Без Дянков по дянковски?
Гняв. С това само възприятие учените от Българска академия на науките посрещнаха плана на бюджет 2022, който четвъртък мина на първо четене в Народното събрание. Поискаха незабавна среща с държавното управление и обявиха, че този път няма да търпят да ги заблуждават с обещания за възможна бъдеща актуализация на бюджета, който те дефинират като
нездравословен, дискриминационен и афектиран
Над 10 години академията се пробва да се измъкне от последствията от „ тайфуна Дянков “, който оряза фрапантно парите за науката и се опита да я умори от апетит, посредством проектобюджета за 2022 година искрено се връща политиката на злоба към нея на този абсурден финансов министър на Бойко Борисов. Навремето Дянков оряза парите на академията с 40% и сведе от 90 на 18 милиона лева тези за фонда „ Научни проучвания “ (ФНИ) – единствения инструмент на страната за финансиране с конкурс на научни планове с българска специфичност и цели! Тогава желанието да се унищожи българската просвета бе ясно. Но няма нито логичност, нито пояснение за това, което се случва в този момент.
За тази година дотацията на така и така недофинансираната Българска академия на науките не се усилва, в противен случай – дават й се единствено едни 2 млн. лева за покриване на растежа на минималната работна заплата до 710 лева Това е очевадна дискриминация, тъй като съгласно Закона за развиването на университетския състав всички длъжности и критериите за тях във висшите учебни заведения и научните организации са уеднаквени. Но предходната година в нарушаване на този закон с разпореждане бяха избрани базови заплати само за преподавателите във вузовете, като се стартира от 1300 лева най-малко за помощник. В същото време към този момент от години заплатите в Българска академия на науките са доста под това равнище, сега са с към 30% по-ниски, междинната заплата в академията е 850 лева За възторженост е, че учителските заплати ще се усилят до 125% над междинната за страната, само че несъответствието ще стане цялостен, тъй като професорът в Българска академия на науките ще получава по-малко от асистента в университета и по-малко от… новак преподавател. Впрочем, същото е ситуацията и на Селскостопанската академия, на която за 2022 година се дават единствено 800 хиляди лева в допълнение по отношение на 2021 година - за минималните заплати. Няма страна в света, в която най-квалифицираният личен състав да получава най-ниските заплати! Ако тази обстановка остане, на мен персонално ми
мирише на Страсбург…
Най-вредното обаче в цялата работа е геноцидът над младите учени, които във всеки мол биха изкарали повече пари, в сравнение с в Българска академия на науките. В последната година 120 млади учени са напуснали академията! В институтите остават единствено тези, които не мислят виталния си път без науката – едвам защитят дисертациите си и да бягат в чужбина, където им основават несравнимо по-добри условия за научна работа. В бранша на науката в България те вероятност нямат. А всичко това значи спиране на възпроизводството на научни фрагменти, без което науката просто умира.
Министърът на образованието и науката акад. Николай Денков е изискал 20,4 млн. лева в допълнение за Българска академия на науките, само че не ги е получил, както се схваща от отчета му до отрасловата комисия в Народното събрание. Най-смешното опрощение, което финансовият министър Асен Василев е могъл да измисли, е, че не можело просто по този начин да се дават пари, а трябвало да е против съответни задължения и резултати. Премиерът Кирил Петков удовлетвори молбата на учените и се срещна с ръководителя на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски. Обещал е поддръжка, само че и той – против резултати.
Тази мантра също не е нова, само че тя демонстрира само опит да се замажат гафовете с бюджета на академията. Първо – къде другаде в бранша, а и в обществената сфера въобще, се слага сходно искане, с цел да се платят заплатите? Никъде. И второ – да се оправдаваш с искане на разултати и успеваемост баш за Българска академия на науките е напряко цинично. Още когато България влизаше в Европейски Съюз, индивидът, изпратен за надзор от Еврокомисията – Луи Белмен, напряко съобщи в преднамерено обещано пред мен изявление, че в страната ни има една институция за адмириране, и тя е Българска академия на науките! И през днешния ден достиженията на академията са ясно забележими. Основното е, че
само Българска академия на науките се регистрира пред Народното събрание всяка година
за активността си, показва в пленарната зала обстоен доклад какво е работила и какво е постигнала в другите научни области, пред всички депутати. Отчетът се изпраща до Министерски съвет и до всички министерства. И е обществено наличен. Какви още резултати се желаят? Българска академия на науките има приет на всички места по света престиж като водеща научна институция у нас, дава половината от интернационално приетата научна продукция на България. Академията е водач в бранша по брой планове от ФНИ и от европрограми, водеща е по брой патенти, нейни откриватели са посочени в влиятелната Станфордска ранглиста измежду първите 2% на водещите учени в света, изявленията й в реферирани списания са се нараснали с 38% за последните три години, тя поддържа 14 мониторингови системи в страната, над 50 експертни органи, обслужващи всички браншове у нас и държавните органи – също.
Впрочем, Българска академия на науките е единствената институция в България, която се подложи – по своя самодейност! - на интернационален одит за качество и успеваемост и през 2009 година получи висока оценка от европейския одит. Отгоре на всичко, стъпвайки на одита, Българска академия на науките направи следващата трета вътрешна промяна, окрупни институтите и ги сведе до 42 (някога бяха 122). Властта преди години изрече желание да подложи и вузовете на подобен външен одит, но не би… Няма значима задача в страната, в която да не взе участие Българска академия на науките - от строителството на автомагистрали и тунели през енергетика, екология, опазването на духовността и културното завещание до основаването на медикаменти. Всичко това са обстоятелства. И някой да се оправдава, че не знаел какво работи Българска академия на науките, е проява само на безхаберие. А през 2022 година да се изяснява за какво е нужна просвета е нонсенс, какъвто няма даже в Бурквина Фасо.
И още една мантра се шири от дълго време измежду властващите у нас – учените ни да работели повече по
интернационалните планове,
та да си докарат приходи. Щеше да е смешно, в случай че не показваше цялостно недоумение за научната активност. Първо, учените ни работят по научни планове с оптимален интензитет при минимална финансова осигуреност (доказват го интернационалните изследвания). Миналата година към момента останалите в Българска академия на науките 2500 учени са работили по над 2000 научни планове. А по брой на учените на глава от популацията България към този момент се подрежда на последните места в Европейски Съюз.
Най-важното е, че интернационалните планове са надграждане, а не основа за финансирането на науката. Това 100 пъти ни го повтаря Еврокомисията. И даже съгласно националната ни Стратегия за научните проучвания, сега трябваше да влагаме 1% от Брутният вътрешен продукт за просвета. В Европейски Съюз междинната квота от Брутният вътрешен продукт за вложения в науката в този момент е 2,3%. Над половината от тях идват от частния бранш, само че той влага в личните научни институти на огромните корпорации, каквито у нас нямаме, а обществените научни организации се финансират от страната директно или посредством научни фондове, напомни зам.-председателят на Българска академия на науките чл.-кор. Стефан Хаджитодоров. Нашето държавно управление публично възнамерява за 2022 година 0,4% от Брутният вътрешен продукт за просвета, като това е сметка от Консолидираната фискална стратегия, т.е. в тази квота влизат и парите от европроекти, и чаканите средства по Плана за резистентност, и личните доходи на институтите от контракти, наеми и прочие
Реално нашата страна влага за просвета общо към 0,2% от Брутният вътрешен продукт и сме последни в Европейски Съюз по обществените средства за проучвания. За ФНИ се възнамеряват едвам 16,8 млн. лева, половината отиват за заплащания по планове от предходните сесии. А за науката във вузовете по закон би трябвало да се дават 10% от издръжката, само че години наред Законът за висшето обучение не се съблюдава и се отпускат единствено по 8 млн. лева Сега са планувани 13 млн. лева, което обаче отново е престъпление.
И още един факт – от парите за планове по правилник е неразрешено да се заплащат ток, парно, вода, заплати. По планове може да се купуват съвременна инсталация и консумативи, да се издават книги или да се вършат конференции, само че възнагражденията по тях не са високи – към 100 лева, показват учени. В последните години имаше даже случаи в Европа да отхвърлят наши качествени научни планове, тъй като страната ни не поддържа науката, не обезпечава съществуването й в задоволителна степен и не е благонадежден сътрудник в това отношение. Как да си партнират равноправно нашите учени от Българска академия на науките с нейните под 60 млн. евро годишна дотация с сътрудниците си от сродния по конструкция и цели теоретичен комплекс „ Макс Планк “, на който немската страна дава 2 милиарда евро годишно, или със СНРС във Франция с неговия бюджет от 3,7 милиарда евро? Дори Австрийската академия на науките в сродна по величина страна е обезпечена с 359 млн. евро годишно. Няма по какъв начин да те одобряват за сътрудник, в случай че ще си грееш колби на котлон. А в този момент към този момент институтите напряко ще затворят, тъй като няма по какъв начин да платят нарасналите суми за ток и отопление…
Ето поради всичко това гневът ще изкара учените ни на улицата., в случай че нещата с бюджета не се трансформират. Те упорстват за 30,6 млн. лева в допълнение за равнене на заплатите с тези във вузовете и за компенсиране на цените на тока и парното. И да им се дадат полагащите се по закон пари за обучаваните докторанти, които в последните години постоянно не им бяха давани. Нямало било пари. Има ги парите в бюджетните връзки за някои, само че не за науката (вж. табл. 2). Да не приказваме какъв брой пари биха влезнали в хазната, в случай че се вкара прогресивно данъчно облагане като в цяла Европа, в случай че се усили процентът от Брутният вътрешен продукт на обществените разноски (сега се позволяват до 42%, а в Европейски Съюз междинното е към 47 %, във Франция е над 55%.). Що не пипнете и допусканията за невисокия ни в границите на Европейски Съюз държавен дълг или разпоредбите за незаконните концесии на подземни благосъстояния и летища, от които концесионерите изнасят милиарди (според Сметната палата), а в бюджета се чакат едвам по 200 млн. лева от концесионните такси на година!
Всеки бюджет дефинира посоката на развиване на страната. Всичко може да се оправи, и законите ще се съблюдават, стига да искаш да развиваш страната си посредством стопанска система на знанието и посредством съвременни технологии, които без просвета не стават. А не като нечия подчинена и подвластна колония./Сн.1/
Данните са съгласно записаните в бюджетните закони за съответните години стойности на Брутният вътрешен продукт и на дотациите. Във функционалност " Наука " тук са включени дотациите за Българска академия на науките, за проучванията в държавните вузове, за ССА и Фонд " Научни проучвания ". Европейски Съюз сега дава за просвета приблизително 2,3% от Брутният вътрешен продукт./Сн.2/
Всеки може самичък да види коя институция по какъв начин е нараснала дотациите си и кой какъв брой е обеднял за годините на така наречен преход.
нездравословен, дискриминационен и афектиран
Над 10 години академията се пробва да се измъкне от последствията от „ тайфуна Дянков “, който оряза фрапантно парите за науката и се опита да я умори от апетит, посредством проектобюджета за 2022 година искрено се връща политиката на злоба към нея на този абсурден финансов министър на Бойко Борисов. Навремето Дянков оряза парите на академията с 40% и сведе от 90 на 18 милиона лева тези за фонда „ Научни проучвания “ (ФНИ) – единствения инструмент на страната за финансиране с конкурс на научни планове с българска специфичност и цели! Тогава желанието да се унищожи българската просвета бе ясно. Но няма нито логичност, нито пояснение за това, което се случва в този момент.
За тази година дотацията на така и така недофинансираната Българска академия на науките не се усилва, в противен случай – дават й се единствено едни 2 млн. лева за покриване на растежа на минималната работна заплата до 710 лева Това е очевадна дискриминация, тъй като съгласно Закона за развиването на университетския състав всички длъжности и критериите за тях във висшите учебни заведения и научните организации са уеднаквени. Но предходната година в нарушаване на този закон с разпореждане бяха избрани базови заплати само за преподавателите във вузовете, като се стартира от 1300 лева най-малко за помощник. В същото време към този момент от години заплатите в Българска академия на науките са доста под това равнище, сега са с към 30% по-ниски, междинната заплата в академията е 850 лева За възторженост е, че учителските заплати ще се усилят до 125% над междинната за страната, само че несъответствието ще стане цялостен, тъй като професорът в Българска академия на науките ще получава по-малко от асистента в университета и по-малко от… новак преподавател. Впрочем, същото е ситуацията и на Селскостопанската академия, на която за 2022 година се дават единствено 800 хиляди лева в допълнение по отношение на 2021 година - за минималните заплати. Няма страна в света, в която най-квалифицираният личен състав да получава най-ниските заплати! Ако тази обстановка остане, на мен персонално ми
мирише на Страсбург…
Най-вредното обаче в цялата работа е геноцидът над младите учени, които във всеки мол биха изкарали повече пари, в сравнение с в Българска академия на науките. В последната година 120 млади учени са напуснали академията! В институтите остават единствено тези, които не мислят виталния си път без науката – едвам защитят дисертациите си и да бягат в чужбина, където им основават несравнимо по-добри условия за научна работа. В бранша на науката в България те вероятност нямат. А всичко това значи спиране на възпроизводството на научни фрагменти, без което науката просто умира.
Министърът на образованието и науката акад. Николай Денков е изискал 20,4 млн. лева в допълнение за Българска академия на науките, само че не ги е получил, както се схваща от отчета му до отрасловата комисия в Народното събрание. Най-смешното опрощение, което финансовият министър Асен Василев е могъл да измисли, е, че не можело просто по този начин да се дават пари, а трябвало да е против съответни задължения и резултати. Премиерът Кирил Петков удовлетвори молбата на учените и се срещна с ръководителя на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски. Обещал е поддръжка, само че и той – против резултати.
Тази мантра също не е нова, само че тя демонстрира само опит да се замажат гафовете с бюджета на академията. Първо – къде другаде в бранша, а и в обществената сфера въобще, се слага сходно искане, с цел да се платят заплатите? Никъде. И второ – да се оправдаваш с искане на разултати и успеваемост баш за Българска академия на науките е напряко цинично. Още когато България влизаше в Европейски Съюз, индивидът, изпратен за надзор от Еврокомисията – Луи Белмен, напряко съобщи в преднамерено обещано пред мен изявление, че в страната ни има една институция за адмириране, и тя е Българска академия на науките! И през днешния ден достиженията на академията са ясно забележими. Основното е, че
само Българска академия на науките се регистрира пред Народното събрание всяка година
за активността си, показва в пленарната зала обстоен доклад какво е работила и какво е постигнала в другите научни области, пред всички депутати. Отчетът се изпраща до Министерски съвет и до всички министерства. И е обществено наличен. Какви още резултати се желаят? Българска академия на науките има приет на всички места по света престиж като водеща научна институция у нас, дава половината от интернационално приетата научна продукция на България. Академията е водач в бранша по брой планове от ФНИ и от европрограми, водеща е по брой патенти, нейни откриватели са посочени в влиятелната Станфордска ранглиста измежду първите 2% на водещите учени в света, изявленията й в реферирани списания са се нараснали с 38% за последните три години, тя поддържа 14 мониторингови системи в страната, над 50 експертни органи, обслужващи всички браншове у нас и държавните органи – също.
Впрочем, Българска академия на науките е единствената институция в България, която се подложи – по своя самодейност! - на интернационален одит за качество и успеваемост и през 2009 година получи висока оценка от европейския одит. Отгоре на всичко, стъпвайки на одита, Българска академия на науките направи следващата трета вътрешна промяна, окрупни институтите и ги сведе до 42 (някога бяха 122). Властта преди години изрече желание да подложи и вузовете на подобен външен одит, но не би… Няма значима задача в страната, в която да не взе участие Българска академия на науките - от строителството на автомагистрали и тунели през енергетика, екология, опазването на духовността и културното завещание до основаването на медикаменти. Всичко това са обстоятелства. И някой да се оправдава, че не знаел какво работи Българска академия на науките, е проява само на безхаберие. А през 2022 година да се изяснява за какво е нужна просвета е нонсенс, какъвто няма даже в Бурквина Фасо.
И още една мантра се шири от дълго време измежду властващите у нас – учените ни да работели повече по
интернационалните планове,
та да си докарат приходи. Щеше да е смешно, в случай че не показваше цялостно недоумение за научната активност. Първо, учените ни работят по научни планове с оптимален интензитет при минимална финансова осигуреност (доказват го интернационалните изследвания). Миналата година към момента останалите в Българска академия на науките 2500 учени са работили по над 2000 научни планове. А по брой на учените на глава от популацията България към този момент се подрежда на последните места в Европейски Съюз.
Най-важното е, че интернационалните планове са надграждане, а не основа за финансирането на науката. Това 100 пъти ни го повтаря Еврокомисията. И даже съгласно националната ни Стратегия за научните проучвания, сега трябваше да влагаме 1% от Брутният вътрешен продукт за просвета. В Европейски Съюз междинната квота от Брутният вътрешен продукт за вложения в науката в този момент е 2,3%. Над половината от тях идват от частния бранш, само че той влага в личните научни институти на огромните корпорации, каквито у нас нямаме, а обществените научни организации се финансират от страната директно или посредством научни фондове, напомни зам.-председателят на Българска академия на науките чл.-кор. Стефан Хаджитодоров. Нашето държавно управление публично възнамерява за 2022 година 0,4% от Брутният вътрешен продукт за просвета, като това е сметка от Консолидираната фискална стратегия, т.е. в тази квота влизат и парите от европроекти, и чаканите средства по Плана за резистентност, и личните доходи на институтите от контракти, наеми и прочие
Реално нашата страна влага за просвета общо към 0,2% от Брутният вътрешен продукт и сме последни в Европейски Съюз по обществените средства за проучвания. За ФНИ се възнамеряват едвам 16,8 млн. лева, половината отиват за заплащания по планове от предходните сесии. А за науката във вузовете по закон би трябвало да се дават 10% от издръжката, само че години наред Законът за висшето обучение не се съблюдава и се отпускат единствено по 8 млн. лева Сега са планувани 13 млн. лева, което обаче отново е престъпление.
И още един факт – от парите за планове по правилник е неразрешено да се заплащат ток, парно, вода, заплати. По планове може да се купуват съвременна инсталация и консумативи, да се издават книги или да се вършат конференции, само че възнагражденията по тях не са високи – към 100 лева, показват учени. В последните години имаше даже случаи в Европа да отхвърлят наши качествени научни планове, тъй като страната ни не поддържа науката, не обезпечава съществуването й в задоволителна степен и не е благонадежден сътрудник в това отношение. Как да си партнират равноправно нашите учени от Българска академия на науките с нейните под 60 млн. евро годишна дотация с сътрудниците си от сродния по конструкция и цели теоретичен комплекс „ Макс Планк “, на който немската страна дава 2 милиарда евро годишно, или със СНРС във Франция с неговия бюджет от 3,7 милиарда евро? Дори Австрийската академия на науките в сродна по величина страна е обезпечена с 359 млн. евро годишно. Няма по какъв начин да те одобряват за сътрудник, в случай че ще си грееш колби на котлон. А в този момент към този момент институтите напряко ще затворят, тъй като няма по какъв начин да платят нарасналите суми за ток и отопление…
Ето поради всичко това гневът ще изкара учените ни на улицата., в случай че нещата с бюджета не се трансформират. Те упорстват за 30,6 млн. лева в допълнение за равнене на заплатите с тези във вузовете и за компенсиране на цените на тока и парното. И да им се дадат полагащите се по закон пари за обучаваните докторанти, които в последните години постоянно не им бяха давани. Нямало било пари. Има ги парите в бюджетните връзки за някои, само че не за науката (вж. табл. 2). Да не приказваме какъв брой пари биха влезнали в хазната, в случай че се вкара прогресивно данъчно облагане като в цяла Европа, в случай че се усили процентът от Брутният вътрешен продукт на обществените разноски (сега се позволяват до 42%, а в Европейски Съюз междинното е към 47 %, във Франция е над 55%.). Що не пипнете и допусканията за невисокия ни в границите на Европейски Съюз държавен дълг или разпоредбите за незаконните концесии на подземни благосъстояния и летища, от които концесионерите изнасят милиарди (според Сметната палата), а в бюджета се чакат едвам по 200 млн. лева от концесионните такси на година!
Всеки бюджет дефинира посоката на развиване на страната. Всичко може да се оправи, и законите ще се съблюдават, стига да искаш да развиваш страната си посредством стопанска система на знанието и посредством съвременни технологии, които без просвета не стават. А не като нечия подчинена и подвластна колония./Сн.1/
Данните са съгласно записаните в бюджетните закони за съответните години стойности на Брутният вътрешен продукт и на дотациите. Във функционалност " Наука " тук са включени дотациите за Българска академия на науките, за проучванията в държавните вузове, за ССА и Фонд " Научни проучвания ". Европейски Съюз сега дава за просвета приблизително 2,3% от Брутният вътрешен продукт./Сн.2/
Всеки може самичък да види коя институция по какъв начин е нараснала дотациите си и кой какъв брой е обеднял за годините на така наречен преход.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ