И рибите използват инструменти
Гмуркачи съумяват да дават на учените 13 клипа и 3 подробни описания на риби от кораловия риф, които употребяват камъни като наковалня, с цел да разчупят морските жители с твърди черупки. Авторите на проучване, което проучва тези клипове, към този момент са научили доста за интелигентността на рибите, само че в същото време доста въпроси остават без отговор.
В средата на 20-ти век общоприетото определение за индивида беше, че ние сме единственото животно, което употребява принадлежности. Когато Джейн Гудол осведоми известния палеонтолог доктор Луис Лики, че е видял шимпанзета също да употребяват принадлежности, той популярно дава отговор: „ Сега би трябвало да предефинираме инструмента, да предефинираме индивида или да приемем шимпанзето за човек “.
Това наподобява съвсем необичайно, като се имат поради необятно публикуваните в този момент доказателства за маймуни, делфини, октоподи и папагали, които употребяват принадлежности, а някои врани даже ги надминават.
Все отново рибите трядиционно се считат за глуповати животни, също така множеството от тях нямат ръце, с цел да боравят с какъвто и да е инструмент. Така е досега, в който на професор Кулум Браун от университета „ Макуори “ не са изпратени фрагменти, на които се вижда по какъв начин Choerodon schoenleinii (вид лъчеперка) не разрушава черупка на мида върху канара.
Оттогава Браун учи явлението като част от общата си теза, че сме подценили интелигентността на рибите.
Браун и сътрудниците му се занимават с този проблем от доста гледни точки, като следят държанието на рибите в лаборатория, слагат изкусителни предмети тук-там, където рифовите риби се събират, и изследват към този момент съществуващата литературата по въпроса. В последния случай те откриват няколко подценени известия за потребление на принадлежности от рибите преди този видеоклип, само че Браун споделя, че те са доста редки.
Търсенето на фрагменти обаче среща по-голям триумф и в публикация, която проучва резултатите, се оповестява за филми с 5 типа риби, които употребяват принадлежности, три от които се виждат за първи път.
„ Използването на принадлежности нормално се свързва с хората, само че това държание е доказателство, че рибите са доста по-умни, в сравнение с им се признава “, споделя водещият създател доктор Джулиет Тариел-Адам в изказване. „ Установихме, че държанието е доста по-разпространено по типове и географски, в сравнение с смятахме до момента “, споделя Браун, „ Но единствено при лъчеперките “.
Зеленушкови (Labridae) са измежду най-големите фамилии риби. Повечето от тях живеят в тропическите рифове, само че Браун споделя, че са известни и няколко типа от умерения пояс. Едно от първите неща, които създателите желаят да узнаят, е какво пък прави тези съответно риби специфични.
„ Голяма част от триумфа им се дължи на морфологията на челюстите и гъвкавите им способи на хранене “, споделя Браун. „ Тази процедура е усъвършенствана от доста типове, които ядат корали, остъргват водорасли от скалите. “
Наблюдавани са необятен набор от евентуални жертви, които се чупят върху камъни, в това число раци, морски таралежи и нежни звезди. Браун споделя, че рибите постоянно се хранят с тях, без да се нуждаят от принадлежности. „ Вероятно има размер, при който те могат да разрушават черупките с челюстите си, само че не сме открили какъв е. “ За по-малките риби или по-едрата плячка комфортен камък взема решение казуса.
Въпреки това има цена, която би трябвало да се заплати за този тип потребление на принадлежности. От една страна, е нужна огромна сила, с цел да се направи внезапното придвижване, с което се чупи плячката в камъка, а в множеството случаи то се е налагало да се прави неведнъж. Често рибата губи надзор над черупката в този развой, само че нормално си го възвръща. В някои случаи други риби се притаяват и в последна сметка се възползват.
Като се има поради методът, по който тази дребна калинка подмята към себе си морския таралеж, който се пробва да раздра, и още веднъж го хваща, известното ѝ име „ хлъзгав член “ наподобява добре подбрано.
Особено значим е въпросът дали този трик е присъщ, или рибите са го копирали една друга още от времето на някой античен талант в фамилията. „ Моето чувство е, че става въпрос за комбинация от двете “, споделя Браун. Магистърът изследва какъв брой добре един тип риби от умерения пояс се учи, като вижда по какъв начин другите употребяват принадлежности, само че към момента чака резултатите от това проучване. Дори измежду огромна популация от един-единствен тип, употребяващ принадлежности, на която е показан хранителен артикул, идеално подобаващ за разтрошаване по този метод, множеството не одобряват предлагането.
Браун счита, че някои фамилии риби, в това число тези, които ценят интелигентността като гамбузията (вид дребна рибка), не са възприели тази процедура, тъй като са прекомерно дребни или плячката им не се поддава на такова отнасяне. Въпреки това разгадаването на въпроса за какво други не са развили тази дарба може да ни каже доста за интелигентността като цяло. „ Дори измежду рибите множеството проучвания на познанието се вършат върху дребни типове, тъй като с тях е по-лесно да се работи. “
