Кои пазари движат цената на златото в началото на 2024 година?
Глобалното търсене на злато през Q1 2024 доближи 1,238 тона, най-силното първо тримесечие от 2016 година насам.
- Основни фактори за това са потребителското търсене на капиталово злато и покупките на централни банки.
- Най-големите източници на търсене в тези категории през Q1 2024 са Китай, Индия и Турция.
- Полша, която усили златните си запаси с цели 56.9% през 2023 година, забавя темпа на покупките си.
- България и Румъния са на надлежно 51-во и 37-мо място в света по мярка на златните запаси (в тонове).
претърпява впечатляващ растеж през последните месеци. Близо 350 $ е растежа за 5 месеца. През февруари цената беше 2020 $ за унция и стигна 2300 $ за унция в средата на юни.
„ Причините за това доста нарастване през последните месеци можем да търсим в световната динамичност на търсенето на капиталово злато, както на институционално равнище от централни банки (с цел трупане на резерви), по този начин и на потребителско равнище от частни лица (с цел спестяване). “, споделя Макс Баклаян, изпълнителен шеф на Tavex.
За тази цел дано проучваме настоящите данни на Световния съвет по златото ( World Gold Council ) за първото тримесечие на тази година (Q1 2024). Те демонстрират, че световното търсене на злато, в това число извънборсови покупки (OTC), е на равнище 1,238 тона . Това бележи 3% растеж на годишна база и е най-силното първо тримесечие за световното търсене на жълтия метал от 2016 година насам. Данните демонстрират, че водещият фактор са потребителските покупки на капиталово злато под формата на кюлчета и монети, които се усилват с 3% на годишна база през Q1 2024. Същевременно покупките на централните банки порастват с 1%.
Турция, Китай и Индия са съществени купувачи на злато при започване на 2024 година:
Централната банка на Китай е измежду основните купувачи, увеличавайки своите запаси с 27.06 тона през Q1 2024 до общо 2262.4 тона. Това е след забележителното равнище на покупки през миналата година. През 2023 година златните запаси на Китай се усилват с 11.2%, до момента в който през миналата 2022 година растежът е бил 3.2%. 2023 година бележи най-големия растеж в златните запаси на Китай от най-малко 1977 година насам (най-ранната година, за която има данни). Данните за първото тримесечие на 2024 година демонстрират, че възходящият тренд в златните запаси на Китай продължава.
Турция е преди всичко по покупки през първото тримесечие на 2024 година, с нарастване на запасите с 30.12 тона до общо 570.3 тона. Това е трето следващо нарастване в златните запаси на Турция на тримесечна база. През 2023 година, след забележителен спад през второто тримесечие с близо 130 тона, Турция стартира да купува и възвръща златните си запаси до съвсем същото равнище като при започване на предходната година.
Индия е на трето място по нарастване на златните запаси през Q1 2024 – 18.5 тона до общо 822.1 тона. Това е най-значителното нарастване в златните запаси на Индия в границите на едно тримесечие от Q3 2021 година.
При потребителското търсене на капиталово злато:
Китай (без Хонг Конг) е преди всичко с 308.8 тона, спрямо 245.9 тона през предходното тримесечие.
Индия е на второ място със 136.6 тона частни покупки през Q1 2024, което бележи лек спад по отношение на предходното тримесечие, когато търсенето е достигнало 266.2 тона.
Турция е на трето място с 55.7 тона покупки през Q1 2024, спрямо 40.5 тона през Q4 2023.
Защо Китай, Индия и Турция купуват толкоз доста злато?
Индия, Китай и Турция са главните купувачи на злато измежду централните банки през последните няколко години. В съпоставяне с Q1 2021, през Q1 2024 златните запаси на Китай са се нараснали със 16.1%, на Индия – с 18.2%, а на Турция – с 42.6%. Основните аргументи за растежа в златните запаси на тези страни са измененията в геополитическата конюнктура и глобите против Русия. Турция, Китай и Индия не престават да поддържат близки стопански връзки с Русия, и златото може да се употребява като различно разплащателно средство в подтекста на строгите финансови наказания.
Какво се случва с Полша – най-големият покупател през 2023 година?
Интересно е да се обърне внимание и на Полша, чиято централна банка се подрежда на второ място по покупки на злато през 2023 година, след Китай и пред Индия. Към края на предходната година нейните златни запаси са със 130 тона повече в сравнение с към края на 2022 година, което съставлява растеж от 56.9%. Златните запаси на Полша към края на 2023 година са 359 тона и делът им от всички запаси на централната банка се равнява на 12%. Президентът на Полската централна банка разгласи, че има желание да усили този дял до 20% до 2025 година. В Q1 2024 темпът на покупки от страна на Полската централна банка се забавя до едвам 1.19 тона, което я подрежда на 10-то място. Очаква се темпът на покупки от страна на Полша да се форсира в близко бъдеще.
Къде се подреждат България и Румъния?
Златните запаси на централните банки на България и Румъния са надлежно 40.9 тона и 103.6 тона. От всички страни в някогашния комунистически блок в Източна Европа, Румъния има вторите най-големи златни запаси след Полша, а България се подрежда на четвърто място след Унгария. На световно равнище, Румъния е на 37-мо място, а България – на 51-во. Когато се съпоставят златните запаси на България и Румъния, би трябвало да се регистрира, че втората е доста по-голяма страна. Ако се поправя за размера на популацията, България има по-големи златни запаси на глава от популацията – 0.63 тона/633 кг на 100,000 души спрямо 0.54 тона/544 кг на 100,000 души - на глава от популацията за Румъния.
По отношение на потребителското търсене на злато в България и Румъния няма налични съответни данни от Световния съвет по златото. Двете страни попадат в категорията „ други Европейски страни “, която изключва огромните европейски пазари като Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство, Швейцария и Австрия. В тази категория, в която попадат България и Румъния, съвкупното потребителско търсене на капиталово злато е едвам 24.2 тона през 2023 година, което е забележителен спад от 41.9 тона през 2022 година. Според данни на Tavex за 2023г. българският клиент купува приблизително за 2314 евро, а през 2022г. за 2788 евро. В Румъния размерът на междинната договорка е по-нисък, като за 2023г. е 1882 евро, а за 2023 година е 2372 евро. Можем да заключим, че потребителските пазари за капиталово злато в България и Румъния са към момента доста дребни и относително едва развити.
- Основни фактори за това са потребителското търсене на капиталово злато и покупките на централни банки.
- Най-големите източници на търсене в тези категории през Q1 2024 са Китай, Индия и Турция.
- Полша, която усили златните си запаси с цели 56.9% през 2023 година, забавя темпа на покупките си.
- България и Румъния са на надлежно 51-во и 37-мо място в света по мярка на златните запаси (в тонове).
претърпява впечатляващ растеж през последните месеци. Близо 350 $ е растежа за 5 месеца. През февруари цената беше 2020 $ за унция и стигна 2300 $ за унция в средата на юни.
„ Причините за това доста нарастване през последните месеци можем да търсим в световната динамичност на търсенето на капиталово злато, както на институционално равнище от централни банки (с цел трупане на резерви), по този начин и на потребителско равнище от частни лица (с цел спестяване). “, споделя Макс Баклаян, изпълнителен шеф на Tavex.
За тази цел дано проучваме настоящите данни на Световния съвет по златото ( World Gold Council ) за първото тримесечие на тази година (Q1 2024). Те демонстрират, че световното търсене на злато, в това число извънборсови покупки (OTC), е на равнище 1,238 тона . Това бележи 3% растеж на годишна база и е най-силното първо тримесечие за световното търсене на жълтия метал от 2016 година насам. Данните демонстрират, че водещият фактор са потребителските покупки на капиталово злато под формата на кюлчета и монети, които се усилват с 3% на годишна база през Q1 2024. Същевременно покупките на централните банки порастват с 1%.
Турция, Китай и Индия са съществени купувачи на злато при започване на 2024 година:
Централната банка на Китай е измежду основните купувачи, увеличавайки своите запаси с 27.06 тона през Q1 2024 до общо 2262.4 тона. Това е след забележителното равнище на покупки през миналата година. През 2023 година златните запаси на Китай се усилват с 11.2%, до момента в който през миналата 2022 година растежът е бил 3.2%. 2023 година бележи най-големия растеж в златните запаси на Китай от най-малко 1977 година насам (най-ранната година, за която има данни). Данните за първото тримесечие на 2024 година демонстрират, че възходящият тренд в златните запаси на Китай продължава.
Турция е преди всичко по покупки през първото тримесечие на 2024 година, с нарастване на запасите с 30.12 тона до общо 570.3 тона. Това е трето следващо нарастване в златните запаси на Турция на тримесечна база. През 2023 година, след забележителен спад през второто тримесечие с близо 130 тона, Турция стартира да купува и възвръща златните си запаси до съвсем същото равнище като при започване на предходната година.
Индия е на трето място по нарастване на златните запаси през Q1 2024 – 18.5 тона до общо 822.1 тона. Това е най-значителното нарастване в златните запаси на Индия в границите на едно тримесечие от Q3 2021 година.
При потребителското търсене на капиталово злато:
Китай (без Хонг Конг) е преди всичко с 308.8 тона, спрямо 245.9 тона през предходното тримесечие.
Индия е на второ място със 136.6 тона частни покупки през Q1 2024, което бележи лек спад по отношение на предходното тримесечие, когато търсенето е достигнало 266.2 тона.
Турция е на трето място с 55.7 тона покупки през Q1 2024, спрямо 40.5 тона през Q4 2023.
Защо Китай, Индия и Турция купуват толкоз доста злато?
Индия, Китай и Турция са главните купувачи на злато измежду централните банки през последните няколко години. В съпоставяне с Q1 2021, през Q1 2024 златните запаси на Китай са се нараснали със 16.1%, на Индия – с 18.2%, а на Турция – с 42.6%. Основните аргументи за растежа в златните запаси на тези страни са измененията в геополитическата конюнктура и глобите против Русия. Турция, Китай и Индия не престават да поддържат близки стопански връзки с Русия, и златото може да се употребява като различно разплащателно средство в подтекста на строгите финансови наказания.
Какво се случва с Полша – най-големият покупател през 2023 година?
Интересно е да се обърне внимание и на Полша, чиято централна банка се подрежда на второ място по покупки на злато през 2023 година, след Китай и пред Индия. Към края на предходната година нейните златни запаси са със 130 тона повече в сравнение с към края на 2022 година, което съставлява растеж от 56.9%. Златните запаси на Полша към края на 2023 година са 359 тона и делът им от всички запаси на централната банка се равнява на 12%. Президентът на Полската централна банка разгласи, че има желание да усили този дял до 20% до 2025 година. В Q1 2024 темпът на покупки от страна на Полската централна банка се забавя до едвам 1.19 тона, което я подрежда на 10-то място. Очаква се темпът на покупки от страна на Полша да се форсира в близко бъдеще.
Къде се подреждат България и Румъния?
Златните запаси на централните банки на България и Румъния са надлежно 40.9 тона и 103.6 тона. От всички страни в някогашния комунистически блок в Източна Европа, Румъния има вторите най-големи златни запаси след Полша, а България се подрежда на четвърто място след Унгария. На световно равнище, Румъния е на 37-мо място, а България – на 51-во. Когато се съпоставят златните запаси на България и Румъния, би трябвало да се регистрира, че втората е доста по-голяма страна. Ако се поправя за размера на популацията, България има по-големи златни запаси на глава от популацията – 0.63 тона/633 кг на 100,000 души спрямо 0.54 тона/544 кг на 100,000 души - на глава от популацията за Румъния.
По отношение на потребителското търсене на злато в България и Румъния няма налични съответни данни от Световния съвет по златото. Двете страни попадат в категорията „ други Европейски страни “, която изключва огромните европейски пазари като Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство, Швейцария и Австрия. В тази категория, в която попадат България и Румъния, съвкупното потребителско търсене на капиталово злато е едвам 24.2 тона през 2023 година, което е забележителен спад от 41.9 тона през 2022 година. Според данни на Tavex за 2023г. българският клиент купува приблизително за 2314 евро, а през 2022г. за 2788 евро. В Румъния размерът на междинната договорка е по-нисък, като за 2023г. е 1882 евро, а за 2023 година е 2372 евро. Можем да заключим, че потребителските пазари за капиталово злато в България и Румъния са към момента доста дребни и относително едва развити.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ