Глобалният ръст на доходностите до най-високи стойности от 2009 насам

Глобалният растеж на доходностите до най-високи стойности от 2009 насам идва като явен сигнал за изкривяване на лихвения роман тъкмо в миг, когато пазарът чака третото намаляване от Фед, само че към този момент усеща, че цикълът на облекчение губи инерция. Инвеститорите посрещат срещата с нараснали дълготрайни равнища: доходността по американските 30-годишни държавни бумаги още веднъж се изкачва към многомесечни върхове, до момента в който световният показател на дълготрайните облигации на Bloomberg доближава стойности, невиждани от шестнадесет години. Това не е просто реакция на обособени политики, а отражение на предстоящ роман, в който рестриктивността стартира да се възприема като структурна, а не като циклична разновидност.Фактите сами прокарват линията на напрежение: пазарът към този момент прави оценка на практика липса на спомагателни понижения от ЕЦБ, допустимо стягане в Япония и два четвърт-процентни хода нагоре в Австралия през идната година. В Съединени американски щати инфлационният знак, желан от Фед, остава към 2.8% за септември — съвсем цялостен процентен пункт над задачата, което в допълнение укрепва усещанията, че процесът на изстудяване на цените губи резистентност. Едновременно с това възходящото финансиране на бюджетен недостиг от почти 1.8 трилиона $ и несигурността към наследника на ръководителя на Фед прибавят награда към дългия завършек на кривата. Така придвижването на кривите се трансформира в огледало на една по-сложна композиция от парична политика, фискални импулси и политическа неопределеност.На макро равнище тази настройка акцентира, че световната ликвидност навлиза в стадий на по-строги условия, даже когато номиналните лихви на някои места не престават да се намаляват. Япония и Европа показват синхронен скок на дълготрайните доходности, заздравен от вълната на фискални стратегии — от огромните японски разноски до немските проекти за 52 милиарда евро в отбранителни поръчки. Австралийската рентабилност се изкачва до най-високите равнища измежду развитите пазари след откровените сигнали на Резервната банка, че пониженията не са на хоризонта. Така картината от Токио до Лондон се събира в една линия: средата на ниски действителни лихви се трансформира в среда, в която държавният дълг би трябвало да бъде реоценен по отношение на по-строга парична и фискална действителност.Движението приказва за разбъркване от убеденост към нерешителност. Инвеститорите, които месеци разчитаха, че облекчаването ще продължи да поддържа активите, в този момент пренастройват упованията си към по-ограничен цикъл, като така наречен „ disappointment trade “ се материализира в редом повишаване на дълготрайните доходности и съмнение в рисковите активи. Възприемането на допустима смяна в управлението на Фед единствено ускорява този психически звук, защото пазарът се пробва да оцени напрежението сред политическото въздействие, институционалната самостоятелност и устойчивостта на инфлационния развой. Появата на концепцията за „ Hassett-trade “ — измършавял $, по-стръмна крива, по-силен рисков звук — се оказва по-крехка от предстоящото точно поради страха, че инфлацията може да не се поддаде елементарно на нов цикъл на либерализиране.Исторически това припомня моменти, в които пазарът подценява края на цикъл на облекчение и след това се сблъсква с по-сложна действителност — както през 2009, когато първичната вълна на оптимизъм трябваше да се пренапише по отношение на структурните недостатъци в световната стопанска система. Днешната прилика не е механично повтаряне, а напомняне, че всеки дълъг интервал на ниски лихви основава привички, които мъчно се разклащат, и когато това се случи, пазарите минават през къс, само че от време на време внезапен развой на пренастройка. Истинската история тук не е самото повишаване на доходността, а смяната в груповото пояснение на риска — от очакване за дълъг цикъл на поддръжка към роман, в който устойчивата рестриктивност още веднъж намира място в уравнението.Смисълът на динамичността е, че световният дълг стартира да отразява един по-широк боязън: че салдото сред парична политика, фискален дълг и политическа контекстуалност става по-малко предсказуем, в сравнение с изглеждаше през 2023–2024. Пазарът не търси съвършени данни — той търси пореден роман. А разказът през днешния ден е, че светът постепенно излиза от режима на удобни лихви и навлиза в зона, в която цената на капитала още веднъж стартира да диктува държанието на вложителите.Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.