Гневът е опасен за здравето, ето защо
Гневът е страст, обвързвана с нараснал стрес и отчаяние. На физиологично равнища изблик на гняв значи повишение равнищата на хормони като адреналин и норадреналин, телесна температура и кръвно налягане. Влиянието на страстта върху сърдечно-съдовата система включва и краткотрайно увреждане на кръвоносните съдове, сочат учени от Колумбийския университет в Ню Йорк, Съединени американски щати.
В теоретичен труд, показан в сп. Journal of the American Heart Association се разказва повредена дарба за разширение на кръвоносните съдове. Засегнати са клетките в ендотела. Макар и временен – едвам 40 минути – резултатът върху кръвоносните съдове покачва риска от сърдечно-съдови заболявания и инсулт.
Авторите на проучването споделят концепцията, че утежняването на психологичното здраве работи като рисков фактор за сърдечно-съдово здраве. Повишените равнища на стрес биха могли да пораждат и от разнообразни страсти като горест. Синдромът Такоцубо, или синдромът на разрушеното сърце, поражда след рисков прочувствен или физически стрес и се показва с непосредствено увреждане на лявата камера в сърцето, мъчно за разграничение от миокарден инфаркт.
Интензивните страсти и стресът въздействат кратковременно на сърдечната функционалност, само че при психологични заболявания има непрекъснато нараснал риск от сърдечни заболявания. Депресията да вземем за пример има връзка със сърдечно-съдовата система, като проучвания демонстрират, че съществуването на меланхолия води до нараснал риск от заболявания на сърцето. Съществува и противоположна връзка – след диагноза за сърдечно-съдово заболяване има нараснала възможност за насърчаване на меланхолия.
Тревожността е друго психологично заболяване, което въздейства на риска от сърдечни заболявания. При епизод на тревога чувството за безпокойствие, суматоха, сърцетуптене са свързани с такихардия, хипертония и понижена вариабилност на сърдечната периодичност, съгласно експерти от университета Джон Хопкинс в Съединени американски щати.
Други тежки психологични болести като биполярно разстройство и шизофрения също покачват сърдечно-съдовия риск. Учени от Университета в Минесота, Съединени американски щати откриват най-силно нараснал риск при хора под 35-годишна възраст, като на 30-годишна възраст е 25%, написа pulse.
Емоционалното и психологичното положение мощно въздействат освен сърдечно-съдовата система, само че и на цялостното здраве на организма. Но въпреки и отрицателните страсти да покачат риска от болести, позитивните могат да оказват помощ за възстановяване на здравето – учени от Калифорнийския университет настояват за увеличена дълготрайност на живота и по-ниски равнища на болежка и заболеваемост.
В теоретичен труд, показан в сп. Journal of the American Heart Association се разказва повредена дарба за разширение на кръвоносните съдове. Засегнати са клетките в ендотела. Макар и временен – едвам 40 минути – резултатът върху кръвоносните съдове покачва риска от сърдечно-съдови заболявания и инсулт.
Авторите на проучването споделят концепцията, че утежняването на психологичното здраве работи като рисков фактор за сърдечно-съдово здраве. Повишените равнища на стрес биха могли да пораждат и от разнообразни страсти като горест. Синдромът Такоцубо, или синдромът на разрушеното сърце, поражда след рисков прочувствен или физически стрес и се показва с непосредствено увреждане на лявата камера в сърцето, мъчно за разграничение от миокарден инфаркт.
Интензивните страсти и стресът въздействат кратковременно на сърдечната функционалност, само че при психологични заболявания има непрекъснато нараснал риск от сърдечни заболявания. Депресията да вземем за пример има връзка със сърдечно-съдовата система, като проучвания демонстрират, че съществуването на меланхолия води до нараснал риск от заболявания на сърцето. Съществува и противоположна връзка – след диагноза за сърдечно-съдово заболяване има нараснала възможност за насърчаване на меланхолия.
Тревожността е друго психологично заболяване, което въздейства на риска от сърдечни заболявания. При епизод на тревога чувството за безпокойствие, суматоха, сърцетуптене са свързани с такихардия, хипертония и понижена вариабилност на сърдечната периодичност, съгласно експерти от университета Джон Хопкинс в Съединени американски щати.
Други тежки психологични болести като биполярно разстройство и шизофрения също покачват сърдечно-съдовия риск. Учени от Университета в Минесота, Съединени американски щати откриват най-силно нараснал риск при хора под 35-годишна възраст, като на 30-годишна възраст е 25%, написа pulse.
Емоционалното и психологичното положение мощно въздействат освен сърдечно-съдовата система, само че и на цялостното здраве на организма. Но въпреки и отрицателните страсти да покачат риска от болести, позитивните могат да оказват помощ за възстановяване на здравето – учени от Калифорнийския университет настояват за увеличена дълготрайност на живота и по-ниски равнища на болежка и заболеваемост.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ