Проф. Петър Стоянович: Българинът иска справедливост в малките дела
Година, която беше прекомерно динамична и преливаща от изненади. Достатъчно ли е това резюме, превъртайки 2024-та на бързи обороти? А какво ни чака?
Историкът проф. Петър Стоянович, журналистът Петьо Цеков и социологът и политически анализатор Първан Симеонов прибавят още линии с анализите и мненията си в предаването " Неделя 150 " на БНР.
" Влизаме в историята като страната, която най не може да си направи държавно управление и организира най-вече избори, само че какво неприятно има в това? По-демократично нещо от това да правиш избори надали можеш да намериш ", сподели Петьо Цеков и добави, че това, което вършим, " не е чак толкоз зле от позиция на демокрацията ":
" Притеснителното в този непрестанен развой на избори, които вършим, е, че политическата класа, която явно е в някаква тотална рецесия, не може да реализира някакъв консенсус по в действителност значимите тематики като бюджет и еврозона. Тази политическа класа няма воля даже за такива значими национални цели ".
Румен Радев би могъл радикално да промени този тупик, в който се намира страната, счита журналистът.
" Но пред президента има минимум два огромни казуса, които би трябвало да имаме поради. Първият е, че може да се намеси в процеса със лична партия едвам когато изтече неговият президентски мандат, а това е краят на 2026 година... Радев сега е на стадий, в който би могъл да се включи в играта от първа позиция, само че какво ще стане по-нататък, по какъв начин ще ръководи... ".
Според Първан Симеонов би трябвало да знаем какво имаме силите да променим и какво - не:
" При този човешки запас в България е неуместно да се мисли, че каквато и да било внезапна промяна може да отпуши някакви процеси. Няма по какъв начин аз да се причисля към всички тези, които злорадо разясняват конституционните промени, тъй като там най-малко имаше някаква визия, някаква политическа увереност, най-малко имаше мъдростта да се осъзнае, че ето - не можем да се победим, по тази причина ще би трябвало да седнем да се договаряме и нещо да измислим дружно. Да, не беше изключително сполучливо, само че възторженостти за всеки, който опитва, тъй като другото е оцеляване на българския политически терен ".
Той акцентира, че това, което ни се случва, се дължи на няколко обстоятелството, първият от които е този, че Бойко Борисов доста дълго остана на власт:
" Той направи по този начин, че поради престояването му на власт всичките му съперници се събраха в един лагер. Две-три години в България това беше ясният мандат - анти-Борисов, както и анти-Пеевски анти-Гешев. След това обаче се оказа, че тези анти-Борисов, които пристигнаха, не са изключително опитни. " Продължаваме промяната " са изпаднали в най-гадната обстановка - не да им се ядосват, а да им се смеят. В днешно време най-гадният метод да те събарят е да ти се смеят, а не да ти викат " Долу! ". Оказа се, че не са готови, евентуално ще имат време да помъдреят и така нататък Обаче тогава стартира войната в Украйна и пристигна различен мандат, този път външно натрапен - прозападно държавно управление. Сега с уталагането на войната и с зациклянето на това Борисов - анти-Борисов - няма явен мандат. Обществото не дава явен мандат и по тази причина България седи и се чуди накъде да потегли. Беше ясно статукво - смяна, изток - запад, а в този момент не е ясно кой е векторът. Гледано от горната страна, това е казусът на България сега, че няма ясна социална поръчка. Има въпреки всичко някаква опция за отпушване и тя е, в случай че Делян Пеевски продължи да пораства, той ще провокира по натурален път социална поръчка против себе си и тя се оглави от президента Румен Радев, който може да отпуши системата в България през собствен политически план ".
Голямото предизвикателство пред Радев е изкушението да прави не просто нова партия, а нова страна, счита Симеонов.
" Нашият народ е посърнал. Не може да се преучредява страна от народ, който не е въодушевен. Къде ще е вълната, на която да се преучреди? Ние ще преучредим страната на вълната на злорадството, няма смисъл от това, ще стане по-зле. Вярвам се, че Радев знае това. И това, което е разумно той да направи, е да направи в някакъв миг някаква форма на придвижване. И огромният въпрос пред това придвижване ще е дали ще има болшинство от раз, или - не. Още в този момент мога да предвидя, че социологията няма да може да планува нищо, тъй като това са така наречен експлоадирания ".
По думите на социолога в визиите на хората правосъдна промяна значи бързо правораздаване, а не промяна на основния прокурор.
Проф. Петър Стоянович добави, че " българинът желае правдивост в дребните каузи ":
" Той желае от даскала, от просветителната система да направи детето му сполучливо и да му даде някакъв подтик. От политиците българинът чака да му дадат подобен небосвод, най-много стопански и обществен, че да спре да се занимава с политика. Убеден съм, че чисто психически ние чакаме някой да ни отърве от това да би трябвало да се занимаваме с политика ".
Историкът проф. Петър Стоянович, журналистът Петьо Цеков и социологът и политически анализатор Първан Симеонов прибавят още линии с анализите и мненията си в предаването " Неделя 150 " на БНР.
" Влизаме в историята като страната, която най не може да си направи държавно управление и организира най-вече избори, само че какво неприятно има в това? По-демократично нещо от това да правиш избори надали можеш да намериш ", сподели Петьо Цеков и добави, че това, което вършим, " не е чак толкоз зле от позиция на демокрацията ":
" Притеснителното в този непрестанен развой на избори, които вършим, е, че политическата класа, която явно е в някаква тотална рецесия, не може да реализира някакъв консенсус по в действителност значимите тематики като бюджет и еврозона. Тази политическа класа няма воля даже за такива значими национални цели ".
Румен Радев би могъл радикално да промени този тупик, в който се намира страната, счита журналистът.
" Но пред президента има минимум два огромни казуса, които би трябвало да имаме поради. Първият е, че може да се намеси в процеса със лична партия едвам когато изтече неговият президентски мандат, а това е краят на 2026 година... Радев сега е на стадий, в който би могъл да се включи в играта от първа позиция, само че какво ще стане по-нататък, по какъв начин ще ръководи... ".
Според Първан Симеонов би трябвало да знаем какво имаме силите да променим и какво - не:
" При този човешки запас в България е неуместно да се мисли, че каквато и да било внезапна промяна може да отпуши някакви процеси. Няма по какъв начин аз да се причисля към всички тези, които злорадо разясняват конституционните промени, тъй като там най-малко имаше някаква визия, някаква политическа увереност, най-малко имаше мъдростта да се осъзнае, че ето - не можем да се победим, по тази причина ще би трябвало да седнем да се договаряме и нещо да измислим дружно. Да, не беше изключително сполучливо, само че възторженостти за всеки, който опитва, тъй като другото е оцеляване на българския политически терен ".
Той акцентира, че това, което ни се случва, се дължи на няколко обстоятелството, първият от които е този, че Бойко Борисов доста дълго остана на власт:
" Той направи по този начин, че поради престояването му на власт всичките му съперници се събраха в един лагер. Две-три години в България това беше ясният мандат - анти-Борисов, както и анти-Пеевски анти-Гешев. След това обаче се оказа, че тези анти-Борисов, които пристигнаха, не са изключително опитни. " Продължаваме промяната " са изпаднали в най-гадната обстановка - не да им се ядосват, а да им се смеят. В днешно време най-гадният метод да те събарят е да ти се смеят, а не да ти викат " Долу! ". Оказа се, че не са готови, евентуално ще имат време да помъдреят и така нататък Обаче тогава стартира войната в Украйна и пристигна различен мандат, този път външно натрапен - прозападно държавно управление. Сега с уталагането на войната и с зациклянето на това Борисов - анти-Борисов - няма явен мандат. Обществото не дава явен мандат и по тази причина България седи и се чуди накъде да потегли. Беше ясно статукво - смяна, изток - запад, а в този момент не е ясно кой е векторът. Гледано от горната страна, това е казусът на България сега, че няма ясна социална поръчка. Има въпреки всичко някаква опция за отпушване и тя е, в случай че Делян Пеевски продължи да пораства, той ще провокира по натурален път социална поръчка против себе си и тя се оглави от президента Румен Радев, който може да отпуши системата в България през собствен политически план ".
Голямото предизвикателство пред Радев е изкушението да прави не просто нова партия, а нова страна, счита Симеонов.
" Нашият народ е посърнал. Не може да се преучредява страна от народ, който не е въодушевен. Къде ще е вълната, на която да се преучреди? Ние ще преучредим страната на вълната на злорадството, няма смисъл от това, ще стане по-зле. Вярвам се, че Радев знае това. И това, което е разумно той да направи, е да направи в някакъв миг някаква форма на придвижване. И огромният въпрос пред това придвижване ще е дали ще има болшинство от раз, или - не. Още в този момент мога да предвидя, че социологията няма да може да планува нищо, тъй като това са така наречен експлоадирания ".
По думите на социолога в визиите на хората правосъдна промяна значи бързо правораздаване, а не промяна на основния прокурор.
Проф. Петър Стоянович добави, че " българинът желае правдивост в дребните каузи ":
" Той желае от даскала, от просветителната система да направи детето му сполучливо и да му даде някакъв подтик. От политиците българинът чака да му дадат подобен небосвод, най-много стопански и обществен, че да спре да се занимава с политика. Убеден съм, че чисто психически ние чакаме някой да ни отърве от това да би трябвало да се занимаваме с политика ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ