“Не е виновен човекът”: Какво разбраха руските учени за климата
Глобалното стопляне не се дължи на хората, настояват съветските специалисти. Те имат лична догадка. Независими специалисти показват, че тази идея е уязвима за рецензии. Съвременната климатология обаче по принцип надалеч не е съвършена.
Слабост та на антропогенната догадка
Затоплянето, изключително видимо в Арктика, е неоспорим факт, доказан от показанията на термометъра. Но не е толкоз елементарно да се изясни.
Светът е доминиран от антропогенна доктрина, сочеща излъчванията на въглероден диоксид (CO2) вследствие на човешката активност. Подкрепена от водещите медии, тази идея закупи статут на политически консенсус. На негова основа се подписват най-важните интернационалните контракти като Протокола от Киото и Парижкото съглашение. Те възвръщат международната стопанска система и преди всичко страдат страните производителки на запаси, в това число Русия.
Привържениците на антропогенната доктрина са обилно финансирани. Не всички в научните среди обаче споделят тяхната позиция.
Има мнение, че въздействието на хората върху климата е нищожно и стоплянето се случва по естествени аргументи. Земята се е нагрявала и изстивала неведнъж. А изригването даже на един вулкан може да надвиши всички антропогенни излъчвания за десетилетия наред.
Емисиите на парникови газове в действителност са се нараснали. Това обаче може да е просто съвпадане.
" Антропогенната догадка не изяснява за какво актуалното стопляне стартира тъкмо през 1979 година Индустриалните излъчвания през ХХ век нарастват последователно. Ако някакво огромно събитие се е случило през 1978 година или няколко години преди този момент, като детонацията на петролна платформа в Мексиканския залив, само че единствено неведнъж по-мощно, би било разбираемо. Но тогава нищо сходно не се е случвало ", разяснява Леополд Лобковски, откривател на Арктика, учен на РАН.
Заедно с сътрудници той разпознава естествените фактори, които могат да провокират световната климатична рецесия.
Земетресение като спусък
Група, ръководена от Лобковски, предложи догадка за сеизмогенно задействане, опция на антропогенната. Статия за това, подкрепена от Руската научна фондация, е оповестена във водещото геоложко списание “Геосайънс ”.
В региона на Алеутските острови, разпростряли се от Чукотка до Аляска, има по този начин наречената зона на субдукция, където тънката океанска кора минава под дебела континентална. Триенето на тектоничните плочи провокира сеизмична интензивност. В края на 50-те и първата половина на 60-те години тук е имало серия от мощни трусове.
След трусовете, деформационните талази се популяризират през литосферата - твърдата обвивка на планетата. Лобковски и сътрудниците му пресмятат, че такива флуктуации са в положение да изминат големи дистанции, движейки се със скорост от към 100 километра годишно. По този метод, почти 20 години след събитията на Алеутските острови, вълните би трябвало да са достигнали Източносибирско море, където се появяват огромни излъчвания на метан, най-силният парников газ.
Учените считат, че метанът се намира във безконечната заледеност на дъното на морето под формата на по този начин наречените метастабилни газови хидрати - газови мехурчета с леденаципа. Дори при малко външно влияние ципата се унищожава, газът навлиза в морската вода и по-късно в атмосферата.
Ехото от земетресенията от 50-те и 60-те години на предишния век в региона на Алеутската дъга доближи Източносибирско море до края на 70-те години, когато стартира стоплянето.
Метанът дава доста по-силен парников резултат от CO2, само че се задържа в атмосферата най-много 10 години. За да продължи стоплянето, концентрациите на парникови газове би трябвало да се поддържат. Според Лобковски това се случва от единствено себе си. Масивно изпускане на метан, провокирано от трусове, затопля атмосферата. Топенето на безконечната заледеност се форсира, което от своя страна води до нови газови излъчвания. Резултатът е позитивна противоположна връзка.
По същия метод се развиха събитията от другата страна на Земята. През 1960 година в централната част на чилийската зона на субдукция е записано най-мощното земетресение с магнитуд 9,5 в историята на наблюденията. Неговите деформационни талази доближават Антарктида.
През идващите години тези процеси единствено ще се засилят, защото при започване на века в района има поредност от мощни земетресения.
„ Незначително въздействие “
Научната нравственос не разрешава на учените да водят обществена полемика в медиите. Частно някои специалисти споделят, че се съмняват в способността на деформационните талази да преодолеят толкоз огромни дистанции и да бъдат по-интензивни от земетресенията, които непрекъснато се случват непосредствено в зоната на дейни газови приключвания в Лаптево море.
Освен това в публикация на геофизици, ръководени от Василий Богоявленски, се отбелязва, че в северната част на плиткия шелф на Лаптево и Източносибирско море сега на практика няма безконечни ледове и затова газови хидрати.
Емисиите на метан в Лаптево море имат друго естество, което не е обвързвано със трусове в толкоз далечен регион.
И най-после, специалистите обръщат внимание на обстоятелството, че наличието на метан в атмосферата се мери едвам от 80-те години на предишния век, индикаторите за предходни години са изчислени по косвени признаци, тъй че не е изцяло вярно да се съпоставят данните.
„ Дисоциацията на метановите хидрати и процесите на дегазация на дънните седименти, явно, са се случили постепенно (както и разграждането на постоянно замръзналите скали) и без мощни дълготрайни газови излъчвания, които биха могли да окажат доста влияние върху световното наличие на метан в атмосфера и климатични процеси, протичащи на Земята “, написа Богоявленски с сътрудници в друга скорошна работа.
Това се удостоверява от резултатите от проучванията на наличието на метан и други парникови газове в атмосферата, осъществени при разбора на антарктическото ледено ядро от съветски бунар на станция “Восток ”.
" Основното е да стигнем до истината "
Лобковски обаче не твърди, че неговата догадка е истина от последна инстанция.
" Разбира се, тектоничните талази са доктрина. Те въпреки всичко би трябвало да бъдат разпознати. Това е цяла научна област, която изисква финансиране. Но парите са отпускани само за антропогенната догадка. Учените, участващи в различни проучвания, го вършат като занимание “, споделя той.
Според него световната климатология се нуждае от различен взор - и от съответните стратегии. Сега няма какво да се разисква и съпоставя: показана е единствено „ преобладаващата позиция, която не е потвърдена “, само че все пак „ от това следва безусловно голяма последица, засягаща цялата международна стопанска система “, счита Лобковски.
" Основното е да се стигне до истината, да се разбере кой фактор е главният - антропогенен или естествен. И тогава към този момент можете да обсъждате акомодация или защитни механизми ”, счита ученият.
От друга страна, прибавя Лобковски, в последно време казусът с декарбонизацията на Запад отстъпи място на други, по-спешни - и въглищните мини, които бяха затворени на фона на зеления дневен ред, трябваше да бъдат отворени още веднъж.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Слабост та на антропогенната догадка
Затоплянето, изключително видимо в Арктика, е неоспорим факт, доказан от показанията на термометъра. Но не е толкоз елементарно да се изясни.
Светът е доминиран от антропогенна доктрина, сочеща излъчванията на въглероден диоксид (CO2) вследствие на човешката активност. Подкрепена от водещите медии, тази идея закупи статут на политически консенсус. На негова основа се подписват най-важните интернационалните контракти като Протокола от Киото и Парижкото съглашение. Те възвръщат международната стопанска система и преди всичко страдат страните производителки на запаси, в това число Русия.
Привържениците на антропогенната доктрина са обилно финансирани. Не всички в научните среди обаче споделят тяхната позиция.
Има мнение, че въздействието на хората върху климата е нищожно и стоплянето се случва по естествени аргументи. Земята се е нагрявала и изстивала неведнъж. А изригването даже на един вулкан може да надвиши всички антропогенни излъчвания за десетилетия наред.
Емисиите на парникови газове в действителност са се нараснали. Това обаче може да е просто съвпадане.
" Антропогенната догадка не изяснява за какво актуалното стопляне стартира тъкмо през 1979 година Индустриалните излъчвания през ХХ век нарастват последователно. Ако някакво огромно събитие се е случило през 1978 година или няколко години преди този момент, като детонацията на петролна платформа в Мексиканския залив, само че единствено неведнъж по-мощно, би било разбираемо. Но тогава нищо сходно не се е случвало ", разяснява Леополд Лобковски, откривател на Арктика, учен на РАН.
Заедно с сътрудници той разпознава естествените фактори, които могат да провокират световната климатична рецесия.
Земетресение като спусък
Група, ръководена от Лобковски, предложи догадка за сеизмогенно задействане, опция на антропогенната. Статия за това, подкрепена от Руската научна фондация, е оповестена във водещото геоложко списание “Геосайънс ”.
В региона на Алеутските острови, разпростряли се от Чукотка до Аляска, има по този начин наречената зона на субдукция, където тънката океанска кора минава под дебела континентална. Триенето на тектоничните плочи провокира сеизмична интензивност. В края на 50-те и първата половина на 60-те години тук е имало серия от мощни трусове.
След трусовете, деформационните талази се популяризират през литосферата - твърдата обвивка на планетата. Лобковски и сътрудниците му пресмятат, че такива флуктуации са в положение да изминат големи дистанции, движейки се със скорост от към 100 километра годишно. По този метод, почти 20 години след събитията на Алеутските острови, вълните би трябвало да са достигнали Източносибирско море, където се появяват огромни излъчвания на метан, най-силният парников газ.
Учените считат, че метанът се намира във безконечната заледеност на дъното на морето под формата на по този начин наречените метастабилни газови хидрати - газови мехурчета с леденаципа. Дори при малко външно влияние ципата се унищожава, газът навлиза в морската вода и по-късно в атмосферата.
Ехото от земетресенията от 50-те и 60-те години на предишния век в региона на Алеутската дъга доближи Източносибирско море до края на 70-те години, когато стартира стоплянето.
Метанът дава доста по-силен парников резултат от CO2, само че се задържа в атмосферата най-много 10 години. За да продължи стоплянето, концентрациите на парникови газове би трябвало да се поддържат. Според Лобковски това се случва от единствено себе си. Масивно изпускане на метан, провокирано от трусове, затопля атмосферата. Топенето на безконечната заледеност се форсира, което от своя страна води до нови газови излъчвания. Резултатът е позитивна противоположна връзка.
По същия метод се развиха събитията от другата страна на Земята. През 1960 година в централната част на чилийската зона на субдукция е записано най-мощното земетресение с магнитуд 9,5 в историята на наблюденията. Неговите деформационни талази доближават Антарктида.
През идващите години тези процеси единствено ще се засилят, защото при започване на века в района има поредност от мощни земетресения.
„ Незначително въздействие “
Научната нравственос не разрешава на учените да водят обществена полемика в медиите. Частно някои специалисти споделят, че се съмняват в способността на деформационните талази да преодолеят толкоз огромни дистанции и да бъдат по-интензивни от земетресенията, които непрекъснато се случват непосредствено в зоната на дейни газови приключвания в Лаптево море.
Освен това в публикация на геофизици, ръководени от Василий Богоявленски, се отбелязва, че в северната част на плиткия шелф на Лаптево и Източносибирско море сега на практика няма безконечни ледове и затова газови хидрати.
Емисиите на метан в Лаптево море имат друго естество, което не е обвързвано със трусове в толкоз далечен регион.
И най-после, специалистите обръщат внимание на обстоятелството, че наличието на метан в атмосферата се мери едвам от 80-те години на предишния век, индикаторите за предходни години са изчислени по косвени признаци, тъй че не е изцяло вярно да се съпоставят данните.
„ Дисоциацията на метановите хидрати и процесите на дегазация на дънните седименти, явно, са се случили постепенно (както и разграждането на постоянно замръзналите скали) и без мощни дълготрайни газови излъчвания, които биха могли да окажат доста влияние върху световното наличие на метан в атмосфера и климатични процеси, протичащи на Земята “, написа Богоявленски с сътрудници в друга скорошна работа.
Това се удостоверява от резултатите от проучванията на наличието на метан и други парникови газове в атмосферата, осъществени при разбора на антарктическото ледено ядро от съветски бунар на станция “Восток ”.
" Основното е да стигнем до истината "
Лобковски обаче не твърди, че неговата догадка е истина от последна инстанция.
" Разбира се, тектоничните талази са доктрина. Те въпреки всичко би трябвало да бъдат разпознати. Това е цяла научна област, която изисква финансиране. Но парите са отпускани само за антропогенната догадка. Учените, участващи в различни проучвания, го вършат като занимание “, споделя той.
Според него световната климатология се нуждае от различен взор - и от съответните стратегии. Сега няма какво да се разисква и съпоставя: показана е единствено „ преобладаващата позиция, която не е потвърдена “, само че все пак „ от това следва безусловно голяма последица, засягаща цялата международна стопанска система “, счита Лобковски.
" Основното е да се стигне до истината, да се разбере кой фактор е главният - антропогенен или естествен. И тогава към този момент можете да обсъждате акомодация или защитни механизми ”, счита ученият.
От друга страна, прибавя Лобковски, в последно време казусът с декарбонизацията на Запад отстъпи място на други, по-спешни - и въглищните мини, които бяха затворени на фона на зеления дневен ред, трябваше да бъдат отворени още веднъж.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ