борислав Сарафов .
В седмиците преди окончателното премахване на Гешев „ прокуратурата се задейства скоростно и изборно против искащите промяната му, само че безрезултатно “, пишат създателите на отчета.
През този интервал Гешев задейства редица значими проблеми като „ Барселонагейт “ и „ Осемте джуджета “ и изиска имунитета на политически водачи,.
Т.нар. дело „ Барселонагейт “ е обвързвано, която е обект на инспекция за възможна скица за пране на пари. Испанските управляващи подозират връзка с Борисов, само че делото се бави с години.
Доклад на екип от прокурори сподели, че по „ Барселонагейт “ едвам след 15 май 2023 година, когато към този момент беше в ход спорът сред Гешев и ръководещото болшинство.
По това време Гешев задейства и проблема „ Осемте джуджета “, който доби известност още през 2020 година след следствие на АКФ във връзка изказванията на асансьорния производител Илия Златанов , че е станал жертва на. По неговите думи схемата е била осъществена от някогашния началник на столичното разследване Петьо Петров - Еврото , някогашната му жена Любена Павлова и някогашния началник на спецпрокуратурата Димитър Франтишек Петров.
Оказа се, че следствието по този случай, а прокуратурата не беше съобщавала никаква обществена информация за него чак до 2023 година, когато се засилва Гешев.
След отстраняването му като основен прокурор обаче развиването по тези проблеми още веднъж спря. Тогава постът беше ангажиран от заместника на Гешев Сарафов, който беше упрекнат от Любена Павлова като „ асистент “, замесен в проблема „ Осемте джуджета “. Сарафов даже има фотография дружно с Петьо Петров - Еврото.
Срещу него обаче нямаше действителни политически офанзиви от страна на тогавашното ръководещо болшинство. Затова и до края на 2023 година прокуратурата не помни за корупцията като тематика, пишат създателите от АКФ. Много наказателни производства, свързани директно или индиректно с политически фигури, са прекъснати или забравени. Това се случи с делото „ Барселонагейт “, което през октомври 2023 година
По този метод съгласно АКФ са проличали „ две лица “ на прокуратурата, която към свалянето на Гешев минава към политически стимулирана „ свръхактивност “, с цел да се върне след това към „ нормалното си умерено положение до точка на заледяване “.
Още един образец за това е отношението на прокуратурата към на глобен от Европейски Съюз и непосредствено обвързван с Кремъл съветски политик - Александър Бабаков . Документите сочат за нарушавания и секрети сделки с Русия към градежа на „ Турски поток “ в България. Според оценката на АКФ обаче прокуратурата на процедура е подминала тези доказателства.
Какво се промени в законите
Управляващото болшинство в предходното 49-о Народно заседание (ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС) одобри редица законодателни промени, свързани с битката с корупцията. Най-важните от тях са измененията в Конституцията, Наказателно-процесуалния кодекс ( Наказателно-процесуален кодекс ) и новия Закон за противопоставяне на корупцията .
Според АКФ обаче огромна част от тези промени са осъществени без ясна и всеобхватна идея и разбор на предстоящите резултати. Често до последния миг не е изцяло известно какви промени ще се одобряват. Въпреки това Андрей Янкулов ги дефинира като „ една дребна плаха крачка напред към модернизиране на системата на наказателно правораздаване “.
Все още обаче има доста място за усъвършенстване, тъй като не се стига до фактическото независимо използване на промените.
Това важи и за Закона за противопоставяне на корупцията, с който на КПКОНПИ. Създаде се нова антикорупционна комисия, обособена от тази, която ще се занимава с нелегално добитото имущество.
Нейното управление обаче не е определено. За втора поредна година комисията е с непопълнен личен състав, откогато Сотир Цацаров се отдръпна от председателския ѝ пост през март 2022 година
След измененията в Конституцията е належащо болшинство от 2/3 от гласовете в Народното събрание, с цел да се излъчи нов състав на антикорупционната комисия и тя да може да проработи.
Според създателите на отчета през 2023 година няма прогрес и в разглеждането на случаи на спор на ползи. Това към момента се прави най-вече официално. Даниела Пенева вижда в практиката на антикорупционната комисия „ липса на воля за обективно изобличаване на корупционното държание и санкциониране на причинителите “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ